Заповядайте в оазиса на хлапашките мечти на Питър Бекър
Колекционерът откри бутик за стари играчки на Отец Паисий
Аня Петрова
Детските години са най-сладките. Можете ли да си представите да можете да се потопите пак в тях? Да стъпите в свят, където играчките ви обгръщат, но онези пластмасовите, които се шарят по витрините, а онези истинските. Играчките, в които са вградени сърце и душа.
Питър Бекър е холандец, който до преди 7 месеца е живял в самото сърце на Холандия, а именно Амстердам. Сега е започнал своето приключение в Пловдив. Бил съм в София, там също е спокойно като за столица, но тук е различно, споделя той. Освен красотата на града под тепетата, една друга красота също му помага да вземе решението да се премести тук за постоянно и това е любовта. Осъзнава, че работата му в Амстердам е достатъчно гъвкава и стига да има интернет и компютър може да я върши от всяка точка на земята. Но преди всичко, поне за нашата история, Питър е колекционер на стари играчки.
Малкото ъгълче на ул. Отец Паисий, точно до първата спирка на тролейбусите, сега прилича на фабрика за играчки ( пишем ви с особено чувство, тъй като въпросното място е старият офис на Под тепето и КАПАНА.БГ). Щом влезеш вътре няма начин да не видиш поне една дрънкулка от своето собствено детство. Питър съчетава полезното с приятното – все пак, за да работи му е бил нужен офис, но пък в него се е таяло и желанието всичките му играчки да са около него. Вярвам, че мястото ме намери, а не аз него, казва той за офиса си и сподели, че на подобно пространство не му отива да бъде на Главната, а трябва да е именно на улица като Отец Паисий. Когато отваря врати не очаква, че ще има особен интерес към хобито му, но бързо си променя мнението. Хората влизат вътре дори и само, за да разгледат, мислейки, че това е галерия, а продуктите са просто експонати. Дори за по-малко от час по време на самата среща с него, влязоха няколко човека, кой да остави малка метална лада или да попита кога е удобно да донесе своите ненужни играчки. Това е единият му начин да се сдобие с тях, а другият е като ги купува по интернет и веднъж месечно се прибира в Холандия, за да ги вземе от там и да ги докара до България.
Понякога ме мислят за луд, споделя той. Възрастен мъж да се занимава с играчки, но нали знаете, че няма по-хубаво от това да превърнеш хобито си в професия? Сега си представете, че хобито ви кара всеки един човек, докоснал се до него, да се усмихне.
Играчки събира от близо 30 години като всичко е започнало с една малка детска кола с педали. Сега такива може да намерите доста при него. Колекцията му съдържа стотици, че дори хиляди играчки, като всяка една от тях е уникална по своему. Най-старата играчка е една пожарна кола, която датира от 1940 година, която е единствена по рода си, а точно до нея е новинарското микробусче с камера на покрива, което е единствено по рода си за целия свят, тъй като няма друго останало, което да е с оригиналния си вид. Но те са част от личната му колекция, за която казва, че никога не би продал нещо от нея. Голяма част от играчките са с повече сантиментална стойност и повече мъжки, от колкото женски. Танкове, калашници, колички и камиончета и всяка една от тях с изпипани детайли, от кормилото до скоростния лост. На бюрото му стои малък молив, наполовина използван, но с надпис „Пловдив“, който Питър намерил на битака. Ако някой влезе, види го и му стане мило, ще се зарадвам, казва той. Сам не може да повярва на какви неща попада в България и как хората всъщност не осъзнават колко много имат в домовете си и какви съкровища пазят. Оригинални играчки, дори все още с опаковките и то все такива, за които един колекционер би дал стотици долари, а ние ги използваме за украса вкъщи. Част от играчките не са били изкарвани от кутиите и никой никога не си е играл с тях, което Питър намира за изключително тъжно, тъй като макар и колекционер, осъзнава истинското предназначение на всичко около себе си. Всички играчки са наредени върху мебели, които е взел от Тютюневите складове. Масивно дърво, което е попило всяка доза никотин в себе си и още ухае на папироси. Трудно му е само да разбере защо някой би сложил ключалка и би провалил лика на шкафовете, при положение, че ако искаш нещо, то просто би счупил стъклото.
На въпроса дали мисли да се върне в Холандия, отговаря с твърдо НЕ. Поне не и за повече от седмица. Всичко в Амстердам е работа, работа, работа, работа, а тук е айляк, усмихва се той. Докато ние бягаме в чужбина, да търсим работа и пари, то чужденците идват тук, за да намерят спокойствието, щастието и любовта. Да сбъднат мечтите си и да започнат да живеят истински.
https://kapana.bg/litza/item/2353-holandetz-prodava-retro-detstvo-v-sartzeto-na-plovdiv#sigProId8ed6cc7ecc