Аня Петрова

Нека да започнем този текст с факт - българският поет е мъртъв, по възможност убит трагично, какъвто всъщност е бил и целият му живот. Живите поети са само мит, но не те са ни в мирогледа сега, а именно тези убитите, хубавите, красивите. Обожествените и все така, десетилетия наред, висящи по стените на училищата. Все така, преподавани по старата ни система, че да няма и драскотинка по тях. Все така перфектни и изящни. 

Защо?

Христо Карастоянов застана в Петното на тазседмичния литературен салон, за да ни зашлеви един шамар с "А защо не?". За предишната му книга, "Името", Божана Апостолова сама споделя, че това е най-големият боклук, който той е писал , макар и мнозина да не мислят като нея. Все пак, тя е издател, призмата на виждане е пречупена през идеята, че това не е била просто неговата книга, макар и тя да е прекрасна! За това  се ражда 30-годишно замислено дете на име " Една и съща нощ". Това е не рожбата на Карастоянов, а мъжкото отроче, което ще продължи рода му. Това е книгата, която на пук хванах, за да прочета последното изречение първо и ме почти ме разплака. Защо ли? А защо не?

Сбито в едно изречение - книгата разказва по художествен начин затворническите години и края на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов. Художествена измислица, основана на факти. Важно е да звучи достоверно, както каза сам Карастоянов.  Нямам намерение да ви я разказвам, а по-скоро да ви дам съвета, да я купите/заемете/откраднете и прочетете! Всички сме до болка запознати с историята на Гео Милев. Като, все още, част от младото поколение, казвам ви, че този автор е до все същата болка досаден на учениците, просто защото не знаят. Карастоянов сподели с публиката, че ровейки се из форумите е попаднал на мнението, че "тази книга променя мнението ми за Гео Милев". Сами преценете какво значи това. Дори в края на абзаца, все така част от същото поколение с омерзение признавам, че не сме наясно кой е той Георги Шейтанов. Не и тези от нас, които сме завършили най-обикновена гимназия в най-обикновен град. Така че, "Една и съща нощ" се превръща в едно гъделичкане, с което миналото дразни наборите ми. Но пък как го прави само! 

Вече изящен с перото, писателят се е научил, че след издаване, книгата поема по своя си път. Така се случва и с "Една и съща нощ", която яростно достига определения от типа на "шедьовър на нашето време". Аз нямам нищо общо с успеха на книгата, оправдаваше се Христо пред публиката, но всички тайно си знаехме, че вината му е жестока. Вината му е с корици и сега стои пред нас, чакаща някой да разгърне страниците ?.

Думите му са остри и кратки. Изреченията са подрбрани и изпълнени с чувства. Самата Леда Милева е изразила съгласието си, че той е започнал тази книга. Страниците се разгръщат сами, а стига да имате капка въображение, то ще се пренесете в други времена.  Краят на книгата ли? Краят си е [ Край!]

Снимки: Мая Любенова