Наричат ги шпиони, разузнавачи, тайни агенти, бойци на невидимия фронт, къртици, съгледвачи... Откриват ги сред пъпчиви младежи, безлични чиновници, благородни господа, знойни красавици, крехки старици, разточителни бохеми... Хрониките сочат, че шпиони съществуват от най-дълбока древност, ала актуалните новини свидетелстват, че са особено успешни и до днес, в ерата на кибершпионажа и тоталния информационен хаос.

Кои са те и какво ги мотивира? До каква степен дейността им променя хода на световната история? Талант или призвание е работата на тайния агент?

На всички тези въпроси отговаря премиерният том „Енциклопедия на шпионите“ на съставителя на Красимир Тодоров. Документалната книга, тиражирана от издателство „Милениум“, ще бъде на пазара след броени дни.

Любопитният сборник представя историите на най-прочутите тайни агенти в световната история от III-II век пр. Хр. до наши дни. Много от тях познавате от холивудското кино, съветските сериали, документалните ленти и художествената литература. Взети заедно портретите им представляват изключително четиво, в което се очертава пълнокръвният образ на човека, упражняващ романтичната и опасна професия. В разказите за тях се преплитат политика, дипломация, история и лични страсти. Приемани като герои от едни, и като предатели от други, всички те са съумявали блестящо да изпълняват своя дълг, рискувайки живота си.

От Ханибал и Екатерина Медичи, през Мата Хари и д-р Зорге, та чак до скандалната Анна Чапман – всички герои на тази книга се открояват с ярък интелект, дръзко сърце и силна вяра в това, което правят. Оценката за дейността им може да е разнопосочна, методите и стилът им може да предизвикват дискусии, но целите им винаги са постигнати и ефектът от работата им е безспорен.

Съдбата и дейността на Алън Дълес, Душко Попов, Исер Харел, Етел и Юлиус Розенберг, Мелита Норууд, Олдрич Еймс и много други са по-интересни, изненадващи и увлекателни от всеки шпионски трилър. За да живееш по този начин, се иска фантазия! Не случайно и множество майстори на перото като Кристофър Марлоу, Джон льо Каре, Ян Флеминг действат и на тихия фронт и черпят вдъхновение за своите творби от личния си опит. На тях и други именити писатели шпиони е посветен отделен раздел от книгата.

Ще научите и с какво българите Христо Боев, Александър Пеев-Боевой и Иван-Асен Георгиев са се записали в златните страници на световния шпионаж.

Вижте какво са казали Рабле, Хемингуей и Галилей за виното

Всички обичаме вино. Може би различни видове или предпочитаме различни сортове грозде, но българите обичаме да пием вино и даже много от нас се справят добре със собственото си производство. С наближаването на един от любимите ни празници, а именно Трифон Зарезан, няма как да не отдадем почит на тази чудодейна напитка.

Бяло или червено, отлежало или младо – това сякаш няма чак толкова голямо значение, защото е по-скоро въпрос на вкус. Много велики личности по целия свят с а обичали алкохола. Днес сме подбрали 15 цитата за виното именно от такива хора. Някои са се вдъхновявало от него, други са откривали вдъхновението във винените бутилки и бъчви, а трети – те просто са обичали да пийват.

Виното би трябвало да се яде – твърде хубаво е да се пие. - Джонатан Суифт

Джонатан Суифт е писател и журналист от английско-ирландски произход. Първото му произведение е от 1697 г. – „Битката на книгите“. Суифт използва реалистичната пародия, като основен похват в своите сатирични творби. През 1726 г. излиза сборникът му „Пътешествията на Гъливер“, който е връх в творчеството на писателя.

Никой доблестен човек не мрази хубавото вино. - Рабле

Виното е най–цивилизованото нещо на света. - Хемингуей

Виното е слънчева светлина, заключена във вода. - Галилей

Ако имаш вино днес, напий се днес; а за утрешните грижи мисли утре. - Китайска пословица

Бронзът е огледало на формата, а виното – на духа. - Есхил

Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света. - Луи Пастъор

Ако виното изчезне от човешките творения, в здравето и в съзнанието ще възникне пустота, далеч по-страшна, отколкото всички изстъпления, които му се вменяват във вина. - Бодлер

Бог е създал водата, а човекът създал виното. - Виктор Юго

Бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии. - Италианска поговорка

Велик подбудител е виното — омайното вино, увличащо дори най-мъдрия да пее, да се смее, да танцува и да изрича думи, които е по-добре да не бъдат изричани. – Омир

Виното е ключалка, през която надничаш в сърцето. - Алкей

Виното е лек за унинието на старостта. - Платон

Виното е поезия в бутилка. - Робърт Луис Стивънсън

След виното идва истината. - Китайска поговорка

Plovdiv Game Jam е част от Global Game Jam (GGJ) - най-голямото събитие за създаване на игри в света. То е отворена за всеки, който се интересува от видеоигри - професионалисти, студенти или просто хора с талант. Поредното издание на Plovdiv Game Jam стартира в петъчния ден от 15:00 часа и ще се проведе в Техническия университет.

Идеята на събитието е да съберат хора с различен произход, интереси и умения и да се мотивират да работят заедно за дадена идея - да планират и изпълнят концепцията за игра в рамките на 48 часа. Само заради предизвикателството!

Можете да намерите програмата на събитието, да прочетете за говорителите или да проверите игрите, направени през предишни събития на уебсайта на събитието.

Подробности в сайта:

http://www.plovdivgamejam.org/registration-pgj-2018/

So Called Crew пристигат в Пловдив. Те ще представят новия си албум "Вода и Вино". Събитието е тази вечер в клуб VOID. Всеки гост ще може да си купи дискове, тениски или да опита домашното вино на Фиката, канят организаторите. В концерта ще участват също Григовор, Жлъч, Гена и др.

Вратите за концерта се отварят в 21 часа. Самият концерт започва в 22:00.

Вход: 8 лв

Вход с диск:15

Вход с диск и тениска: 25

Трио джаз музиканти гостуват тази вечер в бар Контрабас. В петъчната вечер на една сцена ес събират Иван Гърбачев на пианото в заведението, Христо Минчев на контрабас и Кристиан Белев на барабани. Концертът започва в 20:30 часа. Бар Контрабас се намира в Стария град на улица "Панайот Волов" 8.

Таня Грозданова

Под тепето и Kapana.bg продължават поредицата си по списъка с емблематични сгради и къщи паметници на културата в централната градска част, които са предвидени за продажба в Програмата за управление на общински имоти за 2018-а година. Предстои документът да бъде разгледан на сесия на Общински съвет на 31 януари.  

В неговата част, озаглавена „II.2.3. Недвижими имоти предвидени за продажба чрез провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на ЗОС и НРПУРОИ“, фигурират общо 19 имота. Сред тях са такива недвижими архитектурни паметници като Къщата с кулата на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и ул. „Антим I“, Докторската къща на „Велико Търново“ 9 в сърцето на Цар-Симеоновата градина, сграда на Малката главна, в Капана и други забележителни постройки, за които не са полагани грижи от стопаните/съсобственици през годините.

В този списък фигурират и три имота на територията на гордостта на Града на тепетата – архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Представяме ви първия от тях, който е емблематичен пример за отношението на различните видове собственици към това, което стопанисват.  

Добре дошли на ул. „Кирил Нектариев” № 7  - УПИ ІХ- 575, кв. 395 по плана на Старинна градска част. Тръгвайки по обектите от горе цитирания списък на този адрес няма как да не преживеете културен шок. Попадате пред красива синя възрожденска къща, очевидно грижливо поддържана в съответствие с визията и изискванията в зоната със специален статут. На втория етаж зад прозорците се виждат подредени детски книжки и свети лампа.

На позвъняването се отзовава възрастен мъж, търпеливо изслушва повода за посещението ни и обяснява, че не сме се объркали и общинската съсобственост се намира в задния двор на имота. Преминаваме през красив вестибюл с огромни каменни стъпала, с древна остъклена врата към двора, който е покрит с плочник и до тук със следите от грижовната ръка на стопанин…

Задният двор на имота е запушен от двуетажна къща без отличителни белези, освен тези на разрухата. „Това е общинската съсобственост,“ обяснява пловдивчанинът. Разказва как преди години като започнал да реставрира своята къща, често идвали представители на сегашното НИНКН и управлението на Стария град, следели какво и как прави. Освен това го помолили да не хвърля нищо от старите материали по сградата, а да го събира в общинската съсобственост. От време на време се появявал реставратор, за да му поиска парче дърво или нещо друго за закърпване на къщи.

Питам го кога за последно е идвал представител на съсобствениците, за да хвърли едно око на имота, а той се усмихва горчиво и започва да брои на пръсти. „Повече от 10 години не са се вясвали. За последно идваха някаква комисия по времето на Славчо Атанасов и няколко месеца след това дойде бригада, която носеше заповед за събаряне. Пуснах ги, момчетата огледаха и отсякоха „Тая няма да стане! Ако иска той да го събори!“ и си тръгнаха…“