Американската поетеса отнема собствения си живот на ранната 30-годишна възраст
Силвия Плат е една от най-известните американски поетеси, раждали се някога. Тя пише поезия от 8-годишна. До времето когато влиза да следва в „Смит“ вече има петдесет кратки истории и публикации в поредица от списания. Там специализира „английски“ и печели редица конкурси за творчество. От 1955 г. учи в Кеймбридж, където се запознава с английския поет Тед Хюз и на следващата година се омъжва за него.
Ранните съчинения на Силвия Плат, които се превръщат в нейната типична образност, използвайки персонални и природни изображения като например: луната, кръв, болници, ембриони и черепи, са главно имитации и упражнения на поети, които тя харесва. След 1960 г. творчеството на Плат преминава в по-сюрреалистичен пейзаж, затъмнен от чувство на затваряне и задаващата се смърт.
След проблемна връзка и раждането на две деца, Хюз напуска Плат заради друга жена, съпругата на канадския поет Дейвид Уивил. След раздялата Плат написва за по-малко от два месеца четиридесетте стихотворения за гняв, отчаяние, любов и отмъщение, на които предимно лежи нейната репутация.
На 11-ти февруари Силвия отнема собствения си живот, като се натравя с газ. Тялото открива медицинска сестра, която посещавала поетесата, за да следи психичното й състояние. Тя е открита с глава във фурната, задушена с въглероден окис. Когато умира, Плат е на 30 години.
За да почетем паметта й ви предлагаме няколко от най-добрите й стихотворения.
Огледалото
Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.
Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.
Ариел
Мъртвило в мрака.
После - безплътен и син
порой от зъбери и разстояния.
Лъвице Божия,
едно сме - с теб, ос
на колене и пети! - Браздата
се цепи и ниже, сестра
на кафявата шия,
чиято дъга не успявам да сграбча,
негрооки
шипки хвърлят тъмни
куки -
глътки сладкочерна кръв,
сенки.
Нещо друго
ме тегли през въздуха -
бедрата, косите,
люспи хвърчат от петите ми.
Беля се - бяла и гола
кралица на коня -
мъртви нокти и пранги.
А сега
се разпенвам в жито, в морски проблясъци.
Детските крясъци
глъхнат в стената.
А аз
съм стрелата,
капката, дето
самоубийствено влита
право
в червеното око - котелът на утрото.
Луната и тисът
Това е светлината на ума - студена, планетна.
Дърветата му са черни. Светлината е синя.
Тревите трупат пред мен тъгите си, сякаш съм Бог,
бодат ми прасците, шептят ми за своята кротост.
Призрачни, димни мъгли витаят из тоя кът,
отделен от дома ми с ред от надгробни камъни.
Просто не виждам къде бих могла да отида.
Луната не е врата. Тя е всъщност лице -
като кокалче бяло, съвсем разтревожено.
Тя влачи морето подире си като черно деяние,
устата й - нямо, отчаяно "О". Аз живея тук.
В неделя камбаните стрясват двукратно небето -
Възкресение, утвърдено от осем огромни езика.
Накрая те всички трезво кънтят имената си.
Тисът сочи нагоре. Той има готическа форма.
Очите се вдигат след него и срещат луната.
Тя е моята майка. Не е тъй добра като Дева Мария.
От сините й одежди излитат прилепчета и сови.
О, добротата - да можех да вярвам в нея,
в светото лице, омекотено от свещите,
свело, към мен специално, кротките си очи.
Аз падам отдавна. Облаци разцъфтяват -
сини, мистични - над ситните звездни лица.
В църквата всички светци ще са сини,
ще плават на нежните си нозе над студените пейки,
с лица и длани втвърдени от святост.
Луната не вижда това. Тя е дива, плешива,
а тисът вещае не друго, а мрак - мрак и мълчание.