Новата премиера ще бъде изпитание не само за актьорите, но и за публиката

По повод утрешната премиера на „Любовта – това съм аз“, директорът на Драматичен театър Пловдив, режисьорът на постановката Андрей Калудов и забележителната актриса – Латинка Петрова, дадоха официална пресконференция днес, в която загатнаха какво ни очаква на утрешното представление.

Текстът на постановката е на Себастиен Тиери, а негова постановка се поставя за пръв път у нас. Част от пловдивската публика и любители на киното може би го познават от ролята му във френската екшън комедия „Такси 2“, но сега пловдивският театър ще ни го представи в едно съвършено различно амплоа. „Любовта – това съм аз“ всъщност не е оригиналното заглавие на текста. В оригинал то е озаглавено „Началото на края“, но режисьора и актьорите ще ни го представят от един по-различен ъгъл, а самата постановка е изиграна над 300 пъти от френските им колеги. 

Първоначално пиесите на Тиери са смятани за комерсиално, което до известна степен е самата истина, но не пълната. Неговите постановки почти винаги завършват с философски заключения, а това е характерно само за най-високо ниво на драматургията, заяви Андрей Калудов. Авторът е удостоен и с награда Молиер, а френската критика го нарича наследникът на Самюел Бекет и Кафка. 

Режисьорът сподели, че това е една модерна пиеса с елементи на абсурд, но не тотален, а абсурд като символ на иносказание. Калудов заяви още, че най-важното по време на репетициите е било актьорите да усетят естетиката на театъра, в който участват и да уловят езика на автора. Двете главни женски роли ще бъдат представени от Маряна Йотова и Елена Атанасова, а Тодор Дърлянов е мъжът в постановката. Черешката на тортата, както самият Кръстьо Кръстев се изрази, е забележителната Латинка Петрова, която този път ще видим в по-различна светлина. Дивото в нея ще бъде укротено, до колко може да бъде, и образът и ще бъде фин и мек.

Достолепната актриса разкри съвсем малки детайли по представлението, само за да подразни любопитството ни. Това ще бъде постановка не само за любовта, а за самите нас. Ще ни постави въпроси, които ни се губят в ежедневието като този: „Как правим човекът до нас щастлив и успяваме ли изобщо?“. 

Драматичният театър не спира да ни изненадва, а утрешната премиера е истинско предизвикателство не само за актьорите, но и за зрителите, тъй като нищо в нея не е дадено на готово, а публиката трябва да бъде много внимателна. Ако сме предизвикали любопитството ви – заповядайте утре в 19:00 ч. в Дома на културата. 

Млад артист разгръща въображението си в художествено студио „Донна Евелин”

Паулина Гегова

В Пловдив има много скрити кътчета, които могат да те изненадат с вътрешната си пищност и богат асортимент от изделия. Когато търсим нещо, особено свързано с изкуство, главно го правим по дългата улица на Главната или моловете, надявайки се да открием онова "съкровище", нужно ни, за да зарадваме някого или просто да украсим дома си. Но не само центърът изобилства от предложения. Все пак, един град не се ограничава до няколко посещаеми пункта, нали? Някъде там в пресечките или затънтени ъгълчета, се крият скъпоценни камъни, чакащи скромно своя откривател. Точно с едно такова специално място ще ви запознаем днес.

Художествено студио "Донна Евелин" се намира централно срещу Събота пазара, на ул. "Филип Тотю" 30, заобиколено и от двете страни с хранителни стоки и книжарница, които някак си го сливат с интериора. Ателието се намира на втория етаж, където една млада художничка създава своите картини и ръчни изработки, били те по поръчка или не. 

Ивелина Петрова е завършила две средни образования едновременно - художествена гимназия "Цанко Лавренов" и Сценични кадри. Продължава висшето си образование в АМТИИ, степен бакалавър изящна графика и магистратура иконопис и стенопис. Като възпитаник на академията тя получава добра база и основа, за да доразвие себе си като художник, който да намери своя самостоятелен подход за изразяване. Така отваря и "Донна Евелин", която кръщава на своите баба и майка! Въпреки трудностите свързани със създаването на бизнес в сферата на изкуството, следвайки наученото от своя доцент Владимир Генадиев за упоритостта и последователността, тя открива начин на достъп до всеки дом. Затова тя продължава и до днес да твори, понякога до късна вечер, с едничката цел всеки от нас да открие изкуството, под една или друга форма.

Най-често я наемат за сватби и кръщенета, но Ивелина е най-щастлива когато пуска на свобода собственото си въображение. Тогава изпод пръстите й се сътворяват прекрасни неща - от картини и графики, през пана от кожа и цветя, ръчно изработени бижута, пакетиране на подаръци, карикатури, до рисувани артикули като чаши, вази и други. Приема професията си много на сериозно. Когато рисува икона, следва канона да стои пречистена и пости. Материалите, които употребява са от естествена кожа и пигменти, ползвайки различни похвати и техники. "Държа на личната комуникация с клиента. Обичам когато получавам поръчка и да опознавам човека, за когото творя, за да мога да пресъздам неговата индивидуалност в продукта. Постоянно имам лепило или боя по себе си. Превърнаха се в нещо като моя марка парфюм", смее се хубавата художничка. 

Готовите артикули са с фиксирани цени, но при поръчка артистът може да работи и по бюджет на клиента. Всичко зависи от това какво желаете и колко сте готови да дадете за труд, който няма да се счупи или развали след два месеца. Самата тя казва, че не мечтае за препълнени от посетители изложби и национални награди, защото е останала разочарована от шуробаджанащината в тази и подобните на нейната професии. Достатъчно й е нейната рожба да продължава да живее и да расте. "Съветът ми към младото поколение е да изградят търпеливи и упорити личности, които да преследват целите си и да влагат всички способи на изразяване, за да задоволят очакванията на човекът, който им се е доверил. Това е тайната на успеха!" Новият проект, който вълнува Ива е създаването на онлайн магазин в най-скоро време, което ще улесни много от ценителите на изкуството.

Ако ви се случва да минете през пазара, отделете време да се качите на втория етаж. Дори да не вземете нищо, поне надникнете в този малък бутик. Ще останете изненадани от очарователността му, а кой знае - може би именно там се крие вашият идеален подарък за коледните празници. 

Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор

Днешните ни герои открихме в artnewscafe, работещи над сайта си. Кром и Валеа не са туристи, нито пък пътешественици – те просто живеят в кола, а задният им двор е цялата земя. От февруари до сега не се спират за дълго на едно място, освен за 60 дена в Хърватия, където Кром е бил в затвора. Историята на две свободни от задълженията души. На хора, чиито планове за живота са просто да бъдат щастливи. Трудно ни е да си го представим с нашето ежедневие, но такива хора съществуват и то доста успешно.Тук са от дни, но пишат имената си на кирилица, носят джапанки през декември, а ключът за дома им стои на най-сигурното място – до сърцето. 

Били ли сте досега в България?

К: Аз да, преди 8 години и останах за около 20-25 дена в Гоце Делчев.

Как се научихте толкова бързо да пишете на български?

Обичам да общувам и комуникирам с хората, така че първото нещо, което научавам винаги е езикът. 

Да започнем от началото – как се запознахте двамата?

Запознахме се в Бразилия. Тя дойде като доброволец в университета, а този февруари аз ? отидох на гости в Берлин. Седмица по-късно наехме кола и започнахме пътуването. 

Кои държави сте посетили от тогава до сега?

Ох.. Имаме карта в сайта си. Полша, Унгария, Чехия , Хърватия, Сърбия, Босна, Румъния и сега сме в България. 

Разкажи ни за най-интересната история, която се преживели до сега.

Най-интересното е, когато бях в затвора за 61 дена. Дори днес получхме писмо от адвоката ми, че делото е било нулирано, но все пак трябваше да прекарам цялото това време зад решетките. Има едно място между Хърватия и Сърбия, което наричаме Либерланд. Не принадлежи на нито една от двете страни. Два пъти съм бил там и двата пъти ме отвлякоха хърватските полицаи. Наричам го така, защото ако открадна нещо и полицията ме хване, то тогава е арест, но полиция да ме золви, на територия, която не е тяхна – това го наричам отвличане. Първия път избягах в една река и се наложи трима полицаи да ме качат в лодката, ако гледате видеото много ще се смеете.

А тя какво правеше през това време?

Тя беше моята най-голяма подкрепа. Пращаше ми пари за храна всяка седмица, защото храната в затвора е просто ужасна. 

Как решихте да дойдете пак до България?

Когато живееш в кола трябва да се съобразяваш с времето. Сега е зима, така че се местим на юг. 

А  как избрахте Пловдив?

Разбрахме, че това е един от най-старите градове на света, освен това тя има приятелка тук, а на всичкото от горе и колата ни се развали. Много неща ни насочиха насам. 

Как намирате града?

Обичам града и обичам България. От както сме тук получаваме само и единствено добро отношение. Полицията никога не ни е правила проблем, дори и просто защото съм черен. До колкото разбрах Пловдив е избран за Европейска столица на културата за 2019 и виждам защо. 

Какво е да си пътешественик? 

Не се виждам като пътешественик, защото този тип хора имат дом, в който да се върнат. Ето, ти си от Пловдив – пътуваш 5 дена, 5 седмици, 5 месеца, но ще се върнеш тук. Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор. 

Какво ще кажете за случващото по света в момента – атентати, терор и войни?

Тази земя винаги е била във война. В нашата култура предричаме, че разрухата е моментът, в който лампите ще светнат  и нищо няма да бъде крито повече. Хората съдят, те виждат добро и лошо, а аз виждам нещо СТРАХОТНО! Всичко сияе и  вече няма нищо скрито. Хората говорят само за ПАриж, но има много други места, на които се случва същото. Така виждам нещата – като възможност всичко да излезе на повърхността и няма как да минем от мрака към светлината без болка. Просто трябва да се успокоим, защото нищо никога няма да бъде под контрол. 

Взимате ли си сувенири от местата, които посещавате?

Не, когато живееш в кола не можеш да си го позволиш. По принцип приемаме храна като подаръци, но не винаги има място и за нея, защото хладилникът ни е много малък. Когато започнахме пътуването си, едни наши приятели ни се чудеха как ще архивираме и сбием живота си в една кола, но от наша гледна точка беше точно обратното, защото до преди това сме пътували само с раниците на гърба си, но все пак няма място за какво да е, тъй като всеки инч ни е от значение. 

Без какво не можеш да пътуваш?

Без колата. Тя е наш дом, но и не само. Тя си има характер, като Хърби. Понякога клаксонът отказва да работи и след половин час всичко му е наред и никой не знае защо. Колата си има своите настроения. Бяхме късметлии, защото беше една от първите коли, които видяхме, а също така през февруари цените им падат драстично .

Какво е това на врата ти?

Ключа за вкъщи, за да сме сигурни винаги къде е. Макар че веднъж се заключихме отвън и трябваше да се промуша през покрива, за да ни отворя. 

За какво мечтаете?

Това е въпрос, на които мога да отговоря много лесно. Не планирам бъдещето си. Когато напуснах родното си място, хората ми казваха, че животът ми няма бъдеще, а аз им отговарях, че това за мене  перфектно. Не искам живот на бъдещето, а на настоящето. Мечтата ми е винаги да бъда щастлив в точно този същия момент.