Актьорът никога не е играл в театър защото има страх от публика

Кито е прекарал няколко години в Нигерия. Споделя, че там хората са много по-честни

Предлага да се вкара закон за защита на българското кино

Китодар Тодоров – Кито е един от най-добрите съвременни комици на България. Забавните му, изпълнени с тънка ирония скечове, ролите му в „Пълна лудница“, „Сладко отмъщение“ и във филмите „Летовници“, „Домашен арест“, „Шменти капели“, „Корпус за бързо реагиране“ и други не веднъж са разсмивали народа.

Кито е роден на 15 септември 1974 г. Завършва НАТФИЗ със специалност Куклен театър. Като че ли откъдето и да мине, с каквото и да се захване, поражда усмивки. Самият той е изпълнен с хумор и интересни истории, за които ще разкаже пред Паулина Гегова и Капана.бг.

-Кито, ти си завършил НАТФИЗ, но въпреки това не си на щат към някой театър, а си актьор на свободна практика. Защо избра този метод?

Не съм играл никога в театър, защото имам страх от публика. В самото начало, когато още бях последна година студент, с един приятел започнахме предаване и така лека полека влязох в телевизията. Едното доведе до второто, то до третото и така стигнах до „Пълна лудница“. С него станах по-популярен, макар че преди него сме правили още много качествени проекти, като например „Пътеводител на историческия стопаджия“.

-Тази практика до някъде е добра, защото не зависиш от директори, но от друга страна е малко рисковано.

Много е рисковано, не малко! Свободата има цена и тя си заслужава, стига човек да може да си го позволи. Защото иначе може да направи компромис, като започне и друга работа, за да може да се финансира. Едното е за сметка на другото, според мен. Ако човек направи компромис в едно нещо, някак си се отделя от главната си цел. За щастие, аз съм от София. Ако бях от друг град, ако живеех под наем, може би щях да направя този компромис. А и винаги съм разчитал на баща си, който ми помага в тежки проблеми.

-Наблягаш на комедията. Какво ти носи тя?

Така се случи заради „Пълна лудница“. Не съм сигурен дали това е любимият ми жанр. Дори в любимите ми филми не фигурират комедии. Макар че и в тях има хумор, защото дори в драмата има хумор. В България има много ясно разграничение между човек, който прави комедия и този, който прави драма. Аз не съм съгласен с това! Повечето големи актьори имат чувство за хумор и това не им пречи да правят много сериозни роли.

-А какво носи на зрителите?

Зависи от комедията. Може да е комедия, която да е натоварена с някакъв смисъл. Аз смятам, че тя е по-добрият вид комедия. Тогава зрителят по по-лек начин може да усети и почувства някакъв обществен или човешки проблем, който не ни е чужд. Има и комедия без покритие, просто смешки, която носи едно разведряване от ежедневието. Много хора нямат възможност да се веселят в ежедневието.

-Кое е последното нещо, на което се смя от сърце?

Аз много обичам Монти Пайтън и много негови разклонения. Неговите филми като „Смисълът на живота“. Много харесвам и пародии.

-Нашумя със скеча за майните. Как ти дойде идеята?

Беше по сценарии. Аз го доразработих, добавих някои неща. Този скеч е перфектно научен текст, няма импровизация в него. За мен това са двата варианта – или да е перфектно научен и работен текст или импровизация. Най-лошият вариант е средният.

-Ако определяш майните като хлебарки, на какво животно би оприличил цялата българска нация?

Не знам дали трябва някой да се оприличава на нещо. Не знам дали има такова животно, с характеристики за българина. Колкото минуси, толкова и плюсове имаме. Това, което ми харесва в България е, че сами си избираме нивата на добро и зло. Хората са си избрали лимит на злото, който според мен, е много по-нисък от лимита на злото на който и да е друг народ. От тази гледна точка смятам, че един германец или англичанин, или който и да е от държава със силни и строги закони, когато дойде и види, че всичко му е позволено, може да направи много по-лоши неща от един средностатистически българин. В България има тотална свобода на личността, която е много любопитна и тя ни е докарала до това да си изберем лимита на лошотия. Той не е контролиран от държавата. Спасението на душата и убийството й е личен избор и когато държавата иска да създаде контрол е пагубно.

-Живял си с баща си в Нигерия. Там за първи път си бил и с жена. Каква е разликата между нигерийките и българките?

Беше много отдавна, поне преди двайсет години. А и в едно доказване, че си мъж никога няма смисъл. Състезанието е глупост, аз не го харесвам.

-Разкажи ни за Нигерия. Какъв е животът там?

По корупция се доближаваме. Там е по-простико от тук. Там по-силният побеждава. Фигурира законът на джунглата. Така беше до 93-та година когато живеех там. Който има пари, има възможности, като по цял свят, но там е много осезаемо. Самите хора са много наивни, в най-позитивния смисъл на думата Вярата им е истинска, не е прогнила със съмнения както нашата. Ние като цивилизовани хора сме много объркани. Те не са объркани. Много по-точни са, не се лутат като нас. Всичко е много ясно и по-честно. Тук винаги е завоалирано с много различни пластове и това е проблем. Много си усложняваме нещата.

-Родителите ти са разведени. Трудно ли е за едно дете да живее с мисълта, че може би щастливият семеен живот е илюзия?

Това зависи от разведените родители. Специално баща ми и майка ми са в добри отношения. Разделили са се по взаимно съгласие, без да се намразят, така че аз съм приел и тях и новите им половинки като родители. Просто сме станали по-голямо семейство.

-Лесно ли е за артиста да задържи любимия до себе си?

Зависи и от човека, и от артиста. Ако няма разбиране, ще е много трудно. Слава богу, жена ми много рядко не ме е разбирала. Един сериал съм изпуснал заради нея, но само един.

-Какво е мнението ти за изкуството в България? На къде върви – нагоре или надолу?

Аз съм огромен оптимист, не само за изкуството, но и изобщо. Ясно е, че не можем да бъдем съвършени, но се стремим да живеем по-добре. Утре вече можем да бъдем по-добре от днес. Специално киното много се е развило през последните 20-тина години, защото през 90-те имаше дупка в този бранш, докато сега се появяват качествени филми и те могат да бъдат още повече ако има малко желание от страна на хората, които финансират филми. Не би трябвало да е толкова сложно да се направи промяна в тази насока. Например преди 1-2 години вместо да се дадат пари за 2 високо бюджетни филми, се дадоха на 20 нискобюджетни. Някои от тях спечелиха международни конкурси. „Слава“ беше един от тях. За съжаление, тази година не е така и не разбирам защо когато нещо проработи, се решава да се върнем крачка назад. Това за мен е загадка. Ясно е, че има нужда някакви пари да се разпределят, но може да има комбинация между двете. Да се даде възможност на нови хора да се опитват да правят нещо ново. Важно е да се създаде култура на гледане на филми, театър, опера, изложби и прочее. Това може да бъде и държавна политика, при малко желание. Надеждата ми е да се появят хора, които да не казват, че няма какво да се промени. Има какво и често то се променя с прости ходове. Хубаво е да се помисли за закон, който да защити българските филми да се гледат примерно един месец по кината, а не една седмица, както е сега. Защото това е самоубийство за българското кино. Много голяма част от хората е разочарована от него и то с право, но въпреки това, ако няма производство, няма да има и качество. Филмът е скъпо изкуство! Включва изключително много хора и ако в една малка държава, като нашата, не се субсидира, няма да излизат добри проекти. Всичко е въпрос на добра воля, а се съмнявам, че я има. В крайна сметка, промяната на формата може да промени съдържанието.

-Към какво трябва да се стреми един човек през живота си? Към какво се стремиш ти?

Аз лично се надявам да се стремя към душеспасение. Това трябва да е най-важната цел на човек. Аз съм много религиозен и това е основната ми цел. Следвана от семейство, приятели, отношение към хората и чак след това работата. Това е моето подреждане на важните неща в живота. Но на първо място трябва да е Бог. Това е неясен път, но най-важен. От там може да заразим с добро и близките си. Доброто също е заразно. Става по-бавно, но е по-стоическо.

-Коледното ти пожелание за читателите ни?

Да мислят! Мисленето е много важен процес за човек, защото Бог ни е дал свободната воля и това ни разграничава от всички останали. Имаме избор и в него е много важно да се мисли. Така можем да изберем правилната страна. Моето пожелание е хората да мислят какъв избор правят.