Какво означава думата капан?

Това е уред, с който се залавят гризачи. Гризачи не ловим, за тях ще се погрижат други, но пък си имаме чудно местенце, носещо името „Котка и мишка”.

След голямата гонитба, всички идват при нас, за да изпият по бира.  В „Котка и мишка” се предлагат над  100 различни вида белгийска, немска, чешка, сръбска и българска занаятчийска бира (Гларус, Бял щърк, Диво пиво) без да се претендира за изчерпателност. Но пък е разнообразие, каквото нито едно друго заведение не може да ви осигури. Ценителите на пенливото пиво се събират в бара, за да се насладят на бирата, да поговорят и да се забавляват, както само в Пловдив можете да го направите – културно. Разбира се, има всичко останало – от домашна лимонада до супер класен отлежал малцов скоч.

Бирарията се намира в самото сърце на творческия квартал, на ул. „Христо Дюкмеджиев”14 и няма как да бъде пропусната. Макар и с малък обем, мястото носи уют и комфорт, какъвто трудно бихте открили на друго място. Вина за това имат архитектите от Студио 8 ½ . Те умело са вплели в интериора дърво, тухла и метал, за да превърнат царството на Котките и Мишките наистина във вълнуващо място. На горните два етажа на старата къща се намират редакциите на две интернет медии, а това елегантно е имплантирано в дизайна и духа на мястото. Особен акцент в заведението е дървеното стълбище, което много често се използва като импровизирано сепаре, тъй като местата за сядане в „Котка и мишка” не са много – двадесетина вътре и още толкоз отвън. Скоро клубът ще разполага с повече пространство, тъй като се разширява с още едно помещение, което ще е решено с индъстриъл дизайн. Ако все пак не откриете място за сядане, използвайте близкия бордюр отвън с осигурена възглавничка, както го правят мнозина.

А какъв да бъде интериорният дизайн на едно заведение в творческия квартал? Арт, разбира се! Най-точно е определението берлинско-скандинавски интериор. Едни от колоритните елементи в бирарията са старото пистово колело „паркирано” над тоалетната, огромните капани за едри гризачи, висящи над самия бар, и голямата черна дъска, която се намира точно на входа. Всеки посетител може да напише по нещо на нея с тебешир, който лесно ще откриете. Дъската бива изтривана през месец, за да могат всички да оставят по нещо от себе си. Няколко дни след почистването й, отново бързо бива изписана и изрисувана с какви ли не забавни картинки и мъдрости, основно свързани с бирата. В „Котка и мишка” издават и малки тайни. Барманите в заведението са не само много любезни, но и вещи в историята на пивото. Те ще ви поднесат любимото питие  с интересен факт за него или пък история около произхода на бирата, която сте избрали. Ако пивото е ново и все още няма дългогодишна история, то ще ви разкрият тайните по приготвянето му. „Котка и мишка” е от онези места, в които след второто посещение разговаряте с всички на „ти” и се чувствате комфортно като у дома. Ако Капана беше торта, то „Котка и мишка” щеше да е черешката.

"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!"

Паулина Гегова

"Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…

И толкова… И в тоя сън изчезват

душевният ти гнет и всички болки,

измъчващи плътта ни. Такъв завършек —

от бога да го просиш!"

Неумиращите слова на Хамлет бяха основният пламък в постановката "Аз, актьорът" на Драматичен театър Пловдив и те сякаш пламтяха с жарта на феникс през цялото време, хвърляйки ни в смут, размисли и огромна доза тъга. О, да! Тъга! Тъгата тлееше на талази. Не само в публиката, но и в самия Стефан Попов, който за пореден път доказа своето величие. Величие, което нито за миг не се пропука под напрежението и адреналина. Толкова скръб, достоверна и напълно искрена, отдавна не бях виждала в изпълнител. С ръка на сърцето мога да кажа, че представлението "Аз, актьорът. Брат ми уби президента" е едно от най-силните от изминалите няколко сезона на драмата. Един човек, на една черно-сива сцена, където цветното едвам се прокрадва, само, за да напомни за съществуването си. Един човек и неговото лице. Толкова изстрадало, толкова покъртително потъващо в персонажа, сякаш играе себе си под чуждо име, в чуждо време. Това не е пиеса за зрители, които искат да се разсмеят и да си тръгнат щастливи. Не, повярвайте ми, щастливи няма да си тръгнете. Ще си отидете зашеметени, обогатени и за известно време тъжни, защото реалността е тъжна, животът е тъжен, съдбата също и ние трябва да сме наясно с този несвършващ кармичен кръг, тласкащ ни като вълна от успеха към нищетата и обратно. Любов, после загуба. Постижения, после отрицание. Аплодисменти, после забвение...

Простете ми, че предавам такъв мрачен нюанс на пиесата, но не мога да скрия, че в сърцето ми се бушуваха едновременно възхищение с меланхолично осъзнаване за пагубността на един творец. Пагубност най-вече от самия себе си. 

"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!" Тези думи ме прободоха в душата като сърп, косящ малко по малко тревата на съзнанието ми. Бунтът между страстта за изкуство и умората в артиста е силно засегната в представлението и не е нужно да си ценител, за да я усетиш. Господин Попов прави уникална роля. Толкова бързо сменя персонажите, мимиките, изкривява тялото си, според героите, променя гласa и погледа си, настроенията. Смесва историята на главния герой с фрагменти от велики Шекспирови драми като "Хамлет", "Юлий Цезар", "Ромео и Жулиета" и "Ричард III". Материя сложна за разбиране, но в никакъв случай недостъпна. А и защо понякога нещата да не са сложни? Не може винаги всичко да е опростено. Зрителят има нужда от малко сложност, която да завладее умa му. И отново Хамлет - този луд гений! Този измислен герой, властващ над всички останали. "Смърт...заспиваш...и толкова..."

Самото представление бе като един сън, идващ преждевременно и изчезващ с последната реплика. А на финала, всички видяхме сълзите, напиращи да потекат от очите на Попов. Те се докоснаха толкова силно до мен и останалите, че даже ние, обикновените наблюдатели, тихо, скрито се разридахме. Всеки сам за себе си и въпреки това обединени под общия надслов на изкуството. Защото то не умира дори и след смъртта...

В галерия Възраждане ще се открие изложба живопис „ Чарли Чаплин, Козият рог и още сюрреализми “ на Григор Велев, на 09.02.2016 г. от 18:00 ч. . Вечерта, на самото откриване, стана традиция на изложбите на Григор да има томбола за една негова картина. Изложбата ще продължи до 29.02.2016 г.

Новата изложба на Григор Велев е пиршество за киномани, фантазьори и разни сюрреалисти. Блестящ рисувач и нестандартен ум, авторът си играе с темите като с пинг понг и докарва зрителя до степен на разногледство. Чарли Чаплин в характерните му роли, образите на Катя Паскалева и Антон Горчев, на Джоко Росич и Невена Коканова, сюрреалистичните композиции – ярки, загадъчни и знакови – всичко това създава един зрелищен паноптикум на високо творческо ниво. Създава един живописен спектакъл, който те прави развълнуван и ободрен, засмян и стоплен. И обикваш автора като скъп приятел. 

Краси Алексиева, 2016 г.

Григор Велев -  биография

1994-1999 - Висше образование: НХА-гр.София , спец.”Силикатен дизайн       

1984-1988 - Средно образование: „Техникум по керамика и стъкло” – Гара Елин Пелин, спец.”Технолог на стъкло”

1976-1984 - Основно образование : СОУ „Христо Ботев”-с.Лесново

2001-2006 - Преподавател  по „Дизайн” в „Професионална гимназия по керамика” – гара Елин Пелин

2006 -2008 - Дизайнер в архитектурно студио.

2011- 2012 - Преподавател по “ Рисуване и дизайн” в  “Професионална гимназия по керамика”  - гара Елин Пелин

Член на СБХ.

Изложби  и изяви:

1993 г. - Самостоятелна изложба в р-т “Панорама”, гр.София

1994 г. - Самостоятелна изложба – културен център „Красно село”- гр. София

1997 г. - Самостоятелна изложба – „Столична библиотека”

2000 г. - Самостоятелна изложба – Димитровград , гр.Казанлък

2002 г. - Самостоятелна изложба – галерия„Ирида”в сградата на Интерпред – гр.София

2009 г. - Самостоятелна изложба -  галерия “Възраждане”, гр.Пловдив

2011 г. - Самостоятелна изложба -  галерия “Възраждане”, гр.Пловдив

2012 г. - Участие в 3 колективни изложба в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ  СТЕНИТЕ СИ в Сити Център София.               

2013 г. - Участие в колективна изложба  в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ в Софарма Бизнес Тауърс. 

2013 г. - Самостоятелна изложба -  галерия  „Възраждане” гр. Пловдив

2014 г. - Самостоятелна изложба – „Towers Gallery” гр.София

2015 г. - Съвместна изложба със Силвия Павлова- галерия „Джамията” гр. Дупница.

2015 г. - Съвместна изложба със Силвия Павлова – галерия „Ларго” гр. Варна.

2015 г. - Самостоятелна изложба – галерия „Орхидея” гр. Карлово

2015 г. - Съвместна изложба „ Портрети на актьори “ със Стоил Атанасов – София МОЛ                             

Има картини в България, САЩ , Южна Корея , Италия и Франция.

Младият художник Викенти Комитски ще бъде първият български участник със солово представяне на престижния панаир за съвременно изкуство Арт Ротердам, презентиран от галерия SARIEV Contemporary. Комитски е добре познат в България със своите многобройни участия в различни проекти и групови изложби. От 2011 г., когато печели наградата БАЗА за млади художници, кариерата на Комитски се развива с бързи темпове и следват самостоятелни и групови изложби в Ню Йорк, Москва, Берлин, Виена, Лондон, Прага.  

Арт Ротердам е водещият панаир за изкуство в Холандия, но също така и на международно ниво е добре познат като място за откриване на млади художници. Именно поради фокус върху младо изкуство от цял свят панаирът се отличава с разнообразието на гледните точки, експерименти и иновации. Присъствието на Комитски на панаира е важна крачка не само за него в персонален план, но и изобщо за видимостта на младите български автори на международната сцена. 

В Ротердам галерия SARIEV Contemporary ще представи негови нови колажи, фотографии и обекти от 2015 и 2016 г., както и инсталация, създадена специално за представянето в Ротердам. 

Това е и първото участие на българска галерия на панира в лицето на SARIEV Contemporary. Пловдивската галерия от години работи за популяризирането на българското съвременно изкуство в чужбина и през 2015 г. година организира „Фокус България“ на viennacontemporary– първата мащабна презентация на българско изкуство на международен панаир.  

Викенти Комитски е роден в София през 1983. Завършва скулптура в НХА през 2006. Работи с инсталации, обекти и видео. През 2012 участва в изложбите GO WEST, специален проект за Московското биенале за младо изкуство и ...Is This Free? в галерия NutureArt, Ню Йорк. Участва в групови изложби като Enterpot в галерия Krinziger, курирана от Рене Блок, An Exclusive Object of Art, курирана от Яра Бубнова в галерия Dana Charcasi (и двете част от East by South East, Виена, 2011), Отвъд Кредита в галерия Antrepo 5, Истанбул и др. Резидент на Футура, Прага през 2011 и ISCP, Ню Йорк през 2012. Носител на наградата БАЗА 2011. Живее и работи в Берлин.

Art Rotterdam 2016

NEW ART SECTION 

11 - 14 февруари 2016

Превю и откриване: 10 февруари 2016

SARIEV Contemporary – щанд 102

Самостоятелно представяне на:  

Викенти Комитски

www.artrotterdam.com

www.sariev-gallery.com 

Всички имаме своите пристрастявания, своите зависимости към едно или друго. Забелязала съм, че зависимостите почти винаги са към нездравословни и вредни за организма субстанции. Има нещо в забраненото и опасното, което ни привлича. Дали заради рискът, който носи или заради желанието да го преборим и да докажем, че нищо не може да ни надвие. 

Доказано е, че цигарите са най-пристрастяващия "наркотик", от когото най-трудно можем да се отървем. Изделието, чийто дим обожаваме, но което ни убива бавно и тихомълком. Споделяме усещания и продукти, към които хората също развиват мания, но тя е полезна и приятна.

1.Шоколад

Най-сладкото изкушение! Знам какво може да кажете: "Шоколадът е много вкусен, но от него се пълнее". Всъщност от шоколад се пълнее доста трудно, още повече ако е натурален, защото съдържа множество полезни съставки. Много лекари и диетолози съветват сутрин да се изяжда по едно блокче шоколад, а ако се пристрастите, поне ще ви е сладко на небцето.

2.Кафе

Всички знаем, че с кафето много върви цигара или две, или три...Кафето също се води за наркотик, но за разлика от никотиновите изделия, то дава енергия и жизненост, особено ако не е подсладено. 

3.Любов

Любов във всеки смисъл на думата. И душевна и физическа. Любовта лесно се превръща в мания, която обсебва мислите ни и макар често да завършва с лош край, тя изпълва тялото с невъобразими трепети. Кратка авантюра или връзка до живот, няма значение. Може би най-силният наркотик!

4.Вино

Алкохолът също като цигарите е вреден, но има няколко питиета като така любимата ни ракия, ментата и виното, които влияят изключително благоприятно на организма. От всички изброени обаче, виното е шедьовърът на алкохолното производство. То е пивко, ненатоварващо, избухващо с безобразно много вкусове в устата. Хубавото, отлежало вино е като кадифена ръкавица, поставяща върха на напитките.

5.Музика

Музика, музика и пак музика! Наркотикът, който приемаме и без да се усетим. Музиката е неразделна част от ежедневието ни, следва ни навсякъде, предлагат я навсякъде. Болшинството население прави почти всичко под акордите на инструменти - работи, учи, забавлява се, извършва домакински задължения, прави любов. Тя е обвързана с всичко и всичко е обвързано с нея.

6.Книги

Литературата е опиат, който заслужава внимание. Истинските книгомани прекарват часове заровили поглед в новите или пожълтели страници на писанията, абстрахирали се от реалността, потънали в тази на историята. За любителят читател книгата е не само увлекателно разказана приказка, а истинско съпреживяване, оприличаване с героите, ситуациите, страстите и мъките им.  

7.Цветове

Хората са обзети от немислими неща. Има личности, които са зависими от определени цветове, кореспондиращи на характерите и стила им. Цветовете са едни от онези пристрастявания, които носят истинска радост - забавна, звънка по детски.

8.Спорт

Спортът е здраве и зависимост, която няма отрицателни ефекти, ако не броим травмите, които понякога се появяват от небрежност и непредпазливост. Тренировките в различни дисциплини (кой каквото го влече) са добър вариант за спиране на зависимостта, стига да имате силна воля.

9.Здравословна храна

Няма как да отречем, че цигарите и здравословният начин на живот не са съвместими. Взаимоизключват се, особено ако човек тренира и иска да постигне видими резултати. Може би е по-добре вместо да пушим като смоци, да наблегнем на пресните зеленчуци и плодове и на чистото, качествено месо. 

10.Наргиле

Ако все пак имаме нужда от тютюн, наргилето е една подходяща алтернатива. Нито вреди толкова, нито се пуши нон стоп, отгоре на всичкото ухае и има вкус на безброй ароматни плодове, цветя и какво ли още не.