„Не може да хейтите Хейтър номер 1 под тепетата!”. “Да си простак е флаш моб в наше време”. “Модерен Славчо, ама не от Учидонл, а от Филибе”. Това са част от коментарите под статията ни “Най-гневният пловдивчанин – AngryAngel създаде пловдивския Филип Марлоу”: https://podtepeto.com/aktualno/nai-gnevniyat-plovdivchanin-angryangel-suzdade-plovdivskiya-filip-marlou/?fbclid=IwAR2HM_Xe_AoDgZaJvn3-FZMDSubwk1tDvMRWQmi0c-xByqzJuF3pV13l8JM
За хейтърите на Хейтр номер 1 под тепетата имам спийч:
Енгри е лоша компания, биха казали дружинните ви ръководителки, защото много му знае балалайката и не си затваря устата.
Да, Енгри е лоша компания! Това ще ви каже фешън гурото ви. Айнджъл не си епилирВа краката /за гърдите не знам, а и да знаех не бих го написала, защото жена му още не му вярва, че е известен/ и не си оформя веждите и брада в бербер шоп в Капана.
Не прие крафт бира /само пред аудитория/, което значи, че е звезда и си пази имиджа на де моде пич. А звездите не са стока, викаше баба ми.Права е баба!
Енгри е стока, ама и книгата му е.
И всички са прави
Ако не са, ще станат… защото нищо не е свършило, ако краят не е щастлив.
А книжната кариера на Енгри сегта започва, както и запознанството ви с Хрецел Вазов…
Само за този коментар съм но комент – “Имаше една група Bad Company”.
Хейтете това
https://www.youtube.com/watch?v=SuSuRk5DMJU
Bad Company – Simple Man.
Ето пък какво написа самият Ангел Кочев при излизането на първата му книга:
Искам да помоля големите книжарници да не слагат на лавиците си бебчето ми до comfort literature за психо-Монтесори майки от типа на Елиф Шафак, където един от разказвачите е смокиново дърво – уот дъ фак? – първо, заради естествената ми неприязън към властни, успешни жени, които искат да минават за по-интелигентни от мен, и най-вероятно са, и второ, щото моят герой, ако види смокиново дърво, дето му говори, ще го отсече, ще го залее с бира и ще го запали и ще танцува джига около него… аре да не смесваме жанровете, а…?
Сложете ме до Мураками, Стайнбек и Селинджър… ако ще е дама – минимум Труман Капоти…
А сега ето какво каза Ангел Кочев- AngryAngel пред Под тепето, малко след излизане на дебютното му криминале „Лоша компания”.
„ Ангел Кочев и AngryAngel реално е един и същи човек, но пише за различна аудитория. Писането на AngryAngel във Фейслук и позитивните отзиви под постовете доведе до книгата. Хората ме окуражаваха и затова си мислех, че мога да го направя. В началото идеята бе да напиша пълнокръвен роман. Но това е хард уърк. Много трудна работа. Тези фрагменти във Фейсбук, които всеки ден можеш да продуцираш, на мен много лесно ми идват, те буквално са поток на мисълта. Но романът е трудна работа. Затова първо написах едната новела, но от редакторска гледна точка беше много кратка за издаване. Затова написах като продължение втора новела. Може би в един следващ етап ще има и роман. „Лоша компания” е доста грубовато, нерафинирано повествование. Езикът не е AngryAngel. Тя не е в стила на AngryAngel, не е заводски хумор. Книгата е опит за художествена литература в жанра на Чандлър. На ръба на цензурата е. Опитал съм се с езика на добрия вкус да придам малко по-мрачни краски, доста тежки на моменти”, обясни за дебютната си книга Ангел Кочев.
Признава, че в началото го е било страх да иде при издател, за да не бъде отхвърлен.
„Затова реших да си наема редактор с идеята после да си я издам сам, да си е моя книгата, да си я държа в къщи. Попаднах на Або, който се оказа професионален редактор от голямо издателство- Рива. И ми вика: „Пич, това е много готино, ще говоря с колегите на редакторски съвет да видим дали не можем да го публикуваме”. И те го харесаха. Прецених, че е по-добре да се доверя на издателска къща, за да не съм поредният графоман, който си пише и издава нещо сам. Когато има издателство зад теб си е един вид одобрение от истаблишмънта”, намига Кочев.
Питаме го за главния герой Херцел Вазов- пловдивският Филип Марлоу.
„Има хляб в него да се развие. Той е доста интересен като личност, от типа самотен частен детектив. Е, има доста клишета в книгата. Името Херцел Вазов и инспирирано от една табелка на улица в нашия квартал, кръстена на доктор, който се казва Херцел. Много ми хареса това име и го откраднах. А Вазов го добавих, за да е по-чуваемо”, обяснява Енгрито.
Подчертава, че в книгата има референции към детство му през осемдесетте години на соц периода.
„ Хората си мислят, че съм червен, а аз не съм. Просто имам носталгия по детството”, допълва Ангел Кочев.
Както очакват мнозина, името на книгата е инспирирано от култовата рок банда Bad company. В музиката има много референции към музиката, която Кочев харесва. А Bad company, съвсем естествено, е една от тачените банди за рок енд рол душата на писателя.
Кой всъщност е Кочев? AngryAngel ли е? Готиният съпруг или якият учител? Или пък гневният хейтър? Писателят или блогърът? Тези въпроси си задават множеството фенове на автора. „Жена ми е много притеснена. Вика си „Ся, тоя пич нещо се чална!”. Водим деца на училище, фемили хава, и аз й викам, че трябва изглеждам екзотично, да съм оригинален. И тя се притеснява. И още не вярва, че съм известен”, смее се AngryAngel.
„ Всъщност, в „Лоша компания” е животът на Ангел Кочев, който той винаги е искал да живее. Но пие ракия в седем и слага децата в осем. Това е животът, който заслужава”, допълва сериозен.
На какво се гневи най-силно? На много заобикалящи ни идиотии, естествено.
„ AngryAngel? Това е аутлет за гнева. Аз съм доста гневен човек. Мисля си, че затова се поучава- защото хората наистина го усещат. Някои неща сериозно ме ядосват. Но те не са битови неща. Много ме дразни гайдарят на Главната. Хората това не могат да го разберат, но ние работим там отгоре, преподаваме, а той свири две песни по цял ден. Колкото до Монтесори хейта- това е една метафора. Не Монтесори е проблемът. Но все пак не харесвам Монтесори. Всъщност сферата на образованието много оправиха. Не е зле така да оправят и другите сфери. Кадърни са хората, имат много добри условия в училищата и се развиват. Дълбоко не съм съгласен с царящата политкоректност. Аз нямам нищо против хомосексуалистите. Дори не ми пречи, че се демонстрира. Един от любимите ми филми например е „Планината Броубек”. Дразни ме най-вече преструвката. Когато човек е нечестен, подражава, опитва се да изпълнява определени обществени критерии. Това ме дразни. От там идва това „джибой”- човек, на който му е много важно да демонстрира някои определени неща. Най-силно ме разгневява лошотията на хората, простотията. Разгневяваме ме откровената кражба от обществените средства. Или начинът, по който изглежда едно детско спешно отделение. Разгневяваме това, че никой не дава пет кинта за важните неща в живота”, изброява Ангел Кочев.
След което подчертава, че го балансира блогът, семейството, децата. И рок музиката.
„ Тежко е, защото имам около себе си много хора от Смолян например. И като искам да напиша, че някой е дошъл от Смолян и си гледа животни в двора, тези хора около мен се обиждат. Докато го преодолееш това, че хората трябва израснат това, че явно аз се шегувам, е трудно. Добрата новина, че никой не се е обидил, поне външно. А например имам приятел, който е директор в Либхер, а жена му е от Смолян. От друга страна имаме голям бизнес в Тракия, а колегите на работа докато се легитимирам като човек, който хората харесват, а не искат да убият, се притесняваха Свикнаха хората с този образ, той реален, част от мен е. Това ми помага да релаксирам”, разказва за трудностите на това да нареждаш здраво във Фейсбук Ангел Кочев.
„ Не е тайна, че в последните десет години не съм гласувал. За което много хора ме упрекват, защото критикувам всички. Но не мога да се пречупя, адски са ми неприятни. В голямата си част всички политически партии са ми свръх неприятни. Няма как да се пречупя да гласувам. Сега наистина много ме ядосаха със Слави Трифонов в парламента. Това може да ме накара да гласувам на през есента. Това, че Слави Трифонов е в парламента е много обидно за всички”, заявява Ангел Кочев- AngryAngel.
Очакваме да видим докъде ще отведе писателя Ангел Кочев героят му Херцел Вазов. Дотогава ще се наслаждаваме на чувството за хумор, иронията и самоиронията му на блогъра AngryAngel. Но и ще посетим премиерата на „Лоша компания” 28 септември от 19.00 часа в клуб „Петното на Роршарх“. Защото е адски готин и го чувстваме като част от семейството на Под тепето и Котка и Мишка.
