Марина Мирчева
 
Скулпторът дебютира като поет
 
Скулпторът Русен Дойков представи първата си стихосбирка „Достатъчно носталгия“ в галерия „Червеното пони“. В разговора за книгата се включи и нейният илюстратор художникът Чавдар Щипков. Присъстващите имаха възможност да разгледат изложба на офортите му, създадени специално за нея.
 
Дойков спомена редактора на книгата Елин Рахнев като деликатен човек, с когото лесно се работи. Призна, че няколко стиха са отпаднали, но знае, че решението за това е правилно: „Амбицията на автора да каже всичко, което иска, на един път е добре да бъде обуздавана. Това е ролята на редактора.“
 
Думите на Рахнев, написани по повод премиерата прочете модераторът на събитието Силвия Димитрова. А издателят на стихосбирката Румен Леонидов я определя като „произведение на изкуството“. Той пише: „Дебютният сборник на Русен е произведение на изкуството, пространствен предмет, в който съжителстват рисунки с думи и лирични безгранични линии, чиито монолог е паралелен на поетовите превъплъщения. Толкова изящна хармония между две отделни същности на артисти, на творене, много рядко са ме впечатлявали. Всъщност освен поетът Дойков, художникът Чавдар Щипков и визията на Станислава Малчева, между тях деликатно присъства, с вечната цигара между пръстите, и осанката на Елин Рахнев. Така кръгът се затваря, за да се разтвори в сетивата на читавите читатели.“

Русен Дойков споделя, че с думи се работи по-трудно, отколкото с метал. Ето как обясни двузначното заглавие на книгата: „Тя, носталгията, няма да  свърши – всеки може да си вземе, колкото иска от нея. Също така всеки може да поставя за себе, колкото иска начала. За мен самия няма еднозначно тълкуване.“
 
Разговорът завърши с прочит на подбрани стихове от актьор от „Театрална работилница за мечти“ Заро Костовски.

Елин Рахнев за книгата:

"Смелостта да се съблечеш до последния капиляр, кост, отчаяние. Да влезеш в оптиката на деня, в който няколко дървета вече са загаснали и няколко птици са се счупили в носталгичен танц. Да събереш саморазрушението в шепа бъдеще и минало, да отпечаташ щрихите, нюансите, тоновете на недовършени сълзи и после да ги подвържеш в скелета на личната си невъзможност. Това са само малка част от приливите, естествените движения в „Достатъчно носталгия“ на Русен Дойков. Нямам представа дали стиховете на Русен ще достигнат до достатъчно публика или ще се свият в шепота на затворен кръг ценители. Това са неща, които особено за поезия понякога се разпадат преди да си се замислил за тях и всъщност нямат особено значение. По-истинското е, че Русен застава пред себе си, другите, живота, смъртта, любовта в тотален апарт. Но със 103 процента доза нежност сред този толкова безсмислен и понякога невъзможен свят. И това е напълно достатъчно да обикнем тези мигове, съхранени в „Достатъчно носталгия“.

фотограф: Кирил Найденов

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…