Таня Йорданова
Красимир Проданов е преводач, журналист и писател. През последните две години превежда най-успешните чешки текстове, създавани за деца. Автор е на книгата „Истории със силата на прегръдка“. Като част от фестивала „Пловдив чете“, писателят представи най-новите тенденции в детската литература.
Още в началото той благодари на публиката за присъствието и се изненада, че има хора, които са дошли специално, за да го чуят. Събира всички присъстващи в кръг около себе си и превръща този разговор във вълшебство, което подарява миг от детството. Защото ,за да пишеш за деца, трябва да имаш специлно кътче в сърцето си, в което детето живее, обяснява авторът. Той увлекателно разказва как се създава и какви са темите, които използва съвременната детска литература.
Създаването на книги за деца се явява в етап на зрялост за твореца. Един от известните украински писатели, Иван Андрусяк например, започва да пише поезия, проза за възрастни и тези знания и наблюдения по-късно намират отражение в богата му като асоциации детска литература. Чешкият класик, Павел Шрут, има изключително любопитна история. През 60 –те години на миналия век, на него му е забранено да издава книги. Работи като сценарист в детско телевизионно предаване. Издава стихове, с които израстват няколко поколения деца. Чак след падането на комунизма, започва да пише детски книги. Най–известната от тях е „Чифтоядците“, създадена в сътрудничество с най-популярната илюстраторка на детски книги, Галина Миклинова. Друг пример е Войтех Матоха, който е математик и създава книгите си, като ползва математически модели, така Красимир Проданов представи накратко известните детски писатели, които превежда на български.
Тенденция в детските книги е зад забавния сюжет да се поставят актуални теми, за които дори възрастните не могат да създадат единно мнение, обяснява Проданов. В „Чифтоядците“, чрез фантастичните фигури на чифтоядците се поднасят сериозни въпроси, като екологията и глада в Африка. Представено е по семпъл, но ефектен начин, защото изреченията и думите, които авторът е вмъкнала тук и там в текста, са запомнящи се. По този начин книгата спомага малкият читател да има гражданска позиция и отразява изцяло тенденциите в чешкото общество – човекът да е ангажиран със значима кауза, пояснавя Красимир Проданов.
Тази тенденция в детската литература, децата да мислят, е запазена и при популярния гръцки автор - Макис Цирас. При него водещо е, че децата трябва да имат повече от една гледна точка ,за което той прилага простичък начин – сменя местата на героите. В „Бездомният Костас“ кучетата осиновяват бездомен човек. Самата книга се превръща в официална книга на дружествата за правата на животните. Втората книга на Матис Цитас е „Ах, тези родители“. Отново по забавен и мъдър начин, малкият човек придобива друга гледна точка за своето ежедневие.
В „Прашина“, авторът Войтех Матоха, по много интересен начин преминава през детските емоции, като помага на децата да осъзнаят какво е радост и страх. Включва значими теми – за предателството и първата любов, добавя факти за техническата революция, обяснява преводачът.
Тези тенденции поставят литературата за деца на различно ниво. Успешната детска литература представя заобикалящия ни свят и предоставя възможността на малките читатели, както да създадат своята гражданска позиция, така също да започнат да изразяват себе си. Защото емоциите не се променят и чрез книгата детето открива себе си и създава различни модели на отношения. Тук е тънката линия между отговорността, мисията и какво научава детето от авторите, блогърите и посредниците между децата и книгите, разказва Красимир Проданов.
Децата искат да са откриватели. Ролята на възрастните е да наблюдават и подкрепят, за да може детето да открие само своята книга. Детското съзнание е като водата – винаги намира своя път. Красимир Проданов сподели и как вижда детската литература след 20 години.
Според него развитието на литературата за младия читател стъпва на творби създадени от хора, които са много силни фенове на Толкин. За развитието на литературата е важно как ще подходят децата, които ще пишат. Тези, които сега започват да четат книги и имат качествена литература около себе си, ще придобият по-голяма дълбочина и ще започнат да създават текстове, които са повече насочени към вътршния мир на човека, смята Проданов. От тази гледна точка е възможно, след 50 години, в книгите, които децата четат, да няма толкова много магия. Защото Толкин създава своите книги, за да изживее човек мечтите си, да е победител и злото да претърпи поражение.
Докато сега магията е навсякъде около нас, заради технологиите. Твърде е възможно след 50 години да се пишат книги, които са стъпили на човещината и които разказват истории за човешките отношения, прогнозира преводачът.
На финала на вълшебната среща, Красимир Проданов сподели за книгата, която в момента превежда. „Новата планета“ е антиутопия за деца и млади читатели, в която милувките не съществуват. Дали това ще се превърне в реалност? Децата нямат нужда да бъдат поучавани, защото копират нашето поведение, предупреждава Красимир Проданов. Така че, още днес прегърнете любимите си хора.