Капана.БГ

Капана.БГ

Мегазвездата ще пее за първи път у нас през юни

На 16 юни гръцкият певец Никос Вертис ще представи грандиозно шоу с 25 музиканта, сценична конструкция на няколко нива, лазерно шоу и страхотен звук в столичната Арена Армеец.

Феновете на Никос Вертис в Пловдив имат невероятната възможност да пътуват безплатно за концерта на звездата. Единственото условие е да закупят билет в периода от 3 май до 10 юни на цена от 60 лева. Така те ще си осигурят място в специален автобус, който ще ги закара до София в деня на шоуто и после ще ги върне обратно у дома.

По случай Великденските празници, организаторите са подготвили още една изненада – билети за концерта на Никос Вертис на по-ниска цена! Промоцията започва от този петък (29 април) и продължава до 9 май. Намалението на цената е с 10 лева за всяка категория. 

Никос Вертис е популярен от Мелбърн, Сидни и Ню Йорк до Тел Авив и Лондон с невероятните спектакли, в които не само пее и свири виртуозно на бузуки, а и успява да изправи публиката на крака, да я разплаче и да я накара да танцува. Мегазвездата ще пристигне у нас с над 30 човека антураж, но най-пикантните подробности около шоуто си ще запази в тайна до последно. 

Билетите за концерта му в Арена Армеец се разпродават бързо, което говори за безпрецедентния интерес към него от българските му почитатели.

Концертът на Никос Вертис се осъществява с медийната подкрепа на Balkanika Music Television, FEN TV, Радио Веселина, Евроком, Телеграф, Монитор, Blitz.bg, Dir.bg, Стандарт,  Аctualno.com, Sofialive.bg, Eva Attica, Netinfo, Kafene.bg, live-magazine.eu, Snews.bg, Iwoman.bg и Метрореклама и в партньорство с Pulse и Paradise Mall.

Билети – в мрежата на Eventim.bg (бензиностанции OMV, The Mall, Технополис, Техномаркет, Български пощи) и онлайн на  www.eventim.bg. 

 

Идват празници и отново ни очаква традиционното вече ALL TOGETHER PARTY в Пловдив. И както всеки път "Молескин" се включва към празничната парти подготовка и покани диджеите, които ще се погрижат в събота, 30.04., настроението да бъде празнично приповдигнато. Това са Елена, Мартин и Самуил, а към тях се включва и единият от водещите на "Молескин" - Виктор. 

Този петък в предаването ще чуете един непринуден и изключително забавен разговор за музика, партита и Великден (разбира се). За Радио Пловдив, тя подбраха музика, с която да презентират себе си и да подгреят нашите слушатели. Вдъхновен от слога на Together, с който Пловдив беше избран за Европейска столица на културата 2019, както и от успеха на предните партита под надслов All Together Now, екипът на artnews, призовава всички свои посетители и фенове през годините с четвърто парти “All Together Now 4” (Всички заедно сега) на Великден.

Повече за All Together Now 4 и тях тримата може да прочетете на страницата на събитието https://www.facebook.com/events/1718891911721592/

 

„Свобода на словото. Независимостта на медиите през погледа на белгийските и българските карикатуристи“ е темата на изложбата

Събитието ще бъде представено от Кралство Белгия и Фондация „Едно за култура и изкуства" в рамките на проекта „Културни посолства в Капана“. Изложбата ще се проведе от 3 до 14 май 2016 г. в Капана – квартал на творческите индустрии на адрес: ул. Христо Дюкмеджиев 10 (офиса на Фондация Едно за Култура и Изкуства), гр. Пловдив.

В изложбата са представени белгийските артисти Камагурка, Сесил Бертран, Канар, Крол, Kуирит, Йохан, Дюбус, Гал, Илах, Ким, Марец, Вадот. Посетителите ще се запознаят и с работата на редица български артисти: Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Георги Чалъков, Илиян Савков, Ивайло Нинов, Ириен Трендафилов, Йовчо Савов, Любомир Михайлов, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо, Трайко Попов, Тошо „Цочо” Пеев, Ивайло Цветков, Валери Александров, Владимир Маринов.

Проектът „Културни посолства в Капана“ се провежда за втора поредна година след успешния си старт през 2015 година. До момента в Пловдив бяха представени изложбите „Приключенията на Неро и компания“ на популярния белгийски комикс художник Марк Слеен и изложба “Театрален плакат” на проф. Майевски, изложбата New G(o)ods!, която представя млади автори в областта на продуктовия и графичен дизайн. Паралелно с това бяха представени и три спектакъла от цикъла „Театротека“ - екранизации на полска „млада“ театрална драматургия. Сред трите съвременни полски пиеси бяха: „Куфарът” – реж. Вавжинец Костшевски, „Валентина” – реж. Войчех Фаруга, „Цукер сутиен” – реж. Агата Пушч. Събитията бяха реализирани съвместно с Посолство на Кралство Белгия, Полски институт и Чешки център. Проектът за поредна година има за цел да представи съвременно културно съдържание от Европа и да допринесе за международното измерение на Капана като квартал на творческите индустрии.

 

 

 

Днес честваме 150 години от рождението на поета

Една от най-големите фигури в българската литература, Пенчо Славейков е роден на тази дата преди 150 години. Едва ли има човек, който да не е чел стиховете му, които са оставили трайна следа в литературата ни и които биват вдъхновение на редица млади автори. Той е един от основателите на кръга „Мисъл”, който слага началото на модерната българска литература след края на Освобождението. 

Днес дори световната търсачка Google отдава почит на великият български поет, който умира едва на 46-годишна възраст. Ликът на Пенчо Славейков се явява веднага, след като отворите сайта, за да ни напомни големите имена, които имаме. Едва ли има смисъл да ви разказваме историята на живота му, с която, вярваме, повечето от вас са запознати. Затова избрахме да ви споделим 3 негови стиха, с които да си припомним творчеството му.

 

НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ...

 

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

 

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

 

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.

 

СПИ ЕЗЕРОТО...

 

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

 

Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва...

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

 

CIS MOLL

So pocht das Schicksal an die Pforte.

Beethoven

 

Отмахна той завесите и тихо

застана пред отворений прозорец.

Таинствена и чудна лятна нощ

полухваше с дихание си морно

и лееха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици;

невнятен говор водеха със тях

в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак

се сбираше Бетховену в душата -

и той кръз него нищо не съзре.

 

И тихо пак отдръпна се назад,

през стаята премина и замислен

той седна пред отворений роял...

Разсипаха се звуци бурен вихър

и трепнаха прекъснати. Ръце

отпусна той и смъртно бледен лик

безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

се зароиха, сепнати за миг,

тъй както искри изпод пепелта

на току-що разровена жарава:

 

- За мене всичко свършено е вече!

Слепецът няма слънцето да види.

Във безпросветна нощ залутан, само

живее той - да чувства адский ужас

на туй, що е загубил безвъзвратно.

 

Слепец! За мен залязоха навеки

на слънцето лучите - с звуковете

на музиката... А едни, едни

те даваха живот на моя дух

и светлина на гордите ми чувства.

Аз доживях самичък да се видя

мъртвец приживе, Другите живеят

с живота на творенията мои -

и само ази зарад тях съм глух.

И призракът на мойта чест жестока

ме неотстъпно навсъде преследва

със своя злобен и ужасен смях:

"Творецът на хармонията - глух!"

Душа жаднее за покой - покой

във гроба - на чиито двери няма

съдбата ни да хлопа, ни зове!

 

Витаеше веч сянката на смърт

над него и облъхна го със мраз.

Но геният, хранител на душата,

отблъсна властно удара... Бетховен

чело подье и през прозореца стрелна

навъсен поглед в звездни небеса.

- Покоят е тъй близо!... За такъв ли

покой жадней сърцето? Избавленье!

В смъртта покой?! Дали не малодушье

за него с своя милкав глас ми шепне?...

Де гордото съзнание - че грей

величие в човешката неволя?!

 

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;

но в слепота от хилядите зрящи

дничък само той е виждал ясно...

Не из очите погледът излиза,

а на душата из Света Светих.

 

И аз оттамо счувам дивен ек!

То стон ли е на хаоса душевен?

Свещен ли плач на бедното сърце?

Или е трепет то на ощ незнайни,

но горди мисли, зародени в мрака,

що божий пръст на нов насочва път?...

 

Не! Не! Живее всемогъщий дух -

а с него аз в изкуството живея...

И загубата на единий слух

нелесно тъй убива идеалът,

когато него Висший Слух поддържа!

Аз чувствам чрез него буйний пулс

на общия живот на естеството -

не той ли бие в моето сърце?

То не от туй ли страда тъй жестоко?

В страданьето е негова живот!

И само в него ази ще намеря

за нови чувства нови звукове -

изкуството чрез тях да обновя...

 

Таз висота достигна, възродена

в велика скръб, великата душа.

 

В полета горд на възбленуван блян

унесен, той сафърленото свое

творение отново залови -

и се забрави, и забрави всичко...

В хармония и дивна, и надвластна

се сбориха и сляха звукове,

метежен рой подир метежен рой,

като пожарни пламъци. От тях

на беззаветност знойний дъх повея...

А смъртните окови, що душата

тъй гордо бе зафърлила, звънтяха

болезнено, като отьек на буря,

и нейде си замираха далеч...

В нестройний строй на тоя химън горд

диханието на покой възвишен

трепереше - покой на дух възмогнат.

 

И в своята забрава той не спази

как влезе тихо в стаята един

от младите му ученици; сепнат

от звуковете бурни на рояла,

зад него той застана... И ужасни

в главата му се мисли зароиха:

"Рикание на гладен лъв в пустиня

в тез звукове ехти. Отде те идат?

Това не е ли изблик на безумье?

Или той с свойта глухота изгуби

и паметта за формата и строя?

Безумецът, дали не възмечтава

да заглуши светът - и нов закон

да тури за хармонията той?!"

 

А между туй, съзнанието тайно

мълвече на Бетховена в душата:

"Ти на съдбата няма що да робщеш.

Ти имаш свой особен дял... Ти сне

от небесата пламък Прометеев

да го запалиш в хорските сърца

и възгорени, да ги възвисиш.

И в тях сърца, един през векове,

ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир."

 

Сряда, 27 Април 2016 03:00

Foot Court се появи в Капана

 

Старият магазин за компютърна периферия се превърна в скривалище на съкровища

В продължение на месец се извършваха шумни ремонти дейности и малцина бяха тези, които знаеха какво реално се случва. За мястото, намиращо се на ул. „Христо Дюкмеджиев“, се носеха какво ли неслухове, но официално, от днес, митовете са развенчани. Изцяло обновеното пространство отвори врати само преди няколко часа, а клиентите не закъсняха и започнаха любопитно да надничат вътре.

Мястото се казва Foot Court и е предназначени за любителите на спортни стоки. Вътре ще откриете над 190 различни модела на марките Найк, Адидас, Конвърс, Ванс и разбира се – кецовете по модел на Майкъл Джордан, които дебнат още на входа. Освен това, им различни спортни облекла и аксесоари, десетки шапки и дори книжки за някои от моделите в сериите.

Някогашният магазин за периферия, сега е широко и светло пространство, изпълнено с усмихнати хора. Ако сте любител на удобните обувки, то непременно го посетете!

View the embedded image gallery online at:
https://kapana.bg/ulitza/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2022-4-1&start=14175#sigProId9744b73795

Животинският свят е необятен, интересен и загадъчен. Всяко животно играе важна роля в живота на нашата планета както като част от хранителната верига и кръговрата, така и като част от развлекателния живот на хората, тоест те ни носят щастие, ние се наслаждаваме на величествената природа на дивите, намираме утеха и радост в домашните, помощ идва от впрегатните, а други животни ни хранят. Последното е тъжно, но така е устроен света. И все пак темата е друга – нека ви покажем няколко интересни факта за прекрасните животни, които ще ви усмихнат.

Екатерина Стоянова

Катеричките засаждат стотици нови дървета всяка година, защото забравят къде са заровили половината от жълъдите и другите видове ядки, които събират за зимния период. Друго интересно при тях е, че те осиновяват бебета, изоставени от други катерици.

Пингвините са моногамни животни, както повечето птици, да не кажа и всички. Те създават семейства, като мъжкият дълго време търси най-прекрасния камък, който да предложи на женската. Когато тя го приеме, тяхната връзка става неразривна, до края на дните им.

Делфините общуват помежду си, както е известно. Интересното е, че си имат имена и ги използват, когато контактуват.

Мидите могат да променят пола си,  в зависимост от това кой е по-подходящ за чифтосване в момента.

Когато мъжко и женско кучета си играят, мъжкото е склонно да остави женското да победи, независимо от това, че е по-голямо и по-силно.

Преди да се излюпят, пиленцата могат да комуникират помежду си и с майките си чрез набор от специфични звуци.

Морските кончета също създават семейна връзка, която трае цял живот. Когато пътуват, мъжкият и женската се държат един за друг с опашките си. Когато женската забременее, тя снася яйцата си в корема на мъжкия и той ги износва.

Кравите си имат най-добри приятели. Те избират приятел и комуникират най-често с него. Когато приятелите са разделени за дълго време, започват да се чувстват стресирани.

Друго интересно при тях е, че дават повече мляко, когато слушат смуут джаз и бавна, успокояваща музика.

Гарваните са изключително умни птици. Те могат да имитират всякакви звуци, да бъдат научени на трикове, а също така, учени са забелязали, в следствие на дълги наблюдения, че тези птици могат да си правят трикове една на друга. Освен това, те имат  невероятна визуална памет и никога не забравят лица.

Зайците показват щастието си, като подскачат високо във въздуха и се завъртат, както, може би, сте виждали в анимационните филми.

Съществуват медузи, които са безсмъртни.

Пчелите комуникират чрез танци.  Пчелите-работнички танцуват, за да кажат на другите къде се намира най-добрия полен.

Когато плуват по гръб или спят във водата, водните видри се държат една за друга с лапички, за да не се изгубят по течението.

Пеперудите усещат вкуса на цветята с краката си.

Мравките, освен че са изключително работливи, са и много учтиви една към друга. Всеки път, когато се разминават, мравките се покланят една на друга.

Когато гъделичкате хамстер, бъдете сигурни, че той усеща гъдел и се смее.

Полярните мечки си правят услуги. Когато имат нужда от храна, защита или друг вид услуга, те търкат носовете си един в друг и ако всичко мине добре, едната помага на нуждаещата се.

Жирафите издържат по-дълго без вода от камилите.

Горилите могат да се разболеят от човешка настинка.

Октоподите живеят сами и напускат дома си само при крайна нужда.

Морските свинчета са изключително социални. В Швейцария дори е забранено те да се гледат самостоятелно – всяко свинче трябва да си има поне едно другарче.

Конете показват емоциите си с лицева експресия, издавайки специфични звуци и движейки ушите си.

Слоновете се страхуват от... пчели.

Маймуните могат да броят

Котките затварят очите си не само когато са уморени, а и от удоволствие и когато са много щастливи.

View the embedded image gallery online at:
https://kapana.bg/ulitza/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2022-4-1&start=14175#sigProId3c783f189b

„Пианото и пианиста - една почти любовна история“ наистина е книга за пианото, музиката и за свещенодействието между изпълнител и инструмент.

Снежана Симеонова е професор по пиано в АМТИИ. Тя е концертирала и водила майсторски класове по пиано в Полша, Италия, Швеция, Дания, Испания, Финландия, Китай и други страни. Тайните на любовта между пианото и пианиста е разкривала дълго, задълбочено и емоционално, за да достигне по свой път до истината на големия канадски пианист на 20 век Глен Гулд, чиято основополагаща мисъл стои на първата страница: “Изпълнението на пиано не е схватка, то е любовна история“.

Какво ни подсказва Снежана Симеонова да очакваме от нейната книга? Според нея писаното има мисията „преди всичко – да провокира въображението, да разкрие огромната му роля в изграждането ни като артисти, музиканти и инструменталисти“. И още - да осветли „един по-особен подход към взаимоотношенията между пианиста и пианото, към проблемите и удовлетворението, възникващи в резултат на това „обвързване“.

А какво казват за книгата музиканти от различни краища на света? Ето част от мненията:

„Задълбочено вникване в проблемите, въздействащ стил на изразяване, забавни рисунки, които илюстрират част от текстовете - всичко това прави книгата възхитително допълнение към всичко казано досега по засегнатите теми“. Думите са на пианиста и композитора професор Енрике Гонзалес-Медина от Мексико.

Професор Сю Джинлан от Пекин, Китай е още по-емоционална в изказването си: „Уникална книга, написана от ярък музикант… Дълбокото разбиране на музиката, горещият темперамент на Снежана - те заразяват студентите, въздействат върху тяхната интерпретация, правят я по-жива, по-истинска, близка до сърцата.“                                       

И концертмайсторът на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон - цигуларят Васко Василев, също категоричен: „Много жива и въздействаща книга. Ярките въображение, духовност, оригиналност на написаното от Снежана предизвикват всеки изпълнител да проникне по-дълбоко във великите тайни на музиката и да ги разкрие по много човешки начин.“

Изданието на „Летера“ е едно изящно книжно тяло, за което принос имат чудесното цялостно оформление, илюстрациите, ефектните цветни детайли и визуални акценти на художничката доц. Весела Статкова. Това е още едно красноречиво доказателство за тесните връзки между различните изкуства в АМТИИ, изразени чрез творческата колаборация между два от факултетите - „Музикална педагогика“ и „Изобразителни изкуства“.

Рядко се случва с еднакво любопитство да държиш, разглеждаш и четеш една книга и сетивата да се радват ведно. Името на това удоволствие е книгата на Снежана Симеонова: „Пианото и пианиста - една почти любовна история“.

View the embedded image gallery online at:
https://kapana.bg/ulitza/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2022-4-1&start=14175#sigProId0b642f5da4

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…