Забиване на една сцена с WASP, Gotthard, Dirkschneider и Doro ще е голямата награда за една от групите участващи в конкурса

През 2017-та Midalidare, Rock in the wine valley ще удовлетвори не само музикалните желания на феновете, но и стремежите на младите рокаджии, които мечтаят за светлините на прожекторите. След успеха на Battle of the bands като част от Kavarna Rock 2014г. и 2015г., организаторите от Bulgarian Live Music ще организират конкурса и през 2017г. като част от фестивала в долината на виното. Всяка банда, която иска да излезе на една сцена с WASP, Gotthard, Dirkschneider и Doro трябва да направи следното:

До 31 март 2017г. кандидатите да изпратят на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

- 2 или 3 авторски парчета, сред които поне едно трябва да бъде на английски език и изпълнение наживо ще бъде от полза. (условие е видеата да бъдат качени в YouTube)

- да бъде приложена информация за групата

– лице и мейл за обратна връзка 

- предпочитан град за кастинг (София, Пловдив, Стара Загора). 

- Бандата да може да изсвири минимум 30-минутен сет. 

По изпратените материали, ще се извърши предварителен подбор на групите и до 10 април 2017г. ще бъдат обявени класиралите се, както датите и местата на кастингите в посочените градове, където участниците ще трябва да представят на живо своя музикален потенциал. Квалифицирано жури ще излъчи 3 български групи, които ще влязат в битка с банди и от други страни още през първия ден на Midalidare, Rock in the wine valley.

На 9 юни 2017г. на сцената на Midalidare, Rock in the wine valley, ще свирят в битка 6 рок банди, от които публиката ще избере един победител. Същият ще бъде удостоен с възможността да закрие вечерта на 10 юни, броени минути след хедлайнера на вечерта -  Gotthard. Освен адреналин и положителни емоции бандата ще получи добър старт в музикалния бизнес със запис в професионално звукозаписно студио и ваучер от музикален магазин на стойност 1000 лв. „Първата година "Battle of the bands", доведе страхотни банди, които търсеха популярност, но и искаха да усетят преживяването, което голяма сцена носи. Очакваме лятото да ни донесе здрав рок и да ни зарадва с ново откритие“, коментират организаторите от Bulgarian Live Music. 

Конкурсът е отворен и към чуждестранни групи, които също могат да подадат своите кандидатури на същия мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Пижо и Пенда от читалището в Прослав украсиха входа на Общината

Копчетата са пременени в червено и бяло

Читалищата провеждат работилници на открито

Баба Марта раздава мартенички пред сградата на Община Пловдив отрано днес, придружават я възпитаници на Комплекса за социални услуги „Св. Георги“, които са изработили сами подаръците за пловдивчани.

Ако още не сте избрали червено-бели символи за здраве и берекет за любимите хора, може да се включите в работилниците на открито, които се провеждат на пл.“Стефан Стамболов“. Там на маси около копчетата са представители на читалищата в Пловдив, които показват как се правят мартенички и предоставят материали за това.

Може да поседнете докато творите на седалките, които ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства са декорирали в бяло и червено. Задължително е да си направите снимки в селфи зоната на пейката с Пижо и Пенда под дървото с мартениците. То е дело на Мариан Миланов, който също е завършил това училище преди години, а сега се занимава с рекламни макети. Негови продукти има по улиците на Германия, Франция и други.  

Мариан подчерта, че дървото с мартениците е изработено от него, но е поздрав от общината към пловдивчани и гостите на града.

Читалището в Прослав пък подари на администрацията огромна мартеница Пижо и Пенда, която краси врата на сграда на Община Пловдив.   

Пейката за селфита е дело на талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив. За тяхната тематична изложба ви разказахме ТУК.

Честит първи март, скъпи приятели! Желаем на всички ви здрава и сполучлива година! Днес е денят, в който всички ще се окичим със символа на здравето – мартеницата и по този повод ви разказваме три легенди, за произхода на бяло-червеното украшение.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука. 

Втора легенда гласи, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. 

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. 

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. 

Третото поверие гласи, че хан Кубрат имал петима сина една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. 

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681". 

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.

Не пуснаха във Фурната Емил Миразчиев, той организира пърформанс с кубе и ток от джипа си в парка отпред

Поддръжниците на идеята Гарнизонна фурна да бъде запазена и да заживее като Център за съвременно изкуство защитиха каузата си с танци в парка пред бившата казармена сграда. Днес трябваше да се състои изложба на няколко артисти вътре в самата Фурна, но от районната администрация на Западен не допуснаха ентусиастите вътре, тъй като тя представлявала опасност за здравето и живота им. Това не попречи на Емил Миразчиев и съмишлениците му да си организират събитието, защото така или иначе се бяха събрали с тази цел. Председателят на сдружение Изкуство днес извади кубе, върза го за акумулатора на джипа си, паркиран пред входа му на метри от портала на Фурната, и изду музиката. Като сам се включи в танцовата импровизация.

Миразчиев продължава да настоява, че 320 хиляди лева ще стигнат за ремонта на сградата. Дори извади детайлна план- сметка, която искаше да връчи на поканения на събитието кмет Иван Тотев. Градоначалникът обаче не се появи. А Миразчиев подчерта, че настоява за диалог и дебат по темата.

Припомняме, че от няколко дни в публичното пространство върви дискусия за бъдещето на бившия военен имот. От общината настояват сградите в него да бъдат съборени, за да бъде изграден парк там. А водените от Емил Миразчиев артисти държат основната постройка в комплекса да бъде съхранена и да се превърне в Център за съвременно изкуство. Те дори пуснаха подписка в квартала, като твърдят, че вече 200 души са подкрепили каузата им. От администрацията пък отговарят, че идеята за изграждане на парк е на самите жители на района и обявиха, че ще направят мини референдум там, за да проучат обществените нагласи. Засега Фурната няма да бъде бутана. 

Експертите: Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско

Раннохристиянският храм свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран градът по онова време

Роберто Нарди: Всички държави с културно-историческо наследство са в риск. Вредите идват от нас самите

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера, казва Гайл де Гишен

Световните светила в консервацията и реставрацията на мозайки си дадоха среща в Пловдив на голям международен форум, посветен на опазването и експонирането на културно- историческото наследство.  Събитието, организирано от Международния комитет за консервация на мозайки, Община Пловдив и фондация „Културно наследство“, събра на едно място най-значимите експерти в сферата, по-голямата част от които идват за първи път в България. Изненадващо е, че мнозина от специалистите дори се са чували за Пловдив и историческите напластявания тук. И не го крият. Затова пък бързо са натрупали впечатления днес и вчера, и след тях подчертават, че имаме привилегията да живеем и обитаваме изключително специално място. В културните пластове на древния ни град потънаха специалисти от Италия, Франция, Турция, Гърция, Тунис, Сирия, САЩ. Вчера те са били на Епископската базилика, видели са и ателието , в което се реставрират мозайките от най-важния археологически обект в Пловдив. Посетили са още Малката базилика, Източната порта, Стария град, Римския стадион, Античния театър, Одеона. Не бях чувал за Пловдив. Дори като писах, че идвам в този град, мои колеги ме попитаха къде точно се намира. Първите ми впечатления бяха лоши. Разбрах, че сте имали седем тепета, също като Рим, но сега са шест - върху едното има търговски център. Постепенно, обаче, впечатленията ми се промениха. И днес, пред вас, казвам, че съм удивен от този град. Пловдив е Рим на Балканите. Ще разкажа на всички и ще им препоръчам, да видят вашия град, каза Гайл де Гишен, инженер- химик, бивш почетен президент на ICCROM и ръководител на реставрацията на пещерата Lascaux във Франция.

България е ключова страна в процеса по опазване на мозайките. Тук сме, за да създадем нови връзки с града. Нашата мисия е да браним мозайките, да разпространяваме добрите практики за консервация и реставрация. Всеки ден много квадрати ценни мозайки се губят по целия свят. Те са крехки, лесно се рушат. Затова и ние искаме да разпространим най-добрите практики за съхранение на мозайките, да научим хората на отношение към тях. Да разберат те значението, смисъла и духа на мозайките, знаците от древността, които те ни дават. Защото мозайките идват от миналото, но са за бъдещето на културата, на обществата и икономиката на тези общества, обясни Роберто Нарди, президент на Международния комитет за консервация на мозайки.

Той подчерта, че в момента градът е изправен пред предизвикателството да организира нов вид туризъм, който ще се активира в Пловдив с откриването на музея Епископска базилика в края на 2018г. Разкри още, че бъдещите интереси на Международния комитет са свързани именно с Балканите. Значението на Базиликата е огромно. Сградата е много интересна, а големината на мозайките е впечатляваща. Именно Епископската Базилика свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран града по онова време, каза Нарди.

Качеството на мозайките е свързано с историческото съдържание, а не с естетическото им такова. В Рим например, естетическото качество на мозайките е много по-ниско от изящните мозайки в Сирия или Тунис например. Но вторите не са задължително по-интересни от римските. Мозайките в Пловдив, обаче, са изключително интересни и откъм историческо съдържание, и откъм естетическо. Изключително интересни заради историята, която е написана на тях. Ако не уважавате това, ще загубите качеството на мозайките си. В Италия има мода като ги вдигнат мозайките от земята, да ги вкарват на склад, а на обекта да слагат 3D модели. Това е най-глупавото нещо, което можете да направите. Грешно е да се слага и на нова основа, тъй като става като снимка. Така унищожаваме оригинала и даваме на туриста копие. Така прекъсваме история на мозайката, спираме духа й, интересното в нея, препоръча Нарди.

Той определи страните с културно-историческо наследство като тези, които са богати на петрол, с тази разлика, че при вторите суровината е изчерпваема. Държави като България и Италия имат ресурс, който е възстановим, но само ако се подходи по правилния начин. В Италия например, много от паметниците бяха загубени поради лошо управление заради чупливостта си. Не искаме това да се случи и тук. Всяка страна с културно-историческо наследство по света е в риск - виждаме войните и природните бедствия какви щети нанасят. Войната, обаче, се води всеки ден и във всички държави, в това число в България и Италия. Вредите идват точно от нас. Списъкът с грешни възстановявания на паметници е огромен. Затова е време нашата организация да дойде в България, за да се колаборира с администрацията.  А в Пловдив сме по покана на самата община, което е отличен знак за отношение към старините, допълни Нарди. 

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера. Строителството на пътища и високи сгради застрашава културно-историческото наследство. Трябва да бъдете внимателни. Защото ако искам да видя небостъргачи- ще ида в Дубай. Ако искам град с пътища няма да дойда в Пловдив. Какво предпочитате: Една Епископска Базилика или 1 километър път? Един асфалт няма да доведе до нищо и няма да докара никого, бъдете сигурни в това, каза Гайл де Гишен. Французинът живее от 48 години в Рим, но заяви че дори в италианската столица няма толкова информация за римската история, както в Пловдив. Живея на Пиаца Навона, където е бил римския стадион. Днес там няма дори елемент от него. Но тук, в Пловдив, има. Смятам, че дори децата тук могат да разберат повече за римската история, отколкото ако посетят Рим. Вижте Епископската базилика- невероятна сграда. Вижте размерът й, за да разберете колко голям и важен е бил градът ви тогава.  За първи път видях и разбрах как изглежда градския съвет в империята- Одеона. На негово място в Рим има църква, допълни впечатлен от Пловдив Гайл де Гишен.

Всички специалисти заявяват едно- че Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско. И това вече се коментира сред експертите.