Пише стихотворения от детските си години, обича да рисува и ловко съчетава творчеството с грижите за дъщеря си и работата в университета

Екатерина Стоянова

Марияна Ковачева е една от най-младите преподаватели в УХТ-Пловдив, която, междувременно, е и докторантка. Преподава икономическа социология. Тя е завършила Аграрна икономика в Аграрния университет и магистратура – счетоводство. Отгледана е в семейството на учителка по български език и литература, което я е възпитало като личност с афинитет към науките и стриктността. 

Именно последното заема важна позиция сред мотивите за избиране на този тип професия. В университета тя е взискателна, но винаги усмихната. За първа година преподава на студенти и не може да каже, че е разочарована, но е очаквала те да бъдат по-амбициозни. По време на нейните студентски години, тя и колеги й са се надпреварвали кой да е по-знаещ и да получи по-високи оценки. Били са дисциплинирани и живо заинтересовани от обучителния процес и новите знания. Днес не е точно така, макар че не присъства и пълната анархия с нула заинтересованост. Според нея това е така, защото в България трудната реализация демотивира младите студенти по икономика. 

Извън университета, Марияна е лъчезарна и забавна майка, любяща съпруга и влюбена в изкуствата жена. Една от големите й любови е поезията. Муза често открива в тъгата, но, както майка ми обича да казва,  в тъгата се ражда най-красивият стих. Ковачева пише стихотворения от малка, като най-видните примери и любими нейни поети са Станка Пенчева, Павел Матев, Дамян Дамянов и Никола Вапцаров. В ученическите си години е използвала пишеща машина, на която е напечатала и първата си любителска, неиздадена стихосбирка, наречена „Неизречени мисли“. Събирала е листовете и ги е съединявала като тетрадка, и, като всяко дете, е обичала да изрязва интересни снимки от вестници за украса. Днес продължава да пише, въпреки натовареното си ежедневие. 

Друга нейна страст е рисуването. Предпочита да изобразява хора, рисувала е икона и се вдъхновява от Пикасо, Тулуз-Лотрек, дори Салвадор Дали. В момента не се занимава с изобразително изкуство, но, кой знае, в бъдеще може да се завърне към него. Не е творческа криза, просто времето не достига.  Но творчеството си живее в нея и тя го прилага навсякъде. Дори за една дисертация е необходимо вдъхновение, за да бъде тя различна и впечатляваща. Когато човек няма речник, опит, впечатление и вдъхновение, писането на каквото и да е, е много трудно. Ето тук се намесва поетичната част от нея, която й помага дори в подготвянето на уроците.

Като дете, тя е била щастлива и доволна. Имала е красиво детство, в къща с двор и е прекарвала времето си навън, в игри с приятели. За днешните деца говори с тъжни нотки в гласа – те са обградени от новите технологии и мозъците им се промиват. Те порастват в среда от манипулиращи средства, ограбващи вниманието и дните им. След това, ударени от тежката ръка на суровия живот, решават да заминат за чужбина, защото и политиката на държавата ни не е каквато трябва да бъде. Тук развитието най-често е трудно. 

Все пак, Марияна смята, че България има светло бъдеще в икономически аспект. Въпреки че ние сме сред държавите  с висок външен дълг и спестяванията ни изтичат зад граница, а чуждите стоки са ни превзели, ние произвеждаме биопродукти, които, според нея, ще спасят родното селско производство.  Тя вярва и в бъдещето, което винаги може да се подобри.

Едно стихотворение на Марияна:

Майка ми каза – поезия не пиши!

Животът не е за нежни души.

Докато си още малка се промени -

безпринципна и нахална стани.

В свят за войни и пари полудял ,

Няма място за морал и идеал!