Квилингът е сравнително нов у нас и стана по-популярен през последните 5 или 6 години, но пък за сметка на това историята му е голяма. Началото му идва в края на 14 и началото на 15 век, като за негова родина се смята Франция. Първоначално е ползван му като техника за украса във френските манастири, където чрез техниката за работа с хартия са изработвани подвързии и декорации за книги и различни елементи, изобразяващи религиозни мотиви за украса на самите манастири.

През 18-ти век, майсторенето с хартия добило голяма популярност в цяла Европа, но поради нуждата от висококачествена хартия, малка част от населението на континента можело да си позволи такава, затова останал само като занимание на знатните дами. Освен че разнообразявали ежедневието си с него, те изработвали бижута, декорации за домовете си и малки елементи, които носели в портмонетата си, като символ на сръчността им. През следващия век обаче, хартиеното изкуство било отречено като такова и останало в сянка. 

От края на 20-ти век обаче квилингът отново набира популярност по всички континенти. Ползва се за декорации на сватбени картички, мебели, а понякога се съчетава с други техники като рисуване или бродиране. А до какви висоти е достигнало неговото развитие, вижте сами в работата на туркинята Sena Runa, която създава истински шедьоври от цветни лентички.