Освен красиво и нежно лице, тя е имала и също толкова красива и нежна душа 

Мизерията и страданията по време на войната не пречупили духа на изящната Одри, а го поддържали състрадателен и добър

Екатерина Стоянова

Въпреки непрестанните промени в киното и огромните разлики между онова през 50-те и 60-те години и това в днешни дни, много от старите филми си остават класика, която винаги ще бъде ценена и обичана. Актьорите на изминалото време също винаги ще живеят в сърцата на хората, ще останат в историята на сценичните изкуства със своята пленителност и никога няма да бъдат забравени. Една велика личност, емблематично лице на киното от  50-те и 60-те години е безкрайно харизматичната и изтънчена Одри Хепбърн. Днес е рождения й ден и щеше да навърши 87г, ако все още бе жива.  Родена на 4 май 1929г и завършила земния си път на 20 януари 1993г, тя все още стопля сърцата на почитателите си с ролите си във велики филми като „Закуска в Тифани”, „Война и мир”, „Бандата от Лавендър Хил” и редица други.

Началото на жизнения й път тръгва от Белгия и през 1935г се премества в Кент,  където посещава Частна девическа академия. Скоро след това настъпва повратен момент в живота й, който тя определя като най-трагичен и травмиращ – моментът след развода на родителите й и заминаването на баща й. Правейки множество опити да го открие, години по-късно, с помощта на Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин. Те възстановяват връзката си и поддържат неразривни отношения до неговия край. 

През 1940г немците нападнали Холандия, където Одри вече живеела. Тогава тя приела псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името”, което се считало за опасно.  През тези години цялото имущество на рода им отишло в ръцете на нацистите, а нежната красавица била принудена да научи новия език за отрицателно време, за да не попадне в концентрационен лагер, ако бъде чута да произнася английска реч.  Изключително трудни години настъпили в живота й. 

Една година след окупацията на Холандия, Одри започва да се занимава с балет, потапяйки се тъй силно в света на музиката и танците. Може би това е бил начинът й да се справи със случващото се, да избяга от грозната жестокост в ежедневието.  Балерината изявявала таланта си в бункери и подземия, събирайки средства за Съпротивата. Тя е предприемала различни действия като предаване на кодирани съобщения, раздаване на антифашистки брошури и подпомагане на нуждаещите се. Нейното лъвско сърце е било толкова голямо, че в него е имало място за всеки. 

Преминавайки през безброй перипетии и трудности,  страдаща от астма, жълтеница, анемия, отоци по крайниците и редица други заболявания от недохранване, тя все пак успява да се справи и да остане на крака. Нещо повече – малко след това настъпва началото на филмовата й кариера. С премиерата си на Бродуей в постановката „Джиджи”, тя печели много фенове и обожатели, както и награда за дебют.  Холивуд веднага забелязва таланта й и й предлага роля в „Римската ваканция” и така започва нейната кино-кариера. Блясък и слава се носели около нейната тънка снага, които били напълно заслужени. Хората се влюбили в нея! И до днес сме влюбени в нейната нежност, изящество, в нейното огромно и топло сърце.

Години наред тя се радвала на щастлива кариера, но настъпил и нейният край, след развода с  Андреа Дори.  Изигравайки последната си роля във филма на Стивън Спилбърг „Винаги”,  тя напуска сцената и отдава живота си на децата от страните от Третия свят. Отдадена на каузата да спасява деца, да им помага и да се грижи за тях, тя заслужава звание на светица. 

Трагичния й край се задава в края на 1992г, когато започва да се оплаква от болки в стомаха. Разболяла се от карцином на дебелото черво, тя преминава през операция в Америка, но закъсняла. Отказвайки химиотерапия, Одри си тръгва от този свят в началото на 1993г. Всъщност нейното тяло напуска света, но духът й остава вечно да цъфти в цветовете на нейния труд.

Нека си спомним и за нейната красива душа, докосвайки се до нея чрез прочувствените й и мъдри  думи, които биха могли да замислят всеки:

„Най-важното е да се наслаждавате на живота си и да бъдете щастливи – само това има значение”

"Докато остарявате, ще откриете, че имате само две ръце. Едната е, за да помагате на себе си, а другата – за да помагате на другите".

"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещото, което харесвам най-много, да се смея. Смехът лекува много болести. Може би е най-важното нещо у човек."

„Цял живот мама ми е казвала, че човек е длъжен да бъде полезен. Тя бе сигурна, че е по-важно да даваш, отколкото да получаваш любов”