Доктора и Бейхан бабуват на бъдещите бебета под тепетата на колене и с чукове

 Таня Грозданова

Утрото на 15 ноември в Квартала на творческите индустрии носи свежестта на късната есен и усмивката на облачното небе. Капана е тих и минувачите са единици, на Широкото спира малък камион, който кара голяма варовикова плоча, пясък, инструменти и мъже в работни комбенизони.

Двама майстори на „Драгиев и Ко.“ Коленичат и започват да работят по едно начинание в рамките на Седмицата на съвременното изкуство, обречено на успех – проектът „На родените днес“ на Алберто Гарути. Идеята на италианския творец уличното осветление в квартал Капана да примигва за всяко новородено бебе в трите големи пловдивски болници, предизвика много положителни емоции още преди да е стартирал.

Днешната мисия на служителите на строителната фирма е да вградят огромната за размерите на квартала варовикова плоча в самото начало на Главната на Капана. На бялата плоскост пише за проекта и как акушерките в трите родилни отделения ще натискат копче, което активира системата на уличните лампите, за да известяват добрата вест с примигване.

Прекрасно е, отговарят ми и двамата. По-младият нарича по-възрастният „Докторе“ с подчертано уважение. Разказва ми, че има такъв прякор, тъй като знае всичко. През това време „доктора“ кротко чука с гумения чук върху квадратите от гранит. Подрежда ги като пъзел – парче по парче. Върти ги из ръце, наглася и оглежда.

През това време една от вековните обитателки на Капана маркира купчината пясък, но те се усмихват и продължават работата си.

„Доктора“ всъщност се казва Йордан, а по-младият му колега е Бейхан. И двамата имат близки на гурбет – децата. И двамата са били в чужбина на работа през годините, но ги теглело да си дойдат.

Навестявам ги няколко пъти през деня. При второто посещение забелязвам кофата на Данчо и я снимам. Кой ти я изрисува, питам го.

Това е формулата на Фибоначи и Златното сечение на Леонардо, сочи ми докторът и продължава да разказва какво символизират. Стигаме до древните цивилизация и съвременната архитектура, и се уверявам, че човека си е заслужил прякора.

Паветата рисуват графични фигури, ограждащи все по-плътно варовиковата паметна плоча. Осъзнавам как от утре десетки, стотици, хиляди човешки крака ще стъпват отгоре…

Някои от притежателите им дори няма да забелязват какво тъпчат.

Една голяма идея с поглед в бъдещето и трудът на един мъж с уменията на майстор от древността…

„Хубав занаят е, ама ти изяжда коленете.“/Доктора/