Той е вечният красавец на Пловдивския драматичен театър. Със своите синьо-зеленикави очи и блестящи руси кичури, не веднъж е оставял дамите с туптящи сърца. Без значение дали сте го гледали като Ракитин в "Братя Карамазови", Ягос в "Мисия Отело", Димитър в "Морска сол", Иван Синебирски в "Албена", Олбънският Княз в "Крал Лир" или влюбеният Чарлс в "Чиста къща", публиката иска от Троян още и още. Завършил в НАТФИЗ през 1998г., сега, седемнадесет години по-късно ще се впуснем в едно пътешествие из неговия живот. Ето какво сподели той пред Паулина Гегова.

-Троян, ти наистина си красив мъж. Някога възприемал ли си се за секс символ?

Благодаря! Има неща, много странни неща, които съм чувал по свой адрес. Едно от тях е, че съм надут и потискащ, абе правя се на "Голяма работа". Другото е това, за което ме питаш. Всеки път, когато чуя някое от тези твърдения, се замислям и оглеждам с мисълта: Това за мен ли беше!? При всички случаи обаче, искам да кажа, че който иска да ме познава, има прости начини да го разбере, запознавайки се с мен, например. Възприемам се като изследовател и съзерцател. Смятам се за мислещ.

-Все пак, външният вид помагал ли ти е в професията?

Не мисля. Колкото помага, толкова и пречи.

-Завършил си под обучението на Надежда Сейкова. Велик театрал! Поддържаш ли връзка с нея?

Всички нейни ученици се интересуваме от случващото се с  нея и помежду си - също. Но с Професора не съм така близък, като други...

-Кой е най-интересният човек, с когото си се запознавал през творческия си път?

Всяка значима среща "случила ми се" е била по време на работа. Дори със съпругата ми. Но се запознах с един много интересен човек - треньор по ски и сърф, казва се Кони. Много мой тип, като човек.

-Работил си с италианския режисьор Чинция Торини. Какво преживяване беше за теб "Дон Чочи"?

Държаха се надменно и подигравателно - целият екип. Имаха пари, които ми бяха много нужни.

-Има ли разлика между родния професионализъм и европейския?

Не, не смятам!

-Телевизията или театърът?

Театър!

-Познат си на народа и от няколко телевизионни реклами. Там няма особено актьорско майсторство. Как ги възприемаш? Като предизвикателство или забавление?

Вземам парите и бягам. Просто си върша работата.

-Дублажът. Къде се крият неговите тънкости?

Дублажът е една огромна територия, която изучавам. Интересно ми е, много научих за говоренето. Работата с гласа се оказа, че е мислене, както казва Веско Ранков. Имам още много да науча.

-Имаше период, в който преподаваше на студентите по актьорско майсторство в ПУ "Паисий Хилендарски". Това е голяма отговорност. Кое е по-трудно - да изпълняваш роля или да учиш другите да го правят?

Много изморително, отчайващо и незаплатено занимание. Борих се много за себе си, за студентите, тъй като на всички е ясно колко актьори излизат от академиите и колко се реализират.Това, което съм казвал на студентите, бих им го казал и сега: „Вярвайте! Вярвайте в себе си, в смисъла на театъра. Не се отказвайте за нищо на света и тогава, когато се успокоите и  не го мислите вече то ще се е случило!“ С мен стана така!

-Как ги амбицираше? Към какво ги караше да се стремят? Помня, че макар асистент с теб беше изключително забавно и приятно да се работи.

Благодаря. Работата никога не ме е плашила. Ние, Сейковите, сме прости и работливи.:))) Да бачкат, без да гледат часовника.

-Какво ти остави съвместното сътрудничество с доц. Лео Капон?

Житейски уроци и системата "Том и Джери".

-Комедия или драма? 

И двете са еднакво трудни и сладки.

-Коя е най-трудната ти роля до сега и защо?

Онази, която не мога да разбера. Това обикновено съвпада с липса на комуникация с режисьора. Франк в "Професията на г-жа Уорън" на Шоу.

-Как се стигна до филма за Левски?

С кастинг, разбира се. Макар че,какъв кастинг?!

-Покрай създаването на филма излязоха много спекулации за вътрешни проблеми в екипа, неизплатени хонорари, събиране на дарения и какво ли не. Това отрази ли се по някакъв начин на процеса ти на работа?

Екипът беше много добър. Всички се държаха с мен като народен герой, а както знаем, моята роля бе кратка, тази  на бащата - Иван Кунчев. Страхотни спомени имам от тези снимки. Прекрасни спомени и екип.

-Филмът се снимаше из много български градове и местности. Кое беше най-красивото място, което посетихте?

Аз снимах на едно място - прочутият бивак, където тренират Багатур в лоното на Балкана, близо до Казанлък. По време на снимките бе горещо, валя с гръмотевици ,би ни град и в края на деня всичко бе заснето по план!

На моите сцени, целия екип ревеше, а бащата на Горан -най-старият и личен Багатур, дойде до мен с коня си, свали си шапката (той играеше турски генерал или нещо подобно, който ескортира керван) и от коня ми се поклони... Незабравимо!

-Учиш ли собствените си деца на култура? Зараждаш ли в тях обичта към изкуството и те откликват ли или се насочват в напълно различна посока?

Откриваме заедно законите на природата и християнските ценности. Искам да сме приятели. На моменти се ядосвам на себе си и така се мразя, че ми идва да си отхапя пръст. Друг път изпитвам радост, като че слънцето изгрява иззад Родопите, а аз гледам с топло кафе в ръка. Абе, учим се... 

-Какво е трупата на "Н. Масалитинов" за теб? Когато много таланти се съберат на едно място, често възникват спорове. Имали ли сте дрязги и как сте ги преодолявали?

Обичам ги! Каквото и да ни се е случвало е било от обич. Всички обичат това, което правят и това е страхотно.

-Според мен, трябва да ти дадат да изиграеш един Казанова. Как ти се струва? 

Да идва. Добре!

-Последната ти роля е в "Сестри Палавееви". Спектакълът е странен. Започва като комедия, а накрая сюжетът се преобръща на 180 градуса. Отговорно ли трябва да приема зрителя постановката или с носталгична ирония за Втората световна война? 

С чувство за хумор. Тогава, когато си научил грешките си и им се смееш, си пораснал. Подобно е и излъчването на "Възвишение".

-Какво може да очакваме от теб в бъдеще?

Да играя за вас.

-Благодаря ти много за интервюто. Пожелавам ти и през новата година много творчески успехи. И си помисли за Казанова!

Добре, благодаря.

Един от най-красивите и коледни базари у нас ще гостува в Пловдив. На него ще присъстват както добре познатите ни NIA Design, Serendipity и Orenda Art, така и доста нови автори, които определено ще ви изненадат какви красоти творят с ръцете си. Идеята ни е да направим този ден още по коледен, по-топъл с мирис на чай ,ром, цитруси, канела и вино, гарнирани с приятна музика и атмосфера и много красиви, уникални и практични творения ...

Коледният базар ще се проведе в клуб „Библиотеката“ в неделя преди Бъдни вечер, а именно на 20-ти декември. Вратите ще се отворят точно в 12:00 часа и за трета поредна година ще имате възможността да се срещнете с хората, които стоят зад страхотните изделия и да се заредите с много положителни емоции и настроение.

На базара ще откриете още  и някои нови и не толкова познати автори, които определено има какво да покажат. Сред тях ще намерите бижута, изделия от кожа и текстил, чанти, плетива, аксесоари, картини, детски дрехи, кецове и други красоти. Пригответе се за един прекрасен предколеден ден, гарниран с коледни сладки и хубава музика.

Събитието е прекрасен повод да отделите време да се видите с любими приятели и да вземете най-ценен и мил подарък за Вашите близки хора.

Писателят представи новия си роман „ Скитникът и синовете”

Това е книга, която просветлява, определи творбата Младен Влашки

Книга, която просветлява. Книга светла, мощна, изящна. Така Младен Влашки представи новия роман на Александър Секулов „Скитникът и синовете”, който от няколко дни е на книжния пазар и вече се радва на страхотен интерес от страна на четящата публика. Сашо отново хвана горещата корица на поредната си творба на сцената в Камерната зала на театъра, пред десетки ценители на словото, почитатели и приятели. Скитникът тук е Бог, ние всички сме синовете му. Тази много висока книга е изпълнена по лек, ефирен начин. Тя е формално продължение на романа „Островът”, но и не съвсем. Сашо винаги работи за експеримента, а между тези корици той е събран в едно, обясни пред публиката литературоведът Младен Влашки.

Връзката между бащата и сина е в основата на поредната страхотна работа на Секулов. В нея до голяма степен той пресъздава отношенията си с Александър Младши, който след премиерата му поднесе цветя и го прегърна под светлините на прожектора. И сякаш точно тази прегръдка под лъча е онова, което иска да каже писателят- бащите и синовете да преодолеят страха и да разберат какво е светлината, да се оставят да бъдат озарени от нея. Да си кажат „татко”, а не „баща ми” или „сине”.

Замислих се и знаете ли- излиза че винаги ми е било много трудно да кажа на баща си „татко”. После трудно бе и за сина ми да ми каже „татко”. А и аз трудно се обръщам с „татко” към него. Затова е тази книга- да намерим светлината и пътя един към друг, бащи и синове. Защото живеем във време, в което родителите са изоставили децата си, те загиват. Тази книга е вик точно в тази посока, каза още Влашки. И допълни, че както винаги, Александър Секулов, не просто ползва думите, а прави магия с тях. Сашо го може, категоричен е литературоведът.

Щастлив съм само когато пиша. Пиша от несподелима радост, призна пред публиката Секулов, за да обясни светлината на поредната си работа. Българинът не толкова мисли в черно, колкото не спира да воюва със светлината. Книгата е да допуснеш светлината в себе си, каза за новия си роман писателят. 

Хиляди на събитията на операта, Драмата и кукления театър, ръст и в приходите и в посещаемостта 

Поредна силна година отчетоха днес директорите на трите големи културни институции в Пловдив- операта, Драмата и кукления театър. Тенденциите са положителни, продължаваме напред, подчертаха в един глас Нина Найденова, Кръстю Кръстев и Виктор Бойчев. Държавната опера отчита непрекъснато повишение на интереса на пловдивчани и гости на града към продукциите на трупата. Предстои ни силен коледно-новогодишен финал на 2015-та. Аз съм горд директор. Благодарение на труда на всички публиката продължава да расте дори при повишаване средната цена на билетите за нашите продукции в условията на непрекъсната промяна на режима, в който работим, подчерта Нина Найденова. Екипът й е отчел, че близо 30 процента от хората в залите и край откритите сцени през тази година са били чужденци. Което значи само едно- културният туризъм се развива и върви напред, констатира тя.

Изключително силна година въпреки все още тежките условия при липса на голяма сцена отче и Кръстю Кръстев. Той подчерта, че Драмата може да се завърне в голямата зала още през май, когато ремонтът може и да приключи. Работи се усърдно, а и ние сме хора с високи изисквания и претенции към качеството на дейностите. Важното е, че нещата се случват в пълнота, така както ние искахме, заяви той. Кръстев съобщи и цифрите на Драмата за 2015-та- 1,2 милиона приходи, 96 хиляди зрители, като в сметките не влизат гостуванията на трупата в други градове. От тях театърът прибавя още 13 хиляди души. Тази година изиграхме над 300 представления в Пловдив и в цялата страна. Тази организация е на гърбовете на всички 81 души от нашия екип. От 22 декември излизаме в заслужена коледна ваканция до 11 януари. Забранил съм на всички дори да доближават театъра в този период, каза с усмивка Кръстев. И отчете още, че дори без голяма сцена Драмата е реализирала 10 премиери в рамките на календарната година.

37 600 зрителя до края на ноември отчете директорът на Кукления театър Виктор Бойчев. Приходите на културната институция са близо 140 хиляди, като трупата е изиграла над 500 представления през 2015-та и е направила 4 нови авторски постановки.