Ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности

Георги Вачев е актьор, фотограф и пътешественик. Един от най-добрите професионалисти в бранша Под тепетата, той е част от трупата на Пловдивски Драматичен театър, снимал е филми, реклами и музикални клипове. Като фотограф е един от най-предпочитаните в града, защото личният му почерк и представа за визия са повече от прекрасни и нежни. Георги е мултифункционален, красив, талантлив и земен. В неговото отношение към хората не се забелязва парадност, нито грандомания. Усмивката почти никога не слиза от лицето му, а свободният му дух, му позволява да се държи към останалите като с приятели. Постановките, в които е участвал, са: "Добрият доктор" от Нийл Саймън, "Ромео и Жулиета", "Сън в лятна нощ", "Дванадесета нощ" от Шекспир, "Бай Ганьо", "Изкуството на комедията" с режисьор Мариус Куркински и много други. Една от най-значимите му роли в киното е тази на Калоян в адаптацията на разказа "Изпуснати думи" на Елин Пелин, където си партнира с Койна Русева. Вижте какво разказа той на Паулина Гегова за Капана.бг

-Жоре, от всичко, с което се занимаваш, кое ти е най на сърце? Кое чувстваш най-близко? 

Най-близко чувствам това, в което съм влюбен... и понякога това, от което ме боли. 

-Защо изостави актьорската професия в театъра? 

Не съм изоставил театъра. Дадох си малко почивка, а може би и той искаше да си почине от мен, знам ли. Нещата в любовта понякога са така.

-Някога приемал ли си играта на сцена като бягство от реалността и най-вече - бягство от себе си, но не заради професията, а защото самият ти искаш да изчезнеш и да се скриеш зад кожата на някой друг? 

Сцената е голяма отговорност, защото заставаш пред хора, на които трябва освен да разкажеш една история, да ги научиш нещо, а докато ги учиш - учиш и себе си... в това е смисълът! Да, на сцената бягаш от реалността, но има моменти, в които тя те застига неимоверно и ако не работиш професионално, се разсейваш. И ти личи, че "не си там". Понякога ми се е случвало да се разсея от някакви вътрешни чувства, но тогава идва професионализмът, концентрацията, овладяването.

-Какво е фотографията? Каква е тази магия, която се предава през обектива? 

Ох, фотографията е един миг, който е в миналото. Както казва Даян Арбус: "Фотографията е тайна за една тайна. Колкото повече ти разказва, толкова по-малко знаеш".

-Покрай снимането, а и не само, обиколи голяма част от света. От кое място си най-очарован и от кое най-разочарован? 

Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всички по света сме еднакви вътре в себе си, а различни отвън - в културата, в обичаите, в подредбата на нещата. Няма място на света, което да не може да те очарова. Странното е, че хората в Индия, например, са много по-щастливи от американците, които са сигурно 50 пъти по-богати. Трябва да се научим да сме консуматори, но не консуматори на вещи, а консуматори на щастие. Да се оглеждаме, учудваме и радваме на всяко малко нещо - на това са способни децата, а ние, по-големите, сме позабравили вкуса на простите неща.

-Каква, според теб, е разликата между чужденците и нас, българите? 

Зависи кои чужденци. Българите доста изкукуригахме - като деца сме наивни. Най-голямата ми чуденка е нашата КЪСОПАМЕТНОСТ - как така преди няколко години избираме едни и същи хора и техните роднини, и приятели да бъдат във властта, но да не политизирам, че аман! За разлика от нас, в повечето западни държави хората знаят правата си и не допускат да ги мачкат! И има и друго - тъй като корупцията там не е на такова махленско ниво (както при нас), има повече ред, съответно повече вяра в системата! 

-Толкова ли сме назад от останалите и трябва ли да се срамуваме от себе си? 

Не сме назад! Факт е, че по света има много успели българи. Но ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности. Тогава нещата ще се завъртят около културата, науката, а това ще възроди и обществото. Нещата са свързани... ТЯСНО СВЪРЗАНИ!

-До скоро участваше и в сутрешния блок на "Преди обед". Разкажи ни малко повече. 

Поканиха ме във връзка с проекта "My secret Music", "Тайната музика": http://georgivachev.com/blog/2015/11/04/the-secret-music/ и заради срещата ми с Дъстин Хофман. Когато се срещнах с г-н Хофман, едно от нещата, които той ме попита, беше : "Как е театърът в България?" и преди да му отговоря, той ми каза: "И тук е трудно с публиката, ако няма известен актьор в пиесата". После останах в bTV още седмица, защото им се сторих забавен и достатъчно приказлив, ха-ха. Страхотен екип са и е хубаво, че предаването им е аполитично.

-Повечето хора знаят и силно вярват, че телевизията, и като цяло медиите, са контролирани и подкупни. Представят само една страна от даден казус и промиват мозъците на зрителите. Какво мислиш ти по въпроса, като човек участвал в телевизията? 

Няма нещо, което да не е контролирано - телевизията, да не забравяме, е машина за пари. Там, където има пари, има и контрол. Силно се надявам да има обаче журналисти, които да разкриват и да мислят за ИСТИНАТА, защото без нея става трудно. Невъзможно да следваме реалността, а без реалността сме... как да кажа - измислени герои, лъжем себе си. Дразня се много от глупавите новини. Телевизията би трябвало да използва мощта си, за да просвещава, възпитава. Същият е и казусът с училището, но на теория е едно, на практика...

-Всяка личност има индивидуална представа за света. Както се казва - реалността е различна за всеки. Каква е твоята психология за живота? 

Ако сега кажа каква е моята психология за живота, това ще е за днес. Утре може да се променя, а и нали не искате да напиша 50 изречения, които ще ви отегчат? Важното е да правим това, в което вярваме. Тогава няма начин да не стане "КАКВОТО ЩЕ"!   

-Всички имаме мечти. Всички имаме цели, които искаме да покорим. Кой е недостижимият връх? Този, който още не си покорил? 

Няма връх! За мен човек постоянно преследва върхове. Познавам хора, които имат всичко или почти всичко и въпреки това продължават да търсят нещо "по-интересно". Мечта... имам една - да играя сина на Харисън Форд в Индиана Джоунс 6, ха-ха.

-Защо хората на изкуството са толкова емоционални? Имаш ли някакво обяснение, или това винаги ще си остане една енигма? 

Това е заблуда! Истината е, че всички хора са емоционални, просто хората на изкуството държат да го показват, в което няма нищо лошо.

-Какво мислиш ти за събитията, които се случват в града покрай 2019-та? 

Много хубаво! Ще видим какво ще стане. Най хубавото е, че за Пловдив все повече се говори като за един модерен, артистичен град, където всичко е "айляк". Където атмосферата е купонджийска. Само от едно ме е страх - да не станем град, пълен с туристически групи. 

-Мислиш ли, че заслужаваме това огромно културно признание и дали ще отговорим на очакванията? 

Мисля, че го заслужаваме. Естествено, че ще отговорим. Само добра организация трябва. И ще е добре тази организация да я направят кадърни хора, а не "Лелята, чичото или гаджето по политическа линия ", ако ме разбираш.

-Този етикет на Столица на културата не дава ли надежда на българите, че и за нас има шанс и възможност? Възможност да се развием, да напомним за себе си на света, да покажем, че имаме много прелести и съкровища, достойни за възхищение. 

България има какво да покаже, има и какво да скрие, така че задружно да скрием недостатъците и да изкараме наяве готините културни наследства ! 

-Пожелай нещо на пловдивчани. 

Мили пловдивчани,: МОЛЯ ВИ, когато светне зелен светофар, изнасяйте се по бързо по-кръстовищата! То бива "айляк", ама понякога се забравяте, ха-ха. А сега сериозно - Обичайте!