Пловдивчанка превръща най-масовата дреха в света в произведение на изкуството

Нейната страст е да прави дънки бижута

Соня Попова

Денимът може и да ви изглежда като нещо, което ще ви слее с тълпата и ще е перфектна част от базовия ви гардероб, но творецът върху плат ВаленTиноДес ще превърне всяка една скучна дреха в произведение на изкуството. В това се убеди екипът ни само за броени часове.

Дизайнерката е родом от Пловдив, а любимото и място в града под тепетата е Капана. Творческият ентуасиазъм често я спохожда точно тук, повлиян най – вече  от пъстротата на тесните улички и от многообразието на персонажи, които се разхождат по тях. Голям почитател е на киното и литературата, а музиката на Ерик Клептън, Елтън Джон и Шаде най – често ѝ създава настроение и е повод за креативност.

Ярки шарки, цветни пръски, монограми и персонализирани надписи – няма нищо невъзможно, когато вдъхновението е стимул да сътвориш нещо уникално и отличително. Създадените, изпод майсторската игра с боите, произведения са за всички онези, които не се боят да се откроят и да заявят своя личен стил и почерк чрез дрехите, които носят.

Последните модни творения са инспирирани именно от  атмосферата на най – новото споделено работно пространство в Капана – Cat and Mouse Coworking. Авторката спонтанно решава да ги брандира, защото прекравайки един ден в него, потънала в работа, открива, че и се иска да предаде това цветно настроение и на този, който ще носи дънките - бижута.

ВаленTиноДес вярва в това, че най-масовата дреха в света може да бъде уникална, индивидуална и да ви отличава.

Дизайнерката е наясно с щетите, които нанася текстилната индустрия на околната среда и свръх потреблението на дрехи. Тя знае, че всеки е пъхнал дълбоко в гардероба си един чифт дънки, които не са обличани от месеци, тъй като изглеждат като всички други. Това е поправим дефект, а превръщането им в бутикова дреха е страстта и таланта на твореца върху плат.

"Ако ви е писнало от скучния деним, дайте да го освежим," е любимият ѝ каламбур за това, което прави.

Създателите му Ева и Коце ще го съживят отново, но след години

Третият опит за отваряне може да дойде с третото дете, шегуват се двамата

Не искахме да си ходим, но се наложи, казва “майката” на клуба Ева

Вивиян Уорхол

Угасна животът на едно от първите и най-емблематични местенца от новия период на Капана. Символ на страстта към изкувството и любовта между създателите му - Ева и Коце. "Баския" затваря завинаги, а снощи най-близки минаха за по едно да се сбогуват с бара.

Въпреки глъчката на весел приятелски смях се усещаше напрежението- когато знаеш, че нещо си отива безвъзвратно не може да си щастлив. "Не искахме да си ходим, но се наложи.", сподели майката на заведението Ева. Тъй като договорът на наемателите приключва, собствениците на имота не са преподписали продължение за работа с тях. "През тези 4 години тук ние бяхме коректни, но не е там работата явно.", допълва съпругът й Константин. Оказва се, че наемодателят има планове за работа с други хора, отново от Капана.
Личи тъга в очите им, но двамата се споглеждат и казват "Може би третият ни опит ще дойде и с третото ни дете", намигат помежду си. Само преди 3 месеца и 3 дни се роди втората им дъщеричка Лила, по-малката сестра на Стела.

Първият клуб "Баския" за джаз, концерти, изложби и театър Ева и Коце отварят през март 2010-та година в Дома на науката и техниката. Мястото бързо става популярно сред ценителите на уютната атмосфера. Още на следващата година семейството иска да премести бара в Капана, но исканият наем е твърде висок, а новите наемодатели се оказват несериозни. Така "Баския" остава без дом. "2013-та решихме да продължим да си търсим място и след много препятствия и самостоятелен труд, през 2014- та отворихме", разказва Коце.

След сериозен ремонт барът отваря за стари и нови приятели. От миналата година Ева е предала бизнеса на сестра си Аделина, която с леки козметични промени поддържа и запазва духа на "Баския". Тази вечер Ади също с носталгия организира голямото закриващо парти. Ще се потуши и последната искрица на живот и ще загаси лампите в местенцето, кръстено на художника Жан- Мишел Баския. А утре, в неделната сутрин ще свалят табелата, ще махнат картините от стените, джазът ще заглъхне и ще ни остане споменът.