Три дни от сутрин до вечер студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” снимаха късометражния филм „Ненка” за курсова работа в две от музейните къщи в Стария град - „Недкович” и „Хиндлиян”

Младежите са трети курс, специалности „Филмова и телевизионна режисура” и „Филмово и телевизионно операторство”. Лентата представя екранизация на разказа по действителен случай „Да заложиш живот, да спечелиш живот” на Цончо Родев.

Действието се развива през 1872 г., след Арабаконашкия обир.Комити начело с Димитър Общи извършват обир на хазната.Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона.Заловен е и организаторът на обира-Димитър Общи.Жените също са подложени на мъчение и изгнание в затворите. Но една от тях- Ненка, е прочута акушерка и каймакаминът за София Халил Реза нарежда да я извадят от затвора, за да изроди детето му.Тя успява да спаси при тежко раждане жената и сина на софийския каймакамин, като печели уважението му и свободата си.

В главните роли участват българската актриса Анастасия Лютова (Ненка) и македонският й колега от турски произход Бурханедин Ибрахим-Буки (Халил Реза).Режисьор на филма е студентката Катерина Тамбурковска, а оператори - третокурсниците Мартин Митков и Иван Кунчев.

EVOÉ означава щастие, радост. Всеки иска да е щастлив, дори докато пие, затова решихме, че това е най-подходящото наименование, казва Георги Динев

Паулина Гегова

Както информирахме по-рано през седмицата, в четвъртък вечер се състоя представянето на най-новото бирено попълнение в Капана – крафт бира EVOÉ. Заведението „Котка и мишка“ стана домакин на събитието, в което двама от създателите на пивото - Сезар Пиментел и Георги Динев се срещнаха с хората, поговориха си по приятелски с тях, обяснявайки им подробности за напитката. Третият член на техния екип е Красимира Пилева, но за жалост тя не можеше да присъства. Бирата сама по себе си е много приятна на вкус – лек и не горчив. Въпреки високият й процент ( 7%) е свежа и не е тежка. Бразилската нотка определено се усеща, а ароматът е богат букет.  В съчетание с гурме кухнята от наскоро завършилата АМТИИ – Здравка Кокалова, купонът беше повече от приятен.

Ето и какво споделиха пред нас момчетата за EVOÉ.

-Как решихте да направите тази интересна колаборация между България и Бразилия?

Георги: Приятели сме от почти 10 години и не за първи път работим заедно. В миналото правихме фотографски и графични изложби. Запознахме се в Лисабон. Аз живеех в Германия, Сезар и Каси в Бразилия. Когато преди 4 години се върнаха в България, Сезар измисли идеята за крафт бира, а преди 3 почна да я вари. Постепенно и аз станах част от плана. Той ми предложи да работя за него на заплата, но аз исках да инвестирам в проекта, да бъда наравно с него.

Сезар: От 7 години се интересувам от крафт бира. Един по-възрастен мой „учител“ у дома ме научи какво е хубава бира, какви са съставките. Трудно е да имаш пивоварна в България, затова ние използваме пивоварната „Визир“ в Словения. Едно е да произвеждаш сам за себе си, но когато произвеждаш за друг е много по-сложно и отговорно, защото поръчващият трябва да остане доволен и да следваш рецептата му. EVOÉ е белгийски вид бира. Те са най-добрите. Но има и българска съставка.

-Защо избрахте да я представяте в Пловдив?

Сезар: Следваме всички градове. Бяхме в София и Варна. „Котка и мишка“ е едно от най-известните заведения в страната за крафт бира, така че изборът беше ясен. Но искаме да я продаваме навсякъде, не само в големите, но и в малките градове.

-Какво е различното на тази бира?

Сезар: На първо място, че в нея има много любов. Освен това, тя е стил сезон. Това е нещо  ново за българския вкус, но е идеална за хора, които обичат сладки и ароматни продукти, а тук ароматът наистина е наситен.

-Не е ли малко силна?

Георги: Не, процентите са в нормата за стила. Това е лятна бира за разхлаждане. В Бразилия температурите стигат до 40 градуса и тя е напълно подходяща срещу жегите.

-Какво количество произвеждате?

Георги: 1500 л., което е много малко.

-Мислите ли, че можете да изместите българския пазар?

Сезар: Винаги ще има масова бира. Ние не се състезаваме с никого. В София вече има много магазини, в които не продават българско производство, а крафт бири. Бразилия е на II-ро или III-то място по крафт. Имаме си и собствен дрожди.

-Как мислите да популяризирате качествената бира в България?

Сезар: За сега чрез контакти, приятели, лични срещи. Искаме да научим хората как да съчетават пивото с храната, защото за бирата върви определена храна, както за виното втора, за уискито трета и т.н.

-Как измислихте името на пивото?

Георги: Мислихме го цяла година. Имахме списък с около 200 възможности (смее се). Дори давахме на приятели да ни помагат и да си казват мнението. В крайна сметка си сложихме краен срок. Един ден преди него слушахме песен на бразилския композитор Шико Буарке. На 3:15 минута изскача думата EVOÉ. На Сезар и Краси им хареса, на мен не. Е, вече ми харесва. EVOÉ означава щастие, радост. Всеки иска да е щастлив, дори докато пие, затова решихме, че е най-подходящото наименование.

Пловдив има потенциал да бъде ЕСК, по капацитета трябва да се работи, смята артистичният директор на Пловдив 2019

ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел

Всеки носи своята малка или голяма отговорност в този процес. Редно е хората да мислят за ЕСК като за кауза, а не като за нещо, от което може да се извлече само изгода

В Италия, Матера 2019 вече е национална кауза

Планира се екипът на Фондацията да се утрои

Срещаме се със Светлана Куюмджиева в кабинета й на артистичен директор на Фондация Пловдив 2019 в Стария град, в Синята къща. Творческата шефка на тази така важна за града ни структура в момента и в следващите няколко години ни посреща над 60-тарското си реставрирано масивно бюро, което гали като ценност, каквото е. Небрежно разрошена е, в силно работен режим, от среща в среща. Носи на гърдите си емблемата на Пинк Флойд върху сива тениска, но в кабинета й музика няма. Чува се само специфичното хрупане на дюшемето в Стария град и жуженето на компютъра. Начинът на посрещана в Синята къща е пълен контрапункт на критиките от някои среди, че Фондацията е твърде затворена. Светлана се усмихва и очаква някой като нас да я изкара поне за 30 минути от строго организираното й ежедневие. Директорът на Фондацията за очакванията, за Заедно, за мечтите за 2019 и за Пинк Флойд в Пловдив пред Иво Дернев.

-Скоро се върнахте от италианската Столица на културата за 2019-та, Матера. Какво видяхте там? Къде са те и къде сме ние? Какво ни дели и какво ни събира?

Аз се убедих, като заминах там, че проектът Европейска столица на културата има един основен плюс- събира някакви фундаментално различни географски места, които заедно с хората в тях, преминават през едно доста сходно преживяване и изпитание. В крайна сметка, макар и да се делим условно на Западна и Източна Европа, Централна и т.н., накрая се оказва, че всички имаме доста сходен опит, особено с тази инициатива. На едно и също място сме с Матера в подготовката си. Нямаме кой знае какво различие. Те също са в процес на преоценка на програмата си. Тяхната структура е различна, те нямат артистичен директор. Търсят си Project manager в момента, който да им работи по програмата, но като цяло, комитетът, който е подготвял кандидатурата, работи по програмата и в момента. Те също планират инфраструктура и имат затруднения с нея, в смисъл, че нямат достатъчно зали и места. Разликата е, че те са на принципа Basilicata, т.е. районът около Матера, градовете около нея са въвлечени още в самото начало на кандидатстването и то много интензивно. При нас регионът също присъства, но не толкова, не е такъв фокус, какъвто е при тях. Това е обяснимо, защото Матера всъщност е 2 или 3 пъти по-малък град от Пловдив и регионът там създава мащаба на цялото събитие, така че те планират сега заедно с още 20 града, културни оператори и потенциални партньори от целия този регион. Планират активности в цялата Basilicata. Това е нещото, което ни различава. Иначе като брой хора, които работят по проекта в момента, и като мащаб, комитетът им отговаря напълно и на нашата Фондация. И те като нас, споделят всички функции. Всеки върши всичко във Фондацията в момента. Явно това просто е нормален етап от подготовката. И те като нас, все още не могат да кажат и да дадат конкретен ориентир, колко процента от първоначалната си програма ще реализират и колко няма да успеят. Ясно разпределят задачите между община и комитет. Общината отговаря за инфраструктурата, комитетът – за програмата, за да няма някакво объркване.

-Те как са с финансирането? Оплакват ли се от липса на средства или имат ли такива опасения за някакъв бъдещ момент?

Те имат много сериозна подкрепа на национално ниво. Техният бюджет, откакто беше гласуван, беше почти удвоен. Сега, когато бяхме там, разбрахме, че сумата, която е над искания програмен бюджет, ще бъде разходвана за инфраструктура. Това е била договорката, т.е за програма те си имат бюджета, който са заявили по книга и сега са в процес на преговори как ще го получат този бюджет. Гласуван им е, ясен е, преговарят как ще го получат, но по принцип, готвят кампания „Италия 2019”, която да постави тази Европейска столица на културата на национално ниво, като комуникация, дейност и програма, т.е. и други градове също да участват с културни активности през 2019-та и също ще получат бюджет за инфраструктура. Там вече инициативата е възприета като национална кауза, не само като кауза на града. Докато тук ми се струва, че все още не сме го постигнали това.

-Мислите ли, че можем да го постигнем?

Да, абсолютно постижимо е. Въпрос на усилия е, които трябва да се направят от всички посоки. Може да се постигне, защото то е национална кауза и ще бъде видимо за цялата страна и за цялата сцена в България, то не е само за Пловдив. Ще има съответните ползи за цялата култура в страната, но мисля, че малко по-бавно ще се осъзнае това у нас. Разликата е, че при нас има много по-солидна подкрепа на местно ниво от страна на общината и града, а те имат силна подкрепа на национално ниво правителството и министър- председателя.

-Говорейки за подкрепа, в последните няколко месеца, усещате ли подкрепата на общността, на това ЗАЕДНО, на Пловдив? Фондацията усеща ли подкрепа от отделните групи, които често са в конфликт? Или по-скоро има търкания с тях?

Това, което аз осъзнах през последните месеци в тази работа е, че ЗАЕДНО е страхотно подходящо мото за Пловдив наистина, а не само гръмка дума или лозунг. Защото ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел. Много подхожда това да бъде поставено като цел. В този смисъл, усещам поне на този етап повече интерес и любопитство, отколкото подкрепа, т.е. хората все още имат нужда от време и информация, за да разберат какво е това нещо. Все още няма достатъчно разбиране за това какво е Европейска столица на културата. Оттам идват критики, реакции и проблеми към нас, какво ли не. Повечето са негативни емоции, но все пак си давам сметка защо е така – защото хората не са съвсем наясно какво е ЕСК и как работи. Не са съвсем наясно и какво е фондацията „Пловдив 2019”, какво представлява тя и какви са нейните функции. Че всъщност ние навсякъде си говорим с другите ЕСК, с германските ни консултанти, това е нещо, което непрекъснато върви като дебат. Че ние не бихме могли да реализираме всичко - не можем, не трябва. Не сме и само финансираща институция, защото нямаме такъв неограничен ресурс. Ние сме тези, които бутат целия процес, който така или иначе още с появата си вече започва да действа. Ние сме тези, които катализират ефектите, които благоразполагат и предлагат добри условия. Няма и голямо желание от хората първо да се информират и после да реагират. Сегашната реакция е по-скоро първосигнална. Оттам се получават критики и настройки срещу нас. До сега сме пазили по-скоро пасивна позиция и не влизаме в такъв диалог и „престрелка”, защото мислим, че не това е ролята ни. По-скоро трябва да си свършим работата и да информираме хората, това е нашата работа. И чак тогава да търсим истинската им подкрепа. Когато разберат, че ЕСК има много по-комплексен ефект, отколкото само да се случат N количество събития през 2019-та или да се вземат N количество пари за тях.

-Да разбирам ли, че ако постигнем тази цел ЗАЕДНО, проектът ще бъде успешен? А ако не я постигнем?
Успехът много трудно се мери в проекта ЕСК. Ако постигнем някаква заедност, това ще е успех, да! Ако постигнем някакво разбиране у хората, ако постигнем самоосъзнаването им като общност и тяхното съзнаване на културата като инструмент да подобрят живота и средата около себе си, това също ще бъде успех. Ако постигнем зрялост, малко повече улягане в отношенията помежду ни, контакт и взаимодействие и ако хората осъзнаят, че могат да участват в този процес, това ще бъде успех.

-А в какво според вас би се изразил неуспехът? В не сбъдване на някакви планирани неща или в нещо друго?
Много ми е трудно да кажа сега. Ако не успеем да реализираме основните проекти, които сме набелязали, ако не успеем да оставим нещо трайно за града или за общностите, които го обитават, това е неуспех! Има няколко проекта, които са важни и те все още се дискутират и обсъждат. Задали сме основни концепции и фокуси на работа по тях. Работа с общности, с изоставените градски пространства и оживяване им със съвременна култура – това са основни концепции. На този етап работя за това.

-Казахте, че Фондацията трябва да информира хората. Сега е моментът да информирате нашите читатели в какви инфраструктурни акценти се работи и има ли вече предадени проекти по отворените покани? Работят ли хората? Усеща ли се активност?
За инфраструктурните проекти Общината трябва да каже. Тя трябва да отговори какъв е планът за инфраструктурата и кое след кое следва, и какво са си поставили като цел за реализиране. В момента тече интензивен процес на преговори и Фондацията е в диалог с Общината и гласът ни в него е съвсем активен. Иска ни се становище за проектите, които са засегнати в апликационната форма, за абсолютно всички инфраструктурни аспекти, присъстваме на срещи, дискутира се с нас, така че в това отношение има диалог. Но все пак какъв е планът, кое се започва, какво следва, какво ще бъде реализирано го казват те. Финалната дума е тяхна, отговорността е там и това е нормално. Важното е, че нашият глас се чува.
За отворените покани – вече има проектни предложения, които са пристигнали. Предимно нови проекти са. Доволна съм! Зарадваха ме и самите информационни дни. Хората запознаха да идват и да обсъждат с нас идеите си. Видях, че има наистина много голям потенциал. Дойдоха хора с много добри идеи, отворени да ги дискутират и да ги дооформим заедно, така че да бъдат достатъчно адекватни към целите на програмата ни, което е много важно. Смятам, че основният пик при внасянето на проекти ще бъде през Октомври. Това очакваме и ще видим като приключи кампанията с двете отворени покани през Декември, какъв ще бъде резултатът, за да преценим какво следва. Дали ще ги удължим малко като срок, дали ще последват целеви отворени покани към конкретните проекти, ще преценим след като направим равносметка от този период.

-Смятате ли, че в някакъв период, Фондацията ще трябва да се разшири. И най-важното - има ли градът капацитет да бъде ЕСК?
Пловдив има потенциал да бъде ЕСК! По капацитета трябва да се работи и се работи. Фондацията трябва да се разрасне, но не кой знае колко много. Планира се до година екипът да се утрои. В момента сме 15 човека, а през 2019-та се очаква да достигне 40-45 човека. За нашияят мащаб, бюджет и ресурс, това е горе-долу нормално. Разбира се, много разчитаме на доброволческата мрежа, която започваме да развиваме от сега. Това е изключително важен елемент, защото 45 човека няма да се справят с толкова мащабно събитие.
Обикновено това което чувам от колегите на фамилията на ЕСК е, че най-динамична е година преди годината на титлата, т.е. за нас 2018-та ще е много по-усилена от 2019-та, защото всичко се случва в предхождащите месеци. Най-сериозно тече подготовката, най-много ангажименти са натрупани. И разбира се, понеже много се говори за наследство, ние също сме подхванали този разговор. Ще се опитаме да заложим, ако не като структура, то поне като събития, някаква продължителност и след 2019-та година. Така че, да, екипът ще се разраства, дори сега имаме обяви, че търсим членове. Търсим също стажанти и доброволци, които от сега да се включат в каузата. Още от следващата година ще трябва да направим още едно допълнително звено към настоящия екип, защото сега имаме артистичен екип, който е ядрото и екип, който се занимава с маркетинг и комуникация, но от следващата година най-вероятно ще ни трябват хора, които пряко да се занимават с организация на събития и работа на терен. Така че ще се разраснем. Едва ли ще стигнем до 150-200 човека, както са във Вроцлав, но мащабът тук е друг.

-Малко конкретика… Разкрийте някакви детайли около кино „Космос”?
Кино „Космос” – там имаме комуникация с Колектива, срещахме се и с Комитета, който е работил за спасяване на сградата през 2011-та година. Заедно с колектив „Космос” инициирахме и организирахме поредица от срещи с различни културни оператори в града, за да обсъдим с тях потенциалните възможности и функции на сградата, така че тя да не е самоцелна, ами да има конкретна функция за и след 2019-та и спрямо техните програми и планове да решим как може да се използва. Колектив „Космос” подготвиха концепция. Базисните параметри на тази концепция ги знам. Има доста интересни неща, които не са нереализуеми, не е нещо невъзможно. И те са заложили именно на тези срещи и дискусии, които имахме с различни културни оператори в града. Надявам се, че ще има някакъв изход за кино „Космос”, защото то не е важно просто като сграда, ами като знак за гражданско участие и инициатива. То е добило стойност и е добре тази стойност да се запази, а това се обсъждаше и с колектив „Космос”- обединението на всички тези културни оператори в Пловдив да си остане константа през цялото време. Това е основната концепция, която нас ни интересува, защото черупката сама по себе си не е чак толкова важна, важно е участието. Все още се търси моделът.

-А някакви добри новини около Тютюнев град и Адата?
Ще ги запазя за по-нататък. Има, но ще ги запазя.

-Лично вие какво мечтаете да видите през 2019-та?
Този въпрос е много труден. Аз съм абсолютно потънала в детайли, направо до ушите съм потопена в тях. В преценяване на проекти, визии и концепции от всички страни, в коментиране и обсъждане от най-елементарни разходи за маркери и хартия, до визията въобще. Усещам, че е дошъл моментът, в който трябва да се откъсна за малко от тези детайли, за да мога да си създам тази визия, за да мога да имам конкретен отговор на въпроса какво мечтая за 2019-та. Със сигурност знам, че тази инициатива е невероятен шанс. Виждам я как работи навсякъде по света откъдето е минала. И продължава да работи в някои градове. Невероятен шанс, който не трябва да бъде изпускан. Това в момента ми е абсолютна фиксация- че трябва максимално да се възползваме от шанса за града, за да може ЕСК да остане. Това мечтая - не за 2019-та година, а за ефекта след това. А за самата 2019-та, оставяйки настрана фойерверките, ми се иска ей тази Заедност, за която толкова много я говорим, да я усетим, защото за сега я няма. 

-Вярвате ли, че Пловдив може да стане емблема на събирането на Пинк Флойд например? Казвам го защото наскоро Дейвид Гилмор имаше концерт в една от тазгодишните столици- Вроцлав, а и вие в момента сте с фланелка на Флойд…
Защо не? Между другото, ние искаме и ще вкараме тези игри в действие – да съберем от хората различни визии за 2019-та  година. Искаме да насочим мислите на хората към 2019-та, те да започнат да си я представят. Ще ми се отново да говорим за големите концерти като „Металика в Пловдив". Наясно сме, че трябва да имаме голямо музикално събитие, големи изложби, международни участия, но това е само една малка част. Нека кажем, че на този етап те са сигурни. Въпросът е ще се случи ли Заедността, ще се случи ли наследството и истинския ефект на ЕСК. Големите събития и международните участия ще се случат и правим всичко възможно за това, но другото дали ще се случи… Просто трябва да има някакво съзнание у хората. Ние се стараем да го изработим, но е добре и те да имат тази емпатия и съпричастност. Заставайки пред този голям проект и Фондацията и градът имат нужда от подкрепа. Ние имаме нужда от тази подкрепа и я търсим с всички сили и средства. Не искаме да влизаме в конфликти и спорове, преди всичко търсим подкрепа във всяко едно отношение и на всички нива.

-В този ред на мисли, всеки носи своята малка отговорност за ЕСК, нали?
Всеки носи своята малка или голяма отговорност. Не е Фондацията само на пангала. Ние навигираме целия процес, катализираме го, но отговорността е споделена и хората трябва да мислят за това като кауза, а не като за нещо, от което само може да се извлече изгода. Това може много трайно да подобри условията тук.

В Америка всяко действие, всяко начинание е планувано предварително. То е с определена цел. Почти всеки знае какво ще прави в следващите три години, докато у дома хората не плануват много за напред и се надяват нещата да се наредят от самосебе си, споделя Александра

Паулина Гегова

Александра Гавазова е родена в Пловдив през 1994г. Тя е само на 22 години, но вече е постигнала повече, отколкото много други на нейната възраст, че и по-големи. И то не тук, у дома, а в САЩ, където за един българин е изключително трудно да пробие. Въпреки това амбицията на Александра я отвежда точно там и й помага да победи системата и да стъпи здраво върху й, ставайки част от високите й стъпала.

Алекс завършва ЕГ „Иван Вазов“ с мисълта да продължи живота си в България, но по стечение на обстоятелствата през 2013-та заминава за Америка и влиза уча в 2 годишен колеж в New Jersey със специалност Business Administration - Management and marketing. Този тип колежи правят по-плавен прехода за един ученик от гимназията към университета, нещо, с което ние не разполагаме.

Аз съм късметлийка, защото моят колеж е на 1-во място в щата и в първите 5 за страната. Образователната система в Америка е коренно различна от тази в България. Първите два семестъра опознавах и разучавах какви са всички тези организации и клубове, които имат и какво означава да си успешен студент след като всичко беше напълно различно и непознато. Междувременно поддържах GPA (среден успех 4.00 което се равнява на пълно 6.00 в България). След като разбрах, че само добри оценки не са достатъчни, за да си отличен студент, започнах да се включвам в различните организации и да се кандидатирам за лидерски позиции в тях, разказва Алекс.

Кандидатурите са почти като за президент - подготвяш кампания, събираш екип да те рекламира, слагаш постери из колежа и прочее. Има една седмица, в която се вадят компютри на основни места из колежа и студентите гласуват кой да е на чело на дадена организация. Да, точно като по Холивудските комедии. Поне в това отношение не преиначават… много.

Но да се върнем към красивата българка. Тя е била секретар на Международния клуб, член и касиер на Future Business Leaders (Бъдещите лидери в бизнеса) организатор на Spring break trip to Ohio, сенатор както и директор на комитета по Diversity към Student Government Association (студентското правителство в колежа, което работи с администрацията за подобряване условията и преживяването на студентите), делегат към Model United  Nations I - представител на България за 2015 и Миенмар за 2016 на международните конференции MUN в New York, Вицепрезидент на Phi Theta Kappa (официално Honor общество за 2 години колежи в страната), Campaign Manager на кандидата за регионален офис и много други, чрез които организира и ръководи различни събития и проекти и пътува за конференции из страната.

Буквално бях част от всичко възможно и останах три години вместо две, за да мога да се изкача до края на стълбичката. На церемонията за Academic Awards (академични награди) бях наградена с няколко награди за заслуги, Honors диплома, както и с най-голямата награда за цялостен принос към колежа и общността, която се връчва на един студент от завършващ випуск.

Междувременно Алекс винаги се е интересувала от мода, затова създава свой собствен блог www.AleksaGavazoff.com. , който се развива доста успешно. Именно заради него, в момента работи за голяма компания за бижута по поръчка, които се изработват чрез нов процес с 3D принтиране. Тя е маркетинговият специалист на фирмата, но заради красотата си бива използвана и за рекламно лице.

Предстои й продължение на образованието. Приета е в New York University (NYU) в Ню Йорк и Northeastern University в Бостън, но все още не е избрала в кой да влезе. Обаждането от Wall Street получава малко преди да завърши колеж. Компанията смята, че заради добрите й бизнес умения, тя ще е ценен кадър за фирмата. Минава през интензивен процес от тестови задачи, проекти и интервюта. Бива одобрена и ето така, една млада българка в зората на живота си, се превръща в маркетингов директор на Wall Street. Тя доказва, че Американската мечта е възможна и то не само за американците.

По този повод, Алекс обяснява, че САЩ е пълен с чужденци. Липсват предразсъдъци и дистанция. Хората са съдени по възможностите си, а не произхода си.

Повечето американци не са запознати с нашата държава, а ако са чували за нея, не знаят никакви подробности. Стремя се да съм като посланик на българската култура, до колкото мога. Обяснявам им къде се намираме, какви забележителности имаме, какви са нашите порядки и обичаи. Животът между двете страни е доста различен. В Америка всяко действие, всяко начинание е планувано предварително. То е с определена цел. Почти всеки знае какво ще прави в следващите три години, докато у дома хората не плануват много за напред и се надяват нещата да се наредят от самосебе си.

Макар и да е постигнала много, не се приема за успяла. Смята, че има още много да учи, но се съгласи да даде това интервю, с надеждата да помогне на някой, който се чуди какъв път да поеме. Надява се да мотивира младите българи и да им покаже, че чрез много труд и всеотдайност, никой връх не е достатъчно висок и невъзможен за покоряване.

Еlectric Orpheus Festival се мести в хилядолетния град Пловдив и бъдеща европейска столица на културата. Решението идва като отговор на желанието на феновете за по-достъпна локация и по-удобната логистика.

Важна новина е, че това води и до намалени цени на билетите. Новата цена на тридневен билет за цялата фестивална програма вече е 60 лв. Еднодневните билет за петък и събота са на цена от 30 лв., а само за неделя, когато на сцената ще излезе канадската електроклаш икона Peaches, билетът струва 45 лв. Всички, които вече са закупили своите билети на старите цени, ще могат да получат разликата на място в брой. Билетите са в мрежата на Тикетлоджик БГ:

https://www.ticketlogic.bg/electric-orpheus-festival-bg/28557. 

Програмата на фестивала ще се разпростре в разнообразни градски локации, които ще смесят естествени природни феномени като тепетата на град Пловдив, културни и архитектурни паметници като Баня Старинна, галерии, кино, както и зони за развлечение и почивка. Пловдив предоставя отлични условия за настаняване, бурен нощен живот, страхотни барове и места за хранене, многобройни къщи за гости, хостели и хотели, разположени в централната градска част, както и удобно придвижване от всички точки на страната и чужбина.

Откриването на фестивала ще е в петък сутринта, на 12 август с тържествено шествие-пърформанс в централната градска пешеходна зона. Ще бъде показана лирата на Орфей, която е официална възстановка на оригинала. От там програмата ще се пренесе на Сахат тепе, където ще е една от основните сцени на Еlectric Orpheus. Тя ще бъде изградена на самия връх на тепето, където гостите на фестивала ще имат невероятно усещане за простор, гледка към останалата част на града и ще се насладят на богатата програма. 

Пърформанс и театралната част ще се случат в паметник на културата Баня Старинна (Чифте баня), която ще предложи на гостите на фестивала и инсталации и изложби. Друга част от изложбите ще бъдат и в самите градски галерии, така че посетителите да могат да се разходят и запознаят с богатата и интересна архитектурна и културна част на град Пловдив. 

Кинопрограмата ще предложи обедно-следобеден уют с няколко прожекции всеки ден в кино Лъки, известно с качествената си програма. Посетителите на фестивала ще имат възможност и за приятна дневна почивка и разхлаждане на един от откритите басейни в града. Там ще гостуват диджеи от лайнъпа, които ще предложат дневна парти селекция от рокендрол и соул на винил до съвременна танцувална музика. 

Късната вечерна част на програмата, обхващаща електронни актове на живо, диджей сетове и нойз групи, ще е изнесена на специална локация с индустриален привкус. 

Богатата програма от над 50 артисти от четири континента и разнообразните градски локации ще предложат свободно движение и са внимателно съобразени с часовите диапазони. Посетителите ще имат възможност да видят както качествените артисти, така и да се запознаят с богатата култура и архитектура на един от най-старите градове в света, Пловдив.

Разбира се, Родопите се виждат от тепетата на град Пловдив и са буквално на 10-тина минути път с автомобил или автобус. Наблизо са Асенова крепост, Бачковски манастир, мистичният триъгълник Белинташ-Караджов камък-Кръстова гора, както и много други възможности за пътешествия в свещената планина на Орфей и богат винен и културен район. Повече информация за фестивала можете да получите на официалния сайт: http://electricorpheus.com/ 

След затварянето на Конюшните на царя, мнозина се надяваха поне сцената там да оцелее, за да може да се случват събития това лято в сърцето на Стария град. Сега то вечер не тупти особено живо. Няма и да затупти, след като преди няколко дни и самата метална ферма над естрадата е била демонтирана по заповед на общината след изтичането на концесията на мястото. Търг за този сезон така и не се пусна, но можеше поне възможността за някакви случки там да остане отворена. Вече е невъзможно. Здраво вдигнатата заради евентуални набези на крадци метална конструкция бе премахната. А с това вече официално, поне на този етап това, място за култура под звездите в Стария град няма.