Новата лента на Илиян Джевелеков напълни кино ECCOPLEXX за една специална прожекция
Най-новият български филм „Вездесъщият” бе представен пред специална пловдивска публика вчера. Феновете на Локомотив Пловдив препълниха салона в кино ECCOPLEXX, в организирана от тях прожекция. Черно-бялата кино вечер не бе никак случайна- режисьорът на продукцията Илиян Джевелеков е един от най-верните почитатели на Локо, като напомня за това дори в сцена от самия филм, в която елегантно имплантира черно-бялата идея. На специалната пловдивска прожекция присъства част от актьорския състав и много от хората, които седят зад кадър. Публиката се срещна с актьора Велислав Павлов, влязъл в главната роля на собственика на рекламна агенция и писател Емил, както и със супер талантливата пловдивска актриса Ирмена Чичикова.
Хората, работили върху „Вездесъщият”, бяха аплодирани на крака от зрителите в продължение на няколко минути след финалните надписи. На срещата след това се говори и за изкуство, и за футбол, и за приятелство. Всеки от кинаджиите получи бутилка от лимитираното „черно-бяло” вино- мавруд „Беса Мистика”, както и ефектни сувенири с емблемата на Локомотив. Знаете, че това е една голяма любов, каза за Локо режисьорът Илиян Джевелеков. И изкара детския си футболен албум, който е попълвал със снимки и статии, посветени на любимия отбор. На прожекцията присъства и легендата на клуба Христо Бонев. Зума излезе на сцената след края на прожекцията, за да поздрави екипа на „Вездесъщият”.
Един от най-добрите съвременни български филми, коментира след финалните надписи друг от специалните гости на прожекцията- проф. Клео Протохристова. Суперлативи за филма не спестиха и редица други видни творци и ценители. Дерзайте, заслужава си. Такова кино искаме да гледаме, казаха привърженици на Локомотив на черно-белия си събрат Илиян Джевелеков.
А суперлативите не бяха никак случайни. „Вездесъщият” седи ярко в родната кино реалност с режисьорските си решения, страхотна актьорска игра, естетика и свръх актуална социална тема, представена без задължителните клишета за мрачната действителност в посткомунистическата ни република. Всъщност, ако зрителят не знае къде се развива действието, трудно би уловил, че снимките са правени в центъра на София. Градът в лентата може да е всяка европейска столица, а в историите на героите в този кино разказ може да се открие всеки един. Филмът на Джевелеков е кино, близо до човека, до проблемите му, до скритите страсти и демони, които покрай новите технологии вече не са толкова скрити. Тайни няма. Няма го личното пространство в съвременния свят. Интимност няма дори и в смъртта.Животът ни е Биг Брадър. А щастието или е привидно, или е много коварно, както казва малко преди да умре бащата на главния герой.
