Две млади дами - колкото близки, толкова и далечни

Паулина Гегова 

Замисляли ли сте се колко самородни таланти остават незабелязани и анонимни, лишени от светлините на обществените прожектори, само защото не им е предоставена възможност или от ниско самочувствие, че не са достатъчно добри? Незабелязани от системата, там си и остават, в домовете си, създавайки тайно и скромно собственото си творчество, заради самото творчество. Десетки underground групи, които не могат да пробият на голямата сцена, мнозина актьори, чудещи се с какво да препитават, художници и скулптури, чиито сърца тръпнат в екстаз ако някой приятел похвали работата им, защото няма кой друг. Тъжно е! Тъжно е, че до очите и ушите ни достигат само "мечките", а обикновеният творец тъне в прахоляк и купища недовършени проекти, чакащи своя звезден момент. Но времето отлита, а мечтите остават все така неизпълнени, горящи като жарък пожар, но оставени настрана, защото "Просто не си заслужава" или "Правя го за хобито".

Бояна Попова и Теодора Гинева са приятелки от няколко години, но освен дружбата ги свързва и нещо друго. Свързва ги жаждата за творение. И двете са набор "94". И двете млади, очарователни и талантливи. Но недооценени. 

Бояна Попова живее на Преспите в Изгрев. Плаши се от квартала си. Казва, че един единствен блок я дели от нейния, за да попадне в друго измерение. "След границата, става наистина страшно." Завършила Руската гимназия, сега следва трета година италианска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Езиците й се отдават, но тя има една нескрита страст и това е майсторенето с ръце. "Обичам да създавам с ръцете си. Не мога да пея, не ме бива в танците и играта, не съм добър оратор, но пръстите ми, те крият това-онова." Бояна е изключително скромно момиче. Стеснителна, срамежлива и затворена, тя живее в илюзорното. Обича магиите, фентъзи литературата и е луда по "Хари Потър". Вярва в духове и прераждането, и често остава неразбрана. Тя е едно пораснало дете с различни представи за света. Работи с полимерна глина. Изработва кукли, бижута и всякакви фигурки от подобния на пластелин материал. Понякога рисува, но смята, че все още не е достатъчно усъвършенствана. Набляга на приказните елементи.

В нейното изкуство няма да откриете практичност, битовизъм, нито издържана, праволинейна структура. Обича да разхвърля въображението си. Да го разпръсква из цялата стая, а после да събира парчетата, свързвайки ги в разчленено цяло. "Полимерната глина не е толкова сложна за манипулиране. Нужна е само малко прецизност. Но е изтощително. Натоварва психиката и зрението, особено когато става въпрос за по-миниатюрни и изящни детайли." Не ползва помощни инструменти. Ако нещо й е твърде сложно, просто го преобразува. "Най-често правя изработките като подаръци на близките си. На брат си, на приятелите си. Това е моят начин да ги зарадвам. Не съм продала нищо до сега, а и не съм пробвала." На въпросът "защо", тя вдига рамене и се изчервява.

Теодора Гинева пристига в Пловдив преди три години, когато е приета в Пловдивския университет, специалност право. Обича законодателството, съдебните зали и частните кантори. Има собствено мнение по всяка тема. Баща й е адвокат в родния й град Хасково и се очаква тя да наследи семейния бизнес. Въпреки всичко, любовта на живота й е изобразителното изкуство и отделя всеки свободен момент, между изпити и реферати, за да рисува. Тя е самоука, но борави с молива като професионалист. Не кандидатства в Художествената академия единствено защото смята, че без връзки е за никъде. Тя е зрял, изключително ерудиран и интелигентен човек. Работи в различни стилове - рисунки, ръчни изработки, графики, портрети и картини от мед или алуминиеви листове. Добра е колкото с четката, толкова и с длетото. Харесва да рисува върху стъкло и макар че е на квартира, това не й пречи да изрисува апартамента си. Вратите, стените, дори терасата носят нейния творчески отпечатък.

Теодора е запленена от азиатската култура. Обожава хладни японски оръжия, анимета и компютърни, стратегически игри и не пропуска да вдъхне живот на любимите си персонажи върху лист хартия или друга повърхност. Илюстратор е на поредица детски книжки на хасковска писателка, но поръчките идват сравнително рядко. Най-често получава запитване от приятели, или приятели на приятели, на които взима оскъдни цени, колкото за материалите. От скоро се занимава и с направата на книги. Дайте й текст, а тя ще го превърне в твърди корици и елегантен шрифт. За нея няма предизвикателство, което не би поела и преборила.

Тя казва: "Около нас е пълно с творящи хора. Талантливи, креативни, просто надарени свише. Знам, че всеки решава сам за себе си кое е най-добро за него в избора си на препитание. От една страна колкото по-всестранно развит си, толкова повече възможности имаш, по-завършен си като личност. От друга е важно да избереш правилната посока и да вложиш енергията си в само в нея, за да станеш истински добър. Жонглирането с няколко занимания изтощава. Разбира се, не става дума за това да се откажеш от мечтите си, нито автоматично се превръщаш в герой, ако безразсъдно яхнеш ветровете на творческия занаят. Аз приемам изкуството и като значим социален фактор, бъдейки израз на чисти идеали и катализатор на нови идеи, и едновременно с това, откъснат от злободневието, интимен диалог между автора и неговата душа. Всяка професия изисква всеотдайност и талант. Важното е да имаш право на избор, да няма "сериозни" и "несериозни" професии в очите на обществото. И нито ТВ предавания за желаещите изява обикновени хора ще са достатъчни, нито спорадичните проекти решават проблема със завършващите (или никога не започващи заради подобни бариери) образованието си творци. Те не трябва да бъдат посрещани с максимата, че е напълно нормално държавата да си има по-належащи задачи от това да подпомага изкуството."  

В същината си остава земна и разумна. Рядко ще я видите по грандиозни партита или шумни барове. Обича домашното огнище, събиранията с приятели, с които ще седят на земята, ще слушат рок и ще играят настолни игри, с греяно вино и ябълки. Влюбена е в Пловдив и предпочита да го опознава чрез разходки и "експедиции". 

Двете млади дами са различни една от друга, но споделят подобни мечти. Не веднъж се е говорело за обединяване на разнообразието им и нищо чудно в близкото бъдеще да ни изненадат с общ проект. Сигурна съм, че ще се получи нещо нереално вълшебно, дори да остане там, на някой рафт, все така анонимно, но все така стойностно.

Певицата с най-сините очи на българската сцена, идва в града под тепетатата с бандата си, на 27-ми декември, в третия ден на 3 Xmas Spirit festival. Вечерта  е на Капана Фест, а останалите участници в концерта са 4 Questions, Paranormal и Остава.

Краят на годината е време за равносметка и поглед навътре, към вътрешното "Аз". Когато пътищата с любими и близки хора се събират, настава празник след празник, след празник... В музикално отношение, той настъпва тази вечер, в Операта [площад Централен №1], когато точно в 20:00, ще стартира пръвото издание на 3 Xmas Spirit festival. За първи път, в един формат, се обединяват едни от най успешните български фестивала - Wake Ъп! Open Air Festival, Transfiguration Festival и Kapana Fest.

Точно на Стефановден е поредната среща на Миленита с пловдивската публика. С нея на сцената ще видим страхотни музиканти, с които певицата работи от няколко месеца насам – китаристите Иво Чалъков и Иван Стилянов, барабанистът Стефан Цеков, басистът Владислав Генов и саксофонистът Димитър Бакърджиев.

За желанията и любимите концерти, Миленита разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Миленита, какво си пожела за Коледа?

Да мога по-добре да изпълнявам желанията на тези, които разчитат на мен.

Спомняш ли си кога спря да вярваш в съществуването на Дядо Мраз?

Когато отдолу се подадоха кафявите мустаци на чичо Драго.

Последният подарък, който получи и подскочи от радост?

Една микроскопична супернова. Вече е съвсем видима и няма да мога да мина с номера, че просто съм преяла.

Идвате в Пловдив, като коледен подарък за феновете, в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival. С коя песен смяташ да го откриете?

Разбира се, със "София, Пловдив, Стара Загора – вие не сте хора".

Най-любимите ти 3 концерта, на които си била сред публиката и никога няма да забравиш?

Stereo MCs, Parov Stelar и на един цигански оркестър, дето не му разбрах името.

Насочвам разговора към текстовете, които пишеш. От тях ли започваш или първа е музиката?

Не, почти винаги всичко започва с целувка.

Коледното ти пожелание към читателите на KAPANA.BG?

Все в такива капани да се хващат.

Входът за концерта на предварителна продажба е 12 лева – в мрежата на eventim.bg, а в деня на концерта - 15. Началото е в 20:00, а вратите се отварят в 19:00.

Каси: Мюзик център - ул. Отец Паисий 3, НА ТЪМНО, USIT COLOURS, ТЕХНОМАРКЕТ, OMV.

http://www.eventim.bg/bg/bileti/xmas-3-spirit-festival-plovdiv-drzavna-opera-koncertna-zala-846580/performance.html

Лица под 18 години ще бъдат допуснати само с придружител и попълнена декларация от родител или настойник. Изтегли от този линк: https://db.tt/U35DdgVq 

Музикантът пожелава на пловдивчани весели празници и се надява да ги види на 27-ми декември, в третия ден на 3 Xmas Spirit festival, когато Остава са хедлайнер на вечерта и ще се качат на сцената в Операта, заедно с Миленита, 4 Questions и Paranormal

Преди два месеца, "Остава" отбеляза 23-годишното си присъствие на музикалната сцена, с премиера на 5-ти студиен албум, в София Лайф Клуб. Наскоро излезе видеото и на втория сингъл от CD-то - "Внимание".
Песните в "Океан" напомнят за първите години на бандата, съдържат елементи от класическата музика, звучат по-мащабно, зряло и имат сравнително електронен саунд. През 2016 групата планира концерти в Прага, Лондон, Берлин, а Свилен се надява да реализира първия си самостоятелен албум.
Краят на годината е време за равносметка и поглед навътре, към вътрешното "Аз". Когато пътищата с любими и близки хора се събират, настава празник след празник, след празник... В музикално отношение, той настъпва утре в Операта [площад Централен №1], когато стартира пръвото издание на 3 Xmas Spirit festival. За първи път, в един формат, се обединяват едни от най успешните български фестивала - Wake Ъп! Open Air Festival, Transfiguration Festival и Kapana Fest.
Точно след три дни е поредната среща на Свилен с пловдивската публика. За него и момчетата това ще бъде специална вечер. Между репетициите с групата и подготовката за Коледа, фронтменът на Остава, успя да отговори на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Свилка, украсихте ли елхата и как реагира малкият Свилен – пази ли играчките по нея?
Малкият Свилен се кефи на подаръци повече, отколкото на Коледните играчки. Така че, чака от подаръци от всички, постоянно.
Какво си пожелаваш за Коледа?
Пожелавам здраве и късмет на всички, а на мен - вдъхновение да издам един мой албум през 2016. Мисля, че е крайно време да го направя.
Спомняш ли си кога спря да вярваш в съществуването на Дядо Мраз?
Не си спомням, а и то, когато бях дете, подаръците бяха мега тъпи и по-интересни бяха игрите с другите деца. Гледахме някакви списания Некерман и си мечтаехме постоянно за неща, които ги няма в България.
Идвате в Пловдив, като коледен подарък за феновете, в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival. Понеже се пада на празник, с коя песен от новия албум ще поздравите Стефките и Стояновците?
Всички песни ще са поздрав за Стефките и Стояновците, както и за всеки един човек от публиката. Надявам се, концертът ни на 27-ми декември, да се превърне в страхотен празник за всички.
Как се готвите за концерта в Пловдив?
Ходим на фитнес всеки ден и репетираме постоянно, защото пловдивската публика е много претенциозна и не може да си позволим да се излагаме с посредствени изпълнения.
Концертите, които остават за Остава, до края на 2015-та?
Като изключа участието ни в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival в Пловдив, на 29 декември сме в София Лайв Клуб с квартет Сапаев, а на 31 декември, малко след полунощ, свирим в центъра на Бургас.
Къде зад граница, да ви очакват феновете през 2016-та?
Надявам се навсякъде. Имаме разговори за Прага, Лондон, Берлин.
Да имаш концерт в зала, където публиката да танцува и пее с пълно гърло, вместо да е настанена като за театър, си е абсолютен рок'н'рол. Как се усеща от сцената?
И в театъра е рокендрол, зависи от енергията на песните. В зала е по-удобно за публиката и става по-диво, но не трябва да се подценяват и акустичните концерти.
Доста време ви отне петият студиен албум. Цели 7, но за сметка на това, "Океан" се превърна в най-зрелия, силен и музикантски. Кои са подправките в рецептата за успешно реализиран проект?
Не знам, отне ни много време, но не съжалявам за пропуснатото време, просто така е трябвало да стане. Много се трудихме по тези песни, особено аз и Жоро и особено последната една година.
Вторият сингъл от албума се превърна в хит, още преди да се появи видето. Общо взето, "Внимание" грабна вниманието от раз. Как минаха снимките?
Снимките бяха супер забавни. Петко Спасов е много гостоприемен човек и всички се чувствахме като у дома си по време на снимките, дори повечето от участниците оставаха по-дълго, защото им беше интересно и забавно.
Лесно ли свалихте грима, когато камерата мина в режим на почивка?
Не си спомням, май плашихме хората по улиците след снимките.
А участниците – всеки беше сниман отделно и само пред екипа или сценарият имаше друг ход?
Подход, който не е използван в снимането на клипове досега.
Насочвам разговора към текстовете, които пишеш. Те се появяват след музиката или преди нея? При писането, повече ти помага да си весел или когато си тъжен се раждат най-силните послания?
Текстовете пиша, след като сме направили песента като структура. Отнема ми много време и това понякога е дразнещо. Надявам се да си е струвало.
Конкретно в новия албум - коя песен се изля като текст, сякаш някой ти диктува и кое парче мина през най-много редакции?
За всяка песен съм полагал много усилия, за да звучи адекватно и музикално. Може би, най-личният текст е на "Океан", но началото на "Бесен": "Вдишай, издишай/Мисли за мен, издишай", е най-доброто, което съм писал в 2 реда.
Най-интересното място, на което си посрещал Нова година?
Надявам се в Бургас, по време на концерта ни, след няколко дни.
Коледното ти пожелание към читателите на KAPANA.BG?
Гонете лошите мисли и учете хората около вас да обичат изкуството. Весели празници и се надявам да се видим на 27-ми, защото ще бъде специална вечер.

Входът за концерта на предварителна продажба е 12 лева – в мрежата на eventim.bg, а в деня на концерта - 15. Началото е в 20:00, а вратите се отварят в 19:00.
Каси: Мюзик център - ул. Отец Паисий 3, НА ТЪМНО, USIT COLOURS, ТЕХНОМАРКЕТ, OMV.
http://www.eventim.bg/bg/bileti/xmas-3-spirit-festival-plovdiv-drzavna-opera-koncertna-zala-846580/performance.html
Лица под 18 години ще бъдат допуснати само с придружител и попълнена декларация от родител или настойник. Изтегли от този линк: https://db.tt/U35DdgVq

Художникът откри коледната си изложба и почти я разпродаде

35 акварела представят цветния свят на Анастас Константинов в традиционната коледна изложба на художника, която той откри снощи в собствената си галерия. Невидимата красота е в основата на цикъла от работи, които маестрото показа за първи път вчера и почти разпродаде още с отварянето вратите на оазиса си в Стария град. Акварелите са родени от въображението и вдъхновени от представата на човека за онова, което не се вижда, обясни Анастас. Той не скри, че всичките творби са правени през календарната 2015-та и много от тях са посветени именно на духа и вярата в Бог, вярата в добрите сили и енергии, които все по-малко търсим и откриваме. Има акварели с размери от 170 см – нещо, което според автора, трудно може да се види не само в България, но и в Европа. Да, тук, в тази зала от галерията ми и в целия ми дом и ателие е светът ми. Той е пред вас, обърна се художникът към гостите си, сред които бе и кметът Иван Тотев. Вторият сякаш си заплю един от големите акварели и дори го снима с телефона си. Дали го е откупил, не е ясно.

В навечерието на изложбата Анастас Константинов призна, че не се интересува от трусовете в творческите среди заради културния календар, тъй като за него най-важна е независимостта в изкуството. Маестрото не крие, че никога не се е набирал за общинско финансиране, няма и да го направи. Допълва, че парите, които община или държава дава за творци, най-често водят до колизии, тъй като винаги има недоволни. Това властта да ти дава пари, за да твориш, би трябвало да е отдавна отминал модел. Държавата единствено трябва да освобождава пазара на изкуство и тези, които могат, да вървят напред, да се развиват. Могат тези, които мислят без граници и пространства и създават нещо уникално, смята Анастас Константинов.    

Въпреки ремонта, който тече в старата сграда на театъра, той ни представи един спектакъл, слагащ перфектния завършек на зимния сезон

Паулина Гегова

Финалът на сезон 2015-та за Драматичен театър "Н. Масалитинов" бе поставен миналата вечер в камерна зала. От тук нататък предстоят само коледните и новогодишни концерти, на които пловдивчани ще могат да се порадват в остатъчните дни от заминаващата си така бляскаво година.

Въпреки ремонта, който тече в старата сграда на театъра, той ни представи един спектакъл, слагащ перфектния завършек на зимния сезон. Играещите бяха завършващия курс по актьорско майсторство на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ. Новото поколение актьори представиха една музикална плеяда от хитови песни на световно известни изпълнители и групи, а след антракта ни върнаха в диамантената ера на Бродуей с извадки и хореография от класически мюзикъли. "Чикаго", "Кабаре", "Мулен Руж" и други минаха под златното острие на академията. Студентите пяха и танцуваха на високо ниво, показвайки завидна движенческа и музикална култура. И ако това не стига, те завладяха публиката и с тънко, но точно на място, чувство за хумор, а от части и импровизация, която възбуждаше зрителския интерес и раждаше смях в залата. Хората останаха очаровани от лекотата, с която младите артисти изпълняваха задачите си. Удоволствието, че са на пловдивска сцена, изпъкваше с всеки жест, във всяка изречена дума, във всяка мимика. Професионализмът бе съчетан с шеги и безброй усмивки, които те караха да се чувстваш олекотен и въпреки сложността на изпълненията, в зрителите дори за миг не присъстваше съмнението, че студентите са минали през много труд, за да достигнат тази перфектност.

Някои от момчетата и момичетата, вече познаваме от постановките "Пет жени в еднакви рокли" и "Сестри Палавееви". С други, може би, тепърва ще се срещаме. Както и да се развият нещата, младите кадри имат място на българска почва, дали в нашия роден град или пръснати из различните краища на страната.

И така... Сезонът приключи, но съм сигурна, че и до година Пловдивският театър ще ни изненадва с все нови и нови забележителни представления, които ще докоснат душите ни. Сега е време за почивка и нови приготовления, но от януари ще се сблъскаме наново с магията на сцената. И не забравяйте да ходите на театър - хубаво е!

Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл...

Паулина Гегова

Темата за любовта е толкова изтъркана, колкото факта, че през есента вали дъжд. Но дори след хиляди години, във време на технологии и нови открития, си остава енигма, която все така боцка като игла човешкото сърце. Децата я определят с най-практичните и битови елементи: "Любов е когато мама приготвя вечеря на тате, след работния ден" или "Любов е когато татко ме завива преди да заспя, за да не настина". Възрастните пък се опитваме да й предадем магически, но крайно нелогични метафори: "Когато обичаш все едно галактика се ражда в душата ти". Кое е правилното? По наивно детските, чисти отговори или зрелите, търсещи нематериални обяснения?

Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл, под сянката на всяко дърво, в очите и трапчинките на хората. Тръгнете по улицата и наблюдавайте лицата им. Израженията им говорят толкова много. Ирисите блестят  докато вървят из този вековен, никога неостаряващ град. Любовта може да се отразява в много неща - между партньори, между роднини, към някоя книга, към кафето, даже към небето. Човек винаги обича, повече или по-малко. Дори най-големите скептици ще намерят за какво да се уловят, стига да потърсят дълбоко в себе си онова кътче, което все още тупти.

Друга неизменима константа е, че любовта често е свързана с болката. Това, което обичаме най-силно, може да ни разруши, защото знае точно къде да захапе част от плътта или душата ни и да я изтръгне. Пролетите сълзи са много горки, твърде страдалчески, но точно затова и толкова истински. Често си задавам въпроса "Защо продължавам да търся, защо продължавам да се боря?". А нима има друг начин? Дори загубена, любовта дава сили. Не губете надежда, защото нещо си е отишло, насладете му се докато трае. Всичко има своя край, но нима това трябва да прави пътуването изпълнено със съмнения? Нима трябва да слагаме края, преди да е пристигнал? Сякаш не можем да не засегнем темата за тъгата, когато говорим за обич. Двете са се ръкостиснали в топла схватка. Ако едната се пусне, другата ще остане незавършена. Носталгично е, но носталгията носи със себе си толкова нюанси, нужни ни, за да се чувстваме живи.

Покрай Коледа, любовта се надува като балон, ескалира и избухва като фойерверк. Това е времето на семейството. Времето, когато близките се събират и споделят не само трапеза и подаръци, споделят искри. Уют - това носят думите Обич и Коледа! Какво му трябва на човек? Една камина, пукащи дърва, чаша вино или чай и любим човек. Разговори за литература, за наука, за поредното постижение. И една топла прегръдка. Толкова е просто! Да дадеш малко от себе си, а да получиш насреща разбиране, сродна душа, която да те сгрее, с която да споделиш тревогите си, която да те утеши, с която да си починеш. Дори без думи, само с жестове, само с поглед.

И аз като всички се чудя какво е любовта. Трудно мога да си отговоря, но като че ли, колкото повече време минава, толкова повече откривам истината. Любовта е прошка! Любовта е приемане! Да простиш най-вече на себе си. Да се отърсиш от мисълта, че не заслужаваш щастие и просто да си дадеш шанс, пък бил и той лъжовен. Да обичаш някого, въпреки него. Да обичаш нещо, което те обогатява. Да поемеш в дланите си едно кутре и да искаш да го защитаваш от света. Да положат в обятията ти бебе и да се разплачеш от умиление. Да хванеш писеца и да излееш копнежите и страховете си на лист хартия, с аромат на борова кора. Да чуеш песен и тя да ти напомни за някого, далеч от теб или на една ръка разстояние. Да гледаш луната и да й се поклониш, защото е тъй високо, тъй царствено извисена и недостъпна, а ти тъй нищожен и в същото време изпълнен от безброй милиарди страсти, колкото са и звездите. Нима всичко това не е любов? Нима тя трябва да се търси само в материята, само във видимото? И сякаш отговорът все повече приема ясни контури, все повече се избистря. Любовта се крие в сбъднатите мечти и в изпуснатите моменти, превръщащи се в скъпи спомени. Не изпитвайте боязън от любовта, дори когато ви наранява. Дори когато кървите. Не оставайте аморфни за красотата. Припомнете си какъв вкус е оставила емоцията в душата ви. И се усмихнете. С всеки поет дъх животът започва отначало...

Две сестри въртят перфектния американски хот-дог

Няколко рецепти за новото кулинарно приключение в квартала

Изкуство, хапване и пийване. Капана си има всичко и не виждам нито една причина, поради която да искам да излизам от този квартал. Пълен с цветни хора и още по-цветни преживявания, пловдивското кътче с павирани улички сякаш е малък град в града, което си е напълно самодостатъчно.

До скоро в квартала на изкуството все още се намираха празни помещения, в които никой не бе преоткрил личния или творческия си дом. Това обаче бързо се промени и всяко доскоро пустеещо място разцъфва под погледите на минувачите. Така се случи и с едно малко, симпатично местенце в края на улица „Железарска“. 

Както казахме още в заглавието – Капана става все по-вкусен и познайте защо! Имаме си чисто ново място за хапване, на което приготвят най-вкусните хотдози. Помещаващи се на не повече от 15 кв. м., две очарователни сестри ще ви приготвят вкусно бързо хапване в типично американски стил. Там ще ви предложат 5 автентични американски рецепти за хот-дог, 1 английска закуска и 2 техни импровизации, които ще ви накарат да се оближете пръстите. Или да ги изядете в едно с ход-дога.

Край на въпроса „Искате ли лютеница в хот-дога?“ В класическите американски рецепти, кренвиршът се запича леко, а питката се разрязва, както го приготвят и двете красавици за краткия танц в устата ви. И 8-те рецепти за бърза храна при тях са вкусни и същевременно различни, затова е много трудно да кажем кой е любимият ни. Рецептата New York бързо набра популярност, заради киселото зеле, което се слага в хот-дога, но пък Chicago-Style обра точките при почитателите на пикантна храна с малките си люти чушленца, които се крият под резените домат. 

Макар и само от седмица в Капана и с все още незавършен интериор, хотдозите на двете сестри набират все по-голяма популярност и доволни клиенти. Ако все още не сте ги опитали, припомняме – в края на ул. „Железарска“. Да ви е сладко!И не забравяйте, че основно правило в яденето на хот-дог е да се оплескате до ушите.