Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си

Стефан Колев - Skill е добре познат на пловдивската общност. Тясно свързан с Капана, той е отдал труда си за неговото развитие. Основател на Домъ на плочата, заведение "1890" и базари за грамофонни плочи, Стефан е интересна и всестранна личност. DJ, бивш графитаджия, дизайнер, радио водещ и още много други. Той е и един от първите пловдивчани, който почва организирането на некомерсиални Black партита. Занимава се с почти всеки отрасъл на изкуството и е изградил име, което да бъде уважавано и търсено за проекти. Вижте какво сподели той за нашите читатели, пред Паулина Гегова!

-Какво се крие зад псевдонима Skill?

Измислих псевдонима още от DJ-ските си години. Първоначално беше различен и дълъг, и хората не го запаметиха. Затова седнах с речник в ръка и почнах да търся нещо със С, заради името ми. Попаднах на думата skill, която означава умение и реших, че е подходяща за мен. Прякора може сам да си го избереш, но ако не ти пасва, хората го усещат и не го приемат.

-Какво е за теб музиката?

Тя е част от мен! Музиката се усеща с душата и сърцето. Тя е универсален език, с който хората могат да се разбират. Може да не знаеш дадения език, но с музиката го пресъздаваш. Тя е като поезията. Приемаш вибрацията, която някой е сътворил.

-А "1890"-та?

Нова крачка в моя живот. След всички тези години обикаляне, заведението е един вид моето собствено място. Установих се в него.

-Помня, че преди време си беше забравил пулта в едно такси. Как се разви ситуацията?

Забравих го на задната седалка. Никой от самата фирма не ме потърси. Имам приятел, който също беше DJ, а неговият баща се познаваше с таксиметровия шофьор. Въпросният му се обади, за да го пита дали го иска за сина си и ето как пултът се върна при мен.

-Наскоро ми спомена, че на предстоящия Капан фест ще организираш интернационален базар за плочи. Разкажи ни малко повече.

Идеята е да събера приятели от Сърбия, Македония, Турция, Гърция, Румъния, Холандия, Италия. За последните не е много сигурно, но за Балканите е. Когато направих Домъ на плочата не исках хората да го приемат като магазин, а като място, в което да разпространяват тази идея. Целта е да популяризира естетиката на слушане на музиката. Когато хванеш плочата има арт, всичко е издържано до най-малкия елемент. Самата плоча изисква отношение, да се грижиш за нея. Затова и организирам базарите. Фестът ще е съчетан с музика, ще се пускат различни стилове, целящи хората да са щастливи.

-Мислиш ли, че ще има интерес?

Съдейки от миналите години, да! Имаме продадени много грамофони на млади хора. Повтарям се, но всеки има нужда от отношение. Не може просто да присъстваш в този свят, без да имаш отношение към него. 

-Капана, като че ли, е отделен дишащ организъм в града. Той е занаятчийски и културен квартал. Защо е толкова важен?

Според мен, Капана е важен, за да покаже на хората, че нещата могат да се случват и всичко зависи от самите нас. Когато дойдохме за първи път, не можеше да се разминеш от коли. Поехме инициатива да превърнем района в пешеходна зона и успяхме. Това е доказателство, че няма нищо невъзможно, но не трябва да забравяме, че всичко зависи от нас.

-Ти си зает човек. Остава ли ти свободно време?

Намирам, но периода, в който съм е натоварен. Човек трябва да дава от себе си колкото може повече, за да се чувства спокоен после.

-Кажи ни коя е любимата ти група. Изобщо каква музика обичаш?

Обичам по-стара и некомерсиална музика, защото едно време музиката се правеше по-наивно и по-искрено. Музикантите не се интересуваха толкова от печалбата. В момента изпълнителите не могат да дишат от всички мениджъри и продуценти. Това е и огромната разлика между тогава и сега. В годините на революции и промени, трябва да кажеш нещо. Със старата музика се говореше. 

-Преди години ти беше един от първите графитаджии в града. Какви бяха тези години, защо графити?

Графитите винаги са били част от уличната култура. Когато аз се занимавах с тях, бяхме част от хип хоп-ърите и брейкърите. Бяхме задружни. Рапърите в момента не уважават брейкърите, разми се цялата тази култура. Тогава искахме да се изразяваме по друг начин - с надежда и вяра. В края на 90-те нямаше никакви графити. Само един чужденец бомбеше по тепето и за нас беше нещо ново. Дори нямахме спрейове, рисувахме с пастели. Лятно кино Орфей ни беше убежище, което изчистихме и изрисувахме. Не сме били вандали. Не го правехме, за да загрозяваме и рушим. Точно обратното! За нас важното бе да направим някоя сива стена готина и цветна, но и да има послание. Оказахме се едно от първите crew-та в България. Участвахме в софийски фестивали като "Златния ключ". Преди 98-ма се появи един много як графит на СОУ "Димитър Матевски" в Тракия. В крайна сметка открихме твореца, който се оказа, че живее в Германия. Тогава не знаехме как се правят професионални графити и когато той дойде отново в града, ни вкара още повече в схемата, обясни ни принципа и последователността на рисуването.

-Нека си поговорим за мечтите. Постигна ли своите и има ли такива, които все още са блянове? 

Винаги има блянове, но гледам да следвам мечтите си. Когато отстояваш своето и не си продажен, малко по малко нещата се подреждат. Трябва да имаш принципи. Трябва да си чист пред себе си.

-Всъщност какво се изисква, за да достигнем мечтите си?

Да си коректен. Когато вършиш нещо да държиш на думата си, да уважаваш хората, които те уважават. Не трябва да си тарикат, особено когато работиш с приятели.

-А страхът от провал? Съмненията в собствените възможности? Те са огромни препъни камъни.

Това е една вътрешна борба, която и аз самият съм преживял. Чрез музиката се опитвам да се намеря. През 2006-та година направих албум с име "Пробив в съзнанието". Първият микс се казваше Борба с вътрешните страхове, а вторият Промяна към добро. В един момент виждаш кой може да ти помогне, когато имаш нужда. На кого да разчиташ и осъзнаваш, че можеш да се пребориш. Осъзнаваш колко струваш. Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си. 

-Добре, тогава каква е твоята представа за света? Как го виждаш и приемаш през собствената си призма?

Мисля, че трябва да има повече сериозни и отговорни хора, които да изграждат живота не с комерсиална цел. Има прекалено много технологии и балансът някак си се губи. Губи се и човечността. Някой неща трябва просто да се опростят. Светът стана прекалено сложен.

-Да поиграем на една игра: Довърши изречението. Щастието е...?

Споделено!

-Любовта е...?

Зад ъгъла!

-Светлината е...?

Живот!

-Тъмнината е...?

Част от палитрата!

-Любопитно ми е в какво вярваш? Кое е нещото, което заражда надежда в душата ти?

Аз съм смел мечтател! Надежда ми дават децата, защото като че ли се раждат научени.