Пловдив е едно от шестте най- хубави места за живот по света. Това пишат пътешествениците от сайта itsbohemian.com в своята класация Best Places to Live Around the World. Изданието е изключително красив наръчник за пътувания по цялата планета в търсенето на щастлив живот.

Ето какво разказва статията:

Като пътувамe, често се натъкваме на градове, в които бихме могли да се застоим за по-дълго от обикновено, да ги почувстваме като свой дом. Разбира се, има визови ограничения, но обикновено има решения на този въпрос. За нас домът трябва да бъде вдъхновяващо място, така че тук пишем за някои от любимите ни места, които бихме обитавали за обширни периоди от време:

Амстердам или Лайден, Холандия

Амстердам е доста голям, а Лайден, който се намира на 40 минути южно, е доста малък. И двата обаче са много холандски градове. Казват, че можете да стигнете до всяка точка на Холандия с лодка или с велосипед. Каналите и реките - естествени и изкуствени , свързват всичко. Ландшафтът е равен, което дава възможност да се карат колела навсякъде. Храната е страхотна - макар и малко странна на моменти. Амстердам представлява над 185 култури, повече от всеки друг град в света. И двете места имат история, чар и са с изключително либерални закони, отнасящи се до индивидуалната свобода.

Гент, Белгия

Въпреки че градът има огромен потенциал за туризъм, може да се каже, че бирата е това, което кара всеки да се чувства като местен за кратко време. Сградите и улиците са от време, което отдавна го няма, но отново, бирата е издържала проверката на епохите. А споменахме ли бирата? Разходката из Гент е вълшебна. Мостовете над канала, калдъръмените алеи и откритите греди на къщи и ресторанти, водата …

Пловдив, България

• 
• 
• 
• 
• 
•  

Можете да видите архитектура, подпечатана от знака на комунизма, изправена срещу ново строителство. Този район на света е забравен от мнозина, но в исторически план, той е географска порта между Европа и Азия, което го прави изключително важен за много завоеватели, както и за социални и управленски експерименти. Улиците на Стария град ще ви отведат до върховете на хълмове, където можете да гледате залеза над  един град, който няма нищо против да бъде забравен, но в същото време ще бъде една от културните столици на Европа. Пловдив е изпълнен с добри хора и много вдъхновение за тези, които го търсят.

Чехия

Трудно е да назовем любимия ни град. Били сме на много места, и се радваме на всички от тях. Също като Белгия, Чешката република намери път към сърцата ни през нашия стомах. Храната е обилна, вкусна и евтина. Прага е била седалище на Свещената Римска империя, в стария си град е пълна с магически замъци, църкви, скулптури, и улици от предишни времена. В по-малките градове е още по-вълшебно - села, които приличат на омайни приказки. И ако всичко това не е достатъчно-  бирата е по-евтина от водата.

Величието на Истамбул го прави един наистина бохемски град. Със своите над 13 милиона души , той- е по- голям от някои американски щати. Можете да шофирате и след час изобщо да не сте мръднали от задръстването и смога. Големи кораби пресичат Босфора- градът се намира между Европа и Азия - Истанбул е единственият град, който лежи на два континента. Хората са изключително гостоприемни и щедри и винаги ще ви поканят на чай. Историята е толкова древна, че руините постоянно изскачат изпод земята, докато се опитват да копаят за изграждане на нови линии на метрото. Истанбул е жив, смесица между енергия, история и съвременния живот.

 Koh Yao Noi, Тайланд

На една разходка с лодка от Пукет или Краби, този остров е идеалното бягство – истински рай. Скални образувания се издигат от водата в хоризонта- естествената красота е зашеметяваща. На острова има само един главен път. Няма много какво да се прави тук, но в това е красотата на мястото. Ако искате да се гмуркате , отидете в Koh Tao, ако търсите  достъп до много забавления, отидете в Пукет. Но ако искате да изпитате по-естествен Тайланд, отидете на Koh Yao Noi.

• 
• 
• 
• 
• 
•  

Аня Петрова

Баба Марта има подаръци за всички! Тя не е толкова задръстена като Дядо Коледа, че да носи изненади само на малките послушни деца. Не, тя е приготвила по нещичко за малки и големи, послушни или не, дори има мартенички за хора, които се чувстват като „Надута пуйка” или „Куха лейка”. Какво? Не видяхте ли новата мода при мартениците? Измежду тези с чалга певачки и герои от турски сериали, вече може да си изберете и гривничка с нестандартен надпис като „Нестандартни ласки”. Много нестандартно, нали?

Вървите си вие измежду десетките щандове за мартеници на центъра и просто няма как именно този да не ви избоде очите. Ако самият щанд не успее да го направи, то вие сами ще си забиете нещо остро в очите щом прегледате предложенията им за мартеници. Да го обясним така –свикнали сме с кича, все пак живеем в Източна Европа. Свикнали сме с липсата на естетика, пак поради същата причина. Някак си преживяваме факта, че подобен тип символи стават идеална мишена за печелене на пари. НО ЗАЩО НЯКОЙ БИ КУПИЛ МАРТЕНИЦА С НАДПИС „НЕЖНИ УСТНИ”. Половината звучат като предложения за секс, а втората половина бих искала да нарека намек, но са си чисто и ясно казани – куха лейка. А колко от вас всъщност знаят защо е с бяло и червено мартеничката? Защо се подарява? Какви са легендите? Разказвате ли ги на децата ви или просто им ги връзвате на ръцете, пък те ще си го научат сами като пораснат. Тези традиции не се пазят сами, нали знаете?

Интересно ми е колко от вас биха взели на баба си мартеница с надпис „Отворено”, а на дядо си с „Навит съм”. Чудя си се – ние ли го позволихме това да се случи или някой много сериозно си е ударил главата в ранно детство и бълва подобни гнустоийки на пазара сега? Забавни са, казваха хората пред сергията, така че предполагам, че сами си го направихме. Защото да си „Куха лейка” стои до „Шейх №1”, както по принцип си е и в живота, а непосредствено до тях е и „Вервай ми”. Аз вяра нямам вече, пък явно  и чувство за хумор. Честита ви Баба Марта и се опитайте поне 3-ти март да не окепазите. 

• 
• 
•  

Десета аудитория в ректората си е филологическа! В нея са вградени гласовете на десетки български автори, на толкова много гениални лектори и професионалисти в областта. Десета аудитория е литературното сърце на Пловдивския университет. Също така е и перфектното място Георги Господинов да се срещне със своите млади (по)читатели.

Каквото и да си говорим , хубаво е да си студент и някой да ти каже, че не си открил топлата вода с всичките ти проблеми,неувереност и притеснения за бъдещето. Да застане пред  теб автор като Георги Господинов, разказващ за своите студентски години в зората на демокрацията. „Как така нещата ще се оправят до три години, трябва да е до една!“, са си мислели тогава. Е, да, но 25 години по-късно си е, кажи-речи, все така. „Втори курс от университета го изкарах по митинги“, разказва той и допълва колко бедни години са били тогава. Изкупували са по пет бройки от някоя книга за 40 стотинки и в единия край на двора на университета са ги продавали за по 80, докато тогавашната му приятелка пък е продавала първата му стихосбирка в другия край. „Важно е да попаднеш в компания на хора, с които можеш денонощно да говориш за литература“, смята той и казва колко много му  липсват подобни разговори сега. Ярък спомен, който сподели със студентите, беше как са призовавали духове в сърцето на Стария град, а именно – Балабановата къща. След като обявяват събитието, Господинов и компания очаквали силен отзвук от младежите в Пловдив, тъй като подобен тип ритуали са били много нашумели по онова време – викаш духа на Ботев и го молиш да донапише някой от стиховете си. Така в тази съдбоносна нощ се появяват само баби, на които младежите рецитират собствените си творби, а накрая възрастните жени си тръгнали напълно отегчени. Спомня си колко странно се е чувствал по време на митингите, защото тялото няма памет – то не знае какво е да вървиш свободно сред други хора, а не да маршируваш.

„Деветдесетте си имаха име, а годините след това нямат и това не е случайно“, казва писателят.  Сега, от другата страна на катедрата, като преподавател по творческо писане, той дава задача – да се напише начало на класически роман. След това дава втора – да се напише същото това начало, но с думи, които използваш в ежедневието си. Невъзможно не звучи добре.

„Усещането, че мога да се проваля, ми даде свобода“, казва той за написването на първия си роман и все още смята за изключително важно да държиш идеята за провал винаги в главата си. Във „Физика на тъгата“ той говори за една култура на мълчанието в българското семейство. „Ако имате история да разказвате – разкажете я, защото никой не може да разкаже именно вашата история“, надъхваше той студентите, а те помежду си шушукаха, че може би си струва да се опита, че нищо не ти коства да станеш и да разкажеш историята си. Какво пък – най-много нищо да не се получи, което ще е същото и ако не опиташ, говореха си те.

Да, срещата с Георги Господинов беше организирана буквално в последния момент. Да, той препълни залата и имаше дори правостоящи. Да, такъв тип срещи с младите са винаги от полза, защото на тях им трябва някой да им каже, че не са я открили тази топла вода. Трябва им човек, когото да слушат час и половина с притаен дъх и който да ги мотивира.

• 
• 
•