Българинът не обича да се смее, предпочита трагедиите, казва писателят Йордан Свеженов

С всеки изминал вторник местата в Петното стават все по-малко и по-малко, запълнени от литературната публика, която сякаш вече се е научила да се архивира удобно на Spirt&Spirit. Снощната среща беше с двойна доза литература – Петър Чухов с неговата прозаична книга „Камуфлаж” и младият писател Йордан Свеженов с романа си „Анархия на три морета”.

Петър Чухов е органичен поет. Той пише поезия, диша поезия, погледът му е поезия, както и цялото му съществуване. Дори в най-обикновен разговор на литературен салон, думите му се изливат сякаш предварително подбрани да звучат толкова лирически. Поет, който намира палавост в  това да пише проза. Казва, че още от първото изречение знае дали това ще бъде стих или разказ. Именно то е локомотивът, който дърпа цялата композиция на където си пожелае. Никога няма ясен край в главата си. Обича да чете произведенията си докато ги пише, иначе му се губи тръпката. Поезията изразява миг, а прозата движение, а когато не ме мързи да се движа пиша проза, обясни той снощи, а за „Камуфлаж” казва, че е мързелива книга. В нея е успял да побере текстове, кои нови, кои на по 15-20 години. Но как разбираш, че един подобен сборник е готов? Трябва да спре да ме дразни, че да я издам, споделя Чухов, а в неговия случай това е отнело повече от година.  Казва, че пише много добри и много лоши неща. Сутрин като стана ако имам нещо в главата си го пускам във Фейсбук, понякога следобед вече съжалявам за това, обясни той, но все пак смята, че писателят трябва да си позволява да е несъвършен и да прави грешки, че дори и да ги публикува!

„Анархия на три морета” – един смешен роман, който изобщо не е смешен. Сатиричен трилър го нарича авторът му Йордан Свеженов. Един истински и реален роман, който се опитва да пречупи сложността на живота през призмата на хумора. Животът е палитра, за това и сюжетните линии са на много нива, обяснява Свеженов. Българинът не обича да се смее, смята той и допълва, че той предпочита наводнения, катастрофи и трагедии, защото те го карат да си каже „Е, не съм аз най-зле на този свят”. Дразни го как като оглежда книги в магазина продавачката ведро му казва „Вземете тази, много е хубава – много ще плачете на нея!”. Не, човек има нужда да се посмее, защото дори в трагичното ни ежедневие има на какво да се усмихнеш. Макар и със стаж като сценарист в „Шоуто на Слави”, Свеженов е още млад на литературния фронт. Това, което е очаквал в началото е, че качествените творби ще успеят по-лесно да пробият пътя си към върховете, но реалният живот му зашлевява шамар с тези му очаквания. В България  е труден пазарът – за литература, за предавания, дори продавачът на чушки се бори, смята той, но това не го отчайва по никакъв начин. 

„Разпръсквайки звезди, безкрайността създава огнена пропаст. Тъгува Бог, ликува Вечността, разлиствайки дните на календара.” – Ованес Торосян, режисьор

„Мечтата на Наташа” от Ярослава Пулинович ще направи дебют на пловдивска сцена на 18-ти февруари. Спектакълът се представя в рамките на благотворителния проект „Театър на добро-детелта” – част от платформата НОЩ НА ТЕАТРИТЕ – Европейска нощ на театъра. Инициативата има за цел да подпомага театрални каузи чрез изява на млади актьори, режисьори и сценографи и да се превърне в кампания за добротворство в името на изкуството. 

Камерна сцена на пловдивския театър ще е домакин на спектакъла на режисьора Ованес Торосян, издържан в стилистиката на документалния театър, копродукция на Театър Реплика и Фондация „Арт Проджектс“.   

„Мечтата на Наташа“ разказва историите на три Наташи, а младите актьори Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова и Александър Томов толкова правдиво изграждат образите си в постановката, че нито един зрител в залата не може да остане безразличен към съдбите и мечтите на героите им.

Мотивите на режисьора да се включи в проекта „Театър на добро-детелта” и каузата за възстановяване на сцената на пловдивския театър са „желанието да покажем, че театърът дори и в тези неузнаваеми времена е в състояние да прави добро, да предизвиква размисъл и да търси смислите на нашето съществуване.” 

Премиерата на „Мечтата на Наташа” се случи по време на второто издание на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ в Народен театър „Иван Вазов”, а приходите от билети бяха дарени на Здравния фонд на Съюза на артистите в България.

Средствата от билети за представлението „Мечтата на Наташа” ще бъдат дарени за ремонт на изгорялата сцена на пловдивския театър. Цена на билета - 10 лева. 

от Ярослава Пулинович
Превод: Азаля Саркисян
Режисьор: Ованес Торосян
Участват: Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова, Александър Томов

Шампионите от Гуча превърнаха Петното в цигански катун

Фотограф: Весо Петров

Какво следва след опустошителни петък и събота вечер? Явно двойна по сила неделя. Не рок, не класика, не алтърнътив, ъндърграунд групи – изобщо! В неделя вечер човек има нужда да се довърши със сръбски цигански оркестър, но не какъв да е, а шампионите в негласното световно за духачи в Гуча - Kristijan Azirovic Orchestra.

Какво е да носиш на плещите си приза „шампион” Невероятно и несравнимо, споделят от оркестъра. А как от Сърбия се озоваваш в клуб в Пловдив? Явно градът им е оставил достатъчно добро впечатление след като веднъж вече си го посетил. С носталгия момчетата се свързват с Петното по интернет, изразявайки желанието си да направят един самостоятелен концерт под тепетата. Как освен с отворени обятия да ги посрещнеш? Неделя, край на седмицата, умора и меланхолията, че утре те чака работен ден – е, това не попречи на Петното да се препълни!Един от основните въпроси преди началото на концерта беше – как би могъл цял оркестър  да се побере на сцената. Очевадно безпороблемно, след като всичките седем члена на Кристиян Азирович Оркестра се наместиха с инструментите си.  Стените в клуба едва ли някога са се тресяли по този начин. Колкото и да ти се иска да си стоиш  мирно на столчето и да се наслаждаваш на музиката – ако кръвта ти е балканска е невъзможно да се случи. Част от публиката специално си бяха приготвили пендарите, които в синхрон с оркестъра оглушаваха цялото заведение.

Има нещо магическо и сакрално в циганската музика. Както казват – музика за душата и щастие за сърцето. Един спомен за свободата. Картината на лятна вечер с кервани накацали измежду дърветата до някоя река. Но докато не чуеш Ламбада изсвирена от цигански оркестър – не си живял истински.  Ще се върнем, само да ни искате обратно и сме тук, обещаха от оркестъра, а ние със сигурност няма да откажем тяхната музика отново под тепетата.