Паулина Александрова

Sidra Bell Dance New York представи своя спектакъл ГОЛОТА снощи в Дом на културата Борис Христов. Голота не само във физическия смисъл, макар, че танцьорите бяха с оскъдно прозрачно облекло, показващо всички най-интересни части от човешкото тяло. Те емоционално се събличаха пред погледите на публиката и разголваха своя интензивен свят на дълбоки усещания и душевност.

ГОЛОТА разказа любовна история чрез езика на тялото и също както  в една връзка – емоциите на сцената преливаха една в друга. Бавните меланхолични и нежни движения на телата изведнъж претърпяваха внезапен обрат и преминаваха в динамични и  резки. Танцът бе съчетание между модерен и класически балет на фона на драматично и въздействащо музикално оформление, съчетаващо различни стилове.

Голотата всъщност е физическо състояние, което се смесва с емоционалното, с нещо от вътрешния ни свят, което искаме да покажем, каза хореографа Сидра Бел на отворената дискусия след края на спектакъла. Моите пърформънси се основават на тялото като речник от различни думи или действия, на театралната част на танца като физическо поведение. Танцьорите, с които работим са изключителни не само заради своята физика, но и заради сърцето и характера си. Те са малко на брой и така създаваме танците си в интимна обстановка, за да открият те интимността между самите тях, допълни още Сидра Бел, която определя ГОЛОТА като един психически експеримент.

Напрежението се изля в пенливо вино на Отец Паисий, градът празнува титлата

Напрежение, гръмнало с тапа от шампанско.  Такава бе атмосферата в artnewscafe, където агитка от около 30-тина души следяха на живо церемонията по обявяването на българският град, Културна столица на Европа през 2019-та. Нервите в знаковото място можеха да се режат с нож в моментите, в които служебният министър на културата, представителят на Европейската комисия и председателят на журито боравеха, инак умело, с думите преди съобщаването на победителя. Едни пиеха, други пушеха, трети извършваха някакви свой си ритуали, но сякаш всички бяха убедени в триумфа. Неслучайно шампанското предварително се изстудяваше.  

В мига, в който Стийв Грийн с приятния си британски обяви Пловдив за най-достойния български град, който да поеме тази тежка корона, тапата изгърмя в буквален и преносен смисъл. Радостта в Арт-а бе подобна на спечелване титла на световно първенство по футбол. Хората скачаха, прегръщаха се, кипяха, крещяха. А секунди след тъй чаканата вест екипите на Под тепето и Капана гръмнаха церемониално три бутилки шампанско. Новината в Арт-а, под струите от пенливо вино, посрещнаха организаторите на Нощта на музеите и галериите. Там бе и един екипа, който вчера ни е представил пред журито- Георги Стоев.

Титлата днес ще бъде подобаващо отпразнувана. Много различни групи от хора организират партита, с които титлата да бъде полято подобаващо. Ще следим голяма част от тях, за да ви покажем радостта на града. И препоръчваме- празнувайте и вие!

Под тепето и КАПАНА благодарят на всички, които бяха ангажирани с тази така важна кауза, от която малка част бяхме и ние.

Пловдив бе избран за Културна столица на Европа през 2019. Преди броени минути комисията, която оценяваше кандидатурите на четирите града- финалисти, обяви името на нашия като победител в голямата надпревара на церемония в столицата. Така, след пет години, Пловдив ще концентрира цялата културна енегрия на Стария континент, а във времето до тогава ще се развиваме в посока, в която всички искаме. Честито, пловдивчани!

Спомняте ли си Пловдив от края на 90-те? Помните ли горещите улици, павета, тепета… Помните ли как си пиехме бирата- дълго и протяжно в яката жега пред Мария Луиза или в Стария град на Балабан кафе? А Конюшните на царя тъкмо се раждаха? Помните ли хладната дупка Бира и половина и дядките,  които свиреха стари градски песни? Помните ли къде се разбивахме от танци, кършейки  зашеметени от съмнителен  алкохол тела? Помните ли Устата със Саунд Фордж Бенд и Литъл Бигбенд, Попа? Помните ли Синия Лимон и култовия No sense но онзи- тогавашния ? Помните ли XXXL и как му падна таванът? Билярдните съботи с тонове бира в Капоне или Роял, с букет от усещания- ароматът на отлежал десетилетия хубав тютюн, на зелено сукно и щеки, на наливни парфюми. 
 
Носталгията е задължителна и изключително приятна. Най-често е облак от  спомени, който ни отнася някъде по любимите маси и кътчета, сред бивши гаджета и бивши приятели.

Но Пловдив се променя, развива се. Градът, градската и клубната култура изживяват малък ренесанс. Кулинарни потайности- много. Алкохолни- още повече. Столичани масово организират уикенд туризъм тук, за да избичат айляка в artnewcafe, да завъртят главите в клуб Грамофон или да почетат с чашка ръка в Библиотеката и Читалнята. Синият лимон отдавна е Петното, което заедно с Конюшните се превърна в еталон за концертни сцени на национално ниво. Двете места са пример, че промяната е движение напред, рядко назад. XXXL отдавна го няма, но пък рок бар Download тресе дългите коси и халбите на почитателите на твърдия саунд. No sense си има малко братче Копа Капана. А близо до тях изплува сумрачния, но титаничен силует на негово величество Найлона- виж, той ще е вечно жив, заради Вожда, Моржа, истинските истории, олющения бар, подпрените на него няколко поколения. Там, в Капана е и бразилската паеля на гръцкия авантюрист, който превърна ресторант Четири свята в кулинарна градска вселена. Пловдивската бохема? Тя е тук и се дави в изкуство и пиво в галерия U P.A.R.K., а във Vinoculture вече бутилират собствено купажно вино Vinpire, инспирирано от открития наскоро при археологически разкопки под Трихълмието скелет на вампир. Търкулете се по Криволак, за да се вмъкнете в Дома на винила или в лабораторията на лейбъла на Мелформатор, който в последно време тресе града от безкрайно парти. Патешкото в Амстердам и Сол и Пипер пък винаги е близо. Както и домашната баница с ярко на вкус и аромат червено вино в Да за теб.
 
Очаква се врати да отворят още куп подобни кътчета, които да моделират новия вкус на развиващия се град. Едно от тях е клуб Баския в Капана. Заведението носи името на култовия съвременен артист. През 2006-та негова изложба събира двама пловдивчани завинаги- Коцето и Ева. Вече като семейство те откриха първата си Баския в Дома на науката и техниката, но след куп перипетии напуснаха помещението там, за да изберат Капана. Дори барът в заведението ще е посветен на големия Жан-Мишел. Акцентът в напитките ще е във виното и пивото, а мезетата ще са специално подбрани месца и сиренца. Клубът още не е отворил, тъй като в Министерството на културата бавят документацията- заведението е в сграда от ансамблов паметник на културата, какъвто е Капана.
Гастрономите под тепетата с трепет очакват стъпването в града на американски барбекюрист, спечелил звезда на Мишлен за ресторанта си някъде в Западна Европа. Очаква се той да се позиционира в бившия ресторант К2. От известно време се носи и приятният слух, че в Капана ще отвори врати и малка семейна френска Брасерия.

Всъщност, много свежи глави мислят и развиват града в различни посоки, поради което Пловдив крие и много потайности. Именно тези хора създават една нова прекрасна култура- за нас, тези, които сме от тук и които идваме тук- за кратко или за дълго.  Днес  Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.