Малчуганите от детските градини в Пловдив започват своите срещи с колоритната Госпожа Опера, която през учебната 2014/2015 ще ги въвежда в света на музиката с вълшебни истории. Инициативата е част от образователната платформа „Госпожа Опера”, която се подкрепя от Регионален инспекторат на образованието. Идеята на Пловдивска опера е децата да припознаят екстравагантния персонаж като свой приятел, който неусетно да възпита у тях любов към оперното и балетното изкуство.
Първата изненада от образователната програма е детската опера за Хензел и Гретел, която е изпълнена с вълшебства, вещици и добри ангели. Стартът е на 13 и 14 октомври с  възпитаниците на пловдивските градини „Слънце”, „Радост”, „Каменица”, „Наталия”, „Биляна”,  „Чайка” и „Арлекино”. Спектаклите се провеждат в Дом на културата „Борис Христов”, до където детските групи ще се извозват с организиран транспорт.
Госпожа Опера бе представена като персонаж за премиерата на „Хензел и Гретел” преди година.  През лятото тя разказваше на малки и големи историята за „Бастиен и Бастиена”. Дамата посреща децата за първи път в операта, снима се с тях, настанява ги в залата, участва в действието на сцената, въвежда ги в сюжетната линия. Образът е медиатор,  психологическо средство за предразполагане на малките зрители, обяснява директорът Нина Найденова. Програмата предвижда Госпожа Опера да развежда малчуганите зад кулисите, да ги забавлява по време на ателиета по рисуване, гримиране и т.н.  
Пловдивчани се запознаха на живо с Госпожа Опера и позираха с нея за стотици селфита в Нощта на музеите и галериите през септември и на празника за избирането на Пловдив за Европейска столица на културата 2019. За Коледа милата дама ще зарадва семействата с премиера на приказния балет „Лешникотрошачката”. Предвидени са дневни спектакли в почивните дни на декември, за да могат родители и деца да празнуват заедно с красивата музика на Чайковски и с усмихнатата Госпожа Опера.

Чавдар Найденов е фотограф с изключително разнообразен и богат творчески живот. За дълъг период от време е един от най-активните български фотографи с многобройни публикации, а сферата в която твори е пейзажната и репортажната фотография. Използва пестеливи форми и успява по класически начин да разкрие характера на природата. Социалните му творби са изпълнени с изключително фино чувство за хумир и дълбока привързаност към човека.
За изложбата му „Пловдив: есе”, част от Международните фотографски срещи, Чавдар Найденов разказва пред КАПАНА.БГ

Как се насочихте именно към фотографията, а не към някое друго изкуство?
За рисуване се иска ръка, а аз я нямам. Но пък виждам нещата. Тези, които не виждат, не бива да се включват никъде, а да стават търговци, примерно – нещо, за което не трябва поглед. Това е единият начин човек да се изяви, а другото е възможността за комуникация с хората.

Каква например?
Кадърът на просяците пред Христос е позиция. Той си седи и казва „Любете се и се множете” , а пред него просят и то на Великден. После като се вгледаш забелязваш чашката с алкохол. В това има нещо от италиански филм, направо е сюжет за малък разказ.

На колко години са фотографиите?
Тази с Христос е на три. Има и жива статуя от преди месец. От както започнах всеки ден съм снимал и е нямало ден без кадър. Три години по триста шестдесет и пет дена – това са над хиляда кадъра! С това затрудних всички, след като задръстих и хардиска на компютъра. Имал съм дни, когато съм се прибирал с по двеста кадъра и все още не съм пресял всичко.

Как пресяхте тогава фотографиите за изложбата?
Имам кадри да напълня най-голямата галерия, но все пак мястото тук си е ограничено. Сведох ги до осемнадесет, което го намирам за прилично. Пловдив е много красив град, но и много грозен. Не говоря за Столипиново, а за по-бедните квартали, каквито има и то на центъра, точно на гърба на Бунарджика. Без подбор не става. За една седмица мога да си направя друга изложба, но изобщо няма да бъде на това ниво.

А защо черно-бяла фотография?
Защото е по-категорично и по-ясно разбираемо. Цветът разсейва. Пак на снимката с Христос – ако онзи е с червена шапка ти ще се вгледаш в нея , а акцентът е друг.

Трудно ли е да си творец в България?
Емоционално сега е по-лесно. Едно време с цензурата беше по-трудно. Само преди 30 години просяци нямаше как да изложиш, беше си чисто табу! Във финансов план, обаче, няма абсолютно никаква реализация. Само с фотография в България не можеш да се издържаш. Няма как по цял ден бродиш улиците и чакаш моментът за заснемане да дойде.

Дворът на Балабановата къща едвам успя да побере всички присъстващи на Международните фотографски срещи. Поставеният акцент за една палитра от галеристи и академични преподаватели е най-голямото постижение за организаторите тази година. Сред имената на гостите се открояваха тези на Харис Фогел, проф. Бранимир Каранович, Гентарас Чезонис, Раду Стерн, Кшищоф Кандрович, Тина Шелхорн, Джон Ловенстейн, Албертас Шешкус и Джон Демос, а сред българските участници бяха Михаил Георгиев, Милан Христев и Чавдар Найденов.
Фотографията е в името на дружбата, както сам  каза Харис Фогел. До един артистите споделиха щастието да се намират в България и да представят творбите си пред  пловдивска сцена. Възможността да събереш целия свят в Стария град  и да видиш как световноизвестни фотографи се смеят заедно и обменят опита си с по-младите е невероятна. Това е един мост между българското творчество и това извън границите. Лекции, ревю и изложби ще бъдат представени в рамките на Фотографската среща.
Едно прекрасно място, където можеш да бъдеш и място, на което отиваш със специфична емоция, така Джон Демос описа своето присъствие под тепетата. Оказва, че той има едни дълбоки пловдивски корени, идващи от баба му и дядо му, които  са родени тук. Изложбата му се свързва основно с темата за вярата и е работа основно от осемдесетте години. Подобен фестивал не е дело на един единствен човек, а на много хора, доброволци, показващи страстта си към фотографията, сподели Джон Ловенстайн, който цяла година подготвя идването си в България. Проф. Каранович на чист български излезе и си спомни за първия път, когато е бил на пловдивска земя преди 32 години и допълни, че иска само да проф. Лаутлиев да го покани на срещата през 2019, когато Пловдив ще бъде център на европейската култура.
Една фотография не е просто докосване на бутонче. Това е едно отдаване на целия ти живот в името на изкуството, за да стигнеш до нивото на присъстващите в Международните фотографски срещи. Във всяка една снимка да вложиш част от душата си. Да можеш да заснемеш чувствата и да предадеш погледа си на публиката. Някои от снимките бълваха такава емоция, че очите на присъстващите се просълзяваха. Болка, тъга и страх се четеше между редовете на фотографиите. Други с трагизма си пък разсмиваха и те караха да се замислиш над живота. Сякаш реални хора стоят пред теб и всеки миг ще започнат да се мърдат. Не просто лице. Не един миг. Един спомен, който трябва да се пази и цени. Цял живот затворен в рамките на едно изкуство завинаги.

Възможният Капан е проект в рамките на One Architecture Week , обединяващ в себе си студенти по архитектура, урбанизъм, градски изследователи и социална антропология от три български университета. Тяхната задача, съвместно с куратора Бойка Огнянова и директора на фестивала Любо Георгиев, е да покажат как една възможност би могла да се превърне в реалност.

Проектът започва още миналата година и една от целите му е обмен на опит между студенти от различни градове и специалности и начинът, по който те биха могли да работят заедно. Първата задача при работа с град, квартал и пространство е да се запознаеш със самата почва. Нужно е реално решаване на проблемите, работа с хора. Възможният Капан представя какво е Капана и какъв може да бъде в къща на улица Христо Дюкмеджиев 14. Подът на първия етаж в локацията на проекта е превърнат в една карта на квартала с посочени всичките му дейности и бизнеси. Разходете се, влезте в Капана, приканваха създателите й. На висящи кубове градските изследователи зададоха своите въпроси, които щом прочетеш се появяват още сто нови. Вторият етаж е предоставен на проектни предложения за възможния Капан на архитектурния екип, концепции за квартала от урбанисти, както и извадки от интервютата на изследователите с хора от Капана. Последният етаж е на „Записи от тавана” – разговори с хора, тъй като един квартал сам по себе си няма как да съществува. Това са всички собственици на магазини, ателиета и салони, които всички познаваме. Но има и едни, за които никой не е чувал, но те все пак са там. Те живеят там и Капана не е просто най-старият квартал на Пловдив за тях, а домът им. Домакинът на проекта предоставя материали от своя дядо, който е бил бакърджия, а пространството, в което е представен Възможният Капан е бил негов склад. Една цяла семейна история, пропила се в гредите на къщата и носеща духа на способността на една утопия да се реализира.

Студентите разказаха как за стартирали проекта с доста питанки и набелязване на проблеми и позитиви, с които запознават публиката. Основното, с което се заемат е наръчникът за Капана. Това е нещото, с което те допринасят за обществото в квартала. Развиват и проект как няколко творчески индустрии биха могли да се случат в Капана. В неделя имат организиран тур „Архикапаника”, който показва нещата, които биха ужасили един архитект и какво би могло да се направи, за да се променят те. Урбанистите правят  едно дълбоко проучване на историята на района и неговото значение за целия град. Как във времето е влияел на Пловдив и какво прави днес. Градски изследователи пък задават въпроса как и защо се стопанисват къщите в квартала, които са културно наследство и как се възприемат сега.

Най-хубавото на проекта е, че е напълно изпълним, дори задава стъпките за това. За Възможния Капан. Онзи Капан, за който всеки пловдивчанин си мечтае да види, усети и да изживее. 

Тотев: Радваме се, че можем да ползваме фестивала за решаване на важни градски задачи

Второто издание на ONE ARCHITECTURE WEEK в Пловдив стартира от Ядрото в Капана снощи. Началото на фестивала бе обявено от място, което организаторите на форума ще подарят на пловдивчани и което ще живее и след края му. То се намира на улица Загреб и от необитаемо пространство вече е открита обществена площ за събития, срещи и култура. Това ще е само една от многото трайни намеси с печата на седмицата на архитектурата, които ще останат в полза на всички. Другите ще се появят до края на форума- 19 октомври.

Директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев обяви, че фестивалът започва да се занимава с друг важен пловдивски въпрос още от това му издание- река Марица. Радваме се, че можем да ползваме седмицата на архитектурата за решаването на важни градски задачи. Самият факт, че днес сме тук, на място, което само до преди година дори не поглеждахме, е достатъчен. ONE ARCHITECTURE WEEK дълго време ще работи за промяна облика на Пловдив, заяви кметът Иван Тотев на старта на фестивала.

Много гости се разходиха върху дървения под на Ядрото и пиха по вино. Посетиха и куп изложби, които бяха открити в първия фестивален ден. Форума продължава с много събития днес, утре и всеки ден до 19 октомври. Не го пропускайте.

Безценният архив крие Слепченски апостол от 12-ти век, Офорти на Рембранд, най-малката и най-голямата книги

Американски информационен център откриват в библиотеката

Народна Библиотека Иван Вазов не е просто сграда, статичен мастодонт, а една супер динамична културна институция. Това доказват ръководството и екипа в последните две години- десетки събития и инициативи, много изненади, иновации, много нови читатели и най-вече почитатели. За живота, съвременното състояние и тайнствата на Народна библиотека "Иван Вазов" разказва директорът й Димитър Минев пред Паулина Александрова и КАПАНА.БГ.  

Животът на Народната библиотека в съвременния свят на интернет

В новото модерно време, в което живее днес библиотеката, тя се е ориентирала в създаването на повече удобства на читателите - по-бързо обслужване и лесен електронен достъп, адекватен на епохата на интернет. Вместо някогашното дълго ровене в архивите, потребителите могат за секунди да си направят справка за нужната им книга и да я запазят от вкъщи. 

С избирането ни за Европейска столица на културата 2019 животът в Пловдив неминуемо ще се промени във всички сфери. Нашата основна идея е да модернизираме и популяризираме богатствата на Народна библиотека Иван Вазов. Насочили сме усилията си към интерактивните новости, които да са лесно достъпни не само у нас, но и навсякъде по света.

От 5 години насам е започнал процес на дигитализация на писмените паметници. За целта НБ"Иван Вазов" работи съвместно с преподаватели от Филологически факултет на Пловдивския университет. Около 60-70% от това богатство вече е дигитализирано и може да се види на сайта на библиотеката. Към всички ръкописи е приложено и подробно описание в MARC формат, което позволява достъп от целия свят. Там може да се намери подробна информация за материала, мастилото, размера и всички останали характеристики на писмения паметник.

В края на месеца ще се открие и новият Американски информационен център. Информацията за него е предоставена директно от Американското правителство в електронна база данни. Той открива много нови възможности за електронно обучение от университетите в Америка. Това е третият Американски информационен център у нас.

Тайнствата на библиотеката

Народната библиотека пази изключително ценен фонд, достъпът до който бе силно ограничен, поради предпазливост да не бъдат повредени или унищожени писмените паметници. Тук се съхраняват старинни ръкописи, като най-старият  е Слепченски апостол  от 12-ти век. Много средновековни пергаментни ръкописи също са част от ценната пловдивска колекция. Славянската ръкописна колекция е съставена от над 160 писмени паментици. Освен славянски, във фонда на библиотеката има и много гръцки и османо-турски старинни писания.  С процесите на дигитализация, вече е възможно всеки да ги разгледа безплатно от личния си компютър. До края на годината цялата Славянска писмена колекция ще бъде качена на сайта на библиотеката. 

В библиотеката намират мястото си най-голямата и най-малката книга. Най-малката е с размер 1,5см, чете се само с лупа и съдържа тезиси на Тодор Живков. Най-голямата е второто издание на"Птиците". Нейният размер е 1,50/80см. Първото издание на тази книга в света беше продадено за няколко милиона долара преди години.

В ресурсите на библиотеката е и изключително редкият сборник "Офорти на Рембранд". В света са създадени само 500 бройки от него, а днес много малко са запазени. Това е единственото такова издание в България.

Тук са и Класическата златна библия от 19 век. , много японски рисунки, пергаменти, първите печатни издания в България и други страни по света, много издания на вестници и списания, свързани с Българското възраждане и др. Тук е и едно от първите издания на Рибния буквар.

През 1906г. Вазов лично подарява на библиотеката част от ръкописа на неиздадения му роман "Янтра шуми" и на стихотворението си "Борът". След смъртта на акад. Петър Динеков колекция от 14 296 заглавия е дарена от сестра му в изпълнение на неговата последна воля.  Днес тя се съхранява в цяло помещение, представляващо негов личен фонд.

В дигитален вид вече има много първопечатни книги, почти целия източнорумелийски периодичен печат, много ежедневници от началото на 20-ти век до Втората Световна война, представляваш огромен тираж от няколко хиляди броя. Това е чудесен начин днешното поколение да види, че историята се повтаря и много от нещата, които се случват днес, са били част от живота ни и преди. Тала лесно можем да се докоснем и до нравите и традициите на старите времена. В електронен вариант ще бъде качен целия Пловдивски общински вестник от времето, когато е почнал да излиза, до наши дни. 

Перспективи

Амбициите на ръководството са всички пловдивски писмени богатства да се дигитализират и да бъдат обществено познати и лесно достъпни. Това би помогнало много на изследователите, както и би предизвикало по-сериозен интерес у младите, да разберат историята и културата ни. Чрез дигиталния фонд те ще бъдат достъпни на хора от целия свят, идващи да посетят Европейската столица на културата 2019г.