Капана.БГ
PSYtalk vol. 4
С радост обявяваме първото за 2017-та издание на PSYtalk.
PSY talk е образователен метод, позволяващ на едни да изразят себе си и да подобрят презентационните си и ораторски умения пред аудитория, а на други ще даде възможността да научат нещо ново в областта на психологията. То е събитие, което събира хора с подобни интереси и много различни идеи.
Защо PSY?
Психологията е навсякъде около нас и в нас. Тъжно е обаче, че все още обществото ни не разпознава ползата от нея и доста често тя се свързва с Фройд и неговите терапевтични сесии с удобното диванче... Всъщност психологията е много повече и ние искаме да покажем пъстротата й, да покажем че тя е навсякъде около нас и всеки един я има. Да покажем добри примери и практики, да покажем хитрини, с които можем да направим ежедневието си по-леко.
Как протича?
Ще имате възможността да чуете представянията на няколко човека с повече или по-малко опит, но правещи нещата от сърце и със страст. Те ще ни покажат своите гледни точки в рамките на 5,10,15 или 20 мин, а след всяка презентация ще имате възможността да зададете своите въпроси в рамките на 5-10 мин.
Всяка презентация ще се заснема с видео, което ще бъде качвано в YouTube канала на МСМРБ.
Всеки ден ще ви запознаваме с някой от нашите лектори и техните истории.
След края на презентациите ще можем да се запознаем и да обменим идеи и опит в неформална обстановка на по питие.
ВХОД СВОБОДЕН
ОРГАНИЗАТОРИ:
Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите - МСМРБ
25.04.2017
Начало: 19:00 часа
Клуб "Библиотеката"
„Откачена фамилия“ побърква пловдивчани
ОЧАКВАЙТЕ взривната плетеница от смехотворни ситуации и забавен сюжет.
Участват: Мария Сапунджиева, Валентин Танев, Ева Тепавичарова, Албена Колева, Димитър Баненкин, Кирил Кавадарков, Васил Банов, Анна Симова, Явор Костов
Всеки от нас има случайни срещи в интернет, нали? Понякога една такава среща във виртуалното пространство може да се окаже съдбоносна. В чата момче и момиче неочаквано откриват, че бащите им... Това е началото на "Откачена фамилия" . Следват куп комични ситуации, резултат от Голяма лъжа.
"Откачена фамилия" е комедия на ситуациите.
Valdosta Daily Times: "Откачена фамилия"не е просто комедия, а маратон".
Daily Mail: "Откачена фамилия" е класически фарс: всяка реплика заплита сюжета, всяко движение е рисковано, всяка блъсната врата крие луд маниак зад себе си, а бигамия е вид ястие в китайски ресторант".
Daily Telegraph: Пиеса без капчица политическа коректност - чиста радост от начало до край.
Los Angeles Press-Telegram: "Откачена фамилия" разглежда сериозни въпроси през комична призма. Това е пиеса-десерт: бърза, остроумна, лека, с хрупкави персонажи и достатъчно обрати за всеки вкус".
25.04.2017
Начало: 19:00 часа
Дом на културата "Борис Христов"
"Някъде в този живот" гостува в пловдивската Драма
УЧАСТВАТ - Стоян Алексиев , Емануела Шкодрева , Валентин Ганев , Теодор Иванов
Превод от английски - Светлана Панчева
Режисьор - Гаро Ашикян
Сценография и костюми - Милена Пантелеева
Музикална картина - Гаро Ашикян
Звездите на Народния театър „Иван Вазов” СТОЯН АЛЕКСИЕВ и ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА блестят в премиерния спектакъл на Камерна сцена НЯКЪДЕ В ТОЗИ ЖИВОТ ИЛИ ДА СИ ПАРКИРАШ КОЛАТА В ДВОРА НА ХАРВАРД”. Режисьорът Гаро Ашикян поставя една от най-прочутите пиеси на световноизвестния Израел Хоровиц, а в представлението с гласовете си участват още Валентин Ганев и Теодор Иванов.
ГАРО АШИКЯН неслучайно избира пиесата на Хоровиц: „Тази пиеса е като потънал кораб. Тук-там се виждат части от мачти, някой комин… елементи от едно пътуване, от изминат път. Едно от удоволствията на нашата работа беше да се гмуркаме и да изследваме невидимата част на този кораб. Творбата на Израел Хоровиц е една добре прикрита крайност. Тя притежава онази чаровна недоизказаност, която е характерна за произведенията, отдалечени от злободневната тематика. „Обстоятелствата налагат един саможивец да ползва услугите на домашна помощница. Случайно или не, тя се появява и в живота на стария учен настъпват някои промени… Пиесата се случва някъде между техните непринудени разговори, радиоприемника и корабните сирени от близкото пристанище”, казва той за спектакъла.
СТОЯН АЛЕКСИЕВ е в ролята на Джейкъб Бракиш – преподавател по музика и английски, „Страшилището на града”, и казва за ролята си: „За мен изпитанието да бъдеш Джейкъб Бракиш в пиесата на Хоровиц се криеше във въпроса : „Да Играеш или да Живееш?“ Избрах: „Ще Живея в Играта.“
„Моята Катлийн е чувствителен, раним, притеснителен човек. В нея има и стаена лудост, и твърдост. В същото време тя човек с вътрешен потенциал и любопитство към живота. Именно това ме интересува в пиесата на Израел Хоровиц и срещата между тези два различни свята – Джейкъб Бракиш и Катлийн Хоугън – кое дава възможност на човека да разгърне потенциала си и кое му пречи? Дали можеш да надскочиш себе си и да разкриеш способностите си? Защото си мисля, също като моята героиня, че когато няма какво да губиш и си изправен лице в лице с реалността, вече не се страхуващ от нищо и можеш да зададеш всички въпроси и да намериш отговорите”, казва ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА за ролята си на Катлийн Хоугън.
Пиесата на Израел Хоровиц е странна и едновременно с това съвсем разбираема човешка история за срещи и разминавания, за избухвания и притихвания, за признания и осъзнавания. Самият той казва за нея: „Погледнато от гледната точка на Катлийн ми се струва, че пиесата е за придобиването на сила, смелост и знание. В началото на пиесата Катлийн има много малко от всичко това, докато в края тя притежава в изобилие от трите. Погледнато от гледната точка на Бракиш ми се струва, че пиесата е за споделянето на силата, смелостта и знанието. Но благодарение на своето образование (или липсата на такова), считам, че Джейкъб Бракиш и Катлийн О`Хара са в голяма степен една и съща личност”.
25.04.2017
Начало: 19:00 часа
Драматичен театър Пловдив, Камерна зала
„Богът на касапницата“ излиза на пловдивска сцена
УЧАСТВАТ - Александра Василева , Владимир Карамазов , Радена Вълканова , Юлиан Вергов
Режисьор - Антон Угринов
Сценография и костюми - Никола Тороманов
Композитор - Калин Николов
Асистент на художника - Андреа Попова
Художник на плаката - Георги Панчев
Фотограф - Елена Спасова
превод - Снежина Русинова-Здравкова
Две родителски двойки се срещат, за да обсъдят разпрата между техните единайсетгодишните синове, при която едно от момчетата, наречено „доносник“, счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената от семество Рей бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си – безразсъдни, избухливи, нападателни. Бавно и застрашително иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата….
Табутата раждат демони
„Богът на касапницата“ е пиеса, която изследва междуличностните отношения в ситуация на борба за надмощие, описвайки срещата на две семейни двойки. ?Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си.?Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването.
В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да НЕ назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони. Този вакуум от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва и се оголват грозно натрупаните и премълчани проблеми.?Така де, защо да не го кажа по-просто – „робството“ не може и не бива да бъде наричано „съжителство“. Това съвсем не оправя нещата…
Антон Угринов
25.04.2017
Начало: 19:00 часа
Драматичен театър Пловдив, Голяма сцена
Капана се сдобива с мини градинки
Най-добрите проекти ще бъдат представени на сцената на „Ядрото“
Квартал „Капана“ се отличава от останалите по креативността на обитателите си и по желанието на гостите му да го превърнат в едно китно и артистично местенце, на което да прекарат незабравими мигове. Поредната интересна идея е да се създадат градинки в градска среда.
До началото на май всички хора със „зелени“ хрумки имат възможност да се включат в конкурса „Засади Капана“, вдъхновен от артистичното озеленяване, чрез отглеждане на ароматни и ядливи растения в градски условия.
Конкурсът има за цел да създаде демонстрационни артистични и атрактивни мини градинки, които да облагородят градското пространство, като фокусират вниманието на гражданите и ги мотивират сами да участват във формирането на заобикалящата ги среда. В конкурса могат да се включат както жителите на квартала, така и артисти, декоратори, озеленители, биопроизводители, хоби градинари, занаятчии, еколози, еко организации, училища, студенти, бизнес предприятия. Те ще имат възможност да демонстрират своите умения и опит в реализирането на градски мини градини и така да вдъхновят жителите на квартал „Капана“ да декорират балконите, домовете и покривите си екологично, зелено и здравословно.
Организаторите на конкурса са предвидили за участниците награди и грамоти. На 27-ми май на сцена „Ядрото“ в „Капана“ ще бъдат представени най-добрите идеи от конкурса.
Повече информация за условията, сроковете и регламента за участие може да намерите на адрес: http://bit.ly/2oZpRfx
Българи се шегуват с урановата вода в социалните мрежи
Закачливи забележки се отправиха към институциите
Мнозина са и астралните ентусиасти
Един от най-належащите за разрешаване проблеми в България е този за околната среда. След статистиките, че най-мръсният въздух в страната е пловдивският, го последва и хасковската вода с нейната силна наситеност на уранови съдържания. Граждани и институции са притеснени от изследванията и вече мислят варианти за намаляване на замърсителите.
Много хора, обаче, проявиха завидно чувство за хумор, дори за самоирония в социалната мрежа Facebook, като буквално се присмиваха на урановата вода, властите, че дори и себе си. Десетки снимки със заглавие „Зелен съм, защото пих Уранжада“ или „Ако пиеш хасковска вода, се превръщаш в Хълк“ напълниха news feed-a на мрежата.
Попаднахме и на много постове, които също се наредиха в челната десетка на най-смешните шеги по случай наситените уранови частици. Някои са чисто инфраструктурни:
"Изключили са опцията на таблото на общината, която показва наличието на радиация във въздуха. Защо ли?"
"Спират уличното осветление в Хасково, защото самите хора си светят така или иначе."
Други са от астрално и космическо естество:
"Двама си говорят за астрология. Единият казва:
– На мен ми влияят Марс и Нептун. А на теб?
– А на мен – Уран.
– Защо, каква зодия си?
– Не, бе, от Хасково съм."
"Ако хората не могат да отидат при Уран, Уран идва при хората."
Трети показват силата на българския народ и неговото оцеляване през вековете:
"Народ, който пие вода с уран и яде лютеница с наркотици, не може да бъде заличен."
"Българската армия ще бъде превъоръжена с водни пистолети. С хасковска вода..."
Четвърти дори измислиха нови вариации на детски песнички:
"Мелодия по хасковски... Уран-жево небето, уран-жева земята, уран-жева водата, уран-жев и градът..."
Както казахме, самоиронията е видна, а и историята доказва, че тя е силно развито българско качество. И защо не!? Понякога да приемем лошата ситуация с усмивка е най-добрият вариант, иначе сами ще попаднем в яма, от която няма излизане. А ако е и пълна с уранова вода, не се знае в какво състояние ще се измъкнем. Току виж почнем да излъчваме флуоресцентна светлина.
Лондонски артисти, вдъхновени от Баня старинна и историята на Пловдив
Модерното изкуство взаимодейства с архитектурата и миналото на античния град
Окулусът на Емили Смит ни връща към духовното
Йоана Иванова
Съвместната изложба на шестимата художници, учили в университета Голдсмитс във Великобритания, е едно от интересните събития в града в момента. Творбите на младите автори, включващи арт инсталации, скулптори и живопис, се различават по тематика, материя и изразни средства, но това, което ги обединява е пространството на Баня Старинна. Подготовката на проекта е дълъг процес, отнел на участниците повече от година. За цялостното преживяване, създаването на самото изкуство и ролята на банята поговориха Емили Смит, Лиъм Хюз и Радослав Нинов – трима от художниците.
Първоначалните дискусии относно изложбата са включвали споделяне на първи впечатления и асоциации с мястото и оставяне на въображението да се развихри относно това какво може да се сътвори с него. Значение имат не само физическите измерения и потенциал на пространството. Впечатление на лондончаните е направила връзката между банята и богатата история на града, куполовидната архитектура на сградата, рисунките останали по някои от стените, представата за какво е служело всяко отделно помещение, посетителите и т.н. Всичко това ги кара да си зададат въпроса дали чрез контакта си с банята могат да получат достъп до миналото.
Това създава две стратегии за работа – чисто практическия, физическия, измервания на пространството, вземане предвид неговата архитектура и от друга страна създаване на една художествена фикция, на един разказ, чрез творбите.
Работата до известна степен се оказва непредвидима. Раждането на идеята и нейното сътворяването са едно, но да я инсталираш на място е съвсем друго. Когато работиш с пространство като Баня Старинна можеш да останеш много приятно изненадан от резултата. Детайли като светлината, например, и как тя си взаимодейства с работата ти, могат да се предвидят само до определена степен.
Също толкова непредвидима донякъде е и интеракцията на публиката с изкуството. Тя е субективна и открита и това е възможно заради начина, по който определени творби са структурирани. Например, при инсталацията на Лиъм Хюз не всяко нещо трябва да стане по определен начин и с определена цел. Той може да остави някои неща, за които не е сигурен, да премахне, добави или размени определени елементи. Накрая творбата може практически да е завършена, но всъщност не е, защото е активна, хората си взаимодействат с нея.
Възприемането на още една творба е силно зависимо от взаимодействието на хората с нея. Това е изолираният окулус на Емили Смит. Първо, тя може да се разглежда отвън и отвътре, в най-добрия случай ще я разгледаш и по двата начина. Освен това, тя предизвиква различни асоциации и преживявания у всеки. Когато си вътре може да изпиташ чувство на нестабилност, дори на клаустрофобия. Първоначалната ти реакция е да се захванеш или опреш на нещо, но заради спецификата на материала това е невъзможно. Но погледнеш ли нагоре, светлината те успокоява и ти дава сигурност. Няма как да не асоциираме тази светлина с един духовен аспект, дори с първоначалото, даже и да не сме религиозни.
Възможността не само да се насладиш на изкуството, но и да се докоснеш до неговите създадели е уникална, особено когато говорим за модерно изкуство. Ако все още не сте успели да разгледате изложбата „Нагоре от реката”, можете да го направите до 12-ти май.