Даниел Ненчев представя Графонетика в Нощта

Водещият на Денят започва с култура по БНТ Даниел Ненчев участва с проект в Нощ на музеите и галериите. На фасада в Капана той представи идеята Графонетика, която събра много и различни артисти, за да направи едно по-голямо обединение. За него Даниел разказва пред КАПАНА.БГ.

Защо графонетика?
Хрумна ми да се съчетаят двете думи – графос и фонос, т.е. пиша и звуча. Това, което се вижда на сградата е графичната част на нещата. Изписването и изрисуването на думите. Звученето на думите ще бъде вкарано в едно видео с изговарянето на всичките думи на всичките езици. Ще участват много хора, 9 езика по 6 думи – 54 човека ще изговори по една дума.

От къде идва идеята за езиците?
Идеята е да се съберат еднаквите думи в балканските езици. Тези, които звучат по подобен начин и се изписват по сходен начин. Това са девет балкански езика, като исках да изследвам това как хората от Балканите 25 години след падането на Берлинската стена. Как след символичното освобождаване на Източна Европа успяват да общуват заедно. Това е проект в процес. Първата му акция беше в София, сега тук и планирам да направя най-малко още осем в останалите балкански държави. Искам да изследвам общото между балканските държави и какво ги свързва. Как възприемат понятия като „свободата”, „Европа” или някакви културни понятия, които са еднакви за всичките народи. Еднакви думи, но изследвам процеса дали са еднакви понятия. Как тези хора си общуват, защото имаме обща история, обща територия, но и общи думи, които са еднакви и са поле за общуване и връзка между тези хора.
 Какво представляваше процесът по събиране на думите?
Всичките думи са събрани от доц. Д-р Валентин Гешев, който е ръководител на катедра Славянско езикознание във факултет Славянски филологии в Софийския университет. Голямата работа, няколко месечен труд свърши той, сравнявайки много речници, за да събере всичките тези еднакви думи.

 А текстовете, които следват проекта?
Специално за фестивала „Нощ на музеите и галериите ” поканих трима български поети, които на базата на всички 82 думи написаха стихотворения. Тези стихотворения в момента са на фасадата на тази сграда. Всъщност това е галерия А+ на улица Загреб 18 в Капана в град Пловдив.

 Какви са артистите, участващи в проекта?
Участват артисти от  балканските държави – турци, македонци, българи, които изрисуваха тези думи по различен начин. Калиграфски или пък графитаджийски – всичко е изписано по различен начин. Аз дадох думите, композицията е дело на един художник, изписването на стиховете на друг и така.

 А защо на фасадата  на сграда, а не го направи като фото или картинна изложба?
Защото по този начин в градска среда ще може да се види от възможно най-много хора. Всеки, който мине от тук ще може да види еднаквостта на думата „балет” във всички тези девет езика. На думата „графит”, „Европа”, „радио”, „утопия” и „акварел”. Шест думи, които на всички девет езика звучат подобно. Еднакво. Идеята е наистина функцията на този проект да е повече социална, от колкото артистична, въпреки, че изглежда добре и е направена от артисти. Функцията му е всеки, който го види, да усети това подобие. Да разбере, че сме подобни с другите балкански народи и че имаме много повече общи неща, от колкото такива, които ни разделят. Всеки има своя идентичност, разбира се. Всеки има своята култура, която да отстоява, да показва и развива, но има и общи културни кодове, които е хубаво да ни свързват на ценностно ниво, защото обитаваме едно пространство.

Как избра мястото?
Честно казано, от организаторите ми го предложиха, по-точно Виктор Янков. Защото е голямо, ще се вижда, пък и в Капана, който се обособява като артистичен квартал и квартал  на творческите индустрии, много е подходящо да се впише в градската среда точно тук.

Една Нощ, събрала в себе си над 70 000 човека. Едно събитие, което Пловдив чака от година и се подготвяше за него с все налични сили, че и малко отгоре. Събития, които повече никога няма да видим и сюжет, достоен за трилогия.

Единствената вечер, в която яворовата Лора, Междузвездни войни, Властелинът на пръстенът и концерт на пиано могат да се съчетаят перфектно. Тя, Лора, лежеше мъртва на втория етаж в офиса на pLOVEdiv. Картините на Станислав Беловски описват едно към едно сцената на самоубийството й. Ако в сегашната мрачна къща-музей на поета е останал само скринът, то в картините се пренасяме отново в съдбовната нощ през 1913 и виждаме безжизненото тяло, направено чрез колаж. Горният етаж беше приютил сватбена рокля, а до нея наредени все жени с несправедливи съдби. “Булка” е проект, който може да те накара да се замислиш как тежко е да си жена. В същото време на съседната улица звучеше концерт на пиано виртуоза Николай Маринов. Едва на 13 той остави без дъх всички насъбрали се в импровизираната зала под звездите или просто спрелите по улица Загреб в Капана. В кино Космос прожектираха филми кто Индиана Джоунс и Междузвездни войни и десетки се бяха насъбрали по дупките в прожекционните зали да гледат, без да влизат в залата. Студен мрак с порутени седалки и издраскан екран – цялата обстановка можеше да бъде свой собствен филм, макар и хорър, вероятно. Центърът кипеше от живот, но то и как иначе с огъня до Военния клуб. Трима ентусиасти въртяха жарко шоу на свободната публика, като буквално подпалиха земята, а с нея и доста голяма част от страстите. По Главната нямаше място да се разминеш дори и в полунощ. Всеки бързаше да обиколи всичките възможни локации, макар и това да звучи като невъзможна задача с наличните над 120 пространства. Всеки ъгъл на Отец Паисий криеше своята малка тайна, а художник с китара пееше по паветата песничка за рождения ден на крокодила Гена. Всяко стъпало беше стол, всяка ограда пейка и всяка плочка се изявяваше като сцена за пърформънс.

Една Нощ, която продължава два дена. Една Нощ, която със сигурност ще бъде добре запомнена.

Стотици празнуваха титлата Европейска столица на културата на Главната

Армия от доброволци се включи в организацията на тържеството, която се случи само за два дни

Кметът: Подаваме ръка на всички градове. Пловдив е българската столица на Европа

Пловдив седна на една маса и ЗАЕДНО каза Наздраве за извоюваната титла Европейска столица на културата 2019. Стотици вдигнаха чаши с червено вино на 500-метровата картонена маса, която бе сглобена рано сутринта от екипа на Фондация Пловдив 2019 и цяла армия доброволци. Само за два дни се случи мащабната организация за общоградското тържество, което събра и пловдивчани, но и много гости на града. Дрон с камера летеше в небето, за да заснеме детайлно празника. А хората на гигантската софра махаха към машината и вдигаха чаши. Всички бяха усмихнати, светли, красиви. Столица сме. Винаги сме били. Наздраве, блестяха пловдивчани около масата с чаши в ръце.

Ансамбъл Тракия откри програмата на сцената пред общината. След тях дойде ред на класиката. Хорът на операта се разходи в сценични костюми по центъра на фона на Моцартови  пиеси, звучащи от няколкото изнесени на открито восокоговорителни системи. Гласовете на операта се събраха на Римския стадион, за да посрещнат кмета на града Иван Тотев. Той се появи с тениска Together, която днес бе нещо като униформа за десетки пловдивчани. Поздрави екипа на Пловдив 2019 и хората, участвали в организацията на днешното събитие. Днес всички заедно сме се събрали тук, за да се поздравим за нещо, което е толкова голямо, че съм абсолютно сигурен все още не сме осъзнали. Много са малко моментите, които остават в историята на един град, моменти, за които ще се говори години, десетилетия. Всички ние трябва да бъдем щастливи, че живеем точно в такъв момент. Момент, в който Пловдив се нарежда до най-големите световни и европейски културни центрове. Искрата беше запалена през този невероятен Месец на културата през 1999г. Много хора положиха труд, усилия, сърце и любов, за да стигнем дотук. През тези 15 години изграждахме нашата Вавилонска кула- всеки носеше своята тухла. Днес всички сме горди от постигнатото. Искам да благодаря на всички градове, които участваха в надпреварата, които бяха наши конкуренти, мотивираха ни, да дадем най-доброто, да полагаме повече и повече усилия, за да бъде победители. Намираме се на Римския стадион в Пловдив, който е известен с това, че в игрите, провеждани на него, не са присъждали награди за второ и трето място. Награда е имало само за победителя. Пловдив обаче се обръща към всички, които участваха в това състезание, на всички граждани на другите градове и няма да ги забрави. До вчера Пловдив бе кандидат за културна столица на Европа, днес Пловдив е българската столица на Европа.  Ще използваме целия потенциал на всички градове, за да представим България по най-добрия начин. Подаваме ръка за съвместна работа през следващите 5 години на всички наши приятели и партньори. Поздравявам ви с този исторически успех и Наздраве, каза от Римския стадион кмета и вдигна чаша с червено вино. Последваха го всички хора на 500-метровата маса, която стигаше чак до Пощата. Наздраве за Пловдив, викаха усмихнати пловдивчани и гости на града. На голямата софра седнаха и много чужденци, сред които и музикантите от китайския оркестър на забравения град. На масата до пловдивчани седна и американския посланик Марси Рийс. Имаше много софиянци, които аплодираха титлата за конкурента си в приключилата преди седмица битка. Забавата продължи, а кметът тръгна на дълъг тур по масата, за да каже наздраве на всеки. Той благодари на екипа, организирал днешното събитие и на многото доброволци, включили се активно в процеса.

Артисти, интелектуалци и бивши управници на Пловдив уважиха откриването на изложбата “Пълнолетие – 18 години “Сцена на кръстопът” в U P.A.R.K. Gallery. Бившият градоначалник Спас Гърневски, бившият зам.-кмет Анастас Бадев, директорът на дирекция “Съвременно изкуство и художествено образование” в Министерството на културата Красимира Филипова се събраха с артдиректора на “Сцената” проф. Стефан Данаилов на неформален разговор на чаша  вино от Домейн Пещера. Сред гостите в галерията бяха и актьорът Димитър Баненкин и писателят Елин Рахнев.  По стените в U P.A.R.K. Gallery оживяват късчета история на фестивала – колажи с фотоси от изиграните представления и медийни публикации за събития от програмата.