Седем часов новогодишен бал с Камен Чанев, Михаела Филева, Васил Петров, и Печенката в Пловдивска опера

С „Бал в операта” пловдивчани ще изпратят отминаващата 2014. За първи път в града се организира музикален маратон по традицията на световните оперни театри. Светското събитие, което ще се проведе на 30 декември в различни пространства на Дом на културата, ще продължи близо 7 часа! Държавна опера Пловдив планува поредица от концерти и изненади за всички възрасти и за всякакви музикални предпочитания – класика, поп, джаз, бийтбокс и фънк.
Още от 17 часа ще започне Детски оперен карнавал в централното фоайе на Дом на културата. Малчуганите ще се забавляват заедно с Хензел и Гретел, както и с приказните герои от „Лешникотрошачката” . Официален домакин е Госпожа Опера, която е подготвила разнообразни игри и много танци за палавниците. Специален гост ще бъде Адриана Николова – Печенката. Децата вероятно не знаят, че тяхната любимка всъщност изучава оперно пеене и умело миксира известни арии с бийтбокс.
В 18 часа в Голяма конферентна зала артистичният директор Лучано Ди Мартино ще представи изпълнения на деца-виртуози от НУМТИ „Добрин Петков”.
В 19 часа на голяма сцена е началото на концерта „Гала Опера: Камен Чанев и приятели”.  Световно признатият тенор, покорил сцените на Арена Ди Верона, Виенската Щатс опера, Театро Ла Фениче, Дойче Опер Берлин, Театро Лицео, Барселона, оперните театри в Рим, Вашингтон, Монреал иТел Авив, е познат на пловдивчани с изпълненията си в „Турандот” и в „Аида” заедно с Хуи Хе през лятото. Певецът е подготвил едни от най-известните тенорови арии като „Nessun Dorma” и “La donna e mobile”. На сцената ще се качат още Станислава Иванова, Таня Иванова и Петър Данаилов заедно с хор и оркестър на Пловдивска опера. Маестро Диан Чобанов е включил в програмата и традиционни новогодишни произведения от Щраус.
Веднага след концерта ще започне светската част от програмата с коктейлна зона на двата етажа на Централно фоайе. На различни локации ще има изпълнения на диксиленд, камерен оперен концерт,  ще се провежда училище за валс, ще се организира ретрофото с оперни костюми, а в конферентната зала ще има оперен видео маратон. Достъпът до музикалните атракции и коктейла ще бъде с входен билет от 5 лева.
В 21 часа започва вторият празничен концерт „Добре дошла, 2015!” с участието на Михаела Филева и Васил Петров на Голяма сцена. Заедно с оркестъра на Пловдивска опера те ще изпълнят поп и джаз класики. Чаровната Михаела Филева, която през годината грабна титлата на Dancing Stars, ще представи и свои хитови балади в аранжимент за симфоничен оркестър. Васил Петров пък ще зарадва почитателите си с евъргрийни на Франк Синатра и с новогодишни мелодии.
След концерта в оперният бал във фоайетата  ще се включи и DJ Skills от Дом на плочата с диско-фънк парти с хитове от 60-те и 70-те. Коктейлът, валсовете и оперният видеомаратон ще продължат до края на светското събитие към полунощ.
Пловдивчани могат да закупят отделен билет за всяко едно заглавие от програмата „Бал в операта”или да комбинират няколко заглавия с отстъпка. Билетите за детските концерти са по 6 лева, а за оперната гала с Камен Чанев и за концерта на Михаела Филева и Васил Петров са по 15 лева. Комбиниран билет за двата концерта, обаче, струва общо 20 лева, вместо 30 лева. Входът за парти зоната с оперни изпълнения, коктейл и DJ e с билет от 5 лева. Закупилите билети за двата концерта и за коктейл на обща стойност 25 лева ще ползват и бонус – безплатен вход за Карнавала с Печенката и за Камерния концерт на деца виртуози. Комбинирани билети с отстъпки могат да се закупят само на касата на Концертна зала.

На прага на премиерата сменят края на постановката

Остават по-малко от два часа до премиерата  на Лешникотрошачката в Дома на културата, а на сцената вътре тече трескава подготовка. Пловдив не помни кога за последно е поставяно балетно изпълнение, но екипът на Държавната опера се е постарал да запълни тази липса у зрителя. Лешникотрошачката е една от най-големите класики в това изкуство. В духа на Коледа, който се е разпрострял из всички ни, очакванията за довечера са изключителни. Декор, който те вкарва в приказката. Сняг, който в реалния живот още ни липсва, ще завие сцената с белия си воал. В представлението е включена и Госпожа Опера, която се преобразява в Снежната кралица и сътворява вълшебства заедно с майстора на играчки Дроселмайер.

Генералната репетиция е със сигурност изключително напрегнато и изпълнено с притеснения събитие. Участниците бяха изненадани с новината, че краят на представление се променя в последния момент, което обаче по абсолютно никакъв начин не ги притесни и си изиграха всичко, сякаш са се родили с тези движения. Дори и само от репетицията може да се разбере защо дни преди премиерата са били изкупени билетите за всички пет дати, в които ще се играе „Лешникотрошачката“.

Стефка Цанева

Защо ние в провинцията не протестираме (за културата)? И аз не знам защо и малко се ненавиждам за това. Може би е защото нямаме „Кристал“, броят на интелектуалците е поне с една-две цифри по-малко число, а може би и защото средната им възраст е с двайсет години по-висока от колкото в София. Не знам. Но дори това не е извинение... за мен поне.

Става въпрос за Слави Бинев, разбира се. Не че единственият, заради когото трябва да има недоволство де. Да не говорим изобщо за някои други в комисията за култура и медии. Още по-малко за министъра на културата. Не спирам да се чудя защо в София „заедното“ им се получава през фейсбук и през „Площад Славейков“ (колкото и да недолюбвам медията), получават се декларации, хората на културата се събират. Тук, в дълбоката провинция, втори по големина град и столица на културата в аванс, се е случило спонтанно негодувание в театъра, за което нямаше и съвсем никой да чуе, ако настоящата медия не беше попаднала там (дори и да е било случайно). Случило се е някъде в ранния следобед, когато хората в типичния пловдивски айляк дух си вървят по главната, минават покрай немския коледен базар и се чудят кога ще стане пет часа и благоприличието позволи да си вземат чаша греяно вино. Къде бяха независимите културни оператори, писатели и художници с всичките им съюзи и дружества. Къде бях аз и няколкото още заблудени хора от сферата на културата под 40?
Ние в провинцията по принцип не протестираме, защото... сме много малки, незначителни, мързи ни, скептични сме или просто не сме разбрали. И колкото и да звучи като извинение, няма как да не спомена и централизацията в София. Не само на културата, на всичко. Дългогодишната политика за пълна централизация малко по малко доведе до пълно осакатяване на самочувствието, че живеем в държава, в която гражданите би трябвало да имат власт да повлияят на политическите решения било то и в най-малкото село в Родопите. Каквото си правиш в провинцията, там си и остава. Звучи почти като приказка от 1001 нощ, че някога националните медии са имали клонове в други градове освен в София. Дори БНР и БНТ тотално отдадоха фронта. Един пример – колко голямо трябва да бъде едно (дори не културно) събитие извън София, за да влезе в БНТ. В „Хоризонт“ пак е по-лесно, защото телефоните са евтини. Въпросната политика на централизация на националното участие в културата предимно в София, медийното покритие около столицата и в същото време децентрализираното финансиране на независими културни оператори от общините, както и порочният цикъл на финансово вегетиране от публични средства създаде и продължава да създава убийствен вакуум. В този именно вакуум министерството и комисията за култура и медии изглеждат като мъглявини на светлинни години от нашата си планета, наречена провинция.

„Иска ни се да бъдем и ние в София сега, рамо до рамо с нашите колеги и да изразим недоволството си от избора на председател на комисията“. Значи излиза, че колкото София и държавата на нас ни изглеждат като далечни мъглявини, май и ние им изглеждаме като такива. Така че и да протестираме, и да не протестираме, няма значение.

От това извинение вече наистина ме хваща яд. По-добре просто да не ми пука, от колкото да излизам с него.

В крайна сметка излиза, че въпросът с протестите и провинцията е някакъв дяволски кръг, от който няма да излезем нито с тюхкане, че не сме в София, нито с безпомощно свиване на рамене тип „Какво ли значение има“. Не намеквам за никакви революционности, по-скоро говоря за това прословуто „тугедър“ и това да изразиш и защитиш някаква позиция (колкото и демагогско да звучи).

Показват всичките лица на покойния маестро в галерията, негови приятели се гледат в рисунките му

Аня Петрова

Човек е жив, докато има кой да го помни – ако тези думи са наистина верни, то Кольо Карамфилов е безсмъртен.  Почти година след неочакваната му кончина, с тъга в сърцето, но и мил спомен, галерия L'union откри традиционната декемврийска изложба на художника. Вече десетилетие в края на всяка година негови картини биват излагани по стените на малката галерия в подножието на Стария град. Той вече не е между нас, но ние ще продължим тази традиция, казват от L’union.

Показаните картини са част от колекцията на галерията. Техният избор е да покажат нежната и лирична страна на Кольо като представят рисунки и шаржове. Вторите са от стихосбирката на Добромир Тонев и са направени през 1998 година. Всички те са посветени на пловдивски личности като самия Добри Тонев, Огнян Сапарев, Божана Апостолова, Георги Божилов-Слона, Златко Илиев, Станимир Видев, и още много други видни творци и интелектуалци. Втората половина от изложбата е посветена на рисунките му. За разлика от ведростта в първата зала, втората показва всевъзможните лица на Кольо – тъжното, самотното, замисленото, че дори и влюбеното. Но типично за неговите картини, трябва да ги видиш и сам за себе си да усетиш какво е искал да каже той, а защо не и да се припознаеш в тях? Много от посетителите се спираха пред работите му и сякаш буря от спомени ги връхлиташе. Помня кога ми я показа за първи път, сподели една жена, сочейки рисунка. Но красотата и изяществото на творбите му винаги ще бъдат по-силни от носталгията и мъката по загубата му. Като един голям творец той е оставил във всяко едно произведение част от себе си и подобни изложби са един от начините отново да се докоснем до него.

От L’union ни изненадаха, че на 19 декември в Градската художествена галерия ще представят един огромен албум от творчество на Кольо Карамфилов- цели 200 страници. Паралелно ще бъде представена и изложба на двата етажа с две колекции. Живопис, керамика, графика и скулптура са само част от нещата, които ще могат да бъдат видени. Физически Кольо го няма, но изкуството му ще продължи да живее вечно, заключиха организаторите на изложбата.