На днешния 21 ноември през 1871 г. в Пловдив е роден Панайот Пипков – композитор. Композирал музиката на „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ по известна като „Върви, народе възродени“.
Когато пише музиката е учител в Ловеч. Това е най-значимото дело през целия живот на композитора. На 9 май 1901 г., слушайки как негов ученик рецитира стихотворението на Стоян Михайловски, в главата му се ражда мелодията. Още на следващата година химнът „Върви, народе възродени“ започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура.
След време Панайот Пипков споделя:
„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“
Той е автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“.
След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече!“ – Химн на Македонския народ. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“. Автор на много популярните песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“. Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев.