Нищо не бе направено за укрепяване фасадите на сградите
Картината днес там е покъртителна, складовете буквално плачат и се разпадат
Стефка Георгиева
Тютюневият град в Пловдив понесе огромни щети през изминалата година. Всичко започна с незаконното събарянe на склада, намиращ се на ул. „Одрин“ 8, а след това продължи с огромния пожар, който взе като жертви още 2 паметника на културата. Слушахме и четохме много обещания за хора, които ще бъдат санкционирани и други, които ще бъдат задължени да укрепят останките от фасадите на красивите сгради. На практика, обаче, нищо не се случи.
Само преди броени часове бяхме в Тютюневия град, а там картината е покъртителна. Два от изгорелите вече складове, вместо реконструкции и подпорни стени, са насъбрали сняг, а влагата се просмуква в едва държащите се изправени стени. Мазилката не спира да пада, но този път мокра, сякаш сълзите избиват от нея. Още по-тежка е ситуацията със склада на ул. „Одрин“ 8. Дървените греди продължават да падат под напора на снега, а част от доскоро изправената стена от страна на автогара „Юг“ се руши. Тухлите се стоварват една върху друга. Сградата буквално се разпада.
Единственото обещание, което бе изпълнено, по предписания на Министерството на култура, е обезопасяването на пространството около историческите недвижими ценности. Те са оградени от метални съоръжения и мрежи, но само толкова. Укрепването на постройките така и не се случи, а те се рушат пред погледите ни. Този път и жива верига няма да успее да ги спаси.
И след всичко това, се обръщам към местната и националната власт: Колко още трябва да чакаме? Вие, уважаеми управляващи, давате предписания, но следите ли за тяхното спазване и не смятате ли, че някои от паметниците на културата няма да успеят да преживеят зимата, ако не се грижим за тях? Да, отново ще говорите за процедури... А ние отново няма да ви разберем!
Срамувахме се пред цяла Европа след случилото се, но като че ли не можем да признаем, че се срамуваме от самите нас, заради безсилието, пред което сме поставени. Гражданската инициатива „Да запазим Тютюневия град“ но не може да укрепи и реставрира сградите. За тази цел има фирми, които носят последствия и институции, които би следвало да следят какво се случва. Вместо това и двете страни стоят със скръстени ръце. Какво чакат?
