"Кънтри" се разказва за музикантите на път. За това как музиката се превръща в муза

Пловдивската рок група Антифриз е добре известна както на града, така и в останалата част от България. Най-популярните им парчета са с култовите имена "На село", "Сър Стенли Ройс" и "БГ мома". Момчетата работят все по-усърдно по кариерата си. Вчера в рок клуб Полинеро се засне видеото към новият им сингъл "Кънтри", който се очаква да излезе в интернет пространствата най-късно до два месеца. Снимките продължиха почти десет часа, но бяха изпълнени с веселие, смях, позитивни емоции и много разкрепостеност. Типично в техен стил, заложиха на забавен сюжет, който да отговаря поне до някъде на текста на песента. Тя се разказва за музикантите на път. За това как е достатъчна една кола, няколко инструмента и много любов, за да създаваш музика, която неусетно се превръща в муза. Държат да се забавляват, но и както каза вокала Велизар, да са конкуренция на Пайнер индустрията. 

Това е първият им наистина сериозен проект, за който са събрали професионален екип. Режисьор на клипа е Давид Вълканов. Оператор Денислав Николов. Двамата са колеги от години и заедно са всели участие в снимките на филма "Непобедимите". Сценарист и гримьор е Изабела Манолова -Izzy Page. Главните роли бяха поверени на вокалиста на The pomorians, Янко Бреков - Бръснаря, актрисите Мариа Миради и Паулина Гегова, студентката Йоана Узунова и коафьорът Валентина Шопова. Освен тях, се включиха и много ентусиасти, дошли специално, за да подкрепят групата. Музикантите са изключително благодарни на всички, които подпомогнаха за каузата и реализацията на клипа. Очакват с нетърпение крайния резултат и се надяват хората да харесат творението им. Ние също тръпнем в очакване!

В публиката не виждат просто хора, а приятели, които им носят вдъхновение и мотивация да вървят напред и да творят

Подготвят нов албум, шести поред

Екатерина Стоянова

Позитивно настроение и много усмивки носят петъците. Те са дните, в които на всеки, уморен от работа и забързано ежедневие, му се иска да си почине, да разпусне, да се позабавлява с любимите хора. Точно такава бе изминалата петъчна вечер в Пост-Културната Сцена, където гостуваха момчетата от Plastic Bo и подариха на публиката букет от прекрасна музика, страхотни емоции и много, много усмивки, че дори и вицове. 

Концертът им се състоя на 25 март, като, преди тях, на сцената излязоха прекрасните Tyro Lyro and the Pussybreakers. Двете банди разбиха публиката и оставиха чудесно настроение. Хората не спряха да танцуват и подскачат,  обзети от пънкарския ритъм и веселите текстове. Дори си организираха пого на кавъра на „Бански на лалета“, което бе... поразителна гледка. Не в лошия смисъл, напротив, бе изключително забавно! Три часа танци и музика не бяха достатъчни, но то, хубавото, никога не е достатъчно.

След концерта се хванахме на сладки приказки с момчетата от Plastic Bo. Те са изключително позитивни и няма как човек да не се зарази от усмивките им. 

„Чувстваме се изморени, но от този вид умора, който изпълва душата. На сцената беше чудесно, както винаги. За нас най-голямото удоволствие, през годините, е да сме заедно и когато успеем да предадем енергията си на хората, то тогава се получава наистина пълноценен концерт. Днес беше наистина пълноценен концерт!“ – каза сладкодумният вокалист на бандата, Иво. Той разказа още, че винаги свирят навсякъде с удоволствие, из цяла България, и хората от публиката им вече са им приятели. Ъндърграунд музиката не е толкова масова и те имат пряк достъп до публиката. След концертите свободно могат да разговарят с феновете си и това е прекрасно. 

Те имат проект за нов албум, шести поред, което е истинско постижение, според думите на Иво, в България, за ъндърграунд група, която сама финансира всичко, с което се е захванала.  Всъщност те не са получавали финансова помощ почти никога, единственото изключение е било, когато Община Асеновград е финансирала един от албумите им. Момчетата постигат всичко сами, влагайки много любов, енергия и старание.

Работата по новия им албум не е малко, но тя няма да попречи на изявите им. Концертите им носят огромно удоволствие, както винаги личи, мотивират ги да правят нова музика и особена радост и подкрепа откриват във всички онези хора, които постоянно откриват и преоткриват тяхната музика. Тяхната цел е да оставят публиката си максимално удовлетворена и щастлива.

Вдъхновение им носят и любимите им групи - Sublime, Athena, българските Уикеда, Обратен ефект, ПИФ, Остава, към които изпитват огромно възхищение, и които оставят невероятна следа. Друга голяма, стара любов на групата им е българският рап, от средата на 90-те години. Имена като Амнистия, Династия Бигаз, Пържени МЪслини, са оставили в душите им прекрасен отпечатък.

Plastic Bo е много интересно име за група. Винаги съм се питала какво означава и историята, която стои зад него, е очарователна. През 2000г, когато е предстоял първият им концерт в Асеновград, те все още са нямали име. Пред Ивайло стоял текст на една от любимите му групи. Той взел един химикал и решили, заедно с останалите момчета, това, което той задраска за първи път, да бъде твърдото име на бандата. В част от текста на тази песен, която се казва Don’t Push, в изпълнение на Sublime, се състоят думите „we don't want plastic, bo!“. Той задраскал „plastic, bo”, без това да има никакво значение, никакъв смисъл и до ден днешен тяхната група  се казва така. Те никога не са предполагали, че музиката им ще продължи толкова дълго във времето, както и техните взаимоотношения, които са изключително важни и на които държат много. Преди всичко, те са приятели. Определят се като едно голямо семейство и се обичат като братя. Познават се от тийнейджърска възраст и винаги са били приятели, карали са скейтборд заедно, заедно са решили да се занимават с музика и от там нататък – нищо не се е променило, освен времето. Осъзнават колко е важно това, виждайки колко прекрасни банди се разпадат заради вътрешни дразги, неразбирателства и т.н. При тях това го няма. При тях всичко е чисто, търпеливо, уважително. Има ли проблем – обсъжда се, търси се начин и се разрешава. Както би трябвало да бъде във всички видове човешки взаимоотношения. Прекрасни са и ще продължават да бъдат такива, да ни радват с хубавата си музика, да се държат един за друг и да ни обичат.

Culture Bites&Vibes е най-новото събитие в Капана, което има за цел да позволи на пловдивчани да се докоснат и да опознаят различни култури от цял свят по забавен и интерактивен начин

10 различни интернационални култури ще се влеят в сърцето на Пловдив тази събота благодарение на чужденци и интернационални студенти, които ще имат възможността да представят своята култура чрез танц, музика, облекло или храна.

В официалната фейсбук страница на събитието организаторите разкриха и имената на държавите, които ще вземат участие в първото издание на мултикултурния фестивал. Това са: Армения, Англия, България, Япония, Китай, Пакистан, Индия, Русия и Ямайка. Посетителите ще могат да опитат вкусни ястия от всяка държава, да присъстват на традиционна китайска чаена церемония, да изрисуват ръцете си с къна, да се подсладят с „приянки и библнки“ от Русия, да си направят снимка в истински японски кимона и да се насладят на музика и танци от Армения, Пакистан, България и Китай.

Минувачите ще могат да се включат и в специално подготвени анимации с българска народна музика, както и салса и регетон.

След официалната част до 16:00 часа в Капана, фестивалът ще продължи в клуб Библиотеката, където организаторите и гостите ще имат възможността да се забавляват до зори под звуците на музика от близо и далеч.

Организаторите на събитието – международната младежка организация JCI Plovdiv, с подкрепата на Младежки Център Пловдив и Община Пловдив - са сигурни, че Culture Bites&Vibes щe бъде един устойчив проект, който ще спомогне за по-бърза и лесна интеграция на студенти и жители от международен произход. А това, от своя страна, ще направи Пловдив достоен носител на титлата Европейска столица на Културата 2019.

Снимка: Ники Деведжиев

Водели са се много дела между селата за тези гори. В едно такова дело, село Царацово печели срещу Пловдив и половината Каршияк трябвало да бъде прехвърлен към него

Паулина Гегова

"Пловдив - древен и вечен". Всички знаем крилатата фраза, с която описваме града си и може би тя е най-подходящата такава за него, не случайно спечелил приза за Европейска столица на културата. В миналото ни се крие толкова история, толкова божествена, за времето си, архитектура, такъв балкански напредък, че няма как да не сме горди. Тази гордост не е просто повърхностно родолюбие, то има своите основи и доказателства за една цивилизация, тръгнала още от римско, преминала през всички културно-исторически течения, та до ден днешен, когато нищо не е изгубено безрезервно. А дали?

Снощи в Пловдивско историческо общество, което се случва в Петното на Роршах, се говореше точно за нашето наследство, такова каквото е било. За първоначалния вид на Филибето, за разрушенията и последствията от тях. Водещият Димитър Герганов ни срещна с блестящия историк Владимир Балчев - една подвижна енциклопедия на миналото. Човек разказващ увлекателно, изпълнен с безброй познания, лежащи върху призната документация. Снимковият материал, показан по време на лекцията, ни даде ясна представа какво сме променили, как сме се развили и защо.

Всичко започва от Османски Пловдив. За него знаем твърде малко. Има много малко гравюри и изображения от този период. До 1888г. Пловдив е вторият по големина град след Русе, с население приблизително 24 000 души. 

Първият план на Пловдив датира от 1741г., който се намира в музей във Виена. Пловдив е бил в рамките на Империята, но в един момент, през 15 век е опустошен зверски. Събарят крепостните стени, което дава материал за изграждането на Османския Пловдив.

Ще ви запознаем с интересни факти за историята ни, някои от които познати, други не толкова, но всички изключително любопитни. 

Знаете ли, че първоначално, тепетата се считали за шест, а всъщност били осем? Това се получава защото Сахат тепе, по състав на скалите представлява не едно, а две тепета. Другото, неизвестно, се намира точно под Младежкия хълм. То още съществува, но стената на Стоматологичния факултет го разцепва на две. Според Балчев нищо чудно след време то да е изравнено със земята.

Съборени тепета:

1882г. - хълм Каменица. То е най-старото тепе. Цялото бива изринато, а на негово място се построява бирената фабрика.

1895г. - Лаут тепе. Днес на негово място се намира именития парк, превърнат най-вече в спортно средище.

1928г. - Марково тепе. То било високо около 29 м. Вярва се, че там е имало гробница на двама сръбски управници. Понастоящем там все още се строи МОЛ "Марково тепе", а камъните от хълма са се използвали за паваж на пловдивските улици и мегдани.

1930г. - Камъните на Джамбаз тепе са изравнени.

10 декара от Таксим тепе са били съборени заради бъдещата Девическа гимназия.

Но не само в тепетата има промени. В далечното минало Панаирът не съществувал. На негово място имало оризища, което привличало адски много комари. 

През 1885г. големите сараи на Таксим тепе са били срутени. Това е една от най-големите грешки на архитектите. Сега там се намира АМТИИ. На мястото на Художествената галерия, пък, имало джамия. Всъщност, до Освобождението джамиите наброявали 53. След като турците завземат Пловдив, в Акропола не живеят други хора освен християни. Османският град започва от Мурадие джамия.

Барут хан е мястото, където се е съхранявал целия барут на града. Никой не е имал право да държи барут у дома си, защото къщите били дървени и съответно застрашени от палеж. Друг емблематичен хан е Куршум хан. Той датира от 15 век и представлявал прекрасна, огромна сграда, но имала един голям недостатък. Носещите колони са били направени от пясъчник и то от най-обикновения. Временно бива затворена. Време, през което никой не я поддържа. През 1920г. изникват дървета, които разместват оловните плочи на покрива и в нея почва да влиза вода. Това малко по малко я разрушава, а земетресението на 14 април 1928г. напълно я затрива.

В Пловдив е имало и много функциониращи бани. За най-посещавана и голяма се смята Тахта кале. Говори се, че на ден са се къпали по над 1000 души, като сутрешните часове са били предназначени за жени, а следобедните за мъже. 

Повдигна се и темата за тогавашните бежанци. Те променят много лика на града, тъй като са били чудесни тютюневи експерти. Още след Елинденско преображенското въстание почват преселванията в Кючук Париж. Тогавашният център се е намирал в Акропола, който бил доста унищожен от османците. След като идва Освобождението, хората се връщат в Стария град, а центъра се измества по ул. "Иван Вазов" и Цар Симеоновата градина, където през 1895г. почват да се правят военни паради по случай празника на Кирил и Методий. 

1906-та! Това е годината на големите гръцки погроми, след които гърците си тръгват от града. Това е началото на края на Пловдив като мултиетнически град. Има много спекулации за това кой почва враждата, кой е подстрекателя, дали е за религия или чист бизнес. Според Д-р Иван Кесяков, кмет на Пловдив по това време, всичко е било заради сделки и Пловдивската Митрополия не бива да се вини. 

Друг интересен факт е, че първото областно събрание идва в Пловдив през 1878г. То е направено от знаменитият италиански скулптор Пиетро Монтани, който е бил първият главен архитект на Източна Румелия. А като говорим за важни сгради, виждали ли сте снимки на старата Аптека Марица? Прекрасна постройка. Висока, като извезано платно, от нея е лъхал стоицизъм. Но тя бива разрушена заради най-абсурдната причина. Зад нея бил построен нов блок, когото тя закривала. Управниците решили, че го загрозява и затова я събарят. Колко глупаво и погубващо наследството. Но като се замислим, нещата не са се променили много и днес. Но да се върнем в миналото. Тогава, като че ли, всичко е било по-хубаво. Река Марица също. Тогава тя е била плавателна, а не гьолът, който наподобява сега. Но тогава всичко се е прекарвало по речния й път - желязо, ориз, тютюн. Арковете за воденици и оризища, обаче, пречели на реката, а след Освобождението големите гори изчезват, което малко по малко поставя краят й. Водели са се много дела между селата за тези гори. В едно такова дело, село Царацово печели срещу Пловдив и половината Каршияк трябвало да бъде прехвърлен към него. За наша радост, нещата бързо се разтурват и до такива административно териториални промени не се стига. 

Пловдив е бил изключително добре развит икономически град за времето си. До нашата помощ са стигали и други градове. Когато през 1892г., например, театър "Сълза и смях" в София бил обречен на гибел заради огромните наеми, директорът пише до пловдивската община и ние им построяваме един дървен театър, в който трупата играла повече от успешно в продължение на три месеца. Само три, защото театърът изгаря.

През 1932г. е построено първото летище. Зона, която бързо се превръща във военна. Първите опити за бомбардировки са на турската авиация, но нашата артилерия стряска пилотите и те си тръгват без да пуснат нито една бомба. През Втората световна война, САЩ и Англия решават да накажат България. На втория ден след Великден, 44-та година, бомба пада в пловдивски квартал. Убити са над 40 души. Имало е и германска атака. На 22 септември, същата година, немците също са ни наказали, защото сме се обърнали срещу тях и сме обявили война на Хитлеристката армия.

Пловдивското културно минало има още много фактори. Твърде много, за да ги съберем в една статия. Как да събереш миналото на няколко реда, няколко страници дори? Историите нямат край, всяка по-впечатляваща от предишната. Затова ще завършим с Капана. Още тогава, кварталът е представлявал един от най-оживените дишащи организми на града. Започвал е от река Марица и е стигал до Балък пазар (началото на Отец Паисий). Там са работили 8500 души. Чак след години започнало изчистването му, за да го заварим днес такъв, какъвто го познаваме и обичаме. Той все още е дишащият организъм на Пловдив. Изпъкващ от всичко останало, изобилстващ от артистизъм и позитивизъм, но много по-малък, много по-сбит и много по-сплотен. 

Колкото и да се променя лика на града, той никога няма да изгуби духа си. Дали ще продължаваме да съчетаваме модерното с античното, или ще се връщаме назад. Дали ще има политически проблеми...нищо от това няма значение. Всичко е преходно! Остава единствено потомството, наследството. То ни прави безсмъртни. То ни прави древни и вечни!

800 са обектите в Пловдив, за които ще се актуализира информацията относно това дали са паметници на културата или не

Не искам да обвинявам никого, но не може цяла България да знае, че една сграда е паметник на културата, а главният архитект да не знае, продължи министърът

По-рано днес подписах заповед сградата на „Одрин“ 8 да се възстанови, твърдо заяви вежди Рашидов по-рано днес. Институтът към Министерството на културата работи по актуализиране информацията за 800 сгради в Пловдив, за да не се достига отново до подобни ситуации, допълни той. Това трябва да се случи до 2 месеца. Направихме същото във Варна с 600 обекта, ще го направим  и тук. По този повод е добре да се направи и някакъв вид картотека, продължи Рашидов.

По думите на министъра, много работа чака както кмета на Пловдив Иван Тотев, така и областния управител Здравко Димитров. Някъде по веригата нещо се е скъсало, но както може да се руши, така и да се възстановява, отсече той. Културният министър призова пловдивчани да не бъдат толкова нападателни към Тотев, тъй като градоначалникът е разкъсан между това да защитава институциите и да се вслушва в хората, което е особено трудна задача в момента. Тотев е отговорен човек, пожалете го, агитира Рашидов.

Не искам да обвинявам никого, но не може цяла България да знае, че една сграда е паметник на културата, а главният архитект да не знае, продължи министърът. Не може и този човек да оставя кмета да се оправдава. Днес съм подписал заповед, с която нареждам сградата да бъде напълно възстановена и се надяваме през 2019-та тя да е готова. В момента 30 души от Института работят по промените в Закона за културното наследство, продължи Рашидов.

В допълнение на разговора, Тотев заяви, че това, че пази институциите, не означава че отношението му няма да се промени ако се открие отговорникът за това. В момента тече проверка от Окръжната прокуратура и се актуализира подробният устройствен план на Пловдив, допълни градоначалникът.

Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин

Паулина Гегова

София Филм Фест продължава с пълна сила. Фестивалът наистина е чудесен, изпълнен от качествено кино, което събира малки и възрастни, желаещи да се докоснат до чудото на съвременния свят. 

Вчера беше един от най-престижните дни, защото на гости ни бе големият режисьор с пловдивски корени, Тед Кочев. Познат е най-добре с филма "Рамбо, първа кръв", но не само този шедьовър може да изкара от ръкава си, творецът. След разходката из Пловдив, г-н Кочев пристигна в Lucky дом на киното, заедно с братовчед си, за да представи филма "Да се събудиш в страх" и да раздаде автографи. Той е вече доста възрастен, придвижва се с бастун и трябва малко да му се помага, но усмивката не слиза от лицето му, а хуморът му е все така млад и непокътнат. Не пропусна да покаже новата си лична карта, която са му издали толкова бързо и да благодари на кмета на Пловдив, както и на други видни български граждани, помогнали му да се почувства у дома. 

Режисьорът разказа няколко истории, свързани с кино лентата, които разсмяха и трогнаха присъстващите.

"Да се събудиш в страх" е направен през 1971г. Сниман е в малко миньорско селце в Австралия, онази дивата и груба, коренно различаваща се от забързания и развит Сидни. Там гъмжало от мухи. Малки, дразнещи животинки, които постоянно наблюдаваме и във филма. На Кочев му се налагало да носи шапка с пришита мрежа за козирката, за да предпазва очите си. Но въпреки че ги защитавал, нещата не стояли така и с устата му. Със смях сподели, че на ден изяждал поне 12 мухи, което накара публиката да изригне в кикот.

Друга интересна история е, че още тогава, през далечната 71-ва, "Да се събудиш в страх" гостувал на кино фестивала в Кан. Кочев седял на първия ред на балкона, ложе запазено само за режисьори, сценаристи и продуценти. По време на прожекцията, един непознат за него мъж, стоящ зад гърба му, постоянно хвалел филма. Възклицанията и гласното му мнение, галели слуха на създателя. Колкото и да наблюдавал непознатия, около 25 годишен младеж, така и не можел да разбере кой е. А той продължавал ли, продължавал. Когато прожекцията приключила и Тед напуснал салона, отишъл при ПР-ите и ги попитал кой е този човек. Те не можели да се сетят, затова изчакали всички да излязат. Виждайки мъжът, Кочев го посочил, а събеседниците му се усмихнали иронично. "А, той ли? Млад американски режисьор, има само един филм зад гърба си. Той е никой!" Но нашият кореняк държал да научи името му. Отговорът бил поднесен лаконично, без да му се придава каквато и да е тежест - Мартин Скорсезе... 50 години по-късно, "Да се събудиш в страх" е вкаран в "Кан класика", където се селектират най-добрите кино творби на всички времена. Смешното е, че Скорсезе е член на журито. 

Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин. Трети се е спасил от смъртта по изключително смел и хитър начин. След престрелка, турците са проверявали дали има оцелели, като режели дясното ухо на всеки един труп. Семейството на чичо му било избито, а той бил само на 8 години. Лежейки в прахоляка от тела и кръв, се престорил на мъртъв. Когато дошъл неговият ред и ножът преминал през плътта му, той не издал нито стон. Така се измъкнал от лапите на убийците, а по-късно заминал за Канада. 

Моят живот е изпълнен с насилие, призна режисьорът. Затова и Рамбо не убива нито един човек през целия филм. Той мрази насилието, мрази го и Тед Кочев и въпреки тъмното минало, той не е озлобен, нито накърнен. Произведенията му са сурови и реалистични, показват борбата не само между хората, но и между вътрешните ни светове. А тази битка, може би, е дори по-опасна от първата.