Наградите АСКЕЕР се раздават всяка година за забележителни постижения в театъра. Красивата статуетка коронясва десетки професионалисти, обвързани с българската сцена още от 1991г. Тази година шоуто за пореден път бе бляскаво, а конкуренцията жестока. Пловдивският драматичен театър "Н. Масалитинов" може да се гордее с няколко номинации и победата за съвременен драматургичен текст на Александър Секулов за постановката "Няма ток за електрическия стол". Това е една от най-престижните и важни номинации и Секулов я грабна с лекота, и то напълно заслужено. Съвместната му работа с Лилия Абаджиева, изстреля спектакъла напред в челните редици на театрите из цяла България. Подплатена с чудесната игра на Калин Врачански и Красимир Доков, се получи пиеса, достойна за приза. 

Александър Секулов е мъж с достойнство и точно по този начин прие и наградата - отдавайки почит на един голям професионалист, един доайен в джаз музиката - Васил Пармаков, който се спомина преди броени дни. Публиката не остана аморфна, а подкрепи думите на писателя с бурни аплодисменти и едноминутно мълчание. 

И така, Пловдив си прибра наградата. Можем да се гордеем с нашите творци и да се надяваме и за в бъдеще да имат толкова, че и повече успехи. Пожелаваме на Александър Секулов попътен вятър и много превзети литературни и театрални върхове! 

Ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности

Георги Вачев е актьор, фотограф и пътешественик. Един от най-добрите професионалисти в бранша Под тепетата, той е част от трупата на Пловдивски Драматичен театър, снимал е филми, реклами и музикални клипове. Като фотограф е един от най-предпочитаните в града, защото личният му почерк и представа за визия са повече от прекрасни и нежни. Георги е мултифункционален, красив, талантлив и земен. В неговото отношение към хората не се забелязва парадност, нито грандомания. Усмивката почти никога не слиза от лицето му, а свободният му дух, му позволява да се държи към останалите като с приятели. Постановките, в които е участвал, са: "Добрият доктор" от Нийл Саймън, "Ромео и Жулиета", "Сън в лятна нощ", "Дванадесета нощ" от Шекспир, "Бай Ганьо", "Изкуството на комедията" с режисьор Мариус Куркински и много други. Една от най-значимите му роли в киното е тази на Калоян в адаптацията на разказа "Изпуснати думи" на Елин Пелин, където си партнира с Койна Русева. Вижте какво разказа той на Паулина Гегова за Капана.бг

-Жоре, от всичко, с което се занимаваш, кое ти е най на сърце? Кое чувстваш най-близко? 

Най-близко чувствам това, в което съм влюбен... и понякога това, от което ме боли. 

-Защо изостави актьорската професия в театъра? 

Не съм изоставил театъра. Дадох си малко почивка, а може би и той искаше да си почине от мен, знам ли. Нещата в любовта понякога са така.

-Някога приемал ли си играта на сцена като бягство от реалността и най-вече - бягство от себе си, но не заради професията, а защото самият ти искаш да изчезнеш и да се скриеш зад кожата на някой друг? 

Сцената е голяма отговорност, защото заставаш пред хора, на които трябва освен да разкажеш една история, да ги научиш нещо, а докато ги учиш - учиш и себе си... в това е смисълът! Да, на сцената бягаш от реалността, но има моменти, в които тя те застига неимоверно и ако не работиш професионално, се разсейваш. И ти личи, че "не си там". Понякога ми се е случвало да се разсея от някакви вътрешни чувства, но тогава идва професионализмът, концентрацията, овладяването.

-Какво е фотографията? Каква е тази магия, която се предава през обектива? 

Ох, фотографията е един миг, който е в миналото. Както казва Даян Арбус: "Фотографията е тайна за една тайна. Колкото повече ти разказва, толкова по-малко знаеш".

-Покрай снимането, а и не само, обиколи голяма част от света. От кое място си най-очарован и от кое най-разочарован? 

Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всички по света сме еднакви вътре в себе си, а различни отвън - в културата, в обичаите, в подредбата на нещата. Няма място на света, което да не може да те очарова. Странното е, че хората в Индия, например, са много по-щастливи от американците, които са сигурно 50 пъти по-богати. Трябва да се научим да сме консуматори, но не консуматори на вещи, а консуматори на щастие. Да се оглеждаме, учудваме и радваме на всяко малко нещо - на това са способни децата, а ние, по-големите, сме позабравили вкуса на простите неща.

-Каква, според теб, е разликата между чужденците и нас, българите? 

Зависи кои чужденци. Българите доста изкукуригахме - като деца сме наивни. Най-голямата ми чуденка е нашата КЪСОПАМЕТНОСТ - как така преди няколко години избираме едни и същи хора и техните роднини, и приятели да бъдат във властта, но да не политизирам, че аман! За разлика от нас, в повечето западни държави хората знаят правата си и не допускат да ги мачкат! И има и друго - тъй като корупцията там не е на такова махленско ниво (както при нас), има повече ред, съответно повече вяра в системата! 

-Толкова ли сме назад от останалите и трябва ли да се срамуваме от себе си? 

Не сме назад! Факт е, че по света има много успели българи. Но ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности. Тогава нещата ще се завъртят около културата, науката, а това ще възроди и обществото. Нещата са свързани... ТЯСНО СВЪРЗАНИ!

-До скоро участваше и в сутрешния блок на "Преди обед". Разкажи ни малко повече. 

Поканиха ме във връзка с проекта "My secret Music", "Тайната музика": http://georgivachev.com/blog/2015/11/04/the-secret-music/ и заради срещата ми с Дъстин Хофман. Когато се срещнах с г-н Хофман, едно от нещата, които той ме попита, беше : "Как е театърът в България?" и преди да му отговоря, той ми каза: "И тук е трудно с публиката, ако няма известен актьор в пиесата". После останах в bTV още седмица, защото им се сторих забавен и достатъчно приказлив, ха-ха. Страхотен екип са и е хубаво, че предаването им е аполитично.

-Повечето хора знаят и силно вярват, че телевизията, и като цяло медиите, са контролирани и подкупни. Представят само една страна от даден казус и промиват мозъците на зрителите. Какво мислиш ти по въпроса, като човек участвал в телевизията? 

Няма нещо, което да не е контролирано - телевизията, да не забравяме, е машина за пари. Там, където има пари, има и контрол. Силно се надявам да има обаче журналисти, които да разкриват и да мислят за ИСТИНАТА, защото без нея става трудно. Невъзможно да следваме реалността, а без реалността сме... как да кажа - измислени герои, лъжем себе си. Дразня се много от глупавите новини. Телевизията би трябвало да използва мощта си, за да просвещава, възпитава. Същият е и казусът с училището, но на теория е едно, на практика...

-Всяка личност има индивидуална представа за света. Както се казва - реалността е различна за всеки. Каква е твоята психология за живота? 

Ако сега кажа каква е моята психология за живота, това ще е за днес. Утре може да се променя, а и нали не искате да напиша 50 изречения, които ще ви отегчат? Важното е да правим това, в което вярваме. Тогава няма начин да не стане "КАКВОТО ЩЕ"!   

-Всички имаме мечти. Всички имаме цели, които искаме да покорим. Кой е недостижимият връх? Този, който още не си покорил? 

Няма връх! За мен човек постоянно преследва върхове. Познавам хора, които имат всичко или почти всичко и въпреки това продължават да търсят нещо "по-интересно". Мечта... имам една - да играя сина на Харисън Форд в Индиана Джоунс 6, ха-ха.

-Защо хората на изкуството са толкова емоционални? Имаш ли някакво обяснение, или това винаги ще си остане една енигма? 

Това е заблуда! Истината е, че всички хора са емоционални, просто хората на изкуството държат да го показват, в което няма нищо лошо.

-Какво мислиш ти за събитията, които се случват в града покрай 2019-та? 

Много хубаво! Ще видим какво ще стане. Най хубавото е, че за Пловдив все повече се говори като за един модерен, артистичен град, където всичко е "айляк". Където атмосферата е купонджийска. Само от едно ме е страх - да не станем град, пълен с туристически групи. 

-Мислиш ли, че заслужаваме това огромно културно признание и дали ще отговорим на очакванията? 

Мисля, че го заслужаваме. Естествено, че ще отговорим. Само добра организация трябва. И ще е добре тази организация да я направят кадърни хора, а не "Лелята, чичото или гаджето по политическа линия ", ако ме разбираш.

-Този етикет на Столица на културата не дава ли надежда на българите, че и за нас има шанс и възможност? Възможност да се развием, да напомним за себе си на света, да покажем, че имаме много прелести и съкровища, достойни за възхищение. 

България има какво да покаже, има и какво да скрие, така че задружно да скрием недостатъците и да изкараме наяве готините културни наследства ! 

-Пожелай нещо на пловдивчани. 

Мили пловдивчани,: МОЛЯ ВИ, когато светне зелен светофар, изнасяйте се по бързо по-кръстовищата! То бива "айляк", ама понякога се забравяте, ха-ха. А сега сериозно - Обичайте!

Димитър Лалев – светлината беше в него и чрез картините си той я подаряваше на другите хора. Осенен да прощава, на него не му се прости приживе нищо. Голямата си дарба заплати с големи мъки. 

Картините му бяха като молитви, като актове на милосърдие. Чрез тях Лалев бранеше душата си от всекидневието и осветяваше дирите си във вечността – ако има изобщо такава. Той беше роден да обича и творбите му са изтъкани от любов. И още : втъка в тях своята жалост, милост, доброта и прошка. Не всички усетиха дълбокото в душата му, но то остана в картините му. 

Краси Алексиева

На 30.05.2016 г. понеделник от 18:00 ч.  в галерия Възраждане ще се открие изложба живопис „ Спомен за светлина “ на Димитър Лалев (1952 - 2007). Изложбата ще продължи до 13.06.2016 г.

ДИМИТЪР ЛАЛЕВ

14.09.1953 г. ¬ роден в Карлово.

1981 г. ¬ завършва живопис в НХА ¬ София, при проф. Гановски.

Работи живопис и илюстрация.

От 1987 г. е ¬ член на СБХ. 

От 1981  Участва във всечки общи представителни изложби 

на СБХ в България и чужбина

1999 г. ¬ Дъблин, Ирландия ¬ „Българско съвременна изкуство“

ПЛЕНЕРИ

1994, 1995, ¬ 1996 г. ¬ пленери на „Отворено общество“ в Смолян

1997 г. ¬ пленер в Лесидрен на галерия „Леседра“

1998 г. ¬ пленер в Лесидрен на галерия „Леседра“

1999 г. ¬ пленер в с. Момино на галерия „Циклоп“, София

2000 г. ¬ Централно европейски пленер ¬ Унгария ¬ Токай

2001 г. ¬ пленер в Боровец

2002 г. ¬ пленер в Пампорово, хотел „Снежанка“

2005 г. ¬ пленер в Пампорово, хотел „Снежанка“

2006 г. Пленер „Възраждане“, с. Белащица, Родопите

НАГРАДИ

1983 г. ¬ I награда за живопис на ОХИ на СБХ ¬ ДХГ, Плевен.

1985 г. ¬ II награда за живопис на ОХИ на СБХ, София.

2005 г. ¬ „Сребърно Възраждане“ ¬ награда за живопис на галерия „Възраждане“ послучай 10 годишнината .

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ

1985 ¬ София, дебют в „Ателие на младия художник“, ул. „Раковски“ 108

1987 ¬ София, ул. „Раковски“ 125

1987 ¬ ДХГ, Карлово

1987 ¬ ДХГ, Сопот

1988 ¬ ДХГ, Пазарджик

1989 ¬ Пловдив

1989 ¬ ДХГ, Карлово

1990 ¬ ДХГ, Добрич

1990 ¬ галерия „Шипка 6“, София

1991 ¬ галерия „Ивана“, Париж

1992 ¬ галерия „Ивана“, Париж

1992 ¬ София

1993 ¬ Варна

1993 ¬ галерия „Sweet Waters“, Лондон

1994 ¬ галерия „Стил“, Добрич

1994 ¬ галерия „Крида Арт“, София ¬ с примиера на книгата „Бажа Майка“ от Дора Габе, издателство „Жанет 45“

1995 ¬ галерия „Аросита“, София

1995 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив ¬ с пловдивска примиера на „Бажа Майка“

1996 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

1996 ¬ Анаполис, САЩ

1996 ¬ галерия „Артос“, София

1996 ¬ галерия „Макта“, ??????, илюстрации с представяне на „Цигански приказки“, издателство „Стигмати“

1997 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

1997 ¬ галерия „Райко Алексиев“, София, изложба „Реквием“

1998 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

1998 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

1998 ¬ галерия „Аросита“, София

1999 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2000 ¬ галерия „Мелон“, София

2000 ¬ галерия „Солерс“, София

2000¬ галерия „Възраждане“, Пловдив ¬ художник на петгодишнината на галерията

2002 ¬ галерия „Циклоп“, София

2002 ¬ галерия „Celine“, Париж

2003 ¬ галерия „Райко Алексиев“, София, юбилейна за 50 години

2003 ¬ галерия „Икар“, София

2004 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

2006 галерия „Сердика“, Варшава, Полша

КНИГИ С НЕГОВИ ИЛЮСТРАЦИИ

„Божа майка“ ¬ Дора Габе, 1994 г., издателство „Жанет 45“

„Цигански приказки“ ¬ 1996 г., издателство „Стигмати“

„Турски приказки“ ¬ 2000 г., издателство „Стигмати“

„Сбъдници“ ¬ Иван Цанев, 2000 г., издателство „Стигмати“

СТЕНОПИСИ

1980 ¬ Сопот, ВМЗ столова ¬ стенопис „България“

1982 ¬ Сопот, ВМЗ ритуална зала ¬ стенопис „Сватба“

1987-1988 ¬ Сопот, ВМЗ ритуална зала ¬ стенопис „Сватба“

1988 ¬ с. Бегунци, кметство ¬ ритуална зала

1989 ¬ с. Горни Домлян, кметство ¬ ритуална зала

ПРИСЪСТВИЕ В АЛБУМИ И КАТАЛОЗИ

1987 г. ¬ „Exposition de Peinture“, СБХ, София

1990 г. ¬ „Живопис“, каталог, СБХ, София

1991 г. ¬ „Twenty ¬ three artists from Bulgaria“, Чавдар Попов

1993 г. ¬ „Живопис“, каталог, СБХ, София

1994 г. ¬ Каталог, галерия „Ромфея“, Пловдив

1996 г. ¬ Каталог на галерия „Аеросита“, СБХ, София

1998 г. ¬ „Съвременно българско изкуство“, галерия „Леседра“, София

2000 г. ¬ Каталог, галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 г. ¬ „Декадата на Възраждане“, Пловдив, данните са до 2005г. 

ПО-ВАЖНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА НЕГО

1984 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 4 ¬ Елка Бакалова

1986 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 2 ¬ Мария Василева

1988 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 6 

1989 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 6 ¬ Елисавета Мусакова, „Димитър Лалев“

1993 г. ¬ „Литературен вестник“, брой 8 ¬ Борис Данаилов, „Живописните произведения на Димитър Лалев“

1993 г. ¬ Списание „Наш дом“, № 3 ¬ Радка Димитрова, „Тайната война на един художник“

1994 г. ¬ Вестник „Век 21“, брой 45 ¬ интервю с Мария Ландова

1996 г. ¬ Вестник „Демокрация“, брой 12 ¬ интервю с Кирил Попов

1997 г. ¬ Вестник „Литературен форум“, брой 41 ¬ Кирил Попов, „Духовната първооснова в изкуството на Димитър Лалев“

1998 г. ¬ Списание „Изкуство“, брой 50/51 ¬ Чавдар Попов, „Отново Димитър Лалев“

2000 г. ¬ Списание „Арх и Арт“ ¬ Стела Парпулова

2000 г. ¬ „Литературен вестник“, брой 13 ¬ Кирил Попов, „Животът като илюзия“

2005 г. ¬ „Декадата на Възраждане“ ¬ Краси Алексиева

2006 г. ¬ Албум, „Димитър Лалев“ ¬ Краси Алексиева, „Lalev Passion“

КАТАЛОЗИ И АЛБУМИ ЗА НЕГО

1990 ¬ Димитър Лалев, каталог, голям формат, 20 страници

2000 г. ¬ Димитър Лалев, каталог, малък формат, 16 страници, издава галерия „Възраждане“

2006 г. ¬ Димитър Лалев, албум, голям формат, 108 страници, издава галерия „Възраждане“

Стотици участници и хиляди зрители изпълниха главната улица в града под тепетата

Старинният град не помни толкова голямо събитие, организирано за Деня на славянската писменост и култура

Грандиозно шествие огласи целия пловдивски център, под звуците на Духов оркестър Пловдив и оркестри от различни училища, съпровождани от чаровни мажоретки. Начело, в дългата няколко стотин метра редица от ученици, бяха представителите на пловдивската църква, следващи отец Николай, а плътно зад тях бяха представителите на местната власт, които също отбелязаха празника, заедно с учениците.

Над 30 училища образуваха огромна верига, преминаваща от малката главна към площад централен. Всяко от учебните заведения бе опънало плакат с името, което носи, а учениците надаваха радостни викове и скандираха имената на школа, в които се обучават.

По-празничен 24-ти май никога не е имало тук, сподели за Под Тепето възрастна дама, която с усмивка ръкопляскаше на преминаващия пред очите и парад.

Първи бяха учениците от ГХП „Св. Св. Кирил и Методий”, които на Римския стадион бяха посрещнати от малките гвардейци на детска градина „Мая”. Целия парад бе подреден по райони, като първи бяха школата в „Централен”. Стотици, че и хиляди минувачи се струпваха около и пред самия парад, като, разбира се, хората се редяха в двете страни на улицата, за да не възпрепятстват движението на учениците. За реда и сигурността се бяха погрижили и от местната полиция, като дежурни служители съпровождаха празненството от началото до самия край, като деликатно молеха хората да се дръпнат в страни, ако вече не се бяха сетили сами да го направят.

Настроението бе повече от приповдигнато, а за това допринесоха и музикантите, които бяха позиционирани в различни места на живата верига. Деца, учители, директори и обикновени минувачи се усмихваха и озаряваха сякаш целия централен Пловдив.

Тържествата продължават и към този момент с празнични концерти на площад „Централен” и сцената, която се издигна точно пред сградата на общината.

Освен Ден на българската писменост и култура, днес е и празник на всички български журналисти

В далечното минало, когато още нямало вестници, новините са се предавали от уста на уста, чрез писма и книги. Хората имали нужда от по-бързо средство за осведомяване, което да предава кратко, точно и ясно най-новата информация.  Така през XVII век в Европа се появил вестникът, който изключително улеснил всичко.

Българските медии са се развили в различни посоки – вестници, електронни сайтове, телевизии, радио. Многобройни и различни, те осигуряват на читателите, зрителите и слушателите си масово запознанство с най-новото, случващо се наблизо и далеч. Много хора ги хулят заради така наречените жълти страници и излишна информация, но въпреки тях, те са важна част от живота на човечеството.  Статии и репортажи винаги ще се четат и слушат. 

Честит празник на всички журналисти! Нека добрите новини надделеят!