Мащабна мултижанрова и интерактивна изложба ще върне Тютюневия град към славното минало, обвито в гъст цигарен дим и аромат на табак. Архивни материали и автентични предмети, видео и звук заедно ще пресъздадат усещането за друго време и пространство, в което тютюнът бе не просто черно-бяла снимка, а цял един свят, свързал толкова много човешки съдби. Проектът „ДИМ. Истории за тютюна” ще бъде открит в СКЛАД на „Пловдив 2019”, в деня на старта на Европейска столица на културата 2019- 12 януари, от 18 часа. Идеята е на артистичния директор на общинската фондация Светлана Куюмджиева. Куратор е Весела Ножарова, а задълбоченото историческо проучване е дело на д-р Станислава Груева. Сценографията и дизайна са поверени съответно на Димитър Воденичаров и Калина Димитрова, а мултимедийните ефекти са на Калин Серапионов.
„ДИМ. Истории за тютюна” ще едно от централните събития, създадени специално за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата. Изложбата ще разкаже за Пловдив и България през тютюна и тютюневата индустрия. Посветена на хората, създали Тютюневия град, на работниците в него и на целия икономически и културен механизъм, движен от тютюна десетилетия наред.
В специално произведената за откриването на ЕСК изложба се включват десетина музея и институции, които предоставят архивни материали и произведения. Проектът обхваща доста голям хронологичен отрязък. Започва още от 17-18в. , с навлизането на тютюна по нашите земи и стига до настоящето, с представяне на работи на някои съвременни творци. Проследява каква е ролята на тютюна и пушенето през Възраждането, следосвобожденския период, войните. Разглежда еманципацията на жените, която минава през тютюна. Проследява модернизацията на градската култура чрез тютюна. Обхваща и основните фамилии, които се занимават с тютюнева индустрия- Кудоглу, Томасян, разкрива детайли около мащабния проект Светлана Куюмджиева.
Тя допълва, че на откриването на всяка Европейска столица на културата има изложба, която е посветена не нещо специално, свързано с града. Бийтълс в Ливърпул, Мата Хари в Леуварден. За Пловдив ще е тютюна.
Ние не можем да се похвалим с Ван Гог, но ще покажем историята на тютюна. Ще разкрием това ДНК, което е пропито с тютюн , щем или нещем. Целта е да разкажем точно какво влияние има тази индустрия върху съвременната ни култура и живот.
Тютюнът, този традиционен поминък, навлязъл в българските земи още през 17 в. постепенно, от регионална ориенталска стока, се превръща в основен двигател за бързо икономическо развитие на младата българска държава, променяйки из основи градовете. Тютюнът е фонът, на който се развива и модернизира градският живот. Тютюневата индустрия превръща селяните в граждани, привличайки ги в редиците на работещите в тютюневите складове и фабрики, същото се случва и с изгонените след войните между 1912-18 г. беломорски българи. През струйката дим може да се видят процесите на еманципация и феминизация, обхванали жените в началото на 20 в., зараждането на цели съсловия в българското общество и социалното съзряване на други. Димът е основен персонаж в окопите по време на войните, в кафенетата, в които писатели, художници обсъждат заплетени интелектуални спорове, тютюн е неизменен образ в киното, но и в бунтарските интелектуални години на киното, оставайки си може би единствената наистина конвертируема стока, по всяко време и във всяка епоха извън пределите на България, пишат от фондация „Пловдив 2019” в анонс за изложбата.
Потапяйки се в историята, зрителите ще могат да чуят думите на тютюнотърговците Васил Кудоглу и Дончо Палавеев, на експерта Руси Генев, на тютюноработничките по време на ревизиите на Никола Господинов, на кооператорите и банковите инспектори, на въздържателните дружества и цитираните от търговците лекари, да видят оригинални видеозаписи от Балканската война или дегустация на тютюни пред чуждестранни клиенти. Намерени са много интересни кино прегледи. Има противопожарно учение във фабрика Томасян, което е тематично свързано с настоящето на Тютюневия град. Този видеозапис ще бъде представен в изложбата. Като цяло тя ще дава страшно много информация, на базата на задълбоченото историческо проучване на Зорница Христова. Ще може да се научи много за тютюна и тези културни връзки между Запад и Ориент. Човек ще може и да се позабавлява. Ще има градско кафене, в което да седнеш и да четеш различни материали. Но пушенето ще е твърдо забранено, вмъква с усмивка Куюмджиева.
Част от изложбата е звукът на налъмите на работниците, които са тракали по улиците тук сутрин. Целият район е ехтял от стъпките на хората, които са идвали от Кючук Париж, за да работят във фабриките. В една от залите ще има налъми, които ще пресъздава точно този звук посредством сценорграфия. Идеята й е да те вкара в атмосферата и историята, която изложбата разказва. Повече ще са архивните материали, предмети и вещи, бали и низи тютюн, свързани с тази история. Ще видим и съвременните творци, сред които Стефан Николаев, който има много работи, посветени на европейските забрани за тютюнопушене. Ще представим и пушещата пловдивска бохема, от която винаги се носи дим от цигара или лула. Филмът Тютюн, част от който е заснет в Пловдив, също ще бъде част от изложбата. Националната филмотека предоставя архивни кадри, както и реквизитната рокля на Невена Коканова, допълва картинката Светлана Куюмджиева.
Изложбата се реализира по идея на Светлана Куюмджиева, творчески директор на Европейска столица на културата 2019, като продукция на Фондация “Пловдив 2019”. Осъществява се в сътрудничество с Държавен архив – София, Държавен архив – Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Национален военноисторически музей – София, Национален исторически музей – София, Национален литературен музей – София (Къща-музей „Димитър Димов”), Национален политехнически музей – София, Национална филмотека, Регионалния етнографски музей – Пловдив, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей – Асеновград, Исторически музей – Благоевград, Исторически музей – Смолян, Исторически музей – Хасково, Градска художествена галерия – Пловдив, Софийска градска художествена галерия, сайт „Изгубената България”, Архив на БНТ, Гражданска група „Станимашка Фотографчийница“, Илюстрация БѢло море. Консултанти: доц. д-р Михаил Груев, гл.ас.д-р. Борис Стоянов.