Учителят на Стефка Костадинова и Йордан Йовчев и партньорът му Ангел Щерев могат да ви усмихнат и в Апокалипсиса 

Колоритните стрийт музиканти с различен репертоар за всяка точка в града, на която свирят 

Паулина Александрова  

Докато всички медии занимават аудиторията си с „Шок и ужас” от настъпилия апокалипсис, дошъл в 22.22ч. с прогнозата за времето, ние ще ви давим в една приятна история за две лица от града, които всеки е срещал, чувал, но почти никой не познава лично. Дъждове и снегове „потапят” държавата в изненадващо пристигналата есен, а в техния дует те са дъждът и снегът, за да пълнят удавените души на пловдивчани с удоволствие. Представяме ви един от най-колоритните улични музиканти под тепетата. Можете да ги чуете и видите пред Пощата или в Стария град. Това са Ангел Щерев със своята китара и Стефан Григоров с акордеона си.

Събират се съвсем случайно. Един ден Ангел вижда Стефан да свири пред Пощата, което събужда интереса му и той се присъединява с китарата си. Започват все по-често да свирят заедно и междувременно стават приятели. Така вече година и половина са дует "Орфей" и забавляват пловдивчани със своята музика и артистизъм.

Свирят предимно стари градски песни, но когато са в Стария град задължително в програмата им има патриотични възрожденски песни, а щом са на хълма - не може без планинарски. Когато видим чужденци, свирим музика според националността им, разказват двамата музиканти. Стефан е и пътуващ артист, обиколил вече почти целия свят. Познава вкусовете на различните народи. Ангел признава, че е научил много от него.

Още като ученик в прогимназията Стефан мечтае да бъде музикант. Едно лято работи колкото може повече, за да събере пари за първата си китара. С времето обаче разбира, че неговата страст е акордеонът. Завършва Музикалното училище, където свири на тромбон. Висшето си образование получава в Биологико-Географския факултет на Софийския университет. 25 години работи като учител по география и музика в Спортното училище. Дал съм диплома на големи спортисти като Стефка Костадинова, Стоян Делчев, Йордан Йовчев, разказва Стефан. Не бях много строг учител, обичах децата и знаех, че на обич с обич се отвръща. Затова и до ден днешен мои ученици ме канят на гости, разказва Стефан.

Като по-млад е пътувал  до Турция, Сирия, Ливан, Египет, Русия, Тайланд, но работата му не позволявала да отсъства дълго от България. След като се пенсионирал, Стефан се отдава на пътуванията, като вече е обиколил почти целия свят. Пътува предимно с влакове и рейсове. Когато дойде студът в България Стефан стяга багажа и заминава да свири в чужбина. В последните години ходи редовно до САЩ. Бил е в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Салт Лейк Сити,  Сан Франциско, Ел Ей, Лас Вегас. Бродил е из Мексико, Индия, покорил е с чара си Венеция, Париж, Мюнхен, Сан Диего, Холивуд, Аризона, изръчкал е Австрия, Германия. Най-много ми хареса в Тайланд, споделя Стефан. Там е красиво и много спокойно - няма завист, няма хора, които да ламтят за пари. Имах възможност да остана да живея в Тайланд, но носталгията не ми го позволи. На моята възраст ме заболи сърцето и искам да се върна тук, признава той. 
Чрез музиката пламва любовта между него и съпругата му. На една екскурзия пътуват заедно в  един и същ автобус и на Стефан, както винаги, му идва от вътре да засвири. По-късно, когато вече са заедно, съпругата му споделя, че когато чула музиката му, била омагьосана. Тя често ходела да слуша уроците му по музика в училището, защото пълнели душата й. Така покрай музиката, ние се събрахме, разказва с усмивка Стефан.

Музиката ме направи човек, казва Стефан. Знаете ли, всеки инструмент си има своята душа - една китара звучи по-меко, друга по-твърдо, както и акордеоните си имат различно звучене, но истинската музика излиза от душата на човека. Музиката е моят живот. Затова и станах уличен музикант. В България някои смятат, че това е просия, но според мен е занаят. Аз пренебрегнах вижданията на колеги и приятели и днес не съжалявам за това. В Европа имат съвсем друга представа за уличните музиканти. Малко по малко и тук проглеждат хората, доволства той.

Когато бил дете, Ангел редовно ходел на забавите, които се организирали в горичката на днешния парк Лаута. Там най-силно впечатление му правят музикантите. Започва да свири още на 10-годишна възраст. Винаги, когато виждал някой музикант, той запомнял мелодията и с нетърпение чакал да се прибере вкъщи, за да я подхване. Завършва висшето си образование в МЕИ и дълги години работи като електроинженер, но нито за миг не изоставя китарата. Като млад често правел серенади под терасата на любимата си, която по-късно става негова съпруга. Днес серенадите все още продължават със същия плам, но вкъщи. Ангел става уличен музикант, не за пари, а за удоволствие. Когато хората минават покрай нас, се радват, някои дори остават да попеят. Ние внасяме настроение, караме хората да се усмихват. Който пее, зло не мисли. Това не е случайна приказка, припомня Ангел. Музиката ме разтоварва, кара ме да не мисля за проблеми, тя събужда най-доброто у човека, допълва китаристът. Който е винаги усмихнат до уши и зарежда всеки минувач, дори когато се набира върху педалите нагоре по Отец Паисий или Съборна със старото си балканче и китарата на гръб.

Усмихнати и весели, двамата улични музиканти Ангел и Стефан са двама мъже, отдали се на тяхната най-голяма любов - музиката. Независимо от възрастта си те са с млад дух и с желание и хъс продължават да учат нови и нови песни. Свирят и в потоп, и в пек. Апокалипсисът- за него не знаят, но ги интересува, готови са да го посрещнат с инструментите си на Чифте баня или пред Пощата. Знаят, че точно с идването му те ще свирят и ще усмихват хората. Предпочитат да не се плашат с метеоролозите и медиите, а да заучават нови парчета. Ние им пожелаваме още дълги години да ни радват с мелодиите си и с духа си!



Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…