Имаме много силна ъндърграунд сцена с адски добри изпълнители. Както имаме и обратното. Никой с никой, нищо не дели

Насьо или по-точно Liter Jack, но всъщност Атанас Димитрайков, не е рапър отскоро. Той се занимава с hip-hop от години, още от времето на Респект, но чак сега, когато поема съдбата си в свои ръце и създава самостоятелна кариера , Насьо изпъква на БГ сцената. Бързо печели фенове и почитатели. Музиката му е твърда, смислена и напомня малко за остарялата рап култура, в която не се пропагандираха посредствени текстове и клиширани битове. Участията му винаги са пълни с любители на стила, а клиповете му излизат един по един. Изглежда Liter Jack няма намерение да спре да твори. Амбициозен и твърдо решен да възроди качествената музика в България, той застана пред Паулина Гегова и сподели за читателите на Капана.бг идеалите и бъдещите си планове.

-Наско, как реши да се занимаваш с hip-hop?

Занимавам се с музика. Не съм решавал, просто се случи.

-Какво се случи с Респект? 

Интересен въпрос. Имам само гледна точка, но ще си я запазя за себе си. 

-Работиш с Емо от Central side. Разкажи ни повече.

Емо е най-сериозният човек, с който съм работил. Това мисля, че отговаря на много въпроси. На 34 години съм и приемам музиката си сериозно. С несериозни хора работа нямам. Отделно е и човек с принципи, а такива вече рядко срещам. Проектите са ми интересни защото не са точно мой стил. Винаги съм отворен за експерименти. 

-Има ли артист в България, с когото винаги си искал да работиш?

С Крум от Респект.

-Според теб кой е най-добрият рапър в България?

Крум от Респект.

-"На ръба"! На ръба на какво?

На лудостта, отчуждението, отчаянието.

-Освен с музика се занимаваш и с татуси. От къде дойде любовта към татуирането?

Любовта си ми остана в музиката. Там съм аз и инструментала. Нещо, което включва други хора вече не ми е толкова привлекателно.

-Като твоето лично изобразително изкуство върху чуждо тяло ли го приемаш?

Вече само като работа.

-Ти колко имаш? 

Спях да броя като бяха 7-8.

-Кой е Liter Jack?

Този, който хората мислят, че познават.

-А кой е Атанас Димитрайков?

Този, който малко познават.

-Няма как да не те попитам за бъдещите ти творчески планове.

Приоритет са ми нещата, които ще са в моя youtube канал, както и нещата по албумите. Наредил съм доста колаборации за правене, но всяко нещо с времето си. Работя по два самостоятелни албума, единият от които е изцяло с инструментали на Петър Неделчев ПЕЗ. Отделно един с Димитър Попов T.H.A. и един с Емо. Имам песни в предстоящия албум на Pornographic Monster. Подготвям и албум със сборна формация от различни банди.  

-Музикалната ти кариера се развива доста добре. В България хип-хопърите трудно се реализират. 

Много често дори не е въпрос на трудолюбие и талант. Какво е тогава? Чист късмет? България не иска музика. Иска клоуни и циркаджии. Колкото до мен, мога да кажа, че не храня къща с музика. 

-Old school или съвременен hip-hop?

МУЗИКА! Ако трябва да слушам по-скоро бих си пуснал рок или Liter Jack. 

-В ъндърграунда има някакъв потаен чар. Съгласен ли си?

Аз не виждам чар в това да ти е крив целия свят и да мразиш всички. Аман от дисове и разбирачи. Музиката е изкуство, а в него всеки изразява себе си по свой начин. В България много хора се държат сякаш рапът е тяхно притежание и ревниво си го пазят от "модерните". Имаме много силна ъндърграунд сцена с адски добри изпълнители. Както имаме и обратното. Никой с никой, нищо не дели. Фенове има за всички. 90-те минаха отдавна. Време е някои хора да приемат, че с развитието на света се развива и музиката, и в крайна сметка всеки е свободен да прави каквото си иска.

-Какво е най-важното за теб в творчеството ти?

Да уловя настроението.

-А в живота?

Да уловя настроението и да сме живи и здрави. И да сме добри и да правим добро.

-Както казахме, се развиваш добре. Защо си стоиш в Пловдив, а не се преселиш в столицата, на където се запътват всички, които искат да просперират?

Не виждам какво може да ми даде столицата. Живял съм в големи градове като Торонто и Лондон, не е моето. Пловдив е един от най-старите градове в света и имам щастието да съм роден в него. Никъде го няма стария град, нито Бунарджика. Преди Пловдив беше град на музиканти, художници, артисти... сега е град на чалгари. Ще опитам да променя първо него преди да променям България.

-Винаги когато имаш участие, излизаш на сцената с чаша Jack в ръката. Рекламен трик или ти е любимото уиски?

Не винаги е Jack. Едната ръка ми е празна и нямам какво да правя с нея.

-Благодаря ти за интервюто. Пожелай нещо на пловдивчани.

Пожелавам им да се стегнат малко и да бъдат такива каквито бяха преди, а именно кадърни и добри. Да подкрепят БГ музиката и да са живи и здрави.