Четящите пловдивчани се докоснаха отново до таланта на големия творец

Той им рецитира на крака от новата си стихосбирка

Жалещият по Чистота в най-белия й вид, хроникьорът на България, магьосникът на перото – Стефан Цанев, бе посрещнат на крака от стотици четящи пловдивчани в събота вечер в Камерна зала на драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ под Сахат тепе. Публиката, очакваше жадно с разтворена книга още във фоайето на Театъра пристигането на писателя и съпругата му – обичаната актриса Доротея Тончева, от далечен Балчик.

Цанев и издателство „Жанет 45“ представиха новата книга с поезия на юбиляра „Душата ми плаче за сняг“. Чисто бялото томче, по своята същност е една антология на поезията на 20- до 80-годишния Стефан Цанев.  „Избрал съм 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години“, скромно го обрисува той. 

Всички дошли станаха свидетели на това как за пореден път пловдивските зали се оказаха  тесни за голямата поезия и читателите й. Стефан Цанев бе помолен да говори на микрофон, за да го чуват и десетките хора, останали без места в коридора на Драмата.

„Другия път на Колодрума,“ къде на шега, къде наистина, подхвърлиха правостоящите към издателката Божана Апостолова. 

„Божано, да ти имам самочувствието,“ си пожела поетът взимайки думата.

Стефан разказа развълнувано на публиката за първата си среща с Пловдив. Била през далечната 1973, довела го Катя Паскалева, с която репетирали в Пазарджишкия театър. „Заведе ме в Тримонциум, а там накуп събрани бяха великите художници на Пловдив. За пръв път видях на едно място толкова много мъже с толкова дълги бради“, върна лентата той. После рецитира за приятелите си от тогава, които рисуват на небето своя „Малък реквием“, посветен на Георги Божилов, Димитър Киров и Атанас Кръстев: „Връщам се в Стария Пловдив…“

През 1984 пак дойдох и останах за 7 години. То беше нещо като наказание, но се превърна в  най-хубавите 7 години от моето творчество, призна Цанев.

„Ако знаех с како се захващам, може би нямаше да напиша Хрониките,“ отвърна Стефан Цанев на въпрос от публиката. Писателят разказа, че липсата на интерес у дъщерите му към предмета История в училище го накарала да „разгледа“ учебниците. „Там видях думи, които никое дете не би искало да прочете!? И това ме подтикна.“  Цанев призна, че денонощния 5-годишен труд по поредицата го довел почти до лудост и разказа, че оплаквайки се на личния си лекар, получил отговор как писането е по-добро от решаване на кръстословици на неговата възраст.

Почитателите му го питаха още: кога ще дойде „Златния век“, кога ще умре чалгата, как да се борят с хората „картонени опаковки“, не е ли всеки човек докоснат с божествен талант …

И понеже въпросите не спираха, любителите на поезията и поетът си обещаха нова среща през май. А поводът ще е новата книга с поемата  „Небесна гледна точка“, която в момента се ражда. Последните няколко стихотворения в „Душата ми плаче за сняг“ са части от спомената поема. „Все се надявам да запаля светлинка...,“ рече Стефан и после дълго раздава автографи. 

Преходността в изложбата, която съчетава история и митология, събуди много въпроси у присъстващите

Стефка Георгиева

Градската художествена галерия в Пловдив имаше удоволствието да посрещне една от най-ярките фигури на съвременното изкуство, Анджела Окипинти. На откриването на изложбата присъстваше и почетният консул на Италия в Пловдив, Джузепе Де Франческо. Българо-италианска реч се разнесе из залите на галерията още преди официалното откриване на събитието снощи.

Творчеството на Окипинти съчетава в себе си не само космос и земни елементи, но представя и прехода от митология към история. Това постави много въпроси сред присъстващите, сред които: „Можем ли да разграничим мита от исторически факти? Как? И можем ли да бъдем сигурни в твърденията си?“ Поведението, отношението, усещанията на всеки човек, който живее на дадено място, несъзнателно изразяват обобщение на безброй истории, действия, мечти, поражения и победи от хилядолетия. Митът се пресича със символизма и неизбежно се обогатява всеки ден. Ние сме главните действащи лица в този хилядолетен процес, казват от Градската галерия.

Анджела представи няколко платна, изобразяващи основните елементи, като земя и вода. Много от присъстващите споделиха, че усещат хармония в работата й, а съзерцавайки платната, изпитвай покой. Голям интерес предизвикаха и скулптурите, които представи италианския артист. Изработени от дърво и покрити със златен варак, те са форми на светлината, която се движи и непрестанно променя значението на творбата. Присъстващите имаха възможност да разместят скулптурите, но никой не посмя да пренареди творчеството на Окипинти.

Самото златно покритие, с което са покрити дървените фигури, според Анджела е магически елемент, който със своите отблясъци допълва по прекрасен начин идеята, която авторката иска да придаде на работата си, респективно и на гостите. При скулптурите, най-често повтарящата се форма бе сърцето, което символизира любовта. Тук любовта не е лично преживяване, а вселенско чувство, което прераства в хармония.

Както ви информирахме преди седмица, изложбата на Анджела Окипинти е съпътствана и от фотоконкурс. Всеки, който желае да посети залите на Градската художествена галерия, има възможността да размести скулптурите на италианката, да ги заснеме и да изпрати снимката за участие в конкурса на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Можете да видите изложбата и да участвате в конкурса до края на месец февруари. 

Галерия „Arsenal of art“ показва новото цвете на пловдивското изобразително изкуство

Тънка червена нишка оплита минало, настояще и бъдеще, зримо и незримо в картините на Цвета Марова

Таня Кънева

Цвета Марова изпълни с пъстрота галерия „Arsenal of art“ на ул.“Магура“ в квартала на творческите индустрии. Първата й самостоятелна изложба е събрала трийсетина творби толкова пъстри и зареждащи, обединени под наслов „Елементи и сили“. Това е името на последния цикъл върху, който художничката е работила и в една огромна степен успява да обобщи представените платна. В същото време няма как да опише всичко прозиращо от тях.  

Цветната Цвета събра ценители, близки, приятели, критици и художествената бохема на откриването в четвъртък вечер в Капана. Толкова много хора, че не всички успяха да влязат в началото, за да чуят текста на Александър Гьошев „Нишките,“ подготвен специално за откриването. Накратко той говори за представата, че всичко около нас е свързано, а за дългата версия ще трябва да се потопите в арсенала от цветове на Цвета…
Самата тя твърди, че няма цвят, който я описва или й е любим. През призмата на непросветеното ми око картините на Цвета са в абсолютно червено в цялата му палитра от символи – приковават вниманието и създават особени чувства за съзерцателя; съчетават любов, страст, живот, нещо като притаена агресия, древна магия и прозирен поглед в бъдещето; асоциират великолепие и мъченичество в едно; не остават незабелязани и създават дълбоки емоции…

Помните ли онази стара игра с конец, завързан в кръг, а две деца, играейки оплитат нови линии, разплитайки стари? Това забравено детско забавление тръгва с една червена нишка през един цикъл от творчеството на Цвета Марова – „Котешка люлка“ и изследва корените му във вековете през всички континенти и води до обвързване със сегашното – зримото и незримото. По същи начин съдбата оплела тънката си червена нишка по Пътя на този млад за пловдивската публика автор. Тя проплакала в семейство с баща професор по скулптура във Великотърновския университет. Проф. Ненко Маров и съпругата му орисали  момичето с името Цвета и днес тя доказва с четка защо го носи.

Цвета буквално взривява с арсенал от цветове Капана. Тя има какво да каже, дори да го изкрещи от ярките платната. Може да се изненадате приятно сами с първата й самостоятелна изложба до 23 януари.

След тази дата идва друга приятна изненада в „Arsenal of art“ – първа самостоятелна изложба на галериста Ангел Гешев в първата му лична галерия, а поводът е и рожден ден.

Спешно: Търси се ново място за Нещото в Пловдив

Всеки, който може да предложи решение, е добре дошъл в клуба довечера

Социален клуб „Нещото“ е място събрало стотици човешки съдби, обединени около идеите за споделяне, доброволчество и благотворителност.

За гордост на жителите на втория по големина град в България това е единственият оцелял социален клуб в страната. Неговото съществуване обаче е застрашено. До дни организаторите на Нещото трябва да напуснат сегашния адрес ул."Драган Цанков" 49.

Мая Александрова – дамата с огромно сърце, която е създател и двигател на клуба се обърна към всички, които имат отношение с апел за идеи и помощ.

„Клуб Нещото бе създаден през 2013 г., за да има в гр.Пловдив активен социален център и място, където да се събират будни, търсещи и любознателни хора. Всичко започна от двама доброволци, вярващи в идеята, че съществуването на подобно място за срещи, лекции, дискусии, свободен пазар, творчество и други споделени дейности, ще спомогне за развиването на взаимопомощта, солидарността и възраждането на общочовешките ценности и отношения между хората. За да бъдат достъпни събитията за всеки един човек, който има нужда от знание, опит и вдъхновение, за тези три години цялата издръжка на клуба беше некомерсиална и основана на принципа "всеки дава според желанието и възможностите си". След 3 годишна дейност съществуването на клуба е застрашено от икономическа гледна точка. Тъй като не можем да издържим финансово на повишения наем, а и не откриваме ново място, което да можем да си позволим да наемем, е необходимо да се съберем и да решим дали да прекратим дейността си, свързана с наличие на помещение, или да намерим други начини за адаптиране към настоящата ситуация.

Срещата ще се състои на 3.02.(петък) от 18 ч. на ул."Драган Цанков" 49.

Беседката е построена през далечната 1913 г. от Личо Личев

След последната й реставрация през 2004г., днес тя отново се руши

Паулина Гегова

Пловдив... град пълен с метафорични бижута. Те не са от лъскави камъни или позлатена патина, а природни и архитектурни ценности. Онези, които не можеш да намериш в магазините. Които са свободни да дишат пространството на града, а ние можем да докоснем – археологически паметници,  къщи с вековна история, значима за развитието на културния център.
Ярките символи на духовността на Пловдив са много и истината е, че е трудно да се определи кой стой най-високо в духовната йерархия.

Беседката на Иван Вазов! Изумително красивата дървена конструкция се намира в задния двор на частен имот на ул. „Велико Търново”, която и до ден днешен се счита за една от най-красивите градски улици. Къщите са пропити с безброй истории, а бившите й обитатели са онези кореняци или пришълци, които са променили лика на Пловдив и са помогнали за просперитета му.

Историята за създаването на беседката е колкото ясна, толкова и несигурна. Тя се намира в къщата на износителя на пресни плодове Личо Личев, построена през 1913 г. По всяка вероятност, беседката е вдигната, защото е в близост до Цар-Симеоновата градина, където през тези години се ситуирало изложение, приютяващо много подобни павилиони. Когато народният поет Иван Вазов пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г. гражданите му правят страхотно посрещане на железопътната гара. Той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка.

Към днешна дата беседката не е в толкова добро състояние, както при създаването й. От градината няма помен, тя се е превърнала в паркинг. Последният реставратор е Мильо Ангелов, който успява да я възстанови в почти оригинален вид през 2004 г. За съжаление, Ангелов напуска земния свят на 95-годишна възраст, а дървеният шедьовър отново почва да се разпада. Климатичните условия и тежкият сняг пропиват в гредите й, в следствие на което тя се накланя и руши. Имало е предложение от страна на съседите да се постави табела, която да обозначава значимостта на постройката, но желанието им така и не получава зелена светлина. Така бъдещето на културния паметник е оставено в ръцете на съдбата. Само времето ще покаже дали те са сурови или благосклонни.