Творец ли е природата? Tворят ли звездите, металите, огънят? Какво въобразява камъкът? Какво иска облакът? 

Загърбвайки загубилите творческата си мощ поетизми, Magia Naturalis ще подеме сериозно, на нивото на ексцентризма им, тези въпроси, за да ги изведе в експериментално измерение: измерение на възможността на (творческата) субективност отвъд пределите на човека. Magia Naturalis следователно ще разтвори експериментално мисловно пространство, в което ще бъдат симулирани възможности на невъобразимата (бъдеща) природа и невъобразимото (бъдещо) изкуство. Не природата, изобретена като недостижим първоизточник, надлежно хербаризиран в музея, а природата като винаги предстояща, невъобразима сила, като изкуство на предстоящото.

Magia Naturalis, поле на съучастия, съвпадения и сблъсъци, изследва природните сили и природата като сила чрез фантастични философски действия и неочаквани преобразувания на художествените медии. Тя работи не толкова с обекти, действия и отношения, колкото с поле на интензивности, в което проблясват ефимерни констелации,но и ярки силови линии.Така изложбата повдига и въпроса за сътрудничеството: на деятелите, субектите, силите. За силите, които движат и понятията, и творбите.

Фаза I на Magia Naturalis ще представи работи на Биниа Верли, Марта Джурина и L, споделяйки пространството на философската лаборатория на Боян Манчев и поема в развитие на Веселина Сариева. Изложените работи ще действат едновременно автономно и хетерономно: като самостоятелни деятели, но и като симптоми, включени в процес на множествено стимулиране на мисловното творческо поле с експериментален изследователски залог.

Общото пространство на тази среща е споделеното желание за промяна на формата и въобразяването на нови форми, както и на нови техники за явяването им. Пространство, породило се спонтанно от обмена на съучастниците. Отложено във времето, то е пространство, обърнато към бъдещето: следа-светлина от бъдеща материя.

Работата на Биниа Верли съчинява надпространствени, поетични взаимоотношения между хипотетични субекти, като изобретява нови техники и процеси за визуализацията им. „Художествената ми практика включва процеси на визуализация и с начини за улавяне на мимолетни действия. (…) Очарована съм от процесите на превод и трансформация и ги разглеждам като врати между обозначаване и реалност. Чрез тези процеси нещо – движение, пространство, идея – се пренася в неизследвана територия, и във въображението. Често произведението изглежда само останки от нещо друго, криптирана следа, знак или намек за нещо реално скрито вътре.“ (Биниа Верли)
„Звездното писмо“ инжектира автономна деятелност и следователно автономна воля в неодушевен деятел, така разтваряйки възможност за излизането на не-човешки актьори на сцената на (художественото) производство на смисъл. Същевременно в тази операция субстанцията на човешкото тяло, неговата субективна плътност, не е изличена. Тя се превръща в нещо сред нещата: сила във вихъра на космическите сили, на маелстрьома на слепите елементи, неотделима от всевиждащата сила на афекта, проникващ в мрака отвъд галактиките.“ (Боян Манчев)

–

В тъмното пространство на своята лаборатория Марта Джурина се отдава на опознаване на светлината като ориентир за друг тип граничност и за скритата сила на биологични тела и организми. Чистотата на процеса и непреднамереността на резултата градят небивал симптоматичен речник, базиран на цветови и визуални аналогии. Развивайки своите търсения, Марта Джурина превръща фото-чувствителната хартия в конструирано тяло, създавайки фотографии-обекти, които изследват възможността на светлината да преодолява пространството.

„С всеки проект поставям под съмнение способността на фотографията да покаже скритото и да фиксира краткотрайното като образ. (…) Хартията, с нейните свойства да абсорбира светлина, става носител на живописни следи. С точни светлинни източници, като лазери или цветни диоди, дистанционно оставям насочени следи от цвят върху фотохартията. Апаратът и инструментите на работния процес стават действащи лица.“ (Марта Джурина)

–
Материалната практика на L, според собственото му определение, функционира едновременно като набор от магически формули, заклинания, сакрални предмети, врати към други измерения и понякога като изкуство. Тя е насочена към създаване на ритуали, включващи активни участници. Този ритуален процес е и основа на отворената духовна общност A.S.T.R.A.L.O.R.A.C.L.E.S., която се явява „посредник на дивинации и езотеричен опит“.
„A.S.T.R.A.L.O.R.A.C.L.E.S. е изследване на индивида и колектива, както и на границите между тези понятия. От философска гледна точка настоящият и същевременно непрекъснато развиващ се алгоритъм на A.O, в стремежа си да постигне по-съвършен баланс с колективното съзнание, привилегирова ниеза сметка на мен, като същевременно приема значимoстта на индивидуалния ни опит и светоглед.“ (L)

Ще ги видим на 4 юли на Античния театър

Най-вълнуващото и очаквано музикално събитие в България – церемонията по връчване на Годишните Музикални Награди на БГ Радио, тази година ще се проведе на 4 юли в Античния театър в град Пловдив.

За първи път ще представят на живо новите си песни: Ицо Хазарта, Миро, Виктория, Поли Генова, 4Magic, DARA, Любо Киров, Стенли, ALMA и Графа! Участие в церемонията ще вземат още много от любимите лица на българската публика.

На сайта на БГ РАДИО до 00:00 ч. на 3 юли се гласува за финалния етап в Годишни Музикални Награди 2020, в който се определят победителите във всяка една от деветте категории.

Билети за събитието може да закупите в мрежата на EVENTIM. Децата до 14 години влизат без билет, но само с родител.

Годишните музикални награди на БГ Радио 2020 се реализират с подкрепата на Община Пловдив, Фондация „Пловдив 2019“ и  ОИ „Старинен Пловдив“ и спонсори.       

Ето и кои са номинираните за Годишни Музикални Награди на БГ РАДИО 2020:

БГ ДЕБЮТ

ALMA

Вениамин

Дени

Тино

Yanna

БГ ВИДЕОКЛИП

“Браво” - Ицо Хазарта – Реж. Валери Милев

“Вселена” - 4Magic – Реж. Павлин Иванов - Bashmotion

“Нависоко” - Миро и Койна Русева - Реж. Васил Стефанов и Стефка Николова

“Спомен от рана” - СкандаУ  Реж. Стефан Маринов (Buddubbaz Tape Company)

“Darbie” - DARA - Реж. Виктор Антонов – Рик

БГ ТЕКСТ

“Браво” - Ицо Хазарта, текст: Ицо Хазарта

“Да” - Графа и Белослава,  текст: Белослава и Графа

“Имам човек” - Ицо Хазарта и Homelesz , текст: Ицо Хазарта и Homelesz

“Както преди” - Любо Киров, текст: Любо Киров

“Спомен от рана” – СкандаУ, текст: СкандаУ

БГ ГРУПА

Б.Т.Р.

Остава

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени

Deep Zone Project

D2

БГ Дует/Трио/Вокална група

Графа, Любо Киров и Орлин Павлов

Миро и Койна Русева

СкандаУ

Pavell & Venci Venc’ и Любо Киров

4Magic

БГ АЛБУМ

“Страничен наблюдател” - Графа

“Неправилен рап” - Ицо Хазарта

“Upgrade” - Pavell & Venci Venc’

“Чужди тела” - Стенли

“75” - Кирил Маричков

БГ Изпълнител

Графа

Ицо Хазарта

Криско

Любо Киров

Миро

БГ Изпълнителка

ALMA

DARA

Михаела Маринова

Михаела Филева

ТИТА

БГ Песен

“Вселена” - 4Magic

“Браво”  - Ицо Хазарта

“Не бих могъл” - Pavell & Venci Venc’ и Любо Киров

“Спомен от рана” - СкандаУ

“Ella Ella” - DARA

И тази година финалистите ще бъдат избрани изцяло и единствено от слушателите на радиото.

През 1970-а година вестник „Отечествен фронт“ обявява, че в Плодвив предстои да се построи Музей на тракийската култура. Техническият проект е бил във финална фаза и се е очаквало да бъде предаден до месеци. 5 години обаче развитие по въпроса няма. Ново получава през 1976 година. Кварталът, определен да бъде жертван за големия музей, е днешната „дупка“ до Понеделник пазара. След събарянето на сградите се попада на археология.

На обекта работи Лилия Ботушарова, която публикува по-късно разкритията си, заедно с Елена Кесякова. През същата 1976 година вестник „Работническо дело“ обявява, че „до три години“ Пловдив ще има своя нов Музей на тракийската култура. Проектантският екип отново е готов да действа, но събитията през това време се развиват бавно. Независимо, че цялата власт е в ръцете на държавата, а проектът е отличен – масово хвален в специализиранат аи популярната преса, прекрасен и от днешна гледна точка – до падането на комунизма сградата е построена само частично на груб строеж.

През 90-те големи средства за такива скъпи проекти няма след икономическия колапс и третия държавен фалит в края на 80-те. Музеят на тракийската култура, редом с много други подобни, е изоставен. Още 20 години той стоеше недовършен до Понеделник пазара, без никой да прояви реална инициатива за неговото довършване и неговата окончателна смърт дойде преди десетилетие с неговото физическо унищожаване. Днес само част от колоните стърчат в дупката под Джамбаз тепе.

Какво все пак е трябвало да представлява Музеят?

Сградата е разделена на две части – А и Б. Първата има по-скоро административни и служебни функции, докато във втората са планирани изложбените пространства. Специално място се отделя на Панагюрското златно съкровище (тогава наричан просто – Тракийско), чийто оригинал е трябвало да бъде в Пловдив. Сградата има два надземни етажа плюс една „изба“ – там, както и в сграда „А“ са множество ателиета за реставратори, художници, музейни специалисти, складове и прочее.

Извън музея има и голямо терасирано пространство към днешното кръстовище на булевардите „Цар Борис III” и „Патриарх Евтимий“. Цялостно сградите се развиват стъпаловидно към тепето с ниска височина. По този начин хълмът изобщо не се закрива за погледа.

Целият план на сградата е ориентиран около осмооъгълници. Общият му вид е готов още през 1970 година и той не се променя съществено след това. Особено внимание в по-късните доработки има върху разкритата под квартала архелогия и начините за нейното включване в проекта. Най-важно обаче остава интегрирането на музея в цялата градоустройствена система така, че да не скрива Джамбаз тепе. Т.нар. „изба“ е под земята, а над кота 0 остават два етажа – с височина по 3,50 м, плюс два пъти по 1 метър конструкция между етажите. Или общо 10 метра, при това – сградата е максимално преместена на юг. Цифрите можем да ги сравняваме със сегашните идеи за застрояване на имота, вкл. от южната страна по продължението на бул. „Патриарх Евтимий“.

Темата със осмоъгълниците обаче е централна. Всички чертежи на архитект Милчо Сапунджиев и колектива му са правени върху такава координатна система. Някои от мебелите дори повтарят тази тема, като има пейки, които не са правоъгълни. Идеята, изглежда, е била изключително важна за арх. Сапунджиев, който дори си е драскал малки проби на различни триъгълни координатни системи върху странички и вестници, които сам е запазил в архива си. Всъщност отбягването на прави ъгли е появяваща се тема от творчеството на арх. Сапунджиев, която се вижда в други негови проекти – например за сгради в родната му Дупница, като общината или уникалният Младежки дом. Така, общо взето всички появяващи се ъгли в плана на сградата са върху основата на равностранни триъгълници – 60, 120 градуса и др.

Концепцията за облицовка на фасадите е сред типичните за времето – гол бетон на колоните, фасадна тухлена зидария, на места – облицовка с естествен камък. Особено внимание е обърнато на т.нар. „пета фасада“ – любима тема на модерната архитектура. Това е особено важно в подобни на Пловдив градове с идеята, че покривите също трябва да бъдат естетически издържани, тъй като често са в погледа на хората. Така една част от сградата е разчупена с прозорци, които предоставят осветление отгоре.

Конструктивно сградата също е уникална. Колоните са също са осмоъгълни, а над тях се развива интересна носеща конструкция.

На места подовата настилка също е с осмоъгълни керамични плочи, а в други помещения е с мокет. Така по-голямата част от музея е покрита с керамични плочи – назовани, според старата марксистка терминология, са залите с изкуство от Докласовото общество, Феодалното общество и Робовладелския строй. Тоест, Палеолит, Неолит, Средновековие и др.

Специално място е отделено на Панагюрското златно съкровище, което е в специална зала, покрита с мокет. Както тогава директорът на Археологическия музей Христо Джамбов, съкровището ще получи своето достойно място – не просто поставено зад една витрина, а обяснено с контекстуални материали. Карти, снимки, чертежи, други предмети и прочее ще обясяват по-добре какво представлява това съкровище в специалната му зала. За съжаление и до днес това не се е случило – нито представеното в Националния исторически музей, подредено в една зала сред много други експонати, нито копието в Пловдивския археологически музей, подредено в несравнимо по-малка зала от планираната през 70-те.

Особено внимание е обърнато на куп детайли, освен тематичното повторение на осмоъгълния детайл. В кула с такъв план е поместено едно от стълбищата на сградата. В почти всички чертежи специално е подчертано „Преди работа да се вика проектанта за пояснения!“. За част от мебелите е описано откъде ще бъдат закупени, а други ще бъдат специално изработени за музея. В архива на архитект Сапунджиев са запазени и множество изрезки от чужди списания, чуждестранни книги, списъци на литература и подобни, свързани с музейното дело. На малки картони и листчета дори има и собствени планове-скици на музеи в Западна Европа (например Виена), които арх. Милчо Сапунджиев, или някой от неговия екип, е посещавал.

За съжаление, огромният труд, който арх. Милчо Сапунджиев и неговият екип, сред който проектанти са арх. Димка Танева, арх. Мария Сапунджиева, арх. Бакърджиев и други са положили, не достига своя финал. Готовият през 1971 година проект няма добра съдба и в двете политически системи – по 20 години не стигат нито на Народната република и БКП, нито на последвалия Преход да завършат тази прекрасна идея, която би била мечта за пловдивската археология, а и за пловдивската архитектура.

Настоящето на обраслия с растителност към лятото на 2020-а година проект е мъгляво. Дали и сегашните проектанти ще подходят със същото уважение към околната среда и хълма предстои да разберем.

Заб. Екипът на „Под тепето“ изразява своята специална благодарност на Пловдивската регионална колегия на Камарата на архитектите в България за оказаното съдействие за изготвения материал

След бляскавото начало на МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” с рецитал на световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова, последван от концерт на знаменити барокови солисти, елитният форум продължава с три събития, посветени на различни линии в програмната му политика.

На 26 юни от 18.30 ч. в Малката базилика фестивалът ще почете 75-ата годишнина на НУМТИ “Добрин Петков” (едно от авторитетните учебни заведения в страната, с които МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” си партнира изключително плодотворно вече цяло десетилетие) с клавирен рецитал на абитуриента Николай Маринов - един от най-изявените възпитаници на НУМТИ, вече приет за студент в Лондон от есента на 2020 г.

Фестивалът и фондация “Музикартисимо” години наред играят важна роля в професионалното израстване на Николай Маринов, чрез включването му като солист и камерен изпълнител в редица представителни концерти, майсторски класове, международни гастроли.

Талантливият пианист, ученик на именитатата педагожка Светлана Косева, е носител на Първа награда от множество национални и международни конкурси, сред които „Grand Prize Virtuoso” - Лондон, „Николай Рубинщайн“ – Париж, „Моцарт“ в Рим, „Simone Delbert- Fevrier” в Ница, двукратен лауреат на „American Protege” - Ню Йорк и много други. Изявявал се е в концертни програми на сцените на Карнеги хол – Ню Йорк, Роял Албърт Хол – Лондон, Opéra de Bastille – Париж, свирил е като солист на Софийска филхармония, Пловдивска филхармония, Старозагорската опера, Сливенска филхармония, Round Rock Symphony orchestra – Тексас, Филхармонията на Барласина – Италия. Участвал е в майсторските класове на Дмитрий Башкиров, Итамар Голан, Джулиян Мартин, Борис Слутски, Джейсън Куак и др. Николай Маринов е трикратен носител на Наградата на Министерство на културата, присъждана за високи творчески постижения. 

На 27 юни от 18.30 ч. за осми пореден път на Римския стадион ще се проведе емблематичният за МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” “ГОЛЯМ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ”, посветен на младите таланти.

Винаги изненадващият и оригинален проект, чиито иновативни сценарии неизменно са „в крак с времето”, тази година се провежда под наслов “10 години джаз за деца”, в чест на прекрасната инициатива на виртуозния тромпетист Венци Благоев “Джаз за деца”, получила широка обществена разгласа през изтеклото десетилетие. В концерта участва прочутият състав “Джазтет”, който ще лансира приемствеността в изкуството на импровизацията в лицето на най-малките джаз-музиканти.

На 28 юни от 18.30 ч. в Балабановата къща ще прозвучат уникалните гласове на вокална формация “СВЕТОГЛАС”. 

С магнетичното си сценично присъствие, разнообразната си програма и самобитен прочит на традицията, квартет „СВЕТОГЛАС“ се нарежда сред най-известните и обичани български фолклорни формации. Квартетът е създаден през 2009 г. от Даниел Спасов и Милен Иванов - солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. Той е от първите български мъжки вокални състави, поставил си за цел да популяризира богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и народно пеене.

Квартетът има многобройни концерти в България и по света, записва редовно за БНР и БНТ. Красота и мистика, полифонична звучност и възкресяване наследството на една от най-древните музикални култури – това са музикалните светове, онагледявани от вокална формация „СВЕТОГЛАС”.

МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” – носител на лейбъл “Европейски фестивал 2019-2020” на Европейската фестивална асоциация, е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Министерство на културата.

Билети за концертите в мрежата на Ивентим.бг и на място в залите един час преди събитията.

Фестивалът се провежда в съгласие с всички действащи противоепидемични мерки на Министерство на здравеопазването на РБългария към момента на събитията.

Билети за концертите в мрежата на Ивентим.бг и на място в залите един час преди събитията.

Фестивалът се провежда в съгласие с всички действащи противоепидемични мерки на Министерство на здравеопазването на РБългария към момента на събитията.