Малки и големи ще могат да се забавляват няколко дни от седмицата

От тази седмица, до края на лятото пловдивчани ще могат да се радват на истинска комедия, докато пият разхлаждащите си питиета в шест култови локации в Града под тепетата. Иво Игнатов, по-познат на публиката, като Кени, представя третия си Stand Up Comedy проект „Приказки за възрастни“. Културните локации, които ще бъдат домакин на представленията са галерия ТракАрт, галерия Arsenal Of Art, Канапе Вибрант Медиа(Инкубатор), Котка и Мишка, Малката Библиотека и театър Хенд.

Повечето от вас сигурно са запознати с жанра Stand Up Comedy, който е изключително популярен формат и начин за развлечение на американците и англичаните.  В този тип комедия, много често хуморът е напълно на границата на допустимото, като от време на време стенд ъп комедиантите дори я прекрачват. Именно за това, не случайно името на този формат е Приказки за възрастни. Иво Игнатов майсторски се заиграва с логическите повторения, импровизацията и интерпретирането на иначе познатите ни приказки, които обаче ще познаете в нова светлина. Можете да сте сигурни, че това представление ще ви държи влага много дълго време. Авторът не случайно е избрал част от локациите в творческия квартал на Пловдив – Капана, като локация за комедиините изпълнения. Освен приказки за възрастни, Иво Игнатов ще представи и серията „Приказки за деца“ в същите локации, които обаче ще бъдат представяни през деня и ще зарадват най-малките почитатели на театралното изкуство.

Подбудата на всички замесени в това начинание – артисти и заведения -  е да накараме децата, а и възрастните да спрат да гледат в телефоните си и да се забавляват истински по време на лятото. Това е период в който театрите така или иначе са във ваканция. „Трябва да се създаде среда за такъв тип мероприятия“-единодушни са всички. А каква по-подходяща среда от местата, които посещаваме всяка вечер на по питие? „Всички представления се изпълняват на места, обвързани по един или друг начин с изкуството и културата, радваме се, че сме част от тази инициатива и очакваме ценителите на истинската комедия, и тези които искат да възпитат любов към театъра у децата си да се присъединят към това преживяване“.

Kanape Vibrant Media – всяка сряда

Приказки за Възрастни: – 19.00ч.,  Приказки за деца: 10:30ч.

Arsenal Of Art – всеки четвъртък

Приказки за възрастни: 19:30ч.,     Приказки за деца: 10:30ч.

Галерия TrakArt – всеки петък

Приказки за възрастни: 19:00ч.,     Приказки за деца: 10:00ч.

Котка и Мишка & Малката Библиотека – всяка събота

Приказки за деца: 10:00ч.

Театър Хенд – всяка събота

Приказки за възрастни: 19:00ч.

Програмата за Представленията по дати:

Галерия ТракАрт  

Приказки за Деца / Приказки за Възрастни

22.07:   10 - 11ч.

29.07:   10-11ч      /   19-20ч.

05.08:   10-11ч     /    19-20ч.

12.08:   10-11ч    /     19-20ч.

19.08:   10-11ч   /      19-20ч.

26.08:   10-11ч   /      19-20ч.

Галерия Arsenal Of Art

Приказки за деца  /  Приказки за възрастни

21.07 :   10 - 11ч.  

28.07:    10-11ч     /     19-20ч.

04.08:    10-11ч    /      19-20ч.

11.08:    10-11ч   /       19-20ч.

18.08:    10-11ч  /        19-20ч.

25.08:    10-11ч  /        19-20ч.

Канапе Вибрант (Инкубатор)

Приказки за деца  /  Приказки за възрастни

20.07:    10:30 - 11:30ч.                        

27.07:    10:30-11:30ч        /  19-20ч.

03.08:    10:30-11:30ч       /   19-20ч.

10.08:    10:30-11:30ч      /    19-20ч.

17.08:    10:30-11:30ч    /      19-20ч.

24.08:    10:30-11:30ч   /       19-20ч.

31.08:    10:30-11:30ч  /        19-20ч.

Котка и мишка & Малката Библиотека - Приказки за деца

На 23.07, 30.07, 06.08, 13.08, 20.08, 27.08  от 10 и 11 часа.

Театър Хенд

Приказки за Възрастни

23.07. - 19:00ч.; 30,07 - 19:00ч.; 06.08 - 19:00ч.; 13.08 - 19:00ч.; 20.08 - 19:00ч.; 27.08 - 19:00ч.

Времето си напредва, а с него и бръчките по гушите ни. Старостта е нежелано и плашещо място, за което никой от нас не е подготвен. Не и наистина. Всички искаме да се върнем в миналото, когато нямахме задръжки, нямаше граници за въображението, всичко беше игра. Но кой е казал, че като сме възрастни не можем да съхраним това минало? Че в душите си не можем да бъдем все още онези деца? Да, физически сме променени, ставаме по-амбициозни, хора с цели и отговорности, но това не означава, че трябва да сложим Х-са на онази мъничка наша версия, заради която сме достигнали до тук. Ако откриете себе си поне в няколко от долните точки, значи вие все още не сте пораснали и това трябва адски да ви радва.

1. Още гледате анимации

Едно "пораснало дете" никога няма да спре да гледа анимационни филмчета, независимо колко свещички слага на тортата. То все така ще се радва на Disney, "Лабораторията на Декстър", Pixar и всичко що е нарисувано. Дали ще е невинно и чисто, иронични анимации от типа на "South Park" или бойни анимета, зависи от вкуса. Щом го пуснат по телевизията или го изтеглят на компютъра си, непорасналите възрастни ще залепят очи за екрана и ще съпреживяват с любимите си цветни персонажи.

2. Готови сте да направите или да участвате във всякакви пакости

Няма нищо по-хубаво от това да създадеш някоя магария. Като деца приключенските пакости бяха неизменен елемент от ежедневието ни. Много голяма част от нас продължават да попада в забавни, интересни и абсурдни ситуации. Такива хора се познават най-често когато вместо да се притеснят при гаф, избухват в неспирен смях.

3. Юношеският бунтарски дух все още живее във вас

Ако сме непораснали възрастни, онова бунтарство никога няма да изчезне. Винаги сме готови да се опълчим на системата, да буйстваме срещу несправедливостта, да променим света, защото света в очите на едно дете е красив. Той е справедлив, в него няма разделение, няма расизъм, няма войни. Едно дете е против всичко пошло, грубо, мерзко. И то е готово като един Робин Худ да се бори срещу изброените. Тази мечтателност умира в момента, в който се сблъскаме със суровата реалност, но шепа хора все още държат това бунтарство в себе си.

4. Четете комикси, манга или детски книжки

Едни ги влекат комиксите на DC или Marvel, други мангите за Наруто и One Peace, трети ще отворят "Алиса в страната на чудесата" или "Хари Потър" и ще потънат в историите им. Колекционерите са готови да дадат луди пари за автентични издания, не само заради литературната им стойност, но най-вече защото ги връща назад, в златните години на живота им.

5. Мразите да носите костюми

Истински зрелите личности, особено тези на високи позиции в йерархията (най-вече в големи фирми и корпорации) не само са задължени да носят костюми, но и с тях се чувстват по-представителни и авторитетни. За останалите от нас, костюмът е като затвор за кожата. Не можем да го понасяме, чувстваме се като закачени на закачалка, дори вървим неестествено. Предпочитаме да се обличаме цветно, с дънки или къси панталони, с цветя в косите или бандана на врата. От една страна това показва несериозност, но мнението, че екстравагантния външен вид говори за непрофесионализъм е огромно клише, което твърде често е в контраст с истината.

6. Все още тайно си мечтаете да бъдете супер герой/злодей

Независимо какво работите, дали сте постигнали мечтата си или сте се задоволили с алтернативата, всяко пораснало дете си мечтае да разкъса ризата си и отдолу да се покаже емблемата на Супермен, или когато се стъмни да тръгне по улиците, за да спасява града. За по-шашавите изборът е на злодея, защото всички сме влюбени в усмивката на Жокера и култовата му реплика: "Why so serious?".

7. Инатите се за определени храни, независимо дали са полезни или не

Повечето мразим броколи или спанак, нали? Внедрено ни е още от невръстна възраст, че зеленината не е за ядене. Може и да е много вкусно, да не говорим, че е адски полезно, но веднъж решили ли сме като малки, че броколите са ужасни, до последно отказваме да ги включим в менюто си. Може да е глупаво, но младежкият спомен как майките или бащите ни са се опитвали да ни ги наврат в устата на сила, все така продължава да обзема мислите ни и колкото и добре да са сготвени, тази психическа бариера си стои.

8. Обичате да играете с децата си, понякога повече отколкото те

Детските игри са съкровище, което никой не бива да губи. Дали ще е вид спорт, с кукли или компютърни игри, все е чудесно. И децата ви обичат да си играят с вас! Когато обаче, вие сте по-настъпателни, по-нахъсани и конкурентни, това показва, че повече играете заради самите себе си, отколкото заради идеята да го правите с отрочетата си. Това може да развие в тях спортната амбиция, така че не задължително е нещо лошо.

9. Обичате да съчетавате работата със забавата

За артистично насочените личности тази възможност е лесно достъпна. Самата им професия е обвързана с нестандартното, разнообразното, движение и смях. За останалите няма нищо по-приятно от цветен офис, например. В това отношение сградата на Google е блян защото разполага с най-различни забавни предпоставки за служителите си - от кафененца, маси за тенис, мини голф, шарен интериор и още много подобни, които подържат доброто настроение.

10. Обожавате да украсявате коледни дървета

Коледа за малчуганите е най-хубавият от всички празници. В мечти и песни за Дядо Коледа и подаръците му, украсявахме елхите (задължително истински), закачахме чорапи, представяхме си пиршеството на сутринта след Бъдни вечер и не спяхме по цяла нощ в трепет за тази сутрин. Когато пораснем спираме да вярваме в Дядо Коледа, знаем, че подаръците не идват от неговия чувал, а от мола или съседния магазин, но все така обичаме тези приготовления и празничното им влияние. Боят със снежни топки е винаги включен в програмата.

11. Готвите десертите в различни форми или цветове

Дали ще оцветите глазурата за кекса със сладкарска боя или ще изпържите палачинките в различни форми, не е важно. Важното е да е забавно, затова порасналите деца приемат предизвикателството с голям ентусиазъм. Най-инфантилните (в най-добрия смисъл на думата) правят дори нормалната закуска от яйца и бекон във формата на лице. Така не само радват децата си, но и готвенето бяга от битовото задължение и се превръща в детска игра.

12. Отказвате да носите бижута от злато или сребро

Младежки настроените духом не обичат бижута, които кореспондират на възрастта им. Дори благородните метали и най-изящните скъпоценни камъни за тях не са нищо специално. Те ще предпочетат дрънкулки, накити от кожи, цветни шалове, гумени гривни или изчанчени висулки, и нито цената на първите, нито стойността им няма да се отрази на вкуса им. Те носят бижута, които показват младежкия им дух и са горди с това.

13. Предпочитате да карате колело пред автомобил

Автомобилът е за удобство, но на едно дете не му е нужно удобство. То желае екстремност, въздух брулещ го в лицето, изобщо нещо, което не е подвижна кутия. Именно затова много възрастни карат велосипеди, дори за работа, а в почивните си дни скейт бордове, ролери, кънки и всякакви други алтернативи, които разтоварват не само тялото, но и умовете.

14. Мразите всичко свързано с банки и бюрокрация

Ако не знаете как да попълните данъчната си декларация, ако отказвате да теглите какъвто и да е кредит, независимо колко голяма нужда от пари имате, ако не ви се занимава с документации, дебитни карти, разкарвания по институции, то значи, че не сте свикнали да приемете тази част на отговорността. И в това няма нищо обидно, и ние не обичаме да се занимаваме с такива неща, като можем да прекараме времето си по много по-хубав начин. Вместо да седим в КАТ с часове, можем да форсираме тази кола по магистралата към някой чужд град. Вместо да висим в НАП, можем да се забавляваме с приятели. Наложащо е да, но е толкова досадно и скучно и не мисля, че има някой - пораснало дете или не, на когото да му харесва.

15. Никога не спирате да мечтаете

Независимо колко години минават, колко остаряваме, с колко несгоди се сблъскваме, срещу колко проблеми се изправяме и колко драматични сюжети преживяваме, порасналите деца НИКОГА не спират да мечтаят. Винаги се надяват, че има още време, че никога не е късно, нищо не е изгубено. Техните мечти не умират преждевременно, независимо дали са осъществими или не. Те вярват в паралелни светове, в това, че някой ден могат да зарежат всичко и да живеят в каравана обикаляйки глобусът, или да станат фокусници. Може и никога да не сбъднат тези мечти, но мисълта за тях ще ги подържа жизнени и ще им дава нещо, което потъналите в системата никога няма да усетят - един по-вълшебен живот! 

Производител на колелета брандира чешма с три метални фигури на велосипедиста и я монтира в края Гребния канал

Триметров спортен монумент с трима колоездачи ще бъде подарен на Пловдив и поставен на Гребната база. С тази информация гърми доволно кметството на район Западен. Несъмнено приятна новина, но с една малка условност. От администрацията пропуснаха да отбележат, че всъщност фигурата с чешма, която ще бъде монтирана край Гребния канал, е рекламна и ще е нещо като постоянно позициониран билборд близо до велоалея. Билборд с колоездачи на най-голямата компания за производство на велосипеди и на нея ще пише „20 години Макском”. Именно юбилеят е и повод за тази дарителско-маркетингова акция.

Монументът ще бъде разположен на алеята срещу хангарите за лодки на Гребната база до новостроящия се Зоопарк и ще бъде изработен от гранит и метал. Трима колоездачи, изработени от метал, ще символизират идеята на скулптурата, а под тях ще грее надпис „Заедно напред“, съобщават от районното кметство. Не става ясно това „Заедно” препратка към слогъна на Пловдив 2019 ли е, или значи „Заедно с Макском”. Колкото до това каква е обществената нужда и полза от монумент на велосипедиста- оставаме на читателите сами да преценят.

На този ден през 1374 г. умира великият италиански поет, хуманист, учен и дипломат Франческо Петрарка. Сонетите му оставят видна следа в света на литературата, влизайки в учебните планове на училищата в много държави. Смята се за един от основателите на Ренесанса, което изстрелва цивилизацията в напълно различна от до тогава познатата насока. Като посланик на папата, Петрарка обикаля из цяла Европа, като събира и реставрира ръкописи на древни автори. Поради професията му в Римокатолическата църква, така и не се жени, но има две деца. Той умира един ден преди да навърши 70 години. Смъртта го среща докато работи над жизнеописанието на Цезар. Така, великият поет умира с перо в ръка. Достойна смърт за такъв ум. 

Предоставяме ви 10 негови мисли, които са преобърнали много съдби, защото по време на Ренесанса мисълта и хуманизмът са били основен двигател на обществото, тъкмо излезнало от тъмните години на Средновековието. 

"Ние обичаме живота не само защото сме свикнали да живеем, но и защото сме свикнали да обичаме. Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта."

"Книгите правят от едни учени, а от други – луди."

"Човек няма по-голям враг от самия себе си."

"Прекият път към богатството е против нашите копнежи."

"Нищо не тежи повече от перото, но и нищо не носи по-голямо удоволствие."

"Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете!"

"Всеки, който желае да излезе от общото стадо, става обществен враг. Защо, моля кажете?"

"Истински благородния човек не се ражда с велика душа, но прави сам себе си толкова великолепен със делата си."

"В безплодните поля - далече от тълпата - аз крача бавно сам, в мисли потопен, и зорко бдя, готов да бягам ужасен, съгледам ли следи от стъпки по земята."

"Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища."

Философия, политика, спорт и хумор се смесват в посланията от уличното изкуство из кварталите на Лондон. Творчеството на изключително популярните, но въпреки това често анонимни графити художници по лондонските сгради, част от които са в работническите квартали, като Брикстън, Бриклейн и Шоредич, влизат в обектива на любителя фотограф Виктор Кадири.

Снимките ще бъдат официално представени в петък 22-ри юли от 19.30 часа в Спортен клуб за фитес и скуош „Тотал спорт“.

Почитателите на уличното изкуство, в частност рисунки, ще могат да видят впечатляващи, красиви и понякога провокативни творби. Сред темите на художниците, които са от различни националности, са банките, човешките права и сексуалност или поп-културни феномени като Дейвид Боуи и Междузвездни войни. Понякога графитите са просто цветна украса за сградите в иначе еднотипната урбанизирана среда в работническите квартали.

Виктор Кадири се занимава непрофесионално с фотография. Дълги години работи като журналист в Пловдив, част от регионалния екип на Дарик радио. От няколко месеца живее в Лондон, където е особено впечатлен от рисунките в зоните на английската столица и решава да покаже, че рисуването на открити места и графитите не са непременно престъпление, а най-вече един от многото начини за себеизразяване на младите и понякога неоценени таланти. Когато е поднесено с вкус дори престъплението може да се превърне в естетика. Кадири е категоричен, че целта на изложбата му не е да покаже себе си като фотограф, а да даде възможност на хората да видят неща, които не биха успели да видят с няколкодневна екскурзия до Лондон.

„Не на последно място се надявам хората да разберат, че при добро взаимодействие между уличните творци и властимащите, крайният резултат може да има облагородяващ и дори съживяващ ефект за много от еднообразните и полуизоставени изоставени сгради и пространства в градската среда“, допълни той.