Капана.БГ
Старият Пловдив в картините на ученици от НХГ
Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив, се включва в традиционната празнична седмица на Стария град с изяви на даровити свои възпитаници.
На 23.09.2015г./ сряда/ от 16:00 ч. в Данчовата къща се открива изложбата „Научи повече за АЛАФРАНГАТА“, която е придружена и с мултимедийна беседа. Проявата е осъществена по програма „Успех“ на МОН. А в 16,30 ч. пред публика ще бъде представена експозицията „Старият град през погледа на младите художници“. В нея са подредени картини на ученици от 8, 9 и 10 клас на НХГ „Цанко Лавренов“, рисувани по време на септемврийската учебно-творческа практика на територията на архитектурно-историческия резерват.
Изложбата е част от дългогодишното сътрудничество между Общински институт „Старинен Пловдив“ и Художествената гимназия, която вече 40 години обогатява културния живот на града. Кръглата годишнина, чиято кулминация ще е през есента на 2016 година, се отбелязва с поредица артистични изяви на възпитаници и преподаватели.
Рафи: Пловдивските фенове са едни от най-топлите
Една от звездите на българската сцена, изгрели след появата си в някое музикално реалити предаване е очарователната усмивка - Рафи. Открихме го случайно зад сцената на Coca-cola energy tour. Ето какво каза Рафи пред Лариса Илиева.
Как се правят хитове в България?
Криско е човекът тук, когото трябва да попиташ за момента.
Аз още не съм хитмейкър, но се надявам след година да ти разкажа повече за това.
А какви са плановете ти за следващата година? Предполагам работиш по нещо грандиозно?
- Работя по много различни неща. Те са коренно различни от това, което правих до сега. По–нестандартни са и нямат нищо общо с това, което се случваше до момента, нямат нищо общо с комерсиалната музика, но се надявам музиката, която правя да стане комерсиална и да стане част от това, което се слуша. Което си е доста тежка задача, но се надявам да не е невъзможна.
В България би било възможно, хората търсят различното сякаш.
- Ами търси се, наистина, особено стиловете, в които искам да работя са фънк и рок, и смесени заедно.
Това е интересно, би ли разказал малко повече вътрешна информация?
- Това ще бъде подобие на работата на Бруно Марс. Той налага фънк. Примерно ако смесим стила на Бруно Марс и този на One Republic може би донякъде ще получим представа за това, което аз целя.
Звучи интересно! Добре, тъй-като времето ни рязко намаля – един последен въпрос:
Какво получаваш на тази сцена, как се чувстваш на нея?
- Конкретно на тази сцена – това са може би най-големите аудитории на концерти в България, защото публиката тук е пет цифрена. Мисля, че точно в Пловдив бяхме събирали над 20 000- 30 000 души, което е МНОГО, наистина много. За един изпълнител толкова много хора да има пред него, да крещят, да пляскат, да викат, да пеят, това си е емоция, която не се описва, тя се преживява. И съм много щастлив, защото това за мен е четвърто турне на Coca Cola и имам възможността всяка година да се срещам с тази публика и се зареждам занапред може би за цяла година!
Супер, това е много готино! По шума разбирам, че пловдивската публика едва издържа.
-Ами да, пловдивските фенове са едни от най-топлите, защото винаги ни приемат доста шумно, с много овации, с едни добри чувства, които са много важни за нас. Важно е усещането, когато публиката ти дава положителна енергия, ние се зареждаме с нея и я изстрелваме десет пъти по- ярко към тях!
„Семеен албум“ на една драматична комедия
Саркастичният хумор взаимодейства с драматични монолози до получаването на хомогенна смес
Стефка Георгиева
Семейните албуми съхраняват спомени. Те са пазители на паметта, на онези моменти, които избледняват, посивяват, събират прах по себе си. Семейните албуми са сантиментални, но не винаги пълни. Понякога от тях отсъстват жизнено важни хора, за които може би дори не подозираме. Такава е ситуацията в апартамента на Сис и Пони. Двама братя, останали да живеят в жилището на покойните им родители. Два образа, превърнали се в мебели, никому непотребни и събиращи прах. Те са само част от интериора на собствения си дом, изпълнен с цветя.
„Семеен албум“ на Малин Кръстев обаче не обикновена драматична история, в която са намесени членовете на едно семейство, някои от които напълно непознати. Историята на една жена, търсеща брат си и липсата на житейски път на двамата братя се сблъскват благодарение на една буря и широко отворена входна врата, е представена през призмата на саркастичния хумор, което извежда представянето на спектакъла от традиционните рамки. Всъщност сюжетът не е нищо ново, новото е в представянето.
Между хумора и трагедията, се промъкнаха темите за страха, за самотата, за нуждата от друго човешко същество. Сцените на представлението бяха прерязвани от стряскащо реалистични монолози на актьорите Герасим Георгиев – Геро, Искра Донова и Владимир Пенев. Толкова истински, че публиката започна да хлипа и да бърше сълзи. Толкова, че да искаш да отговориш на думите, идващи от сцената, да прегърнеш героя, да го утешиш.
Малин Кръстев ни представи един невероятно контрастен спектакъл, в който границата между смеха и плача се размиваше като образ на човек в улична локва. Същината на театралното изкуство извря от Камерна сцена – да представиш познат сюжет по непознат начин и това да въздейства на публиката. Зрителите определено се подадоха на актьорския талант и аплодираха на крака дълго след приключване на театралния спектакъл. Жалко е единствено това, че не всички желаещи успяха да гледат „Семеен албум“, но ни остава надеждата, че ще можем да го видим отново на пловдивска сцена.
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProIdeb2fff2964
Миленко Йергович в България
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак
за принос към миротворчеството и световната култура.
Представят:
Митко Новков (литературен критик)
Жела Георгиева (преводач)
Рада Шарланджиева (преводач)
Русанка Ляпова (преводач)
Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.
Буик ривера (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай". Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.
Мама Леоне (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.
За автора и преводачите:
Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници Род (2013) и сборникът с микроистории Тъкачницата за коприна на Леви (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български (Мама Леоне, Буик Ривера, Орехови двори). Сборникът Сараевско Марлборо (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора. По повод фона, на който се разгръщат историите от Сараевско Марлборо, в едно интервю за италианската преса отпреди 20 години авторът казва: „След смъртта на Тито през 1980 г. се завъди един шовинизъм, който аз наричам „примитивен“ и чийто създател и глашатай е сръбският президент Милошевич. Той породи, като отражения, ред други шовинизми, които заразиха Хърватия и сега трагично разкъсват Босна. Светът не познава главните действащи лица в тази ужасяваща ситуация, поради което често я описва подсладено и мелодраматично... В Босна, да не беше нашествието на четниците , никога нямаше да избухне война. Никога за петдесетте години югославски живот тук не се е стигало до конфликт между различните етноси. И това не беше заслуга на комунизма, а на естественото съжителство на културите в Босна. Ако някой днес пише, че моята страна е раздирана от гражданска война, значи нищо не е разбрал от Югославия и особено от Сараево...“
Отзиви
Със стил, в който вълнението прелива в отстраненост, а лиризмът се редува с анатомична хладина, Йергович разказва историите на редови граждани, ненадейно заварили фронтовата линия под прозореца си, в училище, на пазара или като кошмарно присъствие, което се промъква между съседи и дори между отколешни приятели и съпрузи... Avvenire
За наш късмет Йергович не е от онези, които съзерцават гробовете. Голямата му грижа са живите и в този сборник с разкази за Сараево и неговите жители той ги описва със сериозността, чувствителността, неординерния ум и деликатния хумор на майстор на кратката форма. The New Republic
Сараево на Йергович е Спун Ривър, разкъсан от войната, и една причините за това е, че тук е разказана – с решимост, просмукана с тъга – не толкова жестокостта, колкото мъката. Във всяка история личностите се превръщат в персонажи и обратно в личности. Авторът ги извежда за миг на сцената на една литература, която уталожва краските и точно очертава контурите и контекста на “малките” събития за “малките” хора... Преди споменът за тези животи да е изчезнал, трябва да се направи така, че от тях да остане следа и знак – знак, че не са потънали напразно в безумието на света. Il Sole 24 ore
Сборникът разчита на дребни детайли – един мъртъв кактус, пръстенът на бабата на разказвача, – за да обрисува притъпените реакции на хората пред опустошителната война в Босна. Нещо печално и подобно на съновидение сродява всички истории на Йергович и напомня на употребата на времето в Сънищата на Айнщайн на Алън Лайтман и размислите на Итало Калвино за местата в Невидимите градове, но книгата на Йергович е най-силната от трите. Newsday
Няма нито един вестник, нито една телевизия, които да са съумели да ни покажат сараевската драма с подобна наситеност. L’Espresso
Белязани от трагедията, надеждата и хумора истории на философски, религиозни, политически, исторически и практически теми: мъчното снабдяване с вода във военно време, радостта да откриеш любимия си бар непокътнат, чуждестранните журналисти в Сараево, бежанският поток. Йергович говори без претенции и праведен гняв – тук той е като външен наблюдател, който обича града си, ясно разбира цялата му сложност и ни разказва как той самият и другите са живели и умирали през войната. Geist
Заговорим ли за балкански писатели, неизбежно изскача името на Иво Андрич – Нобелов лауреат за литература през 1961 г., автор на прочутата Мостът на Дрина. Също като знаменития си предшественик и Миленко Йергович е роден в Сараево и спокойно може да се каже, че е един от достойните наследници на литературата, на която Андрич е икона... Nouvelle Europe
Литературата може да бъде някакъв вид спокойна журналистика. Или урок по история без свръхдоза от дати. Или дори психоаналитичен сеанс на всеослушание. Миленко Йергович успява да съчетае всичко това в книгите си. El Pais
Борхес пише: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” Със сходна маневра Мама Леоне избягва автентичността в полза на парадокса. Като исторически документ, като художествена книга и дори като превод Мама Леоне озадачава ума на читателя, принуждава го сам да се ориентира сред подвеждащото в литературата и езика. Тези разкази са обвеяни от неизразимото, героите им са парализирани от спомена, загубата и угризението... поетични фрагменти, отчупени от мрамора на един по-голям наратив... Denver Quarterly
Мама Леоне е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник. Three Percent
Комплексен текст на много нива, който отлично показва защо Йергович е сред най-превежданите европейски автори... World Literature Today
Миленко Йергович умее да сътвори истинско чудо от литературата и емоциите. И колкото и да четем неговите разкази, всеки път ще затаяваме дъх пред тайнствения миг, когато то се разкрива пред нас. Jutarnji list
Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... Мама Леоне не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят. Vreme
За всеобщо смайване Йергович умее да “експериментира” с концепцията за добротата (не само с начина, по който подрежда думите върху печатната страница). Не е обсебен нито от самия себе си, нито от идеята за формализиране на езика, а умее да очарова читателя с безукорното майсторство на класическите разказвачи. У него все още звучи традицията на изречените на глас, не просто написани изречения. Авторът може да е “невидим“ по стария начин, скрит зад третото лице единствено число, но ситуациите са безпощадно съвременни. Zarez
В интервю за портала за литература и култура Стране по повод романа си Род (2014), на питане какво е за него литературата Миленко отговаря: „Това е един от въпросите, на които всеки ден, месец, година бих могъл да давам различен отговор. Днес, в края на август 2014 г. литературата е за мен биологично понятие. Както някой е маймуна, дъб, вирус или човек, така аз съм читател. Всичко, което правя, служи за поддържане на моята читателска екзистенция. Естествено, това, че съм писател, произтича от факта, че съм читател.”
В предговора към немското издание на Сараевско Марлборо италианският писател Клаудио Магрис пише: “Светът на Йергович е витален, вълнуващ, неспокоен. Витален заради всевъзможните премеждия на неговите самобитни герои, заради свойските им авантюри с кръчмите и съдбата, заради пречките, с които се сблъскват и от време на време успяват да надхитрят. Вълнуващ и нескопоен заради абсурдността, която го обгръща и руши, заради отчуждението, което прави възможно ужасното и тъпо насилие. У Йергович има огромно съчувствие и съпричастност към сетивния и ефимерен живот...”
25 септември 2015 (петък)
Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив,
премиера, 18:30
Старият град празнува
21.09 - Понеделник
18:00 ч.Римски стадион - „Старият Пловдив през обектива на фотографа Никола Стаменов” – изложба
19:00 ч.Римски стадион (*при лошо време – Балабанова къща)- Откриване – „Старият град Е ...“
Концерт на Мичо Димитров – цигулка, Илиян Илиев – кларинет и НУМТИ „Добрин Петков”
22.09 - Вторник
11:30 ч.Лапидариума - Концерт на творчески формации към ОДК – Пловдив
11:30 – 17.00 ч.ВКУС И АРОМАТ В СТАРИЯ ГРАД – ДЕМОНСТРАЦИИ И ДЕГУСТАЦИИ:
- Къща „Бирдас“: На раздумка под глицинията с домашно сладко и „Пловдивски ритми” – Формация за Стари градски песни
- Аптека „Хипократ“: Тайната градина на Аптека „Хипократ“ – илачи за красота и щастие
- ул. Съборна, до Аптека „Хипократ“ (*при лошо време – Балабанова къща): Магията на чая
- ул. Съборна, до Аптека „Хипократ“ (*при лошо време – Балабанова къща): Медено блаженство
- Галерия „Златю Бояджиев“: Дантелена кинкалерия
- Лапидариума (*при лошо време – Балабанова къща): Вкусни изкушения по традиционни рецепти
11:30 ч. Читалище „Възраждане” - Изложба – работилница „Възродено ръкоделие”, клуб „Българка” при читалище Възраждане
11:30 ч. Конюшните на царя (*при лошо време – кинозалата на Римски стадион): ЧУК И ПУК – постановка на Държавен куклен театър Пловдив
12:30 ч. Римски стадион: Концерт на „БИГ БЕНД“- Пловдив
18:00 ч. Галерия „Възраждане” : Юбилейна изложба на Матей Матеев „Не, ама Да”
19:00 ч. Античен театър : ЗАЕДНО – фолклорен концерт на ансамбъл „Тракия” и ансамбъл „Пирин”
23.09 - Сряда
10:00 ч.ГХГ, ул. Съборна 14: Градска художествена галерия представя: „Художници рисуват Стария град“ – изложба
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
16:00 ч. Данчова къща: „Научи повече за АЛАФРАНГАТА“ – изложба, мултимедийна беседа
16:30 ч. Данчова къща: „Старият град през погледа на младите художници“ – изложба на НХГ „Цанко Лавренов“
17:30 ч. Къща „Стамболян“: „Тепетата на Пловдив” – фотоизложба
20:00 ч. Римски стадион: „Из пловдивските хроники“ – кинопрожекции за историята на града
24.09 - Четвъртък
11:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна (*при лошо време – Пленера по плъст ще бъде в Данчова къща): Откриване на Панаир на занаятите и Пленер по плъст, с участието на формации към СОУ "Любен Каравелов"
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град:Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
13:00 – 17:00 ч. Бакалова къща : Семинар и майсторски клас по плъстене с майстор Мариета Недкова
15:00 ч. Етнографски музей: „Етъра – когато миналото оживява ... в Стария Пловдив“ – изложба
18:00 ч. Къща „Георги Божилов – Слона”: Изложба живопис на Любов Тотева, фондация „Бъдеще за България“
18:30 ч. Балабанова къща: Изложба на макети на български възрожденски къщи на Андрей Дъфков
18:30 ч. Римски стадион: „Пейте с НАС“ – концерт на „Арт войс център”
25.09 - Петък
11:00 – 18:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00 ч. Бялата къща: Работилничка за бижута от естествени кристали и седеф с Михаела Георгиева
13:00 – 17:00 ч. Бакалова къща: Семинар и майсторски клас по плъстене с майстор Мариета Недкова
17:30 ч. Малка базилика: „В зората на Европейската цивилизация" – мобилна смарт експозиция на Исторически музей Асеновград; Смарт каталог – „Възникването на Пловдив – илюстрации на Петър Детев"
26.09 - Събота
11:00 – 18:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00 ч.Лапидаруимa: „Музикална палитра” – концерт на творчески формации и изпълнители от АМТИИ
11:00 – 17:00 ч.РЕМ – Пловдив : „Романтика от кутията за спомени” – фотозакачка и теглене на любовни късмети под звуците на музикалната кутия
11:00 – 14:00 ч.Галерия Златю Бояджиев: „Калейдоскоп от костюми, фотография и грим“ - атeлие „Сев колорит“, клуб по фотография при ОДК – Пловдив, Вокална формация „Сладурани“
18:30 ч. Античен театър: Концерт на гайдарски състав „101 КАБА ГАЙДИ“
27.09 - Неделя
10:30 ч.Лапидариум: Талантите на Пловдив в Стария град
10:30 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст, Детска работилница по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00- 13:00 ч. Златю Бояджиев: Работилница „Тайният папирус“ –малките творци изографисват тайни върху папирус на глаголица и кирилица, демонстрация на ателие „Сев колорит“
18.00 ч.Балабанова къща: „Добрият доктор” – представление на Театрална къща „7-те“ при СКИС „Немезида“
СЪПЪТСТВАЩА ФИЛМОВА ПРОГРАМА „ТОВА Е БЪЛГАРИЯ”
Културен център „Бялата къща“
Прожекции от 10:00 и 16:00 часа
21.09.2015 г. – „От зората на времето” (33 мин.)
22.09.2015 г. – „Отблясъци от миналото” (28 мин.)
23.09.2015 г. – „Приказка за нашия дом” (32 мин.)
24.09.2015 г. – „Духът на българите” (30 мин.)
25.09.2015 г. – „Вода от извора на времето” (29 мин.)
Михаела Филева: Лоша публика няма
Концертът на Coca-Cola Heppy energy tour ни даде възможност да се шмугнем зад сцената и да си попъбрим с някои от нашумелите артисти, буквално преди излизането им на сцена. Един от тях е Михаела Филева. Ето какво разказа тя пред Лариса Илиева:
Как се правят хитове в България? Защото твоите несъмнено са такива. И има ли някаква магия, с която това да се случва?
Ами, аз много силно вярвам, че опита на хората, с които аз имам възможност да работя, оказва своето влияние. Също така силно вярвам, че това да си успешен и песните ти да се харесват е много важно, това да си себе си. Защото талантливи хора има много, но са малко тези, които имат късмета продуцентите им да ги харесат такива, каквито са, за да си достоверен, за да няма фалш, качвайки се на сцената.
Второто нещо, което вече споменах е това, че може би е въпрос на опит. Аз все имам късмета да работя с много добри музиканти, с много силен екип, които ако има някакви формули за успех, то те със сигурно ги знаят. Но аз за себе си, това, което мога наистина да отговоря е, че правя всичко със адски много любов, много желание и съм много щастлива всеки път, когато виждам, че хората го оценяват.
А има ли изпълнител в България или извън нея, с когото имаш желание да работиш?
Истината е, че не съм се замисляла. Нямам такива кумири, с които на всяка цена да искам да правя музика. Със сигурност бих работила с доста хора от западната сцена, тъй като в България вече имах възможността да работя с едни от най-добрите и талантливите, в моите очи.
От западната сцена много силно симпатизирам на Джил Скот, на Кърт Елинг... Това са артисти, които имат много силна музикална мисъл и много силни музикални послания. Те са много чисти в отношението съм музиката и бих се учила от тях, защото аз подбирам хората, с които искам да правя музика. Първо - на принципа наистина да ги харесвам, второ – да мога да е уча от тях по време на работния процес и трето - да мога да поглеждам на тях фенски, без значение, че понякога артистите са българи и тук звездните грандомански методи са малко в повече.
Но да, ето това са имена, с които с много голям кеф бих откраднала от таланта им :)
Тъй-като до момента знаем, че пловдивската публика е една от най-топлите в страната, според теб така ли е от гледна точка на почитателите на Coca-Cola фестивала?
Ами, аз силно вярвам, че лоша публика няма. Има артисти, които не успяват да я накарат да реагира така, за да се получи усещането за добра публика. Смятам, че българската публика може да бъде много топла, може да бъде и смазваща, за артисти, които не са готови да стъпят на сцената.
Би ли ни разкрила нещо от бъдещите си проекти, да ни разкажеш за проекта, по който работиш в момента?
В момента довършвам финалните щрихи по последното си видео. Парчето се казва „Инкогнито“, заглавно на последният ми албум, който излезе на 28 май. И сега ще излезе като видео сингъл и парчето, което постави заглавието на целият албум. :)
Ето сега, на 23 е премиерата във вибокс.бг. Аз лично много се вълнувам, защото е много различен проект. В много различна светлина ме представя и видеото - малко по-женствена, малко по-секси, малко по-инкогнито страна, която публиката до момента не е виждала от мен и ми е много любим проект, така че с много голямо вълнение чакам реакцията на феновете.
С много готин екип работих въобще по целият проект. Видеото е дело на Васил Стефанов, Милен Данков е хореограф. Има адски много танци. На турнето на Coca-Cola цитираме малки елементи от танцовата част. Заедно с мен излизат Бубето и Рали, които са две от танцьорите на „Студио 121“. Вълнуващо е защото до момента всичките градове го приемат много топло, с много големи овации, което е радост за нас. Защото това е предшественик на успешно видео, което ще е много голяма радост.
А какво би било посланието, което желаеш да оставиш на всички фенове, които очакват да ви видят и чуят?
Ами, знаеш ли, аз не съм фен на тези грандиозните генерализации и екзистенциални послания.
Да се забавляват, да са здравички и да се чувстват добре. Идеята на Heppy energy tour е точно да са заредени, да са много щастливи и да се забавляват. Пожелавам им да са такива.
4000 души на Apocalyptica снощи
Финландците разтърсиха сцената на Античния театър
Стефка Георгиева
Великолепно шоу направиха мъжете от финландската чело метъл група Apocalyptica. След 16-годишно очакване, те се завърнаха в града под тепетата, за да разтресат Стария град. И го направиха!
Трудно се пише за толкова голям концерт с толкова наситени емоции! Великолепните челисти накараха публиката да избухне, макар че нямаше място за куфеене, а хората бяха седнали по местата си. Бурни аплодисменти, викове и радостни възгласи съпътстваха цялото събитие, което няма как да не остане в историята на града ни.
Ако до момента просто сте харесвали бандата, то след техен концерт ще се влюбите в тях безвъзвратно! Сякаш не свирят на своите виолончела, са си играят с тях, както децата подхвърлят играчките си. Челата през цялото време обикаляха сцената и не оставиха нито сантиметър, който да не е обходен от страхотните финландци. Подмятаха ги с една ръка, сякаш това е най-лесното и естествено нещо на целия свят, а публиката изригваше след всяко тяхно изпълнение.
Има ли смисъл да коментирам изпълнението? Абсолютно брилянтно, безпогрешно и зашеметяващо! Няма толкова прекрасна комбинация между метъл музиката и класическата такава, която разтуптява толкова силно сърцето на слушателя, че на моменти можете да си помислите: „Боже, ще получа инфаркт“. Но не защото имате сърдечни проблеми, а от всепоглъщащ, ултимативен кеф, който извира от всяка клетка по тялото ви. Независимо дали свирят песни от новия си албум или стари хитове, без значение дали са балади или са гърмящ метъл, който предизвиква почитателите на тежката музика да развеят коси… Беше толкова прекрасно, че чак да ви се прииска да скочите на сцената и да ги разцелувате.
Музиката започва да звучи, баскасите гърмят в телата на фотографите, заели бойни позиции за възможно най-добрите кадри и… Те излизат! Един по един, всеки от тях поздравяващ българската публика. Еика, Пааво и Петру се поклониха пред всички, дошли за да ги видят на живо. Но има един човек, за когото до момента нищо не сме казали – Мико Сирен, бесният барабанист. Той е част от Apocalyptica от 2003 година и допълва по страхотен начин звученето на челистите. А само как се раздава зад барабаните, разби ги направо!
На сцената за второто парче излезе и вокалистът им, сеньор Франки Перез. Той определено придава по-меко звучене на бандата и накланя везните към баланс между твърдата музика и симфоничното звучене на класическите инструменти. Но с него или без, Apocalyptica е доказала се банда с милиони почитатели по целия свят и събраха над 4000 души на Античния театър в Пловдив. Ако сте били на концерта – супер! Ако ли не – не ги пропускайте, когато се завърнат отново у нас.
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProId3e87fc8f45