Галерия L’UNION – Пловдив тази година отбелязва 20 години от своето създаване с изложбата “Следва продължение“ в ГХГ „Пловдив“
Експозицията показва 52 произведения на 16 утвърдени художници част от колекцията на галерия L’union от живопис.
Избраните автори са една малка част от творците с които, галерия L’union е работила през годините на своето развитие. Сред тях са: Атанас Парушев – Шока, Вихрони Попнеделев, Георги Баев, Генко Генков, Димитър Казаков, Димитър Буюклийски, Димитър Шопов, Димитър Генчев, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Иван Вукадинов, Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Росен Райчев, Свилен Блажев, Стоян Цанев.
С галериста Павлина Маринова разговаряме за това какво е предизвикателството 20 години да организираш изложби, да колекционираш творби и да не спираш да се интересуваш от това, което се случва в българското изкуство.
Галерист, колекционер, а отскоро и с изкуствоведско образование е Павлина Маринова – собственик на галерия „Люнион“ в Пловдив. Когато се върнете назад, в самото начало, мислихте ли, че ще направите толкова изложби и ще успеете да подкрепяте българското изкуство толкова време?
П.М. : Никога не сме се си поставяли за цел да правим много изложби. Винаги водещо в политиката на галерията е било не количеството на направените изложби, а тяхното качество. Утвърждаването и спечелването на доверието на най-успелите български художници към нас се постигаше бавно и постепенно. Когато открихме галерията бяхме непознати на публиката и на художниците. Тоест ние вървяхме по неотъпкана пътека. Тази така специфична и вълнуваща дейност изисква да притежаваш някои качества - търпение, устойчивост и силен характер. Под характер имам предвид последователност и отстояване на критериите в работата си. Именно на тези качества се дължи факта, че с годините се утвърдихме като една от водещите галерии със собствена политика.
Какво ви мотивира да го правите и да продължавате?
П.М. : Мотивите за това са най-различни, но основен мотив е изкуството. Онова, в което има духовност. Както Генко Генко бе казал: „Бездушен човек не може нито да твори, нито да разбира от изкуство, изкуството е остра чувствителност“. Голямото изкуство докосва сърцето. То те обогатява, вдъхновява и поражда мисли по емоционален път. Въздействащата сила на истинското изкуство разви у мен колекционерска страст към художници с категорично присъствие на българската художествена сцена. Доказателство за това е тяхната живопис, която е силна, плътна и експресивна. Една част от тези автори са изложени в момента в залите на Градската художествена галерия на Пловдив и могат да се разгледат до края на месец декември 2021 година.
Кои са художниците, които предстои да видим във Вашата галерия през идната 2022 година, бихте ли издали поне някои от тях?
П.М.: Художниците с които работим не са много. Предстои да покажем изложба с творби на Румен Жеков заедно с премиера на най- новия му каталог. Обмисляме да представим голяма изложба на Димитър Шопов в някоя от залите на Градската художествена галерия – изложбена зала 2019 или в залите за временна експозиция на ул. „Княз Александър I-ви“ 15. За изложбеното ни пространство се подготвя и художникът от Сливен Атанас Парушев – Шока, към чието изкуство имам засилен интерес. Между тези три основни самостоятелни изяви ще могат да се видят и няколко сборни изложби с картини от колекцията на галерия L’union.
Какви са Вашите проекти, върху които работите или сте работили като изкуствовед?
П.М.: Най-големия проект върху, който работих бе върху творчеството на художника Стоян Цанев (1946-2019). За период от година и половина от началото 2019 до средата на 2020 година. Това е дипломната ми работа за придобиване на магистърска степен към НБУ на тема: „Изкуството на Стоян Цанев - взаимно обогатяване на художествените медии: графика, живопис и керамика“. Магистърската теза бе една добра възможност да направя опит за цялостно проследяване на творческите търсения и процеси, довели до развитието на неговия оригинален пластичен език. Настоящата работа имаше за цел да изследва специфичния стил, насоки, търсения и интереси, както и разнообразието от художествени медии (живопис, графика и керамика) и тяхното взаимно обогатяване при създаване на визуалния образ.
Стоян Цанев винаги ме е вълнувал със своята загадъчност и непосредственост, с умението си да постигне дълбоки внушения чрез лаконични изразни средства. Какъвто беше и самият той пестелив на словото, но мъдър и открит.
Многопластов, разнопосочен, необятен в идеите и техните художествени въплъщения Цанев съчета елементи от различните си практики, постигна монументалност, чрез която внуши сила на образа, изразителност и оригиналност.
А като колекционер, какво изкуство предпочитате да колекционирате – съвременни автори или от нашите по-стари майстори, които вече не са между живите?
П.М.: Предпочитам да колекционирам изкуство което е истинско, в което има духовност, което се отличава с някаква художествена стойност. За мен няма толкова голямо значение дали изкуството е старо или съвременно, стига инвестицията да е възвращаема в годините. И съвременните и старите майстори имат своите постижения във времето в което са творили. Затова харесвам картини и едните и другите. Интересите ми предимно са насочени към модерно мислещи художници, както и към млади, които работят в нова посока, съчетават различни техники, в които човек си заслужава да инвестира.
Кое Ви доставя най-голямо удовлетворение във Вашата работа и ако някога трябваше да избирате пак, отново ли с това щяхте да се занимавате?
П. М.: Най-голямото удовлетворение за мен е когато хората с които работя са доволни. От една страна художниците за това, че успявам да популяризирам и реализирам картините им, от друга страна клиентите, когато останат доволни от направения избор. Също и когато печеля доверието на нов клиент.
Удовлетворена се чувствам и когато открия и се сдобия с нова картина-шедьовър.
Някога Гоьоте е казал: „Колекционерите са щастливи хора“.
И наистина аз се чувствам щастлива и одухотворена. Това ми дава основание да съм сигурна, че отново бих избрала да се занимавам с галерийна дейност. Това е изключително интересна сфера в която можеш да се развиваш. Тя е и прекрасен извор на вдъхновение.
