Макар и традицията всеки вторник в Петното да се провежда  Spirt&Spirit, то автори като Леа Коен заслужават изключение. Тя гостува в Пловдив с последната си книга „Събирачът на дневници” – единствената й творба, в която тя се връща към корените на народа си. Леа е един истински литературен феномен, а именно този на автор, който изведнъж навлиза в българската литература и сякаш винаги си е бил там. Първата си художествена книга издава чак през 1996 година в една достатъчно зряла възраст. Когато написах първата си книга бях много учудена, че се намериха хора, които да ме издават, спомня си тя и допълни, че при първия й опит за издаване на художествена литература, когато е била на 24,  от Наука и изкуство са я изгонили с думите „Въобще забрави за тези глупости. Никога няма да излезе подобно нещо”. Вероятно това й е подействало, защото години по-късно в една малка брюкселска книжарничка издават нейна книга в едва 50 бройки. От тях двайсетина изпраща като подарък на свои приятели, сред които Блага Димитрова и проф. Богдан Богданов. „Твоята книга е читаема, издаваема и продаваема” й отговаря проф. Богданов след прочита на книгата и така Леа Коен се появява на българския пазар. Първият й рецензент тогава е бил не кой да е, а самият Радой Ралин. Щом я вижда на улицата я разцелува и й споделя колко се радва, че най-сетне се е появил любовен роман. Така почти двадесет години по-късно Леа е здраво стъпила в българската литература и е един от най-любимите български белетристи. Една от мотивациите й в  „Събирачът на дневници” е била чисто писателската– да влезе в ролята на мъж, който разказва една история. Женското-мъжкото писане, идентичност, онези типично женски фрази, които няма как да останат незабелязани. След като написва романа държи редакторът й да бъде мъж. Дава го на свои приятели мъже, за да може именно от първо лице да й бъдат казани грешките, ако е имало такива. Най-лесно за описание щом се превъплътиш в мъж? Сексът, разбира се, и мъжкото усещане за еротиката и сексуалността. Описва сюжета донякъде като еврейски, който е свързан с неразривната връзка между еврейското и българското. Една драма преплетена в криминален сюжет. Но черешка на тортата Коен поставя в последния пасаж на романа, който просто те кара да обърнеш книгата и отново да я прочетеш. Като своя главен герой, Леа също е събирач на дневници. В държавния архив попада на дневниците на съпрузите Филови и успява да сравни именно онова женско и мъжко възприятие за едни и същи моменти от животите им. След това намира други дневници, които казват абсолютно различни неща и така всичко, до което сега е стигнала, влиза в остър диалог с новото. Да влезеш в магията на миналото чрез действителни факти може да звучи интересно, но е и също толкова опасно. Да четеш между редовете е детска работа за всеки един писател, но сюжетът, който този иначе сух текст ти дава, води до написването на роман. Роман, който не само ще прочетеш на един дъх, но ще се връщаш към него периодично. Жанрово изпипан от музикалните ръце на Леа, "Събирачът на дневници" е книга, която е удоволствие за очите и душата.
Леа Коен е един от инициаторите във възраждането на Клуба на българските писателки. Това е организация от 30-те години, в която са членували най-видните литературни дами като Екатерина Каравелова, Дора Габе, Елисавета Багряна и още много други. Възстановяват го със същия устав от 1934 година, а материалите за него намира в дневниците, които са й били обект на проучване в онзи период. Осъществява изключителен брой проекти: писатели, изложби, концерти, опера, театър, музика – няма голям български състав, който да не е завела в Швейцария. 

9-тата кинопанорама ще се проведе в обновения филмов център LUCKY Дом на киното

Киномания ще зарадва за девети път феновете на качественото кино в Пловдив. Кинопанорамата, която се под ще се проведе от 20-ти до 30-ти ноември в новия филмов център “Lucky - Дом на киното" (бившето кино “Лъки Синема”), който отваря врати с началото на фестивала. В рамките на Киномания ще бъдат показани 30 филма, от които 7 детски, като отново са подбрани най-силните заглавия от софийската програма. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

В рубриката Музиката може да видите “Би Би Кинг: Животът на Райли”- уникален документ за едно истинско американско съкровище. Кинг работи плътно с режисьора Джон Брюър цели 2 години, за да създадат заедно този завладяващ филм за живота му. Другото заглавие, което ще заинтригува меломаните е “Джеймс Браун: Soul Brother № 1”. Великолепен музикален филм за соул легендата, който проследява целия му живот със звездните моменти и трудностите.

Рубриката Фестивал на фестивалите ще ви покаже новото заглавие на добре познатия Алехандро Гонзалес Иняриту (21 грама, Вавилон, Бютифул). Само че “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството” е комедия, в която Майкъл Кийтън прави най-добрата си роля досега - тази на залязващ актьор, който прави всичко възможно да си даде нов старт.

Девет истории на девет известни режисьора (сред които и Емир Кустурица), които имат какво да ви кажат за вярата, религията и връзката между тях - това е “Думи към боговете”. И разбира се, Киномания няма да е истинска киномания, ако не присъства и големият Уди Алън. “Магия в полунощ” е забавен и изтънчен романтичен фарс, в който Колин Фърт и Ема Стоун има какво да разкажат за влеченията на сърцето.

Ал Пачино е наистина неотразим в “Мангелхорн” пресъздавайки омагьосващ портрет на мъж, който неочаквано получава втори шанс да изживее една любов, която смята за безвъзвратно изгубена в миналото. 

Другите рубрики на фестивала в Пловдив са Фестивал на френското кино, Специални прожекции и Кулинарно кино, Италианско кино, които също има с какво да ви зарадват.

Новият филм на Сузане Биер “Серена” с Брадли Купър и Дженифър Лоурънс, и “Измет” на Стивън Долдри /Часовете. Четецът/ с Руни Мара и Мартин Шийн са част от програмата на Киномания в София, но в “Lucky - Дом на киното" ще бъдат показани от 8 декември, веднага след „Златен Ритон“ - фестивалът за документално и анимационно кино (1-7 декември).

Паралелно с Киномания, извън програмата в „Lucky Дом на киното“ ще бъде показана и премиерата на най-очаквания български филм за годината - "Съдилището" на режисьора на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде „– Стефан Командарев.  Коопродукцията е с участието Асен Блатечки, Христо Мутафчиев, Васил Василев - Зуека, Мики Манойлович, Ованес Торосян, и много други познати лица.

Билети ще се продават само на касата в “Lucky - Дом на киното" от 16.30 часа на 19-ти ноември /сряда/ на цени от 6 лв (карта за 3 филма - 15 лв). Детските заглавия ще са на 2лв за деца и 4 лв за възрастни.

Елена Алексиева е вече ветеран на сцената в Петното. От последното й гостуване вече може да се похвали с постановката „Глас” на Пловдивския театър, който всъщност тръгва от Spirt&Spirit. Друга гордост бе и поводът да бъде поканена на литературния салон, а именно последната й книга „Ангелски огън”- един невероятен том със събрани всичките й до сега написани пиеси вътре.

Но как българският писател влиза в българския театър? За съжаление начинът, по който функционира театърът не им позволява да са много гъвкави що се отнася до избор на нови български пиеси. Театрите трудно биха си позволили този репертоарен риск, а от друга страна българският автор не може да види произведенията си в постановка. Този порочен кръг довежда до това, че над 90% от българската драматургия да си остане единствено черно на бяло написана. Но въпреки всичко, Елена преминава от белетристиката към драматургията, макар и никой да не е очаквал от нея такъв силен импулс да създава пиеси. Като един относително непостоянен в интересите си човек, като видя нещо ново ме нахъсва да го направя, сподели Елена. Но има и една малка тайна – в процеса си на писане на роман, нещо просто не се получава така, както го е виждала в главата си. Донякъде именно това я кара да започне да се занимава с пиеси. Всеки път щом си кажех „Хайде да помислим за романа”, измислях нова пиеса, призна си тя. Но няма лесна работа на този свят. Най-голяма трудност вижда в така нареченото драматургично действие, което никой не знае какво по-точно е, но без него цялата постановка би била провал, както и в ремарките. Щом режисьорите я питат защо героите й действат така, тя вдига рамене и им отвръща, че си няма никаква идея. Е, нали и те трябва да имат малко работа, пошегува се Елена.

Докато твори последната си пиеса „Мадам Мишима” осъзнава, че иска да създаде трилогия от монодрами, което и прави! Между тях има доловими връзки, макар и косвени. В някаква своя част се въртят около едни и същи неща без да го правят по един и същи начин, обяснява Елена. Всяка една е организирана около три известни личности – Мария Калас, Юкио Мишима и Андрей Чикатило. Две от тях са вече на сцена, а третата получи дълбокото одобрение от публиката в Петното. Но какво те привлича да напишеш пиеса за един от най-зловещите серийни убийци в историята? При сравнението с други серийни убийци Елена установява, че по възможно най-парадоксален начин Чикатило съчетава примерния гражданин и един чудовищен сериен убиец. Как толкова много хора стават жертва на един такъв човек? Не си ли взимаш поука след първите десет, двадесет, че дори петдесет изчезнали по един и същи начин човека? Чикатило със сигурност ще успее да събере вече вярната на Алексиева публика в камерните зали из цялата страна.