Името на Атанас Илиев от Пловдив в майсторските ножарски среди се откроява като на човек, постигнал много за кратко време! А това говори красноречиво за неговия талант, енергия и творческа фантазия

„Не правя оръжие за убиване, а авторски аксесоари за ежедневието и свободното време“

В нова поредица ви запознава с хората, които създават във времената на повсеместна световна криза. Творците в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Представяме ви немирниците, сътворяващи красота в период на локдаун.

Замисляли ли сте се някога, как бихте се справили, ако нямате в къщи нож? Съвременният човек до такава степен е свикнал в ежедневието с този инструмент, че го приема за даденост. Той е там- на една ръка разстояние във всяка кухня, във всеки дом и се различава само по форма, предназначение и дръжка. А за много хора дори тези отлики нямат никакво значение.

Името на Атанас Илиев от Пловдив в майсторските ножарски среди се откроява като на човек, постигнал много за кратко време! А това говори красноречиво за неговия талант, енергия и творческа фантазия.

По време на срещата ни говори с любов за материалите, които използва – за метала и дървото, за приятеля, който изработва каниите.  Разказва истини и легенди за дамасковата стомана. Познава хора от цял свят, които се занимават с това и издирва суровини зад граница, за да гарантира уникалност  и най-високо качество. И държи да се знае, че не прави оръжия за убиване, а авторски аксесоари за ежедневието и свободното време.

От кога се занимаваш с това?

По-сериозно от 7 години.

А как започна?

Е, като малък съм си дялкал мечове от дъски. Всъщност, купих си едно парче метал с идеята да направя нож за себе си. Така разбрах, че ми се отдава. Реших да пробвам и се получи. Честно казано, не съм гледал от никъде. Започна първо като хоби. По цял ден държа нож, дори и на работата, а след това в работилницата ми. Хладното оръжие е страст, а за мен вече е нещо като фетиш. Постепенно превръщам хобито си в професия.

Къде ги правиш?

Имам си работилница. Не е в къщи. Работа с метал изисква специално помещение. Не смесвам работата с дома.

Колко време ти отне да я оборудваш?

Все още я оборудвам. Никога не можеш да спреш в този занаят, инструментите са много важни за крайния резултат. Винаги искам нови и нови неща. Постоянно се ъпдейтвам, както се казва.

Технологиите позволяват избор на добри и качествени материали. Използвам съвременни и дамаски стомани. Търся екзотични и уникални материали за дръжките, които да придадат допълнително цвят и колорит на ножовете.

Поръчвам специално дърво за дръжки. Изключително много харесвам работата на един украинец – прави уникални неща.

Кой ти помага, срещаш ли разбиране у дома?

Синът ми Божидар прави снимките и видеата за страницата ми във Фейсбук. На него хоби му е фотографията. Предстои му кандидатстване и сега с тренировките и училището няма време да снима, но въпреки това  ми помага за представянето на завършените ножове със снимки и клипове.

Още по темата и галерия със снимки вижте ТУК.