Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България, казва художникът

Квантовата физика, цивилизации и много танц в поредната самостоятелна изложба на маестрото в Стария град

Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019, смята творецът

Анастас Константинов отново изненадва с поредната си самостоятелна изложба, открита миналата вечер в студиото си в Стария град. Той дава пътя, истината и оставя да определим живота след картината, която в продължение на дванадесет месеца е рисувал. Усмихнати мраморни бюстове, отпътуващи от този свят под погледа на Архангел - нито мъж, нито жена, докосвайки ги само. И още нови 20 платна носещи в себе си танца. Експресия, която загатва познатия символ на триъгълника и рибата,  след един нов световен потоп. Анастас не е Атанас, Анастас не носи смъртта, той носи живота. Пещерното в Анастас отново излиза на светло, за да даде лек за страданието. Можете да видите изложбата в студиото на ул. Витоша 1 в стария Пловдив от 2 декември до 10 януари.

Повече от 30 години Анастас е на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио Свободна Европа. По настоящем работи в Съединените щати по проект стартирал 2012 г.  Творбите му са включени в световни изложения като Арт Базел Маями Бийч и Фриз Ню Йорк. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген.  Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света.

Какво показва Анастас Константинов днес?
Това е поредната ми самостоятелна изложба по това време от годината. Стана традиция да представям новите си работи предколедно, но хората не трябва да се подвеждат- сюжетите и темите в изложбите ми не са свързани с рождествените празници. Поводът е тази голяма картина зад мен- „Планетарен прах”, която е рисувана 12 месеца. Публиката ще я види за първи път. А за да оформя изложбата направих по-малки по размер картини.

Малките работи са обединени от темата „Танц”… Защо?
Явно му е дошло време за танци. Може би ми е по-танцувално, по-волно, по-ведро. В момента съм в момент от живота си, в който ми предстоят много важни неща в чужбина. Свързани с Германия и САЩ. Така че има един хубав хоризонт, който се очертава за новата година. Добре се чувствам, всичко е наред. Само преди две седмици и половина изпратих от България моя арт дилър, с който работим в Америка, така че се очакват много интересни работи да се случат. Той има планове за това голямо платно, което показвам сега, както и за онова от миналата година- „Квантово причастие”. Плановете за тези платна са по-сериозни от самостоятелната изложба, която ме очаква в Щатите. Харесаха се много и малките формати, които представляват едни издължени фигури на много силна контражур светлина. Тя изяжда контурите на фигурите, за да станат те много елегантни, много нежни, фини. Този ритъм и тази свобода, която има в камерните творби, е някакъв нов етап от моето творчество. Аз съм щастлив от това, което се получи. Не съм показвал такива работи досега.

Ново за творчеството изглежда и основата на изложбата- картината „Планетарен прах”…

Да, не съм правил нищо подобно досега. Отне ми година, защото това е многослойна маслена техника, няма предварителен ескиз, ражда се направо на платното. Нямаш право на грешка.

Тези очи на крилете какво символизират, накъде гледат?
Чух малко мнения на хора, които видяха картината предварително. Някои ги намират за Божествените очи, някои ги намират за архангелски очи, трети- за ангелски. Насъбрах много мнения досега. Това е важно, защото едно от най-трудните неща е художникът е сам да си разкаже картината. Защото тя въздейства на няколко нива. Първо те дърпа звученето на цвета, после като се доближиш може да влезеш в сюжета. След това вече има едно висше възприемане на творбата, когато тя ти действа пряко, емоционално. А това се доближава се до начина на правене, защото творбата се ражда от въображението на подсъзнанието. И ако тя успее да докосне зрителя на същото това ниво, тогава контактът е много директен. Обикновено не работя с предварителни ескизи, защото ако имам предварителна подготовка, цялата тази чувствителност, цялото това преживяване отива в подготвителната работа, а после художникът се превръща в изпълнител на собствената си творба. Тогава се губи този ефект. Затова е важно да се направи директно върху платното. Истината е, че такова платно се прави с много можене и висок професионализъм, освен с талант, разбира се. Иначе картината представлява едни отломки от човешки цивилизации, които летят в някакво планетарно пространство. Всички сме част от този планетарен прах. Напоследък много се говори за квантовата физика, и че ние сме част от цялото това пространство. Оказва се, че всичко това, което го е имало като информация, което цивилизации като египетска, тракийска са оставили, продължава да лети като информация в космоса. Неслучайно всички религии на земята се занимават с безсмъртието на душата.

В предните изложби имаше множество политически нюанси и разрез на обществените проблеми. Кое тревожи Анастас Константинов днес?
В моето творчество засягам всякакви теми. Да, съществуват и политически картини. Имам например един колекционер в Атланта, който си има страхотна падалка точно по тези мои работи. Той така е устроен. Но напоследък пък аз съм далече от политиката. Даже си хвърлих телевизора, защото последните предизборни агитации ми дойдоха малко в повечко. Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България. Поредни оправячи. Истината е една- че трябва да се даде шанс на способните, кадърните хора, да правят бизнес, да творят, да създават. Те ще издърпат всичко останало. Но в края на краищата аз живея в един друг свят- света на изкуството, където злободневието сигурно не е толкова важно за самото творчество.

Колко вярваш в проекта Пловдив 2019?
Хаха! Имам усещане, че нищо не е направено и както върви- нищо няма да се случи. Като имаме в предвид и политическата обстановка, очертава се, че е твърде възможно до другото лято да нямаме правителство. А това означава, че пари до Пловдив няма да дойдат. Освен това мисля, че управлението на Фондацията трябва да е в ръцете на арт мениджъри.  Хубаво е нещо трайно да остане за града. А не плаж на Марица, или някакви стиропорени фигури в Капана например или някакви други нетрайни неща. Всъщност, мен никой не ме е поканил и не ме е попитал за моето мнение. Но трябва да се направи нещо трайно за града. Да оставим следа. Защото за културата на траките например съдим не по тяхната писменост, а по всичко онова, което е художествено наследство, това, което са оставили. Някаква трайна форма на белег на цивилизация. Работата не опира до няколко плаката и няколко брошури. Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019. И друго- ако не докарат тук световни имена, нищо няма да направят. Или ако трябва да обобщим с усмивка- да оправят улиците на Пловдив до 2019-та, пак ще е добре… (смее се).