Капана.БГ
Мнение: Стълбище от Арменската църква ще унищожи автентичността в района
Мнение против изграждането на връзка чрез стълбище от улица "Четвърти януари" до Небет тепе през двора на Арменската църква бе публикувано в фейсбук страницата "Архитектурата на Възрожденския Пловдив". Групата, която публикува уникални снимки и архивни документи с едни от най-задълбочените и аргументирани исторически факти за Стария град, смята, че по този начин ще се разруши автентичността на района.
"Този подход ще премине през крепостните стени - неслучайно там не е имало вход за крепостта, тъй като там е най-стъмният участък. Там не е имало улица и през Възраждането. Най-константното нещо в резерват са неговите улици - сградите се рушат, но улиците остават", коментират от групата.
Като алтернатива се предлага развитие и оформяне на подход през потерната от северната страна или по пътеките от изток, които са по-логични, според мнението. Те обаче не са почистени и затова не се използват. Прокарването на това стълбище ще унищожи и автентичността на самия комплекс на Арменската църква - през годините там е имало гробище, елементи на дворно обзавеждане - кладенец, каменни пластики и др. Един от запазените елементи от 1828 година (годината на изграждане на църквата) е оградата с дъгообразни преливания и оцеляла до 2018 година.
Ето цялото мнение:
По повод на публикуваната информация за изграждането на стълби с площадки за наблюдение през имота на арменската църква, свързващи върха на Небет тепе с ул. "Четвърти януари", на стойност 230 000 лв.
Смятаме, че това инвестиционно намерение на Община Пловдив е нецелесъобразно и в ущърб на автентичността на резервата Старинен Пловдив, поради следните обстоятелства:
1. Небет тепе има главен подход от ул. "д-р Стоян Чомаков", която представляваше ансамбъл от недвижими културни ценности, голямата част от които собственост или съсобственост на Община Пловдив, от който ансамбъл днес липсват (разрушени са) голяма част от сградите. Освен този главен подход, такива има към върха и от изток и северозапад - най-логичните места, от които релефът позволява достъп. Логичен подход би могъл да се оформи и през потерната (резервен изход на крепостта) от северната страна на върха. Друг е въпросът в какво състояние са тези подходи в момента, в който има намерение за изграждане на допълнителни.
2. Избирането на подход от запад е нелогично - там е един от най-стръмните участъци на Небет тепе и неслучайно там вход на крепостта не е имало (предлаганият нов подход ще премине през крепостните стени), там не е имало улица и през възраждането, прекалено е стръмно а новите стълби ще нарушат автентичността на това запазено във вековете положение. Най-константното нещо в резервата са неговите улици. Сградите се рушат, улиците и подходите остават.
3. Посоките на движение и смисълът от тази инвестиция: Накъде водят тези стълби в обратна посока и защо са ни така важни? Предлаганата стълба излиза на ул. "Четвърти януари" а от там отвежда най-логично към двата подлеза - при Чифте баня и спирката от северната страна на тунела. Това ли са трасетата на потока от туристи? Откъм пренатоварените с автомобилно движение булеварди!?
4. Арменската църква е представлявала прекрасен възрожденски комплекс от сгради - основен храм, параклиси, училища, читалище, гробище, елементи на дворното обзавеждане (кладенец, каменни пластики и др.). Логично в един резерват би било нещата да се връщат към оригинала и да се пази малкото оцеляла автентичност на структурите, а не да се доунищожава. При нас нещата не стоят така. В Пловдив измисляме нови и нови "атракции", изграждаме фалшива реалност в един архитектурен резерват, като пет пари не даваме и на драго сърце унищожаваме оцелялото през вековете и достигнало до нас свидетелство за миналото и достиженията на този град. Предлаганото ново стълбище ще премине през двора на църквата, където в миналото е било арменското гробище на тераси над храма, където все още е запазена автентичната дворна ограда, пълзяща по склона на тепето и оформена с дъгообразни преливания, създадена още през 1828 г. и оцеляла до 2018 г.
Не коментираме въпроса с обществената инвестиция в частен имот. Но ако искаме нови подходи или възстановяването на прекъснати стари такива, по-логично е тези 230 000 лв. да се насочат към възстановяването на връзката по прекъснатата ул. "Константин Стоилов", възстановявайки един загубен достъп до стария град от Капана, или тези пари биха могли да се насочат към възстановяването на някоя от разрушените къщи по ул. "д-р Стоян Чомаков".
По-долу са снимки на оградата на арменската църква - преди и сега, на подхода към Небет тепе от изток през 1950-те години и на потерната сега.
Недовършен хотел в Стария град слага на тезгяха общината (СНИМКИ)
Мазето на изоставената сграда е наводнено
Инвестицията в имота с два входа и 5 нива е зарязана доникъде
Таня Грозданова
Представяме ви поредния имот от поредицата на Под тепето по списъка с емблематични сгради и къщи паметници на културата в централната градска част, които са предвидени за продажба в Програмата за управление на общински имоти за 2018-а година. Предстои документът да бъде разгледан на сесия на Общински съвет на 31 януари.
Това е апетитен имот на ул. „Стръмна” № 8 „А“, на ъгъла преди да започне Уличката на занаятите в Архитектурно – историческия резерват „Старинен Пловдив“. Имотът е описан в Програмата така: „ПИ 56784.519.61, 5/6 ид. части от 251 кв.м., ведно със самостоятелен обект“.
Попадайки на мястото ще видите реставрирана във възрожденски стил със съвременни материали външна част на голяма и раздвижена сграда. Входовете са два, но единият зее отворен.
Вътрешността на къщата е решена разчупено, напомня на малък сеемеен хотел или хостел. Виждат се 5 нива и ясно личат следите от строителна бригада, която все едно си е тръгнала спешно от обекта. Личи и че мястото е разграден двор – захвърлени боклуци, бутилки и наводнено мазе.
Отключените врати на общински и съсобствени имоти, в които не живее никой, независимо дали са паметници на културата, са достатъчно красноречив символ, който оставаме без коментар.
Ако се ръководим от казаното в коментар за Програмата за управление на общински имоти от ресорния зам.-кмет Димитър Кацарски, че общината готви за продажба съсобствени имоти, в които притежава по-малка част, то тук ясно личи по описа, че става дума за 5/6 идеални части.
Цар Борис III: "Ако загубя престола ще стана автомобилен механик"
На 30 януари отбелязваме годишнина от рождението на последния български цар - Борис III. Той се ражда през 1894 година, като престолонаследник на Фердинанд, а майка му е Мария Луиза Бурбон-Пармска, която е погребана в пловдивската католическа катедрала. Булевардът носи името на майката на Борис. Тя е имала огромни симпатии към Пловдив - също както самият цар Борис III. Той идва много пъти в града по различни поводи, включително и след разрушителното Чирпанско земетресение от 1928 година.
Борис остава в спомените на много възрастни българи като може би най-добрият български владетел. Борис е бил и запален планинар, често е изкачвал българските върхове, дарява средства за туристическото дружество и се грижи за опазване на българската природа.
Няколко цитата от него:
"Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик"
"Министрите ми са англофили, генералите - германофили, народът - русофилски, само аз останах българин"
"Наш дълг, дълг на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ – Отечеството."
„На лов за спомени“ с Пенчо Чуков
„101 рецепти за по-приятно и весело преживяване по време на снимки и 3-те големи тайни на добрия пейзаж" - на презентацията от Пенчо Чуков, с неповторимото си чувство за хумор, ще ни разкаже част от своите истории свързани с любимия му жанр във фотографията – пейзажа.
В един лек и забавен тон ще се потопим в тайните на добрия пейзаж… и страхотните преживявания.
ЛЕКТОРЪТ за себе си
Снимам от 15 години. Основно пейзажна и сватбена фотография. Автор съм на два луксозни четириезични албума с пейзажи от България. В последните две години снимам основно аерофотография.
За мен фотографията е повече от професия, повече от хоби. Тя е вътрешна потребност и израз на моята емоционалност и вихрен темперамент, на любопитството ми към света и хората, на желанието ми да ги опозная.
Събитието е в клуб "Отсреща" тази вечер (30 януари) от 19 часа.
Вход: 10 лв. / безплатно за членове на Клуб Фото Свят
Можете да станете член на клуба по време на събитието.
За да участвате, молим да попълните формата за регистрация на тази страница: https://photoworld.bg/sabitia/101-retsepti-za-po-priatno-i-veselo-prezhivyavane-po-vreme-na-snimki-i-3-te-golemi-tayni-na-dobria-peyzazh-s-pencho-chukov/#lektor
Писателят Димитър Герганов представя новата си историческа книга
Над 150 източника е използвал авторът за написването на "Военно-монашеските ордени"
Писателят Димитър Герганов ще представи новата си книга - "Военно-монашеските ордени" в Литературния салон на "Петното на Роршах". Събитието е тази вечер от 19 часа. Книгата разказва военната и политическа история на 13 християнски военни ордена, сред които на рицарите тамплиери, на хоспиталиерите станали известни като Малтийски рицари, на тевтонците и ливонските братя на меча основали свои държави в Прусия и Прибалтика, на ордените на Калатрава, Сантяго, Алкантра, Томар, Военния орден на Христос от Иберийската Реконкиста... както и на всяващите ужас сред своите врагове асасини от държавата Низари. В книгата са използвани над 150 изчточника, 99% от които от чужди езици.
Димитър Герганов е автор на трилогията "В сянката на Боговете" и на историческия роман "Конспирацията Хазара". Основател и водещ е на Пловдивско Историческо Общество. Книгата "Военно-монашеските ордени ще бъде представена от писателя Александър Секулов.
Очаква ви интересен разговор за история, рицари и литература. Вторник, 30 януари, от 19 ч. в "Петното на Роршах", ул. "Йоаким Груев" 36, на ръба на Капана.
Откъс от книгата:
„…началото на банковата дейност на ордена на тамплиерите е поставено през 1149 г., когато на френския крал е отпуснат аванс, за да се завърне от Светите земи при Втория кръстоносен поход. На следващата година е въведен революционен финансов инструмент без аналог до момента в Европейското средновековие – акредитивът. Така благородници и поклонници могат спокойно да се придвижват през Средиземно море и по опасни пътища, без да носят тежки сандъци и скъпоценности. Рискът от корабокрушения, разбойници и пирати е минимализиран. Как работи акредитивът? – заинтересованото лице депозира желаната сума в най-близката командерия на ордена, срещу което получава надлежен документ. След като извърши пътуването си, е достатъчно да го представи в поместната командерия и получава парите си. Срещу определена комисионна, разбира се.
Тук е мястото да споменем, че финансови инструменти от подобен род се използват още в Древна Гърция и Персия, като в ролята на депозитари са били храмовете на боговете, например на Хермес. След налагането на християнството обаче, тези дейности са преустановени. Веднъж усетили прелестта на банкирането, тамплиерите ще го развият и усъвършенстват до на практика днешни нива. Отпускане на заем срещу залог, консигнация, управление на лични и обществени фондове, изплащане на ренти и пенсии, поръчителство, обмяна на валута и трансгранични трансфери – нищо от изброеното не липса.
В банковите книги на ордена за всеки клиент има десет колони, където пунктуално са записани: дата, място на издаване, направление – когато се отнася за акредитив, размер на сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая – обменен валутен курс. Печалбите се натрупват и така орденът не изпитва затруднения да поддържа военизираната си част, за разлика от обичайните тегоби, от които страдат владетелите, когато трябва да финансират войни и строителни начинания.
В банковата си дейност обаче, тамплиерите допускат стратегическа грешка, която предопределя унищожаването на ордена. На всеки финансист е известен принципът – твърде голям, за да фалира. В случая с коронованите особи можем да го перифразираме на – твърде голям, за да плати. Точно такъв е случаят с френския крал Филип IV Хубави. Към 1307 г. кредитната експозиция на Храма към него приближава милион златни франка, натрупана в поредица от заеми. Историята по-нататък е известна…”
Архитектурната гилдия търси диалог с кмета относно знаковите градски проекти
Пловдивската архитектурна гилдия излезе с остро отворено писмо до кмета на града Иван Тотев по повод начина на възлагане на обществени поръчки за знаковите обществени обекти. От КАБ и САБ заедно настояват за среща с градоначалника и очакват от него да приеме поканата им. Отвореното писмо е подписано от целите ръководства на Камарата на архитектите в България, регионална колегия Пловдив и Съюза на архитектите в България, дружество Пловдив.
Гилдията е силно разтревожена и озадачена от начина на възлагане и кратките сроковете, по които предстои да се извършат проектни, ремонтни, строителни и реставрационни дейности на почти всички големи и важни обществени обекти в града. Става норма в работата на Община Пловдив, големи обществени обекти в града ни, да се възлагат чрез така наречената технология „инженеринг“ и без архитектурни конкурси, пише в отвореното писмо на КАБ и САБ.
Архитектите дават няколко конкретни примера в тази посока- Площад Централен, Кино Космос, галерията на Гладстон, за които вървят процедури, повечето от които възлагане чрез „инженеринг”. За Площад Централен беше проведен архитектурен конкурс, избран беше печеливш проект и се откупиха авторските права от португалските проектанти на значително висока цена, но това остана без последващ резултат. Възлага се реконструкцията му на "инженеринг" по ново планово задание, без критерии за архитектурна и функционална визия. Инженеринг се възлага и за Кино Космос, без обществено одобрена концепция за функцията на сградата и без бизнес план за устойчиво развитие и по скромно задание, относимо по-скоро към инженеринговата дейност, а не към проектната й част. Същата е ситуацията и с Сградата на Дружеството на пловдивските художници. Там е предвидено събаряне на съществуващата ценна сграда и строителство на нова без конкурс за архитектурна идея, без изисквания в обществената поръчка за архитектурен облик, без обществено обсъждане на обемно пространствено решение и съответстващо на високите изисквания към такъв род сгради планово задание за проектиране, изброяват архитектите.
Дават за пример и новият мост над Марица, който общината възнамерява да строи. по всички медии присъстват визуализации от проведения архитектурен конкурс от КАБ Пловдив и САБ Пловдив през 2015г., а в същото време от Община Пловдив е възложено директно на софийски колектив от пътни инженери работен проект на моста, който от архитектурна и естетическа гледна точка търпи значителни критики, подчертават от КАБ и САБ.
Почти всички гореописани обекти бяха обявени като част от необходимата инфраструктура на Пловдив, ЕСК (Eвропейска столица на културата) през 2019г. Това означава, че за оставащата по-малко от една година, те трябва да се въведат в експлоатация. Това време е недостатъчно дори за изготвянето на качествени проекти, а е немислимо да се говори за качествено строителство. Настоящата ситуацията крие огромни рискове за нашето национално културно наследство и за бъдещето на качественото градско планиране. Ситуацията е сложна и проблематиката - разнолика. Всеки от обектите има свои специфики и се нуждае от експертно отношение.
За повече яснота, трябва да изясним същината на така наречената технология "инженеринг".Тя е ярък пример за това как един некомпетентен в конкретната материя субект може да се яви водеща фигура в сложни и отговорни проекти, заявява архитектурната гилдия.
Когато обстоятелствата наложат създаване на нова обществена сграда, реконструиране на съществуваща, реставриране на ценна такава или изграждането на важно съоръжение като градски мост например, общинското ръководство е длъжно да проведе съответната обществена поръчка, така че общественият интерес да бъде удовлетворен максимално. Удовлетворен максимално означава да бъде създадена сграда на високо архитектурно ниво, без неприемливи компромиси в проектното решение. Такъв резултат може да има ако най-добрият, правилният проект бъде намерен чрез архитектурен конкурс. Едва след това може да се пристъпи към следващата отговорна задача – избор на изпълнител на строителните работи. Архитектурната гилдия на Пловдив с голямо съжаление и тревога констатира, че при възлагане на важни за града обществени поръчки, се пренебрегва описания по-горе правилен подход, изтъкват от КАБ и САБ.
Отвореното им писмо продължава така: „Вече е норма работата по обществени обекти в Пловдив да се възлага чрез така наречената технология „инженеринг“, т. е. избира се "строителят", а той се ангажира да създаде и проекта, по който ще се строи. За нуждите на строителството на обществени сгради и съоръжения този начин е изключително порочен. При него ръководител на екипа се явява некомпетентен в урбанизма, проектирането и реставрацията човек. По този начин обществеността е лишена от възможността да получи сграда по избран добър проект. Тя ще получи онова, което "проектира" строителят по своя преценка, колкото и неудачно да е то.
Основният критерий при "инженеринга" е най-ниската цена. Този критерий и подход са напълно неприемливи при работа с обществени сгради и още повече архитектурно наследство, защото това гарантирано води до ниско качество, а по отношение на архитектурата и до неприемливи компромиси и грешки. Гражданите на Пловдив не се нуждаят от това.
Не напразно Законът за обществените поръчки предвижда провеждане на архитектурни конкурси за важни обекти. Това изискване се нарушава чрез "инженеринга". Международната норма ФИДИК забранява инженеринг при изразходване на средства по европейски програми и с това се цели гарантиране на добър резултат.
Загрижена за качеството на обществените сгради, архитектурната гилдия на Пловдив се обръща към ръководството на Община Пловдив с апел да преосмисли и преустанови налагащата се технология "инженеринг" за възлагане на обществени поръчки от инвестиционната програма.
За да се запазят архитектурните ценности на Пловдив трябва де се преустанови строителството без качествени проекти, защото най-важното е да се запази наследството автентично за поколения напред. В този смисъл е по-добре то да стои непокътнато, защитено, скрито и така да изчака за цялостен компетентен подход.
Ръководствата на КАБ РК Пловдив и САБ дружество Пловдив за пореден път заявяват готовността си да предоставят необходимата професионална експертиза за ползотворна и успешна работа при реализиране на инвестиционната политика и мероприятията на града като Културна столица през 2019г. и очакват предложение от Кмета, съобразено с неговата програма за среща по изложената тема”.
Дали кметът ще откликне на поканата за среща и диалог, тепърва ще разберем.
Отиде си диригентът Крикор Четинян
Основателят на Женския камерен хор на АМТИИ и дългогодишен диригент на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ ще бъде на 31 януари
Дългогодишният преподавател по дирижиране в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и основател на Женския камерен хор във висшето училище Крикор Четинян е починал тази нощ, съобщиха близки на маестрото. 75-годишният изтъкнат педагог, концертирал и завоювал международни отличия в Европа, САЩ, Канада и Япония, в последните години бе превърнал дома си в концертна зала. Заради болестта си той канеше хористите в своя дом. Певици от 6 континента се събраха през юли 2016 година в Пловдив, за да отбележат 40-годишнината от основаването на Женския камерен хор.
Поклонението ще бъде на 31 януари от 15 часа на Арменските гробища.
В продължение на 14 години Четинян е ръководил и пловдивското певческо дружество “Ангел Букорещлиев”. Бил е преподавател и в Националната музикална академия.
Влюбен в град Пловдив. Носител е на почетния знак на града, както и на орден Кирил и Методий.
Представил и популяризирал българския фолклор и съвременна музика по света.
„Хоровото пеене е в генезиса на човешката поява и ще съществува дотогава, докато има жив човек. Затова нашето изкуство ще го има, докато ги има хората. Ако възпитаме децата си на добър на вкус, колкото и стоят пред компютъра, това няма да е пагубно за тях. Чрез песента можеш да стигнеш до сърцето на събеседника си, с думи – по-трудно. Гьоте казва, че музиката започва там, където свършват думите“, казва в едно от последните си интервюта маестрото.