Урсула ле Гуин се оттегли  завинаги в Землемория

На 88 години в дома си в Портланд, щата Орегон, почина Урсула ле Гуин, автор на историите от света на Землемория. Смъртта й е настъпила в понеделник и е потвърдена от семейството й в Туитър.

Книгите на Ле Гуин са продадени в милионни тиражи по целия свят и са спечелили редица престижни награди като „Хюго“ и „Небюла“.

Редица писатели и мислители, включително Стивън Кинг и Нийл Геймън, изразиха съболезнования в социалните мрежи.

„Нейните думи ще бъдат винаги с нас. Някои от тях са написани в душата ми. Ще ми липсва тази славна, забавна, закачлива личност, ще ми липсва тази най-задълбочена и умна личност сред писателите“, сподели в Туитър Нийл Геймън.

„Урсула ле Гуин, една от големите, си е отишла. Тя не бе само автор на научна фантастика, а литературна икона. Бог да е с нея в галактиката!“, написа също в Тутиър Стивън Кинг.

Урсула ле Гуин публикува за първи път през 1959 г., а първият й публикуван роман „Светът на Роканон“ излиза през 1966-а. Две години по-късно издава „Магьосникът от Землемория“, смятана за една от най-добрите и важни книги във фентъзи жанра. . Маргарет Атууд посочва това заглавие като една от причините за избухването на фентъзи литературата. „Лявата ръка на мрака“, преиздадена повече от 30 пъти, утвърждава Ле Гуин като водещ автор в научната фантастика. Въпреки това ле Гуин често чувства, че избраният от нея жанр е несправедливо подценяван.

„Реализмът е много богат жанр, който ни дава и продължава да ни дава велика литература – каза Ле Гуин пред „Гардиън“ през 2016 г.  – Но когато превърнем този жанр в стандарт за качество, когато ограничим литературата до него, ние пренебрегваме твърде много сериозни книги. Изгаряме твърде много сериозни юргани заедно с бълхите. Твърде много критици и учители пренебрегват – ако въобще знаят за нея – всякакъв вид художествена проза, освен реализма.“

Тя посочва и пола си като причина литературата й да бъде подценявана.

"За една жена, всяка литературна награда, отличие, всякакви почести са спечелени трудно и мъчително," каза тя пред LA Review of Books миналата година. "А ако настоява да предизвиква условността и да пише научна фантастика и фентъзи и неописуеми неща, е още по-трудно."

Освен с многобройните си фентъзи истории, Урсула ле Гуин е прочута още със своите поезия, разкази и есета. През 2014-а тя получава награда за цялостно творчество от Националната фондация за книги.

Прожекция на филм, концерт и дискусия предлагат тази вечер в Петното в рамките на Post-Culture Stage Shangri Live и Moderni Kanuuna. Началото е с приключенската прожекция The Goodiepal Equation. След нея предстои концерт на Goodiepal & Pals, а финалът е разговор с Флориан Демирев и дискусия. Началото е в 19 часа с вход 6 лв.

Приходите от събитието директно се използват за подкрепа на студуващите и гладуващи бездомници и мигранти в Белград, където Goodiepal & Pals доброволстват от началото на зимата.

Прожекция на документалния филм за впечатляващия фарьорски странник, DJ, активист, трикстер, милионер и човек на новото хилядолетие - Goodiepal. Концерт на неговата група Goodiepal & Pals и встъпление от българския друмник Флориан Демирев, спал в храстите в Англия и в тоалетна в Германия, почти изяден от мечка в Алпите.

В края на лятото на 2017-та Флориан Демирев прави неочаквано вело и автостоп пътешествие от Англия до България. Стопирайки в Унгария, малко преди сръбската граница, той се запознава с Пал – фарьорец, щур, възпитан, любопитен и пътуващ с малко сгъваемо колело. Следва една приятелска двучасова разходка в аварийната лента под звездното небе, която остава отпечатък в приключението и на двамата. В Сърбия те се разделят, но остават в контакт. В последствие Флориан разбира, че се е запознал със самия Goodiepal – една комплексна и неузнаваема личност, която може да впечатли и вдъхнови всеки. 

Оказва се, че за Пал (Kristian Parl Bjørn Vester) има документален филм, който описва неговите пътувания със собственоръчно направения му кабинен велосипед, с който той обикаля Европа и захранва своя лаптоп по време на изпълненията си. Да, Пал е DJ, но не само това. В последствие неговият велосипед и притежания стават част от експозицията на националния музей на Дания. Днес, заедно със своята група Goodiepal & Pals, той доброволно помага на мигранти и бездомници в Белград. 

Пал е една сложна персона, за която самият режисьор на филма The Goodiepal Equation (прожектиран вече в цял свят) казва:

„Въпреки, че се самоопределя за човека на новото хилядолетие, за повечето от нас той остава отвъд разбирането и въображението. Начинът, по който той се справя с проблемите, е основната причина, заради която реших да направя този филм.“

Продължават традиционните джаз срещи в сряда в галерия Arsenal of Art. Тази вечер от 19:30 домакините са поканили Ив Бо-вокал, Златко Стефанов-бас, Антон Динев- китара, Лука Тодоров- пиано. Входът е свободен, но местата са ограничени и от галерията препоръчват по-ранно пристигане.

Крис Шарков завършва НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов през 2009 г. и много бързо се налага като едно от най-интересните имена сред най-младите театрални режисьори. Постановката му „Куклен дом” беше номинирана в три категории за наградаите „Икар”. Тя е четвъртият му спектакъл след „Макбет” от Шекспир във Варненския театър, „Господин Колперт” в Театър „София” и „Посещение при бащата” в „Сфумато”.

Крис Шарков за театъра и музиката в 8 любими песни и един час с “Молескин” - днес от 18 часа по Радио Пловдив.

Опера Пловдив посреща 2018 с творческо предизивкателство – премиера на „Катерина Измайлова” от Шостакович на 27 януари. Постановката е дело на Вера Немирова - един от най-успенишните български оперни режисьори в Европа, а диригент е маестро Диан Чобанов.

Като театър със силен творчески профил, Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни на българската публика творби, които са силно търсени от ценителите на операта по света. Само за две години след премиерата си през 1934 година операта има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес заглавието от Шостакович  предизвиква широк интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан-Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло. В България „Катерина Измайлова“ се изнася за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова -  Евгени Немиров.

Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години.  Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елимиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”.  Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.

„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

Режисьорът Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. Тя репетира в Пловдив с помощта на нейната майка и драматург на проекта - оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.

Художник на постановката е Димана Латева, пластиката е дело на Силвия Томов, диригент на хора е Драгомир Йосифов, а концертмайстор е Виеслав Новак. Ролите са поверени на Пламен Бейков – гост, Михаил Пулиев, Александър Баранов – гост, Димитър Зашев – гост, Mарияна Панова,  Мария Цветкова – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев.