Да отскочиш до Марс, за да нарисуваш камъните на червената планета. Това направи художникът Иван Шишков-Шишо, който откри изложба „Паркове на Марс” навръх 70-годишнината си снощи в „Червеното пони”. Десетки приятели, колеги и почитатели на четката му го поздравиха лично за юбилея в знаковата галерия в Стария град- къщата на Начо Културата. И откриха, че камъните на Марс всъщност не е задължително да са червени, нито пък да са камъни. И че червената планета всъщност е изключително колоритна, жива и привлекателна.

„ Шишо е единственият човек, който събра смелост да нарисува камъните на Марс. Но и ги оцвети така, че да изглеждат прекрасно. Да има още много пътешествия, които след това да показва в изложби”, обърна се и към рожденика, и към гостите на събитието Рени Николова. Тя посочи и още топлия от печата каталог на Иван Шишков, който обхваща пет цикъла, завършили с изложби, с текстове на Румен Леонидов. Той дойде на събитието специално от София, за да прочете онова, което е написал за изложбата „Парковете на Марс”.

„ След 30 години, пак на този ден, да бъдем тук. Стягайте се”, обърна се към гостите Румен Леонидов.

„ Шишо имаше една молба да напиша нещо за каталога му, което ме върна към живота на писането. Защото една година нищо не ми се пишеше, не ми се живееше, такава депресия, в каквато никога не съм изпадал в живота си, дори в най-тежките години на социализма”, каза Румен Леонидов.

И прочете написаното за последната изложба на приятеля си Иван Шишков:

Когато тялото не може да пътува, духът лети и сe лeкува…

Тази изложба е зачената по време на новата световна война, в която цялото градско население бе под домашен арест с право на индивидуално свиждане… По признанието на самия Иван Шишков невъзможността да се озарява извън родната ни природа и другите земни красоти, го е изстреляла извън Земята, извън нашата планета.
Този полет на духа не е странен за Шишо. Душата му на вечен пейзажоплавател и бродник из магичността ни е известна от предишните прекрасни изложби. Но сега той надмина себе си и заби тежката си котва в повърхността на марсианските хроники.
Маестрото от силно впечатлителен художник, омайващ се от непознати за българския трудовак континентални кътчета, тук се самоназначил за космически заселник. Блестяща авангардна идея, осъществена по класическите принципи на предишните му художествени зрелища.
Но този път разликите са не само колоритно очевадни, но и различни смислови, ментални и многопластови като нови внушения.
Замислете се защо това огнено сборище на визии от Червената планета е именувана „Парковете на Марс“? Не е ли по-логичното полетата или градините, дори пустините на Марс? Както знаем, от марсиянците  е останало само камъняк, сиви до смърт кратери, безлюдност, безцветие, безнадежност.
Тази гледка е убийствена и точно тя е извадила Шишков от домашните пантофи и е полетял духом към мъртвилото на марсовата гравитация.
Жизнената и неизтребима енергия на този живописец го е тласнала към оцветяването, разцветяването и очовечаването на покойната планета.
Това е хем индивидуален протест срещу нелоялната война против земляните, хем е опит за преселение със средствата на фантазията и философията, хем физическа намеса в космическия порядък.
Шишо не е фантаст, но според него, Парковете на Марс трябва да ни подскажат за наличието на невидими същности, които въпреки кретенските за нас кратери и прахотии, има къде свободно да се разхождат, облитат, разлистват и размножават. Докато в малката като човешка длан родина зелените паркове бяха зорлем обезлюдени, забранени за разходки, а за присядане на скамейките бяха раздавани тлъсти глоби.
Шишо е наситил с живот нови въздушни територии на своя талант. Това изригване е колкото предизвикано, толкова и естествено, защото е поредното му търсене и поредното му самооткритие.
Шишовата същност е разкрепостена, лайартна, непослушна, съпротивителна. Той не се слага на битието, а има дързостта а му предлага помощ. 
Вгледайте в тези картини и ще осъзнаете, че почеркът му е различим, но усещането за неповторимост е друго – още по-магично, още по-цветно влюбено, още по-смислено в общия план и във фрагментите.
Завиждам на Шишо, завиждам на всички същества, които убиват само при самозащита, и му благодаря за защитата на живота ни, не само на нашия, на неговите друзя и френдове, но и опита му да спаси по свой начин цялото неблагодарно човечество.
И този сполучлив опит заслужава не сама аплодисменти и бисиране, но и разграбване на картините му и разпръскване им по домовете ни. Те ще са нашите малки телескопи, с които денем и нощем можем да търсим онази звезда, която Шишков преоткри за нас, арестуваните от вируса на световното безвремие.
Бъди честит, все така читав и честен към себе си, приятелю, светът едва ли ние ще оправим, но ние променихме този свят! Амин.