Капана.БГ
Какво да правим в Пловдив тази седмица (28-31.01)
Тази седмица в Пловдив ще се разходим из безпределния космос на човешкия ум, ще се отдадем на безкрайно забавление и ще разгледаме темата за правата на жените в България
Снимка: Георги Матов
28 януари
Мрак от Антон Страшимиров
"Пиесата „Мрак" от Антон Страшимиров, макар и странно, се поставя за първи път в България. Разбира се, Драматичен театър „Адриана Будевска" я поставя не само поради това. Пиесата е изключително действена и вълнуваща. Като че ли е ескиз за по-сетнешния шедьовър на автора - „Вампир".
Действието се развива в малко делиорманско село в началото на миналия век, където цар отново е далеко, а Бог - високо. Ама, много високо! Героите - една галерия от образи. Народ. Български народ. Инфантилен и гладен. Непораснали деца. Точно толкова наивни и жестоки като децата. Щеше да е ужасно смешно, ако не беше страшно. Мрак!
Страшимиров е написал под заглавието на пиесата си комедия. Може би защото и той, като един друг велик автор, е вярвал, че смеейки се, човек се прощава с миналото си. Да се опитаме да се посмеем заедно. Над себе си!"
Дом на културата „Борис Христов“
19 часа
Билети на касата на МаскАрт в ДК“Борис Христов“
Безпределният космос на човешкия ум
Една уникална съдба на изключителния българин проф. Виден Табаков ще бъде представена в документална изложба, която не трябва да пропуснете да видите в годината на отбелязването на 50 г. от стъпването на Нийл Армстронг на Луната, който р бил приятел и колега на проф. Табаков в Университета Синсинати.
Дом на културата „Борис Христов“
16 часа
29 януари
Свети Вълк в Петното на Роршах
В легендарния пловдивски клуб „Петното на Роршах“ писателите Александър Секулов и Елена Алексиева ще представят, говорят, четат и спорят за последния роман на авторката, „Свети Вълк“.
Петното на Роршах
19 часа
Импро Театър Vol: Пловдив 2019
"Сцена в джаза" представя Импро Театър Vol: Пловдив 2019.
„Както ви харесва“ ще излязат от зоната си на комфорт, за да представят импровизации на сцената на Bee Bop Café. Няма нито сценарий, нито предварително зададени роли. Вместо това всичко се измисля на момента от предложения на публиката. Всеки път е различно и спонтанно. Каквото и да се случи, ще се случи само веднъж и специално за вас. Никой не знае какво ще бъде то, но със сигурност знаем, че ще бъде забавно.
Bee Bop Café
20 часа
Вход свободен
Още събития вижте в Lost in Plovdiv.
Колет: Сърцето няма бръчки, а само белези
Сидони-Габриел Колет, по-известна с артистичния си псевдоним Колет, се ражда на днешния ден през 1873 година. Тя е френска писателка от поколението на Марсел Пруст, Пол Клодел и Андре Жид, Творчеството ѝ често изследва женската сексуалност и критикува обществото, създадено от и за мъжете. Романите и разказите ѝ имат автобиографични елементи, като най-популярни са „Жижи“ и „Шери“. И двата романа разказват историите на две забележителни куртизантки.
Колет е сред най-противоречивите литературни фигури през първата половина на ХХ век заради многобройните си афери с мъже и жени на различна възраст. Въпреки това е призната за значима авторка във френската литература. Била е член на академията „Гонкур“ и е носителка на Ордена на Почетния легион. Тя е първата жена, която получава държавно погребение във Франция. Умира през 1954 г.
Капана.БГ подбра любими цитати от френската авторка.
„Какъв удивителен живот имах! Само ми се иска да го бях осъзнала по рано.“
„Книги, книги, книги. Не е като да съм чела прекалено много. Препрочитах едни и същи, но те ми бяха необходими. Тяхното присъствие, буквите в заглавията, кожените им подвързии.“
„Напиши всичко, което ти идва на ум, и вече си писател. Но истинският автор е този, който може да оцени истинската стойност на това, което е написал, и да унищожи почти всичко без жалост.“
„Хората, които са абсолютно щастливи и със здрав разум, не пишат добра литература.“
„Писането винаги води до още писане.“
„Единствената си ценност, с която се гордея, е съмнението в себе си. Когато един писател го загуби, е време да остави перото.“
„Времето, прекарано с котки, никога не е загубено.“
„Майките звучат толкова глупаво, когато извисяват дъщерите си до небесата.“
„Човек не мисли, когато прави нещо глупаво. Мисли след това.“
„Дори да правиш глупави неща, прави ги с ентусиазъм.“
„Да се впечатляваш е един от начините да не остарееш прекалено рано.“
„Ревността е единственото страдание, което понасяме, без никога да успеем да свикнем с него.“
„Жената рядко прощава на мъжа ревността и никога не прощава отсъствието ѝ.”
„Мъжете са учудващо нелогични: твърдят, че всички жени са еднакви, а постоянно ги сменят една с друга.”
„Обичам миналото си. Обичам настоящето си. Не се срамувам от онова, което съм имала, и не съм тъжна, защото съм го изгубила.”
„Не искам нищо от любовта, освен любов.”
„Сърцето няма бръчки, а само белези.”
„За да завоюва една жена, мъжът съчинява чудесна лъжа. За да отхвърли жена, мъжът съчинява глупава и абсурдна лъжа.”
Частна колекция с творби на най-известните български художници показва през февруари Градската галерия
Градската художествена галерия представя за първи път пред публика повече от 140 творби-живопис, скулптура и рисунка от колекцията на дружество „Изкуство.БГ“. Престижната експозиция съдържа ценни произведения от най-известните български художници от началото на 20 век до наши дни. Сред тях се открояват имената на Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Мърквичка, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Гошка Дацов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Сирак Скитник, Давид Перец, Илия Бешков, Жорж Папазов, Николай Дюлгеров, Димитър Казаков – Нерон, Атанас Яранов, Светлин Русев и на други знакови творци. Събраните произведения дават представа за различни пероди в творческия път на артистите, показват някои от тях в неочаквана светлина, която разкрива сложния процес на изграждане на техния характерен стил. Публиката ще се запознае и с малко известни творби на известни художници, правейки авторите им по-близки, по-познати, по-разбираеми.
Произведенията, които ценителите ще видят на двата етажа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15, са част от колекцията на дружество „Изкуство.БГ“. Създателите ѝ планират да показват в бъдеще още картини и скулптури в тематични изложби.
Откриването е на 4 февруари от 18.00ч., а творбите ще останат в Галерията до 24 февруари 2019г.
Бургаският театър гостува в Пловдив
Пиесата „Мрак“ от Антон Страшимиров се поставя за първи път в България
Драматичен театър „Адриана Будевска“- Бургас гостува на сцената на Дома на културата в Пловдив днес.
Ще се изненадата, но пиесата „Мрак“ от Антон Страшимиров се поставя за първи път в България. Екипът повдига леко завесата с обяснението, че пиесата е изключително действена и вълнуваща. Като че ли е ескиз за по-сетнешния шедьовър на автора – „Вампир“.
Действието се развива в малко делиорманско село в началото на миналия век, където цар отново е далеко, а Бог – високо.Героите – една галерия от образи. Народ. Български народ. Инфантилен и гладен. Непораснали деца. Точно толкова наивни и жестоки като децата. Щеше да е ужасно смешно, ако не беше страшно. Мрак!
Страшимиров е написал под заглавието на пиесата си – комедия?! Може би защото и той, като един друг велик автор, е вярвал, че смеейки се, човек се прощава с миналото си.
Да се опитаме да се посмеем заедно. Билети на касата на МаскАрт в ДК “Борис Христов“.
Ресторант Central сбъдва мечтата за вкусна и изискана българска кухня в Пловдив
Авторското меню на шеф Стоян Сейменски възбуди апетита и интереса на всички присъстващи на запомнящото се откриващо събитие
С ресторант Central на кулинарната сцена под тепетата се появи ново място за всички ценители на чистите фермерски продукти, българския вкус и качествената храна с авторски почерк

В прекрасна комбинация от комфортна обстановка, изискана българска кухня и специално подбрани вина редица гости отпразнуваха откриването на най-новия ресторант в Пловдив – Central. За запомнящото се откриващо събитие допринесе участието на популярния шеф-готвачСтоян Сейменски от Бон Апети. Пред гостите той разказа съвсем скромно за вдъхновението, което българската кухня и качествените фермерски продукти му носят, а в истинността на думите му се убедиха всички, опитвайки авторското му меню. Сейменски надмина себе си с предизвикателни вкусове и интригуващи комбинации, единодушни са познавачите.

Всяко от ястията бе съчетано със специално селектираните вина на две бутикови изби. Добрата винена подборка в още по-голяма степен подчерта вкусовите качества и обогати кулинарното преживяване на всички присъстващи. Изба „Зеланос” бе представена с два сорта бяло вино, които надградиха насладата от салатата и предястието. По-лекият Мискет 2017 е със сочно плодово тяло, което запази свежото усещане до финала и се комбинираше отлично с прясната салата от листни зеленчуци, леко пикантния зрял кашкавал от овче мляко и хрупкавия чипс от еленски бут.

Вторият избор на „Зеланос” се отличи с по-плътно тяло и сладък вкус, в който ясно се усещаха костилкови плодове с цитрусови нотки, обогатени със сладоледено-ванилови акценти. Комбинацията му с пушения паламуд с мариновани кореноплодни зеленчуци успя да допълни и освежи по-тежкото усещане от ястието и да остави един приятен лек послевкус.

Гвоздеят в менюто на шеф Сейменски бе основното блюдо, в което той презентира бавно сготвена рибица от Източнобалканска свиня, поднесена с пюре от картофи и пащърнак, мармалад от гъби, български трюфели и пресен лук. Това ценно и традиционно българско месо се характеризира с вкус, аромат и структура, които не могат да се сравнят по никакъв начин с тези на която и да било порода свине, отглеждани интензивно. То е диетично, готви се бавно и на ниска температура (sous vide), а поради ценната междумускулна мазнина остава сочно, запазва структурата, вкуса и по-тъмния си цвят с керемиден оттенък след обработка. Избраното вино от малката изба Капатово, близо до гр. Сандански представляваше интересен бленд между сира, примитиво и марселан, характерен със съчетанието на зрели червени и черни плодове, ванилия, сушени зрели смокини, подправъчни и билкови нотки. Всички те перфектно подчертаваха, без да надделеят над вкуса на свинското месо, но в същото време допринасяха за сочността и крехкостта му.

Десертът от мус и бял шоколад с овче кисело мляко, тиква и медена пита бе финалният щрих, който съвсем въздушно и леко завърши цялото кулинарно изживяване и освежи вкусовите ни рецептори, оставяйки приятна нотка на сладост с лек резлив послевкус.

Всяко едно предложение от менюто на ресторант Централ е подбрано внимателно и с уважение към българските традиции. Всички използвани продукти се селектират и доставят ексклузивноот малки ферми и стопанства, а винената листа е посветена на бутиковите изби. Познавачите на качественото месо със сигурност ще оценят подобаващо телешкия стек от dry aged Блек Ангъс, който зрее на място в камера със специално контролирана температура и под постоянен професионален надзор, а любителите на по-народните ястия ще похапнат с удоволствие шкембе-чорбата и многобройните предложения на скара.
Във вечерта на първото събитие всички гости си тръгнаха с усмивка, едва след като дискретният персонал прибра и последните празни чинии, а собствениците на заведението дадоха ясна заявка, че на кулинарната сцена под тепетата се появява ново място за всички ценители на чистите фермерски продукти, българския вкус и качествената храна с авторски почерк.
Налагането на внушението „Айляк“ върху Пловдив е отвратително
Това заяви поетът, писателят и драматург Александър Секулов в „Панорама“
„С много голямо задоволство видях, че цяла България много се тревожи за Пловдив. Ние също някой ден ще се разтревожим за тях, но не тази година.“
За пловдивчани и останалите четящи българи не е нужно да се обяснява кой е Сашо Секулов. Ето как го представи водещият на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия Бойко Василев: „Александър Секулов е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
И двамата с Недялко Славов сте пловдивчани и двамата печелите през последните години националните литературни награди, обърна се Василев към Секулов за разговор по темата Древния и вечен град.
„Вечните градове, какъвто е Пловдив, имат няколко елемента, които съграждат техния дух. Първият елемент е отношението към времето. Вечният град знае, че светът няма център и затова не бърза към него. И понеже не бърза към центъра, той е помирен с времето и е помирен и със самия себе си. Вечните градове не се интересуват много от това, което минава, защото те знаят, че ще са там след години и векове… и ще се сменят и цивилизации, но те са там. Характерно за Пловдив е усещането за време.“
На репликата на водещия за характерния айляк, Секулов реагира остро. По думите му това, което се опитват да наложат с “един отвратителен турцизъм „айляка“ е да наложат чувството, че в Пловдив е добре да си загубиш времето.
Всъщност това, което ти дава Пловдив е, че ти печелиш време, категоричен е писателят.
„Вечните градове дават време на човека да мисли и чувства, каза писателят. А градовете, които си мислят, че са центрове, живеят с една пролетарска съсредоточеност в мимолетното и в успеха.“
Според Александър Секулов, Пловдив се крепи на своите летописци, минали и съвременни. Това са хора, които непрекъснато разширяват паметта на града. „Град, който не може да разширява паметта си , той не е вечен.“
Артистите са другият стълб на Вечния ни град, каза още драматургът. „В Пловдив има държавни културни институции, които са в изключителна творческа форма. Не говоря за финансова, а творческа форма. Това са Операта , Театъра и Кукления театър, които работят и тяхната продукция на естетическо равнище задава тенденции и теми.
Пловдив е Европейска столица на културата заради своя артистичен дух.“
Аз с много голямо задоволство видях, че цяла България много се тревожи за Пловдив, непрекъснато го мисли, коментира, каза с присъщата си лека усмивка Секулов от екрана. Той определи това като „изключително приятно“.
„Виждам колко много някои хора са разтревожени за нас. Ние също някой ден ще се разтревожим за тях, но не тази година.“
Цялото му гостуване в Панорама може да видите ТУК.
Пловдив имал пристанище
Река Марица била основна „магистрала“ на Тракия
Появата на железницата подляла вода на корабоплаването по реката
Разстоянието от Пловдив до Одрин е 197 километра. За европейските пътешественици от ХVІІ в. това означавало дълъг и уморителен път. Но имало и друга възможност – пътуване по река Марица. Това било бързо и приятно придвижване, при това разкривало приказни гледки.
Друга била Марица в миналото. Не случайно в древността Лукиан я нарича най-голямата река, за Херодот тя е „свещеният Хеброс“, Страбон обяснява, че реката е плавателна, кажи-речи, до Белово. Явно е било така, защото на антична монета от Пловдив се вижда кораб с шест реда гребла. Спускането по течението и усилията на гребците осигурявали добра скорост. За пътуването в обратна посока се ползвали коне, които теглели с въжета плавателните съдове срещу течението.
Знае се, че от ХVI век нататък Марица постепенно се наложила като основна магистрала на Тракия. Почти всичко се превозвало по вода – ненадминатият по качество ориз от Пловдив и Пазарджик, чудесна пшеница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни, желязото, добивано в Самоков и Софийско (годишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал). Освен това към пристанището в Енос, където чакали кораби от Англия, Франция и други страни, пътували кожи, бали с памук и тютюн, дървени въглища, вълна, пашкули и ред още стоки. Над 200 000 тона товари отнасяла Марица почти без никакви разноски. Замръзването ѝ се приемало като истинска катастрофа.
Пътуването ставало със салове от насмолени дъски. Били тесни и дълги, за да минават под мостовете. Екипаж от трима души управлявал дългите по 20-25 метра плавателни съдове. Често се случвало да превозват и пътници.
В Пловдив имало и пристанище. Било до сегашните улици „Артилерийска“ и „Хъшовска“. Наблизо се намирали познатите ханове и кръчми, в складовете край брега чакали тонове товари. Говори се и за скеле (т.е. пристанище) при днешния мост на бул. „Руски”.
В средата на XIX в. едно параходно дружество решило да регулира Марица и пусне кораби до Пловдив, но с появата на железницата, корабоплаването взело да запада.
Изсичането на полските гори и бентовете за напояване на оризовите полета лека-полека започнали да пресушават реката и в началото на XX в. дори саловете изчезнали. Най-евтиният път през Тракия останал в историята.




