Мечтата за живот и щастие зад граница се превърнала в искрена любов към родния й град

Не си заслужава да напусна Пловдив, тук е прекрасно и хората са топли и истински, смята чаровницата

Екатерина Стоянова

Александра е едно от хилядите онези деца, мечтаещи да заминат за чужбина, за да намерят своето щастие извън България. От малка носи в себе си загнезденото от чужди думи вярване, че в нашата държава няма развитие и е по-добре да я напусне навреме. Освен това винаги е мечтала да се запознае с нов свят, нова култура и така, в един момент решила да замине за Кипър. Преместила се при нейни близки, живяла, творяла, наслаждавала се и... осъзнала колко много е сгрешила в преценката си за България. Месеци наред тя била обзета от носталгията по пловдивските паважни улички, булевардите с красивите рози, градините и площадите, по които може да излезе сама, във всеки един момент, и да срещне приятели. Липсвало й топлото чувство на родния кът, където, дори да нямаш кръвна връзка с някого, ти го чувстваш като брат.

Останала е с много  смесени чувства, относно Кипър – дали заради носталгията, или нещо друго, не знае. Обликът на мястото, в което е живяла, наподобява Пловдив – красива главна улица в центъра, подобна на нашата, с много разклонения, водещи до живописни улички с много арт-кафенета и други красоти. Но, разбира се, никое от тях не й е носело усещането, което я прегръща тук.

Очарована останах от едни големи контейнери, специално поставени на места, в които хората оставят дрехи за благотворителност. Там видях и как всеки, който се изнася от настоящия дом, оставя всичко излишно, включително здрави и читави мебели, в други специализирани контейнери, от където всеки в нужда може да вземе това, от което се нуждае. Благородно е, разкрива едно от приятните впечатления от Кипър тя. Влюбена е в котките там, които на времето,са занесени на острова, заради  многото насекоми и малки бозайници. Там няма една измършавяла котка – всички са красиви, големи, дебели и пухкави, каза тя, прехласвайки се по спомена за любимите й животни.

Градът, в който е живяла, е разделен от граница, като отсрещната му част е в турско притежание. Тя е видяла как кипърци са се бунтували пред границата, че си искат земите, пели са химна си – точно пред очите на съседите си. От другата страна пък, вярващите в Корана, са издигнали своето знаме, което свети и мига всяка нощ.

Може би и една от причините да искам да се върна тук, е че хората там не ходят пеша, не се отнасят приятелски с други, които не са част от семейството им, а за българките вярват, че са отишли там, за да се омъжат и да откраднат богатството на кипърци. Чудя се защо?  Хората там ми изглеждали еднакви –  облечени по един и същи начин, държащи се по един и същи  начин, говорещи, дори движещи се по еднакъв начин, с еднакво огромно самочувствие, разказва днес Александра. 

Чашата преляла, когато решила да си намери работа и попаднала на обява на неизвестна фирма, набираща хора за раздаване на брошури. В последствие й обяснили, че работата й ще се състои в това да обикаля по домовете и да събира дарения за болни деца, които... не съществуват. Това го има навсякъде и е отвратително, ужасна лъжа и манипулация, но там хората са по-наивни от нас и се връзват. Не исках да бъда част от това, подчертава Алекс.

Няколко месеца й стигнали там. Красивият облик и вкусната храна на Кипър, множеството котки и невероятното спокойствие не били достатъчни, за да заменят Пловдив. Александра се променила. Осъзнала нещо много важно – България не е толкова зле, колкото всеки си мисли. Разбира се – има проблеми, не е много богата държава, но е прекрасна. За нея Пловдив е рай. Тя вече вярва в бъдещето си тук и в бъдещето на страната ни и ни дава една по-позитивна гледна точка. За пример дава филмите, които се заснемат тук,  в сравнени с филмите, заснети в Кипър – видяла е с очите си и е чула от други как понякога кипърските сериали се снимат с айфон, поради липса на друга техника.

Не си заслужава да напусна Пловдив, тук е прекрасно и хората са топли и истински, смята Алекс, разхождайки влюбения си поглед по паветата в Капана.